Споделена история от Любов и изневяра |
Лесно се привързвам и оставам наранена!
преди: 12 години, 4 дни, прочетена 2879 пъти
Преди година се запознах с едно момче. Станахме много добри приятели, но имахме 10 години разлика по между си. Това за мен нямаше значение, с времето и за него спря да има. Все още ми липсва мъничко, но се наложи да го забравя.
Вече дълго време търсеше истинската любов, беше доста разочарован от жените.
Беше успял и амбициран, търсеше единствено своята половинка. Виждахме се всеки ден, не зависимо колко беше зает, звънеше ми и се интересуваше от мен. Изживяхме прекрасни моменти, за миг си помислих, че може би аз съм това което е търсил. Но последиците от това бяха едно разбито приятелство за седмица. След това спряхме да се търсим, виждаме и прочие.
Веднага ме замени с друга, толкова бързо приключиха нещата, че не сме правили секс, за което се радвам. Доверих му се, най- голямата ми грешка, а той сякаш една година ме е обработвал. Мина време, около 3-4 месеца, не му говорех, не го поздравявах, просто бях много обидена и дълбоко наранена. След всичко това...
Един ден пак се върна, простих му, нямах сили да го отблъсна от себе си, реших че може да сме отново приятели. Не бях спирала да мисля за него, плачех, сънувах го... Липсваше ми и той го знаеше. Затварях си очите, знаех за какво се връща.
Той просто трябва да притежава всичко и всички. Не понася да е отхвърлен и много обича предизвикателствата. Само една беше се научила да го върти на пръста си и това не бях аз. Аз бях прекалено влюбена и наивна.
След като се върна бързо му спрях ентусиазма. Върна се при въпросното момиче. Радвам се, защото тя ще му го върне от мен. Всичко се връща...
След него пък се запознах отново с един лъжец, и след като вече имам тренинг, бързо го познах и разкарах. Спрях да се виждам и с него, казах си че повече с такива мъже няма да се занимавам. Принципите ми, системата по която съм устроена, нямат нищо общо с тяхната мания да притежават всичко. Не исках повече, нямах желание за повече... След като се разочаровах имах нужда да се махна от тук и отидох на гости на добър приятел. Спах при него и изкарах престоя си уникално и разтоварващо. Не бях срещала човек като него, знаех го и от преди, не сме се виждали много, но поддържахме връзка през цялото време от както сме се запознали. Добро, умно, сладко, забавно и разбрано момче, какво може да искаш повече. Но разстоянието не ни позволяваше това. След като му гостувах, всичко се промени, аз имах нужда от чувства, от емоция. Беше ни гадно, когато се разделяхме.
Нещата при нас се случват просто и необяснимо. След 2 дена отново се видяхме и останах да спя при него в квартирата му. Няма да изпадам в подробности, но си изкарах супер яко и се привързах. Чувствах се добре, за първи път от много време. С него съм истинска, защото мога да му се доверя и знам, че той го заслужава. Разбира се, никъде няма щастлив край, и се наложи да замине далеко от мен. Сега не можем да се виждаме и сме приятели, но аз не искам да сме просто приятели или приятели с привилегии. Не искам и да го плаша, да го притискам или нещо подобно. Но наистина съм търсила момче като него, и усещам че може да е той...
Но не знам той как го усеща. Чуваме се всеки ден, но той работи. Вчера последно се чухме, днес вечерта му писах съобщение: една целувка, последно той ме търси и за това исках да му покажа, че и аз мисля за него.
Не искам да го притискам, не искам и да го изгубя. Писна ми вече от нови запознанства, едни и същи истории, един и същи край...
Ако той е влюбен в мен, как да разбера?
|
