Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Oффф поредната заспала шундарма, сама си си виновна. като не ти е харесвал предния да си се разделила а не да си хващаш любовник. какво очакваш от човек с 22г брак?!?!? няма да ги зареже никога, сигурно и ти не му вдъхваш доверие. много яасно- не си била коректна към бившия няма да си и към него след време...само пшибинг за кифли като теб

7.   Ама че си глупава!

Тормоз от мъжа ти,а него питаш ли го? Жена му с друг, че и дете, че и пари му дала!
Като си я надробила сега ще си я сърбаш.

8.   Ами аз мисля, че биологичният баща на бебето ти няма да се разведе и да се ожени за теб, както и няма да му даде името си.
Ако е искал досега поне щеше да се е развел, не мислиш ли?Мисля, че дори ще идва при теб и бебето още малко.Не мога да разбера защо не си свалиш розовите очила и да спреш да се прецакваш сама. Ужасно си си объркала живота! Какъв съвет да ти дам? Ще постъпиш адски почтено, ако спреш да се занимаваш с женения мъж и си гледаш децата занапред!

9.   Абе, къде си тръгнала да разваляш семейството на толкова възрастен мъж, че чак и бебе да му раждаш и пари да му даваш...а освен това и жена му е болна. Ти въобще в час ли си с живота си, май не!!! Съвета ми е да се прегледаш много обстойно при специалист.

10.   Миличка, аз съм юрист и ще ти дам съвет като от юрист: за да може въпросния господин да бъде вписан в акта за раждане на бебето ви, е необходимо да бъде оспорен роизхода от първия ти съпруг. А това става само по съдебен ред и то до навършване на 1 година от раждането на бебето ви. Запомни това и го имай предвид. След като бебето ви стане на 1 година, ВЕЧЕ НИКОГА няма да може да бъде оспорен произхода, а биологичния му баща да бъде вписан като баща. От твоето писание разбирам, че този господин е доста хитър: може би се е посъветвал с адвокат или някой, който е юрист или учи право. /Още във втори/трети курс се учи и се акцентира върху това: казват се преклузивни срокове: при тяхното изтичане иска става недопустив и никога, дори и ти, детето ви или даже биологичния баща да го поиска, няма да може истината да се напише в акта за раждане такава, каквато е.
До смъртта ви положението ще бъдетакова и няма сила/закон, който да може да го отмени. /.

Виждам, че си много объркана, разочарована и наранена. Време е обаче да помислиш не за удобството на господина, а за твоите деца. Честно е бебето ви, което сте създали и двамата, да бъде записано с имената, които има бащата, а не цял живот детенцето да носи името на първия ти съпруг, а да му подхвърлят, че не е от него. Честно е и спрямо теб, този господин да си поеме отговорността, а не да чака 1 година и тогава да си отдъхне от "проблема" и да ви забрави /защото допускам с много голяма вероятност, че точно това ще стане/.

Що се отнася до разноските, ако ти нямаш финансови възможности за дело, има възможност за безплатна правна помощ, както и освобождавене от разноските по делото. Загубилата страна по делото ги заплаща след това, а определено няма да си ти.

Бързай, момиче! Времето за справедливостта е 1 година, а половината вече е изтекла. Не се залъгвай от празни приказки, защото след това ще е късно, а детето ти няма да ти го прости никога, повярвай ми!

11.   Мили хора,пише ви авторката на писмото.
Трогна ме до сълзи коментар номер десет.Искрено благодаря на всички,които са отделили от времето си да прочетат историята ми,да ме посъветват,и дори да ме облеят с хладния душ на съвестта и морала.
Грешката е моя,че написах тази отчаяна изповед на един дъх,в една нощ,когато имах нужда да излея душата си пред някого-без да я редактирам,допиша.Сякаш се боях да не размисля.Попаднах на този интересен сайт,и ето ме-пред компютъра.Улових се да редя дума след дума,завърших го в малките часове на нощта-крадешком от бебо,които обсебва дните ми и повечето от нощите....

Реших да излея горестта,която бях насъбрала за тези 2 години,горчилката,която таях в себе си.Това не се споделя с приятелки:знаете-там си слагаш маската,и играеш ролята.В протвен случай ще бъдеш накълвана,както кокошките се втурват да кълват яростно най-слабата и беззащитна...

Не се замислих,че може би от вас ще получа яростна критика и злобни нападки,от които може и да ме заболи.Е,заслужила съм си го.Такива като мен не печелят нито битката,нито войната.Те са винаги губещи.Тях няма да ги видиш в "Море от любов".Те са винаги от другата страна-охулвани,мразени,презрени...
Сега малко "тунинг" на историята-малко "довършителна работа",с която да изясня,че не съм мръсница,която изневерява на законния си съпръг,върти любовник и под носа му,в брачното ложе,забременява от друг.Не,не съм такава.Споменах ви,че моята професия вдъхва респект у хората-за бога,не работя най-древната професия...

Но както казват,никога не казвай никога,на всеки можело да се случи всичко...А всеки си мисли,че клюкарствайки другите,него лошата съдба ще го подмине...

През лятото на 2006 напуснах съпруга си,след поредния скандал и побой го изчаках да заспи,мъртвопиян,взех си детенцето,тогава беше на седем(а сега е на десет).Спахме на хотел.Не след дълго се нанесох в досегашната си квартира,вече 3 години живея тук.

През лятото на следващата 2007 година бях на обучение в София,където се досещате,че се запознахме с Женения.Прекарахме две незабравими романтични седмици заедно,а когато се прибрах в моя град,той идваше два пъти седмично.Заведе ни на море-мен и детето ми,после на Боровец.Затрупваше ни с пари,внимание,задоволяваше всяка прищявка на сина ми...За пръв път мъжеството се пробуди у довчерашното дете-в спокойна атмосфера душицата му сякаш разцъфна.

Започна учебната година,зимата дойде,после пролетта...Заживяхме спокойно,привързахме се към него,и сякаш той към нас.
Когато разбрах,че любимият ми е все още женен,вече бяхме дотолкова хлътнали един в друг,че беше много късно.На мен ми беше казал,че е разведен.Прекарвахме много време заедно,чувствата преляха в една здрава,топла и силна връзка-толкова сериозна,че се плашех.Не исках да наранявам никого...

Един ден той ми обясни,че все още е женен,но иска да се разведе и ще го направи,за да прекара остатъка от живота си с мен.Скоро след това забременях.Бебето беше планирано и абсолютно желано и от двамата-подбирахме моментите на овулация,следяхме чертичките да се появят...Синът ни се роди през март 2009,връзката ни датира от лятото на 2007-трета година.Бебчето е почти на 7 месеца,а татко му,на когото е кръстено) все оче не е предприел нищо по въпроса с развода си.

Изпраща пари,непрестанно звъни по телефона,но идванията му тук рязко намаляха от момента,в които му съобщих,че съм бременна(случайност ли е?0правдава се с работа-наистина работи много и печели добре.Аз живея в провинцията,а той-в столицата.Далече сме един от друг,виждам го все по-рядко.

Детето расте без баща,докато е бебе,ще е лесно.После ще започне да пита.Не знам кв какво да вярвам-не знам дали ми е по-добре-да съм сама с двете деца и спокойна,доколкото е възможно,или с него,в кавги,битовизми,грижи за жена му и децата,предялки-дали по равно дава за всички,или за някого повече...

Ще продължа да следя мненията ви,мили приятели.Не съм сама-разбрах го,благодарение на всички вас!
И въпрос към г-н Юриста от десетия коментар,ако четете-адвокатът ми каза,че делото може да се заведе в срок до една година от "узнаване" за раждането от първия ми съпруг,а до навършването на една година на детето.Това "узнаване" е разтегливо понятие,и можело да се действа и в по-късен етап.Истина ли е това?

12.   Интелигентна жена си, но явно не правиш добра преценка. Предоверяваш се.
Виж, моето мнение, с което не желая да те ангажирам, е, че господинът достатъчно дълго и много те е лъгал, за да повярваш (и ние да повярваме) на ''истинските ''му чувства към теб: за семейното положение, за ''предстоящия'' развод, за ''къщата'', а кой знае- никак няма да се учудя,ако въпросната ''болест'' на жена му е също поредната измислица. Ти да си видяла медицинското й удостоверение за тази толкова ''рядка'' болест? Но ето, че веднага си повярвала....

Това, което незабавно трябва да направиш е да заведеш иска за бащинство. Колкото и да му е неприятно, господин таткото трябва да си поеме отговорността.
Оттам нататък аз, на твое място, бих си гледала децата, а ако Бог е рекъл, истинският ще дойде и ще те приеме и с две деца. Но това определено не е този мухльо, играещ си на Любов.
Бъди разумна и нека Бог е с теб.

13.   Аз съм № 10: да, вярно е, че твоят бивш съпруг може да опори бащинството до 1 година от узнаването, но ти - до 1 година от раждането. Затова написах и една година от раждането, имайки предвид ти да започнеш и да вземеш нещата в свои ръце. Когато не се оспори в този срок бащинството, вече не можеш да търсиш "истинския" баща. А това, което си написала за твоя бивш съпруг, подвластен на чашкат си мисля, че той няма да предприеме нищо за да промени положението. Ти действай! Хубаво е, че си потърсила адвокат! Успех!

Що се отнася до историята ти, направо ми стана много болно и тежко за теб и дечицата ти - те не заслужават такива бащи, ти също - такова отношение.

Сигурно много обичаш бащата на бебето си и все още вярваш, че той е този достойния, обичащия и всеотдаен мъж, на който си вярвала. Само един съвет като жена на жена с богат житейски опит и "професионална" деформация: помисли и за себе си и децата си, а него веднъж го сложи на по-задно място. Кажи си: ами аз, ами децата ми, ами живота им, ами отговорността??? С какво моето невръстно детенце е по-недостойно и по-малко дете, че да заслужава такова отношение и да бъде детето в сянка, което да се вижда с баща си тайно от всички, скрито, нещастно... А аз заслужавам ли такова отношение? Този мъж дали не е страхливец, чакащ първия рожден ден на бебето за да си отдъхне, че вече му се е разминало.

То най-добре знаеш какво представлява този човек, но си мисля, че няма да напусне жена си не защото не те обича, а защото не му стиска. /от моя горчев, личен опит/

14.   Постави ултиматум. Кажи му, че няма да го виждаш докато не се разведе с жена си. Когато се разведе, тогава да ти се обади. Междувременно направи както ти казва 12: заведи дело за бащинство. Аз съм номер 5... на твое място бих зарязала окончателно всичко това... сексуалното привличане не е любов...за твоя: първо, излъгал те е...Само дори тоя факт не ти ли говори нещо? Друго, като е разбрал че си бременна, се е отдръпнал.Какво още чакаш от тоя долен тип?!

Знам какво е да си сам с дете, и аз съм така. Добре че не родих 2-ро. А ти с какъв акъл си искала дете с него, след като те е излъгал?Но мисля, че ти, дори и да не го разкараш тоя, ако му поставиш ултиматума, той сам ще се махне. Тогава, за какво ти е?

Моля те, не казвай "ама той ми дава пари"...Изправи си главата и не се занимавай с долни типове...
Аз нямам престижна професия, но няма сила на тоя свят, която да ме накара да остана и един ден с някой, който ме малтретира физически

15.   Здравейте, Номер Десет!
а и всички, които четат и следят историята ми

Жалко,че трябва да си комуникираме чрез сайта,а не лично(става доста по-бързо),но така пък може би ще помогнем на друга някоя жена в подобна ситуация.

Моля ви,номер Десет,Госпожо Юрист(а аз защо ли си помислих,че сте мъж-как ли пък не,мъж да е способен на такова дълбоко съчувствие!)моля ви,разтълкувайте стъпка по стъпка събитията относно иска за бащинството-всичко,което ще се случи,което трябва да бъде направено...Искам да знам всяка ситуация,в която бих могла да изпадна,да прокоментираме нещата,да позная всяко подводно камъче,всичко да ми е ясно,за да не изпадам в капана на наивността и незнанието.Вие сякаш ме сграбчихте с две ръце за яката и ме разтърсихте здраво...

Моля,подайте ми ръка още веднъж,помогнете със знанията и безспорно доста богатия си опит!И до 17ти март 2010,ако всичко върви по план,с ваша помощ,моето бебе ще бъде с имената на баща си.Тогава двете братчета ще са с различни фамилии,но това едва ли има значение.Засега този факт ми върши работа,отървам се от клюки-взела съм си децата,развела съм се...Ще бъда център на нови,най-вече на работното място,като съм разведена,с две деца от различни мъже-дробила съм го,ще сърбам....Но както Вие казахте,трябва да съм силна и да го направя в името на детето,то заслужава да се боря за него,то не е по-малко ДЕТЕ от другите-и от батко си,и от децата на Женения,и от всяко друго.

Вместо да му казвам един ден,че баща му не му е баща,истинския му баща е горе на небето,загинал е при катастрофа,или нещо подобно...Ще знае,че баща му е едикой си,живее едикъде си,че не го е пожелал...И ще видим как ще се развият събитията,може пък Женения да ни покаже истинското си лице през това време.Ще действаме според обстоятелствата.Няма да съм губещата страна,усещам го-най много да загубя него-Женения(апропо,можеш ли да загубиш нещо,което всъщност никога не си имал?),или да го злепоставя в селцето,където живее.Е,нека и той пийне малко от горчилката,в която плувам от година и половина.Може би единствено за децата му ме е жал,но моите едва ли някой ще пожали,така че-смело и смахнато,напред!

И така...да се залавям за работа,пред домашния компютър,с бебе на гърда,пиша ви третото послание-споделяне:удобно,комфортно,безплатно(де да можех да се отплатя!!!),без унизителни погледи и присмех,та дори сълзи...Сълзите са единствено когато чета какво сте писала,мила Номер Десет,вие сякаш с рентген минавате през душата ми,и лекувате и натискате точно там,където боли.Благодаря безкрайно и се радвам,че ви открих на страниците на този сайт..

Като си помисля само,че бях готова детето да е с моите,женски имена,като децата на ромките-пък той,като се разведял,нямало да остави нещата така...Не знаех до вчера,че е трябвало да действам СВЕТКАВИЧНО!!!Благодарение на вашия коментар!

Значи,след като посетя адвоката и задвижим иска за бащинство...Но първо трябва да се свържа с Бившия,за да заведе дело срещу мен,че е узнал...Или мога да прескоча тази стъпка...Завеждаме иска,водя детето на изследване(може би кръвногрупово?ДНК?какво му изследват?Костен мозък ли?),аз също отивам на гинеколог,нещо като широка гинекологична експертиза,или забравих как беше,коментирали сме го с адвоката.Давам и кръв за изследване.Бившият също-за да докажем,че не е баща.Между другото,аз съм група А1,той е А1,бебо също е А.Значи няма да стане,това не доказва,че не е баща.Женения също трябва да даде кръв,нали?Ами ако откаже?може ли някой да го принуди да се яви за изследване?(Все пак може да размисли...Да се уплаши..)

Изобщо какви са етапите?какво се случва после?В съда по местоживеене на Женения,или в съда в моя град ще се гледат делата?Колко време отнемат?Мила номер Десет,ако се сетите нещо допълнително,за което не съм ви питала,моля,пишете.Благодаря предварително.Прегръщам всички ви от страниците на този сайт.

16.   Аз съм № 10. Защо не ми пишете на пощата: silvi14@abv.bg
Там ще Ви дам и другите си координати.

17.   № 10 съм. Твоята история много ме разтърси: защото си силна, борбена и интелигентна жена, а много е вероятно да искат "да се измъкнат" заради непознаването на тази част от закона. Става въпрос за Семейния кодекс.

Първо трябва да заведеш иск за оспорване на бащинство. Ти срещу бившия си съпруг. Срок - 1 година от раждането!!!!!!!!!!!!! Този иск е задължителен и без него не можеш да минеш!
След това трябва да заведеш иск за установяване на произход-ти срещу бащата на детето. Срок - 1 година от раждането!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Този ск може да се избегне ако биологичния баща признае детето ви. /чрез Декларация за припознаване. Припознаването, а и твоя иск за установяване на произход от страна на биологичния баща може да стане само ако заведеш дело с/у бившия си съпруг и има решение, в което е признато, че той не е баща на детето. Това дело ще се води по общите правила - местонахождението на ответника - т. е . бившият ти съпруг.Едва когато бебето няма вече имената /бащино и фавмилно на бившия ти/, ще можеш да заведеш и другото дело. Следя историята ти с интерес и винаги когато влизам в сайта следя дали има нови неща свързани с теб. Поздрави.

18.   Аз съм № 10 /отново/. Ако искаш и ако публикуват и този коментар, пиши ми: silvi14@abv.bg

19.   Силно ме впечатли историята ти. Не съм адвокат и не бих могла да ти помогна с правни консултации, но много се надявам да усетиш подкрепата на непознати хора.

Животът е шарен и непредсказуем, подвластни сме на различни чувства и емоции, и ... много често грешим. Излишно и безпредметно е да се ползва форума за нападки срещу теб - нямаш нужда от допълнителен студен душ, а от помощ. Искрено се надявам да послушаш №10 и да вземеш нещата в свои ръце. Макар че все още се надявяш чудото да стане и Жененият да дойде при вас, отстрани (за неангажираният емоционално наблюдател) нещата изглеждат така: просто не иска, а не че има пречки. Пък и да имаше, ако силно желаеше, щеше да ги преодолее.

И запомни - никога няма да останеш сама! Винаги ще има двама, които те обичат искрено - децата ти! Желая ти успех!!!

20.   Здравейте,приятели!
Отново ви пиша аз-авторката,за да разкажа как се развиват събитията около мен.Срещнах се с Номер Десет,която се оказа страхотен човек и приятелите ми,които се броят на пръстите на едната ръка,станаха с един повече.Тя ми даде съвети,оказа ми компетентна юридическа помощ.В една студена октомврийска нощ с двете си дечица хванах влака за града,в който живее Номер Десет(по случайност имам точно там приятелка от студентството,която ни беше поканила на рожден ден на дъщеричката си-чудесен повод да ги видим и двете-приятелката ми,и непознатата адвокатка.)Срещнахме се в „Макдоналдс”,тя доведе и сина си.Започна приятелство,което ще продължи за цял живот,и децата ни след нас ще го доразвият...Учудващо и невероятно късметлийско е да срещнеш приятел,а и адвокат точно там,където анонимно си излял душата си...

Мили приятели!Детенцето ми вече навърши 7 месеца.Остават ми 5,за да действам.С помощта на новата ми приятелка това ще стане скоро-да заведа дело за оспорване на бащинство срещу бившия ми съпруг,на който се води детето.След това,живи и здрави,надявам се да мотивирам Биологичния-Женен да го признае с декларация,което е по-евтиния вариант.Това отново ще покаже и докаже що за птица е Женения-ако започне да се дърпа,значи е малодушен страхливец,мъж,който се страхува да застане зад невинния живот на детенцето,което е създал,пък макар и от друга жена.Ако съвсем се оплете в мрежите си,ще заведем дело-иск за бащинство,или както там се казва.Тогава ще му се стъжни съвсем.В една английска поговорка се казва,че това,което някой някога прави тайно в заключена стая,един ден друг ще трябва да го извика от покрива пред цялото село...Няма скрито-покрито,както е по нашенски.Може би не осъзнава,че трябва доброволно да го признае-мисли,че щом го призоват да даде ДНК-материал,като не се яви ,никой не може да го принуди.Да,но неявяването е признаване на „вина”-аз така го чувствам,и мисля,че е в негов ущърб,и съдът ще счете,че е баща...Но дано не се стига дотам!Мили хора-бъдете до мен-трябва да съм силна-толкова много неща ще се случат тази зима!

Помагайте ми с коментари,съвети...Междувременно с Женения се видяхме днес в столицата-между двата влака имаше един час време,прекарахме го на топло в колата му(къде са времената,когато ни закарваше до вкъщи...?Оправдава се,че има много работа...)Гушна детето,говореше му мило,каза,че прилича на него...от юни,чак октомври-вече четири пъти го е гушкал и виждал,откак се е родило.На раздяла му казах,че не мисля лошо и не правя лошо,и не искам да страдат хора,но нямаме време.Мисля,че ме разбра,но отново шикалкавеше.Обещавам да пиша пак-а вие обещайте да бъдете до мен!Пишете ми,подкрепете ме.Бих приела мненията ви,каквито и да са те.Не съм престъпница,която разваля семейства,просто искам синът ми да знае кой е баща му...И да носи имената му(не само първото),да го познава. Ще видим дали му стиска...Българският мъж обича да си развява коня насам-натам,да сваля звезди на чужди жени,да си доказва,че все още върви и е готин...а после да се прибере при жена си да го раздава ни лук ял,ни лук мирисал.И ако случайно(или нарочно)е направил някоя "мърльотия",ще каже-"О,аз този човек не го познавам","Тая е луда",или неща от сорта.Страхува се,че това дете ще го наследи наравно с другите...Къде му е съвестта?Нали го е създал?Явно аз съм възпитавана погрешно,мили хора.В идеалния свят всеки стои зад постъпките си.Оставям на вас да продължите темата...Доскоро!

21.   САМА СИ СИ ВИНОВНА

22.   Ох забравих да кажа-много си проста.Да се вържеш на някакъв чичка на 52 мамооооооооо.Явно не си толкова умна за колкото се изкарваш.Уважавали я хората-само така си мислиш.И ако се беше развел той какво?След десет години ти макар и вече не във форма ще си все пак жена(не бабичка), а той на 62 ще е дядка.Направо дядка с 10 годишно дете, чудещо се защо неговия татко не е млад и силен като бащите на съучениците му.

Както и да е.На теб нищо хубаво немога да кажа ама дано да ти е здраво и щастливо детенцето, че то не е виновно, че си глупачка и заради теб няма баща.

23.   От номер 12:
На хората направили коментари 21 и 22 искам да кажа да запазят злобата за себе си. Явно я носят и не им дава мира да я изкажат.
Да, авторката е направила много грешки,всички го виждаме, много се е предоверила най-вече, но грешките не са само нейни.
И колкото и да е грешна, гледа сама две деца, което в днешно време е подвиг, а можеше, както правят някои ''майки'' , да го остави в Дом ''Майка и дете''. Дори и само заради това заслужава уважение.

Най-голямата й грешка е,че не е преценила добре този мачо и е приела да иска дете въпреки семейното му положение- с надеждата ... да се разведе.Голяма грешка!

Не бъдете толкова жестоки. Животът е непредвидим, не забравяйте, вашият собствен също.

Защо не казахте нито дума за поведението на пишман мъжкаря? Може би защото тайно си знаете, че бихте постъпили също толкова мръснишки.

Можело е поне да бъде честен докрай и при новината за бременността да й каже, че той никога няма да се разведе и е по-добре да направи аборт. Картите на масата, както се казва!
Достойният мъж или би застанал зад нея, или би прекратил връзката така, че да не я вкарва в още по-голяма каша. Не мислите ли?

24.   Пиши как се развиват събитията! Докъде стигна?

25.   И аз съм в подобно положение в момента. Бременна съм с първо дете от мъж, който не е женен, няма други деца, но живее с жена, която е доста добре финансово и явно няма никакво намерение да я напусне. Първоначално искаше да направя аборт, после започна да ми говори, че искал детето повече от мен и така вече 6 месеца. В крайна сметка разбрах ,че има намерение да пазим детето в тайна и мисли да идва да го вижда понякога в късните часове.

Приятелката му разбра, но явно беше убедена ,че аз съм лъжкиня, която иска да им наруши щастието. Когато тя отсъства той започва да ме притеснява и да иска да идва да ме вижда. От месеци му обяснявам ,че не искам да участвам в подобен филм и след като е избрал нея да се откаже от мен и детето. Не че като не се отказва прави нещо кой знае какво.
Помощ не получавам никаква под никаква форма, а само обаждания и глупави свиждания, които спрях да позволявам.

Приятелката му каза нещо от сорта, че съм голяма жена и да се оправям като съм в това положение и не искала да чува за мен. Дори получих заплаха ,че щяла да прати хора да ме открият и да се саморазправя. Така нареченият баща беше съгласен да подпише декларация при нотариус за името на детето предварително, защото в денят на раждането няма как да се появи.

Ден преди да направим това се косултирах с адвокат, който ме разубеди това да става предварително. Според него така се обвързвам с номерата на бащата за следващите 18 години и това ще рефлектира върху детето.При тази новина на бащата бързо му олекна и естествено не настояваше повече.

Как да постъпя според вас? Какво ще ме посъветва и мен номер 10? Детето на мое име ли да бъде записано или да съдя въпросният баща? Кой е по-добрият вариант? Ако след време се случи нещо с мен, той става ли попечител на имуществото ми и ако е така с какви документи мога да избегна това? Ще бъда изключително благодарна , ако ми дадете някакъв съвет, защото съм много объркана и притеснена. Ако детето е с моите имена как ще се отрази това на бъдещето му?

26.   Здравей, № 25,
Чак сега прочетох това, което си написала и се надявам, че след като е минало повече от месец при теб има разрешение на нещата такова, каквото си искаш.

Объркана съм какво да те посъветвам: ако запишеш детето с твоите имена ще бъдете автономни и мобилни - той, бащата, по никакъв начин няма да ви пречи да отидете където и да е в чужбина, да ви търси сметка и да присъства без твое разрешение и съгласие в живота на детето ви. Ако искаш да запишеш детето с имената на баща му - тогава или ще искаш той да го припознае /както сте тръгнали да го правите/ или трябва да заведеш иск за установяване на произход от бащата. За последния иск срока е 3 години от раждането на детето. Ако избереш детето да носи имената на баща си, тогава ще сте зависими юридически от него: задължително ще трябва да ви даде декларация ако детето излиза в чужбина; ще бъде определен режим за лични контакти на бащата; ще бъде определена издръжка /ако произхода се докаже не чрез припознаване, а по съдебен ред/.

Много съм раздвоена какво да те посъветвам. В първия случай /детето да бъде записано на твоите имена/ще си спестиш много нерви и досег до този мъж, неговата богата приятелка /той жиголо ли го раздава?/ и обкръжение, ще бъдеш самостоятелна и няма да зависите с детето от прищевките и манипулациите им, а във втория - детето ти ще има записан баща /май само на книга, но не и като пример на подражание и на мъжество/............

Каквото и да избереш, ако този мъж не сключи брак с теб, единствен твой законен наследник ще бъде детето ти. Ако обаче бащата бъде вписан като баща, до навършване на 18 години на детето, този мъж ще управлява имуществото на детето, което то би получило като наследство от неговата майка /господ да варди; да си жива и здрава да си гледаш и се радваш на детето си, което ще има нужда от майчица винаги/. Дефакто няма опасност този мъж да се разпореди с наследството на детето и в никакъв случай няма да бъде твой наследник, освен ако не сключите брак с този мъж.
Ако те интересува още нещо и мога да ти бъда в полза можеш да ми пишеш на пощата, която съм дала по-горе.

27.   Благодаря за изчерпателният отговор! Наистина за месец нещата доста се промениха, но за съжаление все още не съм взела окончателно решение, въпреки че съм на път да се откажа окончателно от името на бащата и дори веч действам по въпроса как да променя презимето с разрешение от кметството по район.

За съжаление баща ми е починал и нямам право да ползвам неговото. Единствиното нещо, което ме предизвиква е неговото поведение, което е жалко и недостойно. В момента сме на вълна молби да не го съдя за бащинство по никакъв начин и да не стига до ушите на никой от близките му и познатите му ,че ще има дете, а той щял да праща пари, естествено не се знае до кога... докато му мине страхът. Това ме прави много агресивна и в такъв момент се замислям заслужава ли да бъде оставен просто така...

Знам че след време ще стигна и това ниво да не се дразня, но сега съм сама, правя ремонт на стаята, разправям се с мъжка работа и това много ме амбицира срещу него. Той в никакъв случай няма да се появи да си признае детето, нито пък ще има време за свиждания. Ако до момента има обаждания отвреме на време, то те са само от страх и желание добре да си подсигури живота с богатата наследница. Ако обаче все пак ненадейно се появи в родилният дом и иска да признае детето имам ли право да отказвам?

28.   На последния ти въпрос: Ако бащата направи това в родилния дом /припознае детето/, то той ще бъде вписан като баща на детето. Иначе, ако припознаването се извърши след като детето вече има твоите имена като бащино и фамилно, в тримесечен срок от узнаване на припознаването отстрана на бащата, майката може да оспори това припознаване. Ако не го стори - припозналия се вписва като баща, аако оспори това - бащата трябва да установи произхода си /че е баща на детето/ чрез иск за установяване на произход.

29.   Авторката:
Мили момичета!
Много благодаря,че "съживихте" темата, и ми дадохте повод за нови размисли. Номер Десет отново благородно помогна и на друга изстрадала душа. Не съм писала отдавна, защото нямаше кой-знае какви новини около мен: на Нова година се срещнах с Номер Десет в нейния град, междувременно мина и първото заседание на съда по делото ми за оспорване на бащинство.

Но не затова ви пиша сега.Всъщност, ще разкажа всичко около делото след 23. 03- за тогава е насрочено второто заседание, на което Женения обеща да се яви като свидетел. Което всъщност ще реши делото: според прокурорката, и разбира се, по съвет на Номер десет.

В съботната сутрин,пиейки си кафето пред компютъра, докато дечурлигата още спят, се натъкнах на следното стихотворение и коментар, на друга историйка, която прилича досущ на моята като две капки вода: "Нищо ново под слънцето!"...Реших да го копирам тук, за да се разпиша и аз, и да ви кажа: стискайте палци, и очаквайте новини ;-)

"Твоите пътища прашни
все далече от мене те водят
Пак си с Нея и страшно
и жестоко мълчи телефонът
Ти не казвай че има
в живота ти място за мене
Пак си с нея - улисан
в ежедневни семейни проблеми
Аз съм чуждата дето
огън пали във твоите вени
но в сърцето ти няма
нито жал нито обич към мене
Само в крадени нощи
аз съм твоята СЛАДКА ЛЮБИМА
и МЕЧТА НА ЖИВОТА ТИ
и ЛАВИНА ОТ СТРАСТ НЕСЛОМИМА
В тези няколко часа
се опитваш от мене да вземеш
всичко дето го няма
в гнездото добре подредено
После тръгваш и - ето -
пак жестоко мълчи телефонът
Ти си с нея в гнездото
Аз навън съм - сама и бездомна

Не хвърляйте камъни ДРУГАТА е винаги по-нещастна А в този живот никой от нищо не е застрахован Това че ние сами си го правим не е съвсем вярно Чукайте на дърво Да не ви стига"

Е,това е. Но сега, около малкото ми съкровище, което вече навърши годинка на 17 март, и в момента прохожда и изпълва с гукане, глъчка и приятни грижи дните ми- някак по-малко страдам, вълнувам се и мисля за този човек...

Разбира се, той не дойде на рождения ден на детето ни- но какво ли очаквам повече- поне се появи на изписването преди година, макар и със закъснение, за да му се получат нещата вкъщи, уж че е бил на работа...

Хорските деца поеха пътя си към живота в 10 сутринта, а моето юначе-в 4 следобед-охраната беше заключила всички врати,и се наложи да го търсим,за да ни пусне да излезем с бебо...

Без салтанати, торти, с едно букетче,и една снимка на фона на олющената стена. С това разполага синът ми. И баща,който го вижда 12 пъти годишно. Да ви кажа, в началото не обръщах внимание на малките детайли. С течение на времето ги подредих като пъзел, като гоблен- и се получи жалката картинка на увехналия старец, който сваля звезди на всяка посърнала девойка/жена, изпречила се на пътя му, с надеждата да си върне безвъзвратно отминалата младост, или да отмъсти за минали разочарования, или просто да си "посоли" яденето, което му е втръснало за 22 години брак. Като "Портрета на Дориан Грей" на Оскар Уайлд- и той потъмня....
Но да не ви отегчавам- все пак,оптимист съм за изхода на делото, и ще ви пиша съвсем скоро. Бъдете с мен ;-)

30.   Ще чакам с интерес развитието по делото. Аз почти вече съм решила да не подарявам бащинство на въпросният създател на детето, но все пак знае ли се...

Стихотворението е страхотно и точно сега е време да избера правилният път и да не му позволя да ме завърти и мен в подобна интрига посещавайки ме отвреме на време. Да мине всичко нормално още отсега знам, че пред родилния дом ще ме чакат поне десет души приятели, които държат на мен и ме обичат. Успех на 23-ти! Той трябва да си получи заслуженото и да си поеме отговорността! Ще чакам подробности за хода на едно такова дело. Стискам палци!!!

31.   Здравеи.Аз само искам да сподел само 4е този човек е страхливец.И не мога да разбера и жена му .Аз сам на положението на жена му и аз като разбрах 4е девоиката е е бременна сама се отделих и искам да подам молба за развод а тои като разбра ми каза 4е не се е женил за да се развежда и не дава развод .Това ти го пиша за да разбереш 4е това са комплексари.Това е КРИЗАТА НА СРЕДНАТА ВАЗРАСТ.А на теб ти желач успех.

32.   А ти какво си очаквала? Да остави семейството си? Дали с това невинно детенце което си родила, не си била убедена, че така ще го "вържеш" и ще е сигурно,че ще остави съпругата си.Колко наивно. Не помисли ли за живота на детенцето ти? Как ще му отговориш на въпроса - Кой е този чичко? Как може да има такива жени?Какво правеше с женен мъж? За крдита - боли те,че е дал парите за да купи кола на жена си,а ти без проблем даваш пари на брат си. Не той не е страхливец, а ти очакваш прекалено много. Нямаш работа с женени мъже. Сега плащаш за греховете и за страданията на съпругата му.Напълно си го заслужила.

33.   Здравеи сажеляжам много и с мен се случи така,сега сам бременна от него вразката ни беше 5г,а тои ми каза сажелявам и ме изостави,заштото няма сили да остави йена си,а пак и аз сам семеина,а тои ме молише за това дете а,ме остави,незнам и аз кво да правя,истината мажат ми,като разбере,как да те посаветвам като и аз незнам накаде

34.   сами сте си виновни! има много кадърни свободни мъже! тръгнали с женени мъже! на жена му да не и е хубаво, като спи с тебе! каквото почукало- такова се обадило! оня отгоре си знае работата..!

35.   ми да беше напрегнала мозъка си и да го беше накарала да служи гума, уличницо.

36.   Номер 35 стрaшен мизерник си ти толковa ли си безгрешен тa чaк оприличaвaш хорaтa кaто уличници, те точно тези кaто теб дето много лaят сa нaй-големите мърши!!!

37.   Жената отглежда сама две деца... майка им е, а не уличница. Уличницата щеше да се пази, или щеше да направи аборт, или щеше да остави децата в дом. Не мога да разбера тази злоба и омраза, която се излива в коментари като № 35. Аз самата съм майка на две прекрасни създания и колкото и да ги обичам, дори с пълната подкрепа на баща им понякога ми е трудно. Представям си отговорността и умората от това да си принуден да се справиш сам.

Авторке, пожелавам ти здраве, късмет, щастие и много радост! Ти заслужаваш всичко това. Научи децата си да са борбени като теб, но и на това, че връзките им трябва да им носят радост, а не проблеми и горчивина. Не се подценявай и като родител - това, че били момченца, пък нямало баща около тях... ами така се е сучило. Аз съм расла без майка, но смея да се надявам, че се превърнах в свястна жена и нежна и грижовна майка. Стига да съумееш да съхраниш себе си, усмивката и жизнерадостта си, ще се справиш чудесно и с възпитанието им. Както четеш в този сайт, жените с "мъж" до себе си не са задължително по - щастливи. Успех!

38.   От авторката:
Настъпи нашият час. Почина съпругата му, и наистина е била болна от рядка болест. От нашето начало изминаха 8 години, ще измине още поне една, и ще сме заедно. Така е решила съдбата. Само да сме живи и здрави! Синът ни сега е почти на 6, с неговите имена, вписани в акта за раждане и законен наследник- благодарение на адвокатката, която по случайност разглеждаше сайта и ми писа тук. Роди се истинско приятелство, през ноември тя и синът и ни бяха на гости, а ние през май отиваме у тях на бал на нейния син. Големият ми син е деветокласник, свири на китара и ме радва с успехите си на сцената и в училище. Невероятни деца си имам!
Този сайт ме заля с толкова злоба, но намерих и човешко разбиране и дълбоко съчувствие- това ми помогна да разбера, че когато вярваш в Доброто и умееш да чакаш, и твоят час ще дойде. Искам да сме щастливи някой ден и знам, че ще бъдем. Ще ви пиша отново.
Бъдете здрави и търпеливи!

39.   Здравей! Много се радвам на положителната развръзка. Но каква е причината да чакате една година?

40.   Вижте какво не мога да ви разбера защо толкова се надъхате срещу жената. Авторката ми се вижда свястна жена а не да не някоя манипулативна кифла или нещо такова. И откъде пък пролича че тя е искала да използва детето си един вид да върше мъжът и нещо от този софт. Нямам коментар наиситна без думи съм ак не ще прочели отначалото не е знаела че е женен мислела го е за разведен но май е разбрала след като вече е забременяла. Не всички жени най-вече които се случат да имат връзка с женен мъж са лоши хора и уличници на в сайта има такива хора които си личат че не са много добри хора или че са отчаяни или объркани и правят тъпотии но аджеба не мисля че в този случай жената го е заслужила цялата тая брутална агресия и омраза от някой. Аз лично не че искам да ми се случи нещо подобно но ако попадна на мястот на някоя съпруга и разбера какво е вършил мъжът ми бих се отнесла добре а не да се нахвърлям да проклинам жената и така нататък. Първо ако любовницат се появи на вратат ми и ми разкаже историята си ще я изслушам естестевно ще искам доказетелства след това ббих и казала да остане в къщата ми и да изчака съпругът ми или пирятелят ми да се върне че да го видим какво да правим през това ще говорим и милото като дойде о каква изненада тогава всички ще си приличи и лицето а мръсника ще се види естествено ще го разкарам но бих помогнала на момичето жената ак е бременна в този случай мъжът си е виновен. Не всички истории са едакви всяка една история е различна и ако в някой случаи жената е за винее в друг не е. авторке според мвен не се събирай с мъжа бъдете в добри пирятелски отношения позволявай му да присъства в живота на детето си но да ще заедно лично аз съмнителен ми е съжелявам но ти си причиняваш надявам се нещата тсега да ти вървят по-луда и да нямаш никакви трудности най-лошото да е преминало а сега да се наслаждаваш на спокойствие и на щастие и да се радваш на дечицата ти и така.

42.   Браво! Не го казвам със злоба, но само помисли. Дъртака сега се тропна на ръцете ти, защото му умряла жената, и ти цъфтиш! А преди не те поглеждаше, не припознаваше детето, ти води дела, за да даде име на сина си? Признай поне пред себе си-можеш ли да му имаш доверие на този човек? Човек когато изневерява и е непочтен, си остава такъв завинаги. Или викаш, това на теб няма как да се случи. Сега ти ще си на мястото на съпругата. При мъжете на тази възраст се появява синдрома на затварящата се врата-т. е. вижда, че още малко му остава да бъде пълноценен мъж, и гледа да не изпусне последните моменти с чужди булки. А ти пак ще стоиш в къщи и ще чакаш. Но... надробено е вече, ще се сърба!

43.   На мен историята ми се струва измислена. Ама аз съм си Тома Неверни, признавам си

44.   Не ми звучиш като насилена, така че трай и гледай детето!

45.   Здравей Авторке, не си писала отдавна. Как се развиха събитията при теб? Омъжи ли се за бащата на по-малкия си си? Искрено се надявам, че си щастлива, защото ти си интелигентна и свястна жена и го заслужаваш! Ще се радвам, ако кажеш добри новини.

48.   От авторката: Много време мина, откак не съм ви писала- две години и 3 месеца... Не, не съм се омъжила за любимия, но все още сме заедно, и нещо повече: през юли очаквам трета рожба! Желана, планирана, батковците са на седмото небе от радост, и разбира се- таткото. Не мисля да сключваме брак, след раждането на сина ни (да, мъжка майка съм- отново момченце!) само с декларация той ще придобие имената на баща си. Все още контактуваме с адвокатката, с която се запознахме на тази страница, и мисля че най- логично е тя да бъде кръстница на отрочето ни! Синът ни, героят на сегашната ми история, е вече първокласник, а батко му- дете от първия ми брак, през юли става пълнолетен. Щастлива съм, бременността ми е лека, все още ходя на работа, грижа се за дома и децата си, пазя здравето си и следя движенията на малкия човек, а от време на време надничам в сайта: освен хейт и злоба, тук можеш да срещнеш и истински приятели, нали? Бъдете благословени!

49.   Авторке, следях историята ти от самото начало. Не съм коментирала. Не знаех какво да напиша-от една страна чисто по женски ти съчувствах, от друга-не мога да понасям такива като теб, които се занимават с женени мъже. Обаче като прочетох предпоследния ти коментар, направо ми призля-дойде нашето време, жена му почина. Чуваш ли се, аторке, четеш ли какво пишеш? Какво ти е направила жена му, че толкова тържествуваш? Съвсем честно ти казвам, че ако бях на твое място, този човек никога не бих до допуснала до себе си отново. Не е нужно да си голям психолог за го го разбереш що за билка е-подлец, мръсник, страхливец. А сега-ново двайсет-трето дете. Ами той нали е вече 60 годишен? Нормални ли сте? Не обвинявай хората в сайта, че са злобари и хейтъри. Треските за дялане са в тебе. Какъвто е той, такава си и ти. Търкулнало се гърнето-намерило си капака. Не ти се извинявам за острия коментар-само моля модераторите да го пуснат-все пак не съм използвала никакви обидни думи и изрази. А и все някой трябва да ти каже истината...

52.   Толкова разтърсващо! Благодаря, че сподели тази история!