Споделена история от Любов и изневяра |
Една неосъществена любов
преди: 12 години, 15 дни, прочетена 2943 пъти
Пиша тези редове, за да ми олекне поне малко. Никой не знае, се чувствата ми към него бяха дълбоки. Започвам с почта малка и невинна история, за тези, на които не им е интересна, просто да преминат към друга. Годината беше 2009, щях да уча в гимназията и седяхме с приятелки в парка на един малък град. Забавлявахме се и с една приятелска група се появи той (Б). Още като го видях се влюбих в него. Той също постоянно гледаше към мен, сякаш искаше да се запознаем. Но след едно време си тръгнаха и тогава аз си пожелах "Ако ни е писано да се срещнем отново". Така и стана. Видях го отново в гимназията, влюбих се по-видео, но не можех нищо да кажа. Той пак ме забеляза и през цялото време, закрил с ръцете си долната част на лицето си, се виждаха само светлокафявите му очи(по които се влюбих). Аз не издържах на погледа му и се прибрах в стаята. След минута дойде при мен едно момиче, което каза "Едно момче много те е харесало, каза, се си скромно и има обеци на ушите (за да го разпозная)". Аз веднага разбрах, че е той. И на предложението му за кафе казах "Да". Но от свенливост не можах да отида. Не познавах никого, а и не исках да говорят зад мен. Много съжалявах след това. Винаги случайно се засичахме навсякъде. Поискал ми беше чрез приятелка също скайпа и тел. ми номер. Но аз тогава нямах нет и хубав телефон и се притесних, все исках да дам, но не можех. Много мислех за него и попали това, че не мога да съм с него често се разболявах(по необясними причини). Той също се стесняваше, аз нямах приятелки, с които да излизам за по-дълго. Дните си минаваха. Дори да беше платоническа, беше истинската ми първа любов. Много си подхождахме. Той беше 12ти клас и щеше да учи другаде. Аз реших да го оставя свободен, въпреки че мислех, че е сродната ми душа(дори да не сме разговаряли). На всичките си приятели говореше за мен, че съм била красива и мила. Той все отправяше вече тъжни погледи към мен. Аз плаках много за него и 3 г. не можах да го забравя. Той завърши и повече не го видях, въпреки, че всеки ден от тези години очаквах някъде да го видя. На 15 септ следващата година, когато пускаха балоните високо се излишне само един с неговата буква(Б). Чувствах се щастлива, когато го виждах, отдавна не се чувствам така. Той започна да се занимава със фитнес и замина далеч. На 3тата година му писах за чувствата си, той се изненада, че не съм го забравила още. Също и че тогава той е бил хлапе и е харесал тялото ми. Това заедно с това, че имаше гадже(което е нормално) ме уби. Но исках само той да е щастлив и да са щастливи заедно. Неизживените, недовършените неща по-трудно се забравяли и при мен стана така. Разбрах също много за свободата. Ако обичаш някого пусни го на свобода, ако наистина те е обичал ще се върне, ако не е -няма. Желая му всичко ней -добро.
|
