 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Несподелена нужда от внимание
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 3084 пъти
На 31 г. съм и от 4 години живеем заедно с приятеля ми. До едно време всичко беше наред, споделяхме си, прекарвахме доста време заедно, обсъждахме си пътувания, хобита и забавления и правихме много неща двамата... Но напоследък става все по-трудно да общувам с него или изобщо да намеря 3-4 часа свободно време в "графика" му, за да бъда с него. Когато му говоря за нещо (каквото и да е, филми, музика, мои чувства или домашни любимци) най-често изглежда смъртно отегчен или пък приема някакви неща, които изобщо не се отнасят до него, като обида в свой адрес и започва да се кара с мен. Като се прибере след работа - спи. Става час преди да стане време да тръгва пак за работа, хапва и тръгва. Винаги очаквам с нетърпение почивните му дни, за да намери малко време за мен, но той обикновено се запилява някъде с приятели, без да ме покани и мен, или отива в родния си град. Постоянно казва, че "има нужда" от нещо - да прекара време в родното градче, да си види приятелите, да поспи, да хапне, да се пораздвижи - като всичките тези нужди са крайно неотложни и от първостепенна важност. Когато му казвам, че аз имам нужда да бъда с него, да мога да си поговоря с любимия си човек и просто да се почувствам обичана, се ядосва и ми вика, че и без това прекарвал твърде много време с мен и че го "задушавам":( А аз не виждам с какво го задушавам, почти не оставаме насаме с него, освен когато е заспал. Сърди ми се за 80 % от нещата, които му говоря, а му говоря с усмивка, тихо и добронамерено, без упреци и поводи за скандал. Сърди ми се дори ако просто плача, защото пак го възприема като някакво посегателство върху зоната му на комфорт. Не знам какво да правя вече, оставам с впечатлението, че просто съм му омръзнала и че самото ми присъствие го дразни. Твърди че ме обича и че иска да бъде с мен, но действията му показват точно обратното. Имам чувството, че е с мен, само защото съм достатъчно непретециозна и самостоятелна, за да го "оставя на мира" (както той иска) през повечето време. Но това според мен не е любов - хората не се събират, за да се игнорират взаимно. Вече започвам да се затварям в себе си и в общуването си с други хора, защото не мога да разчитам на внимание и разбиране дори от най-любимото си същество:( Какво да направя и смятате ли, че той ще положи поне минимални усилия да промени нещо, за да спасим връзката си? Аз пробвах какво ли не, но той май е най-доволен от мен, когато просто мълча и не му се мяркам пред очите.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 48e8c21aba |
|
1. Я го зарежи (знам, че не е никак лесно), да преосисли поведението си и тогава. Пък и ти да преосмислиш себе си>
Освен това много ми стана особено, че излиза по-рано за работа. Да няма друга?
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: ece32bac06 |
|
2. Ами хубаво, че не ти е съпруг, защото тогава щеше да е малко по-сложно - сигурно щяхте да имате обща собственост (предполагам, че сега нямате) - а кой каквото ще да ми разправя, това усложнява нещата. Мисля, че от любов си затваряш очите. Отвори ги - връзката ви е приключила. Не си виновна ти, не е виновен той - просто понякога нещата не се получават. Изживели сте любовта си заедно, били сте щастливи. Но сега не сте. Дали не е време всеки да поеме пътя в живота си и да намери по-скоро ИСТИНСКИЯ човек за него?
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 64979445d6 |
|
3. Аз също имах дългогодишна връзка и се разделихме поради причината поради която и вие се карате сега, но като че ли и така и трябваше, ще срещнеш човека за теб, не си мисли че ще се промени, не си давай и надежди, знам че не ти става приятно от многото коментари, но можеш да бъдеш щастлива, а очевидно не е така когато сте "заедно", просто си помисли.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: b48baa3b8f |
|
4. Всеки минава през такъв етап от връзката си, въпроса е дали ще го преодолеете, или не.
Той явно те има за свое притежание (както всички мъже).
Един мъж, когато иска да спечели една жена е готов на всичко, за да й се хареса..цветя, подаръци, разходки, романтика, смс-и..
Е, като се увери, че си хлътнала си '' бърка в носа'','' клати си топките''..
На кратко, защо да полага усилия, като си негова.. (страшна логика).
Отстоявай позицията си, докажи му, че си неависима.
Ти си жена и трябва да си силна, напук на мъжете!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 69c3d4dfa8 |
|
6. Така. Авторке, сериозно ти препоръчвам книгата "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". Там ще разбереш някои неща за мъжкия начин на мислене и поведение и за отношенията мъже-жени, защото днес повече от очевадно е, че двата пола не се разбират. Ще разбереш и свои грешки в общуването си с него. Би било хубаво и той да я прочете, но не го насилвай. Наистина прочети я, няма да ти навреди. Има я в интернет, просто напиши в гугъл. За това и няма да пиша конкретен коментар по случая, защото подозирам грешки в общуването и от двете страни.
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 331d026a72 |
|
7. № 1 - Аре веднага с щурите предположения... Не излиза по-рано на работа, излиза си баш напреме, просто раб. му ден започва рано и бачка на 12-часови смени, та не му остава много свободно "будно" време.
№ 4 - Аз съм сигурна, че можем да го преодолеем този момент, но за целта се искат усилия и от двете страни. Нищо няма да излезе, ако само аз се напъвам да правя компромиси:) Казваш да бъда независима и силна - е точно такава съм, само дето съм и достатъчно силна да си владея нервите и да приемам спокойно тази липса на внимание... което май го накара да смята поведението си за нормално?
Мисля че проблемът се корени другаде - в собственото му чувство за вина и неудовлетвореност от себе си. Всъщност и той самият си го призна. Чувства се напрегнат от това, че от нерешителност и бездействие няма с какво да се гордее - и си го изкарва на най-близките си. На мен това, че той осъзна този свой подсъзнателен подтик, ми дава надежда да се пребори с киселите си настроения. Стискайте ми палци;)
От авторката
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 00fd16cb07 |
|
8. Ами май прекалено се напъваш... остави човека на мира и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото. Колкото по- малко внимание търсиш от един мъж, той толкова повече ти дава. Навярно наистина го задушаваш. Мъжете не са като нас.. те нямат нужда от постоянно внимание и повтаряне колко са важни за някого. Стига им малко нежност от време на време, а през останалото да ги оставиш да се занимават с техните си неща. А ти между другото приятелки нямаш ли, лични занимания, хобита, нещо? Явно прекалено си се залепила за твоя мъж, а не бива да е така. Рано или късно ще го отблъснеш, ако продължаваш така.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 06875eb862 |
|
9. Бях в подобна ситуация близо 2 години.
Живеехме заедно, но почти не се засичахме.
Уж все беше много зает, а редовно откривах че е в кръчмата пред блока с приятелите си, докато аз съм сама и го чакам, защото ми е обещал като се върне да ходим някъде примерно.
Третираше ме като тапетите, сексът стана изключително рядък (вечно уморен, вечно нещо не му се ще).
И аз молих, обяснявах, натяквах, заплашвах, излизах с приятелки и сие простотии, които те съветват по-горе.
Опитах всичко, което се сетих, което прочетох, което ме посъветваха.
Той се сети, че съществувам чак когато друг мъж започна да ме ухажва много сериозно.
И аз поддадох.
И видях коренната разлика.
Каквито и глупости да ти говорят, че мъжете били такива и ти трябвало да се съобразяваш с тях, за да не ги задушиш, не ги слушай.
Гледай собствените си нужди.
Така аз открих, че гушкането, галенето и сексът са неща, за които не трябва да се моля и да прибягвам до манипулации, а мога да имам просто защото някой ме обича...
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 331d026a72 |
|
10. №8 - Имам си и приятелки, и приятели, и хобита колкото щеш, просто ми се иска понякога да прекарам малко време с най-близкия си човек:) Той брои за време, в което сме "заедно" разни купони, по които и двамата си лафим повече с други хора, отколкото помежду си. На мен това съвместно пребиваване на определено място не ми засища нуждата от общуване конкретно с интимния ми партньор. Често ми се иска да поговоря с него по някакъв мой проблем и се налага да чакам с дни и седмици удобния момент, за да повдигна изобщо темата - след като той удовлетвори нуждите си от ядене, сън, излизане с приятели, раздвижване и какво ли не. Та значи - приятелите са си приятели, но не е нормално да очаквам от тях повече, отколкото от гаджето си, нали така? :)
№9 - Наскоро за пръв път си позволих забежка от тази връзка - освен да му разкажа, за да вземе да се стегне? :) Права си - за милувки и секс не е нужно човек да се моли, взаимното желание, доверие и удоволствие или го има, или го няма. Ще видим как ще потръгне по-нататък, напоследък попътувахме и си освежихме малко мозъците, та нещата изглеждат по-розови. Страх ме е само, че като свърши лятото и навлезем в постоянните релси на рутината, той пак ще се вкисне. Поне пречупих личната си зацикленост да се интересувам само и единствено от него в сексуален и любовен план. За мен това си е малка победа;)
От авторката
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
