Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   охх хайде моралиститее... не мисля, че трябва да се чувства гузно и гнусно от това, че си го е помислил. от гледна точка на психологията, ако знаете през съзнанието на един средностатистически и нормален човек колко по-мръсни неща минават... мислите трудно се контролират.
Междувпрочем, ако е до 34-35 годишен не го намирам за някакво безумие. И все пак, на колко си?
И факта, че се притесняваш да си го признаеш дори и пред близки хора, приятели, та камоли да предприемаш нещо, е достатъчно красноречив, че не си някой мазен чичка. Така че вземи се успокой и не слушай "моралистите", които щели това да направят, онова да направят, та шамари, та чудесии.
С една дума, не смятам, че трябва да чувстваш вина. Това са мисли и чувства, които не се поддават на контрола ти. Личи си по изказа ти, че не си някой келеш. Според мен трябва да запазиш едно пасивно държание към нея, като съвсем леко и почти незабележимо, дали чрез някакви едвам доловими жестове, и покажеш, че имаш симпатии към нея /но просто симпатии, не привличане, за да не се уплаши/. Знам, че е трудно, защото при теб не са просто симпатии, а направо привличане, но ще се наложи. Според мен дори и на този етап не трябва в никакъв случай да разбира на 100% за привличането. По-скоро трябва тя трябва да остане с впечатление, че имаш симпатии, но нищо повече. Ако успееш да го направиш изкусно, имаш шансове. След 1-2 години, ако все още те тресе треската- действай, но само щом завърши!!

Ж.

8.   И сам осъзнаваш, че нищо няма да се получи. Спести си душевните терзания и насочи енергията си към по-подходящ обект.

9.   Виж, ти дори не ни каза на колко си. Около 23-24-25 най - много, става, даже е идеално. В такъв случай можеш да опиташ, но след завършването на 12 клас. Говори си с нея след часовете, смисъл, опитай се да я опознаеш и т. н.... Може и да се получи нещо.

10.   Здравей, авторе!

Ако текущата година не бе 2013, щях да си помисля, че пишеш за мен, а ти си Г-н М-в. Само дето моята история се случи през далечната 1993 и продължи до 1995, когато и навърших пълнолетие.

Учителят ми-Г-н М-в беше ( а и сигурно още е) направо красив мъж, в който бяха влюбени 90% от момичетата в класа ни, в това число и аз. Бях забелязала, че ме гледа по особен начин и си позволявах понякога да му се усмихвам.. по особен начин и аз. Десети клас мина само с погледи, усмивки и чат-пат по някое 'неволно' докосване. През лятната ваканция го засякох веднъж в южния парк. Седнахме на една пейка и се заговорихме. В началото само за неща, свързани с училище и постепенно разговорът ни стана по-личен. Споделих му, че нямам приятел, поради различни, за момента, приоритети. Пихме безалкохолно някакво. Исках да запаля цигара, но нямах запалка и го помолих за огънче. Той ми се поскара, че пуша, но все пак ми запали цигарата. Неусетно бяха минали повече от 3 часа и трябваше да се прибирам. Казахме си колко приятно ни е било и на двамата и се разделихме. Настигна ме по пътя, за да ми каже, че всеки ден тича в парка и мога да го намеря там в определени часове. Нищо не отговорих и продължих.

Още по пътя за дома си представях как ще отида другата седмица пак в парка и ще си говорим... тайната ми мечта беше да ме целуне.

Така и стана. Пак отидох, пак говорихме.. 2, 3, 5 пъти. Докато един ден пак отидох в парка, но него го нямаше. както и следващите 3 дни. Кофти ми стана и само пожелавах да не му се е случило нещо. Повече не отидох там.

През Август месец отново бях в парка, но този път с една сюрия деца - сестра ми имаше рожден ден, бяхме поканили дечица и аз бях отговорна да ги пазя, докато се забавляват. И тогава го видях. Сви ми се стомахът, разтраперих се цялата, но не мръднах от мястото си. Той ме видя и дойде при мен. С най-сериозното изражение, на което съм способна, го поздравих и попитах как е. Отговори ми, че е добре и ми каза да не се цупя, защото е трябвало НАЙ-ВЕЧЕ заради мен самата да не се виждаме известно време. Попитах го защо, след като само си говорим и пием по нещо. Тогава ми отговори, че още от началото на 10ти клас е изпитвал особени симпатии към мен, но сега вече е много влюбен и знае колко са нередни подобни отношения между учител и ученичка и т. н. Аз се разплаках и го помолих да си тръгне. беше много смутен-явно не знаеше как да реагира. Целуна ме много непохватно по бузата и си тръгна.

Разбира се, на другия ден отново "цъфнах" в парка с намерението да му кажа, че също съм влюбена в него и съм готова да поема отговорността и евентуалните последствия от една такава връзка. Намерих го. Казах му всичко. Той в началото бе смутен и несигурен, но желанието му прозираше и на финала надделя. Разбрахме се да се видим в едно тихо заведение надвечер. Пристигнах 10 минути по-рано, но той вече беше там и ме чакаше. Отново си говорихме. Този път ме попита дали имам някакъв "опит в интимно отношение". Изчервих се и му казах, че нямам, ужасена от вероятността това да е още една преграда в отношенията ни. Той ме погали по лицето и ми каза да не се притеснявам.

Около месец излизахме-ходехме на кино, на ресторант, на кафе, като след това се целувахме в колата. И нищо повече.
3 дни преди първия учебен ден ми каза, че довечера иска да отидем в неговия дом и да не се страхувам - нищо лошо няма да ми се случи. Е, взе ме (както винаги около 100 метра от блока ми) и отидохме у тях. Пихме по чаша червено вино, целуваше ме и ме прегръщаше. Усетих как ми разкопчава ризката, след нея и поличката. Понадигнах се и посегнах да му сваля блузата. След нея и колана на дънките, но ми хвана ръката и ме спря. Учудих се, но нищо не казах. Изгарях от страст и желание. Свали ми и сутиена и останах по бикини. Неловко се чувствах, защото той все още беше с дънките си. Започна да ме целува, все по-надолу и по-надолу, докато не смъкна и бикините ми и зарови глава между краката ми. Няма да описвам усещанията си, все пак, разделът не е "секс и интимност", само ще кажа, че тогава изпитах първия си оргазъм. Бях объркана, защото получих удоволствие, без да съм доставила такова. Когато, легнали, запалихме по цигара го попитах, а той ми каза, че на него му стига това за сега и че докато не навърша 18г., няма да правим нищо повече и нищо различно и то само ако се чувствам готова.

И така, в продължение на почти година, г-н М-в имаше единствено орален сексуален контакт с мен. Аз не бях видяла дори и пениса му, независимо, че дори и през панталоните му, се виждаше колко ме желае. Навръх рождения ми ден, който, естествено, прекарахме заедно, ме направи жена. Всичко това го написах, за да се разбере, че беше достатъчно отговорен мъж, уважаваше ме неимоверно много, подрепяше ме в начинанията ми, беше моят най-добър приятел, най-добър съветник и най-строг критик. Научих много неща от него, усвоих принципи, които до ден днешен следвам безотказно. Никой от училище и от семейството ми не разбра за връзката ни до края на 11ти клас, независимо, че беше много трудно по време на часовете, в които той ни преподаваше, да не се гледаме, да не загатнем на околните, че сме в по-специални отношения. На бала ми ми беше кавалер и бяхме готови да се "разкрием", защото аз вече не бях ученичка. Интимните ни отношения продължиха до края на лятната ваканция след 11клас, когато и заминах да следвам във Франция. Пишехме си непрекъснато, остана моят най-добър приятел, споделяхме си. През 2003та се върнах в България, но заедно с.. приятеля си - понастоящем мой съпруг-срещнахме се на кафе 2-3 пъти. Тъй като приятелят ми не вярваше, че могат да съществуват приятелски отношения между мъж и жена, особено ако са имали и секс, му обясних и... от тогава нямам никакви новини за него. Трябваше да уважа желанието на приятеля си, още повече, че бе единственото нещо, което го притесняваше. Мисля, че добре направих, защото искрицата между мен г-н М-в никога не е изгасвала. Хора сме и имаме слабости. Наистина не знам дали бих издържала дълго време да сме приятели само. И това важи и до днес. Цял живот ще го уважавам и ще съм му благодарна. Винаги е имал и ще има специално място в сърцето ми, независимо, че не съм го виждала и чувала вече 10 години.

Бъди внимателен, авторе. Увери се, че изпитва и тя някакви симпатии към теб. Ако не - просто не се занимавай. Не наранявай и нея и себе си. Между другото, ако семейството ми беше разбрало за нас, и мен щяха да ме преместят в друго училище и щяха да изискат и г-н М-в да бъде санкциониран, каквото и това да означава. Та, обмисляй добре всяка дума, която евентуално ще кажеш на 'твоето' момиче, както и всяко свое действие. Ако не бях преживяла Моята история, щях и аз да се изживея в коментара си като моралистка, но вярвам, че чувствата ни не подлежат на контрол, а и че няма нищо случайно на този свят. :)

Успех!

п. п. : teacher, бъди винаги здрав и щастлив, където и с когото и да се намираш! М. В. М.

11.   Ами, пич, няма лошо, ама пък чак ученичка... поне (завършваща) студентка да беше? И не заради възрастовата разлика, която ако бяхте с 4-5-6 години по-възрастни и двамата нямаше да има абсолютно никакво значение, ама какво можеш да чакаш от едно 17-18-19 годишно момиче? Вярно - сладка е и така нататък, обаче това е още ДЕТЕ като психика! Можеш ли да очакваш от нея адекватни реакции в живота, мъдрост, отговорност? Не мислиш ли че тя ще иска "да си поживее" преди да се задоми с някого, дори това да си ти? Можеш ли с чиста съвест да й повериш чувствата си, сърцето си, и да очакваш от нея, че тя с грижа и отговорност ще се отнесе към това, от което в края на краищата зависи и душевното ти равновесие, и това как ще си вършиш работата?
Все въпроси, но които трябва да седнеш и честно да си отговориш.
И не - в никакъв случай не искам да те съдя или разубеждавам - напротив, пожелавам ти успех, но помисли над тези работи, за да не те боли после и да не обвиняваш нея.

Моят съвет е, ако искаш и ако имаш възможност - направи си едно хубаво приятелство с нея. Подкрепяй я. Наблюдавай как ще се развие животът й, виж как ще започнат и завършат 1-2-3 нейни пробни връзки (ако можеш да го преживееш) и ако и тогава продължи все така да ти харесва и да си влюбен - атакувай. Хем ще се опознаете, ще видите дали си подхождате като характери.
Това ако искаш наистина сериозна и нормална връзка. Ако ги вършееш на парче - всички тези разсъждения почти нямат значение.

12.   Чел си "Лолита", предполагам? !
Учителка съм, преподавам в гимназия. Млада съм и почти се сливам с тълпата, което е причина да получавам много предложения и съм обект на доста сексуални желания.
И няма да лъжа, че Егото ми се ласкае от такова внимание, НО си зная позицията.
Замисли се само върху едно!
Ако подадеш на това чувство, няма ли да се изгуби респекта ти? Какво би преподал оттам насетне, на какво би научил, как би имал свободата да изграждаш ценности у тези деца?
Професионалното ти бъдеще е обречено, самоуважението ти също.

Върни се пак на "Лолита", изчети я много внимателно.
Това е моят съвет.

13.   Ако си млад и не си женен - какво толкова. Тя е пълнолетна, след 2 години можете да се вземете.

Впрочем можеш ли да си представиш да имаш деца от нея? Ако да - значи наистина си влюбен. Ако не - опитай да потиснеш мераците си и не фантазирай, все пак си интелигентен човек.

14.   По-добре не й признавай чувствата си, владей се. Изчакай я да завърши. Отношенията ви са сложни, невъзможно е да не се разчуе, ако евентуално стане нещо между вас... ако си още млад, и тя ти симпатизира има шанс да се случи нещо между вас, но не и сега, докато тя е още в това у-ще и докато е твоя ученичка!

15.   Абе какво толкова. Човека казва, че е 11 клас сега. това значи, че в момента завършва 11 клас, защото все пак вече сме Юни. Другата учебна година е 12 клас, тъй, че това за мен си е една млада жена на 18 години. Не я сравнявайте с Лолита.

16.   Познавам един мъж, който се ожени за своя ученичка и вече имат дъщеричка. Казваше, че всички ученички освен нея се опитвали да го свалят (красавец е тоя човек), а само тя била скромна и не се опитвала да флиртува. А той бил по нея. Как са се получили нещата - не помня, но са имали връзка - тайна. Когато тя е навършила 18 и е завършила училище, са разкрили тайната си и скоро след това са се оженили. Малко по-късно се запознах с тях - много приятна двойка.

17.   Номер 10, много ме разочарова. Защо си изоставила любимия си и си се хванал с друг? Горкия човек....

18.   ''ЖивотA ми е доста напрегнат...'' - Oще тука ми стана ясно, че не си никакъв учител. Целият ти текст е пълен с пунктуационни (и не само) грешки, които малко хора (особено пък такива, завършили педагогика) биха допуснали. ''Беше толкова красива и в същото време не нацапотена, като другите й съученички.'' - а в това изречение имаш цели три грешки... Вярно е, че в състояние на силно вълнение хората не се замислят особено за правописа си, но майка ми е учител и знам от личен опит, че специално преподавателите (независимо по какъв предмет) са като роботи и винаги са безупречни в това отношение. Но ако все пак наистина преподаваш, добре би било да си припомниш някои неща - така няма и да ти остава толкова време да мислиш за момичето, което харесваш. Поне според мен е по-добре да я забравиш.
Иначе това, което си написал - начинът, по който я описваш и говориш за нея - много е хубаво:)
Ж-20

19.   Номер 18 Къде пък видя, че е учител по български език? ;д

20.   Не е лошо това, че я харесваш. Изглежда си много притеснен, че си позволил да се стигне до там. Само не откачай! Не можеш да контролираш чувствата си. Не можеш да контролираш в кой се влюбваш. Но е много важно да не позволяваш нищо да се случи, докато девойката не завърши гимназия! Не защото няма да е морално (това с морала са пълни глупости), а защото със сигурност всички ще разберат и ще си имате проблеми и двамата. Изчакай да завърши и да навърши 18 години. След това и признай как се чувстваш. Успех! :)

21.   Номер 17, според теб как можех да бъда едновременно във Франция, за да уча и в София, за да съм близо до любимия си? Понякога разумът трябва да надделява.

22.   Номер 10 - много ме трогна историята ти, много добре пишеш. Обаче и аз като като номер 17 съм разочарована... ееее 'що го остави този г-н М-в, още повече, че казваш, че винаги ще заема специално място в сърцето ти и, че искрата м/у вас никога няма да угасне... Такава любов е рядкост.

23.   Номер 10, Г-н М-в е голямата ти любов! Не е имало друга такава и няма да има! Съжалявам, че си го изоставила! Как ми се иска и аз да имам такава история!!

24.   Всеки учител е преминал през това и то неведнъж, но никой няма да си го признае, както и ти самият ако сайтът не беше анонимен. Аналогията с "Лолита" на твоята колежка е неуместна.

25.   "Не я разглеждам просто като сексуален обект
...

Толкова пъти съм си представял как целувам нежното й лице и гледам в красивите й синьо-зелени очи, как докосвам нежната й кожа и галя лъскавата й, дълга коса....

Има невероятно тяло, дълги крака, тънка талия..."
.
.
.
ОК!

26.   Милото ми момиче!
М. В. М., ти не си ме чувала и виждала, но аз не съм пропуснал нито един важен момент от Твоя живот! Бидейки достатъчно дискретен, успявам да научавам неща за теб! Розовата пъпка разцъфтя в една прекрасна, ароматна роза! Позволи ми да усетя аромата и! Макар и от дистанция!

Your teacher!

27.   Wow! Г-н М-в! Наистина ли си ти? Като читател се трогнах от тази красива, нежна история! И мисля, че би било прекрасно, ако си ти! За да разбере М. В. М. (а и ние) дали не е някой, който си прави шега с всички нас, напиши с какво беше облякана на първата ви тайна среща (пола, панталон, блуза, риза и какъв цвят бяха). Ако не се сещаш за облеклото й на първата ви среща, тогава опиши облеклото й и се уточни за коя от срещите ви става дума. И нека тя потвърди или отрече. Такива моменти се помнят с подробности, въпреки изминалите години.

28.   27, помня и най-малката бръчица, която се образуваше около очите и, когато се смееше. На първата ни "официална" среща, М. бе облечена с къса, бяла, плисирана поличка и ризка с къс ръкав на бели и розови райета. Очите и са сини и винаги съм искал да се гмурна в тях и да потъна, пък било то и в забвение. :)

Истината е, че М. я обикнах така, както не съм и предполагал че съм способен да обичам. Нито преди, нито след нея съм обикнал друга, независимо, че съм бил с жени, с много жени. С М. се разделихме, но-вярвайте ми! -никой никого не нарани. Е, сега, когато животът ми тръгва към своя залез, трябва с недоволство да си призная, че самотата не е добър приятел на човека. От друга страна, не мога да бъда с една жена, само и само, за да не се чувствам сам! Или с две думи-или М., или никоя! :) И май ще остане вторият вариант, т. е. никоя.

Колегата, така като гледам, не се е включил след поместването на историята му. Мога да го разбера - М. също беше единствената ученичка, която не се опитваше всячески да привлече вниманието ми. Апропо, никога не съм я виждал гримирана, нито е идвала полу-гола на училище, както повечето от момичетата тогава. Беше пълна отличничка-колеги още пазят класните и работи по Литература. Отплеснах се, но за М. мога да говоря с дни!

Авторе, ако все още съществува интерес от твоя страна към ученичката ти, драсни някой ред тук. Все си мисля, че има какво да си кажем.

U. T.

30.   И до тук ли свършва историята? М. В. М., няма ли да отговориш на г-н М-в? Много ми хареса и ме развълнува вашата история, надявам се да се видите скоро :)

31.   О, и аз! Надявам се също да се ожените и да сте щастливи заедно завинаги! Имате много пропуснати мигове! Не пропускайте повече! Такава прекрасна любов! Защо не си отворите очите бе, хора? !

32.   ХИИЙ, оле, Боже, това е толкова романтично, че чак ми се дорева! Моля ти се М., отговорете на Г-Н М-в!
Това е просто приказно, толкова е хубаво. Но наистина ли е този учител или просто някой шегаджия? ! Изгарям от желание да разбера!!!

33.   Много се пазете, ако се случи нещо. Може да е пагубно както за теб, така и за момичето. Аз също съм учителка. Вече в частна школа, но преди години бях в държавно училище. Препдавах на по-малки, но имаше едно момче в 11 клас, което все ме поздравяваше и през междучасията идваше да си говорим, когато бях дежурна в коридора. Тогава бях на 25, тъкмо започнала да преподавам. Разликата ни беше 8 години. Всичко започна с това, че си разменихме скайп и си писахме няколко пъти преди да се видим за пръв път извън училище. Отначало всичко си беше като някакво невинно общуване, не мога да кажа "приятели", защото ще е много банално описание. Виждахме се основно по парковете и то когато е тъмно. Може би, защото бяхме в малък град и се притеснявахме някой да ни види и да тръгнат слухове. Така се виждахме 2-3 пъти, докто аз просто.... го целунах. Дори не го бях обмислила. Малко по малко нещата се задълбочиха и се стигна до... секс. Не беше опитен, не се и очакваше. Доста го беше страх от това, че сме "заедно", мен също. Можеше да загубя работата си или той да пострада. Но толкова го харесвах и той мен, че просто не можехме да спрем. Докато един ден решихме, че сме стигнали твърде далеч и се разделихме... Той се върна при старата си приятелка от по-горен клас... Виждах ги заедно в междучасията. Болеше ме. Той сякаш ме забрави или се преструваше. Докато след години, когато завърши не ми писа пак... Каза, че всичко е било от страх. И не е спирал да мисли за мен... Няколко пъти пак го направихме... но вече бяхме доста отдалечени един от друг. Може би от времето, може би защото вече бяхме прпуснали момента, в който бяхме страстни един към друг. Между нас не беше само сексуалното привличне.... Имаше и приятелство, подкрепа, това си беше нашата тайна. Всъщност доколко соатана тайна и аз не знам. По едно време тръгнаха слухове из училището и из града за нас, но явно повечето хора вярваха, че са неоснователни клюки. Сега пак живеем в един град с него, в по-голям, но вече не се виждаме, не си и пишем. Остана ни само едно изключително силно и опасно преживяване за спомен. Не съжалявам, но не съм и горда с това. Така, че ако някой млад колега или колежка има подобни мераци, бих ги посъветвала да го изживеят, ако са сигурни че могат да вярват на момчето/момичето. И да се пазят много, ама много!!!!

34.   Няма как просто да разберш номер 32!

35.   А какво стана с историята на Автора? Чакам новости от нея. Не си правете илюзии, че нещо в историята с г-н М-в и ученичката ще се промени точно сега. Много време е минало. Момичето, вече жена, ви каза, че нещата стоят по друг начин, дори има и деца. Може би всеки има една такава история за голяма и изпепеляваща любов, която остава дълбок отпечатък и спомен за цял живот, но това не означава, че е трябвало да продължава завинаги. Какво ви кара да мислите, че ако тези двама човека бяха останали заедно любовта им нямаше да се стопи с времето? Смятам, че точно разстоянието и факта, че не са се виждали толкова време е съхранила спомена за старите чувства и изобщо красотата на историята. В противен случай, ако те живееха заедно, не се знае в кой един момент всичко щеше да угасне. А и не вярвам жената да се е омъжила за съпруга си без да е имала чувства към него вече. Така че, стегнете се. Развоят на събитията вероятно е бил възможно най-благоприятния в техния случай.

36.   Оооо, хайде стига, отдалече си личи, че "учителят" №28 е просто един шегаджия, а не някогашният учител на М. В. М. Най-малкото по това, че един учител по литература, какъвто той твърди, че е, никога не би допуснал толкова абсурдна правописна грешка - да напише "полугол" полуслято. То вярно, че всякакви учители се навъдиха, но все пак...

Скъпи съфорумци, много сте наивни.

37.   Така е 60% от темите са измислени, и рибките им се връзват.

38.   М. В. М, смяташ ли, че това е твоят учител. Ако е той, пиши му. Тази история не бива да свършва така!!!!

39.   Ами, да си кажа честно-май е той. Аз съм М. В. М.

Номер 36, ще ме прощаваш, но да виждаш някъде Г-н Ма-в да е писал, че е преподавател по Литература?

Драги ми коментирал под номер 38, а и всички, мислещи като него/нея, искам да споделя следното с вас.

Всичко на този свят има свое начало и свой край. След края, можеш да положиш едно ново начало, но не връщайки се към миналото. Не мислите ли, че е един вид привилегия да помниш един човек само с добро. Да не сте си разменяли нито една-едничка лоша дума. Да нямате и помен от лоши спомени? Това е, което остана и от нашата, иначе истинска, любов. Винаги, когато се сетя за него се усмихвам и ми е топло на душата. Мога само хубави неща да си спомням, защото лоши такива просто нямаше. Е, аз искам така и да остане. За този период, през който бяхме заедно, не ме е наранявал никога и по никакъв начин. Но нямам представа дали това щеше да продължи да е така, ако с лека ръка бях загърбила разума си и взимах решения, основани на емоциите на едно много влюбено сърце.
Не, благодаря! Искам винаги да се усмихвам при тези спомени.

Има и един друг, не по-малко съществен момент. А именно, че аз се омъжих за човек, когото също много обичам. И за тази си обич, пренебрегнах друга такава. Според вас, коя е била, а и е по-силната? Щастлива съм, че съм обичала, обичам, била съм и все още съм обичана. Не съжалявам за избора си, а на Скъпият Ми Учител искам да напомня една от сентенциите на Оскар Уайлд, която той ми прочете пръв: Teacher, " На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш"

Целувам те нежно по челото!
М.

40.   Здравейте. Искам да напиша и аз свой отговор на тази история, нищо, че са минали няколко години, откакто е публикувана. Просто в отговор ще споделя своята. Аз бях от другата страна - ученичка, обичаща учител.
Бях почти на 15 г., когато се записах да уча в гимназия, в напълно нова среда от тази, която бях познавала до момента. Веднъж по коридорите на училището видях мъж, който ме прониза от пръв поглед. Не знаех какъв е, кой е... Така научих, че е учител (на мен не ми е преподавал). Първият път, когато го заговорих (за нещо дребно, само за да чуя гласа му), аз чух най-прекрасния мъжки глас - подобен на тези, които озвучават най-големите филмови продукции. Всеки път, когато се разминавахме на стълбите, го гледах право в очите. Тогава не знаех какво се случва и мислех, че е само временно увлечение. Не обръщах внимание на това, че откакто го видях, това преобърна живота ми с главата надолу - целият ми режим на сън се промени - още щом се прибирах от училище, заспивах, после се събуждах вечерта и не спях до сутринта, на другия ден - пак така, живеех в някаква друга реалност.
Преместих се в друго училище. Всеки ден плачех жестоко. За да го забравя, дори пробвах вещества с наркотично действие (не говоря за трева). Когато обаче по физкултура трябваше да ни изпитват на тичане (за бързина), а аз почти не можех да тичам, разбрах, че трябва да спра. Така и направих. Повече не посегнах към това.
Понеже така и не го забравих тогава, след някоя и друга година започнах пак да посещавам от време на време училището, въпреки че учех в друго. Когато го виждах, светът се преобръщаше. В тези моменти, чувствах, че летя, сякаш имах неземна, космическа сила.
Тъкмо започвах последния клас на гимназията, когато реших, че трябва да направя нещо - най-малкото, защото животът ми беше агония - всеки ден, в продължение на няколко години, не бях спирала да плача. Намерих му телефона и помолих да се видим, за да говоря с него. Отидох в училището. При срещата ни, много време не можах да обеля нито дума - може би половин час и повече. След което... го изстрелях на един дъх. След няколко години агония, това, което казах, трая няколко секунди... Той беше напълно студен, каза ми, че след като единият обича, а другият не обича, другият трябва да се отдръпне. Попитах го дали мога да го прегърна, той отказа студено. След всичко, което изпитвах - най-чистите чувства, като усещах, че с тези чувства сякаш се сливах със светлината, заслужих да ме прободат с ледено острие. Не ми се живееше... (Тук искам да вметна, че от познати разбрах, че по това време той не е имал брак. ) Лошото е, че не се спрях. Продължавах да ходя в училището и понякога го виждах, макар и от разстояние. Знам, че беше глупаво, но любовта кара човек да върши и най-големите глупости. След от около година отидох, за да му кажа, че съм студентка, не че го интересуваше особено. След това престанах да ходя. Отидох може би само веднъж след време, колкото да го видя отдалеч, а той се скри.
След години му се обадих по телефона, защото исках да се срещна с него, за да му подаря нещо изключително съкровено. Исках да го има от мен, друго не исках. Исках само 1-2 минути да ми отдели, колкото да му го дам. Не му казах, че нещо ще му давам. Той, с предишната си студенина, ми отговори, че няма време да се среща с хора, с които няма какво да си каже. Много плаках. Но това не беше всичко. Няколко дни по-късно го срещнах на улицата и той, след като ме изгледа много страшно, ускори крачка, за да ме избегне. Плаках три дни без да спра. Тогава усетих, че някой уби душата ми.
Не знам дали някога вече ще се влюбя толкова красиво и наивно, както тогава и ще усещам как светлината извира от мен. Вече съм много по-студена.
Не знам и защо сега - след като са минали почти двадесет години, откакто го видях за пръв път, усетих, че е дошло време да разкажа това - време, в което съм го позабравила. Напълно е възможно, ако прочете това, да се познае в историята, но все тая.

Това, което научих от моя горчив опит и от заключенията, които си направих, като прочетох написаното тук от двамата влюбени учители в свои ученички е, че когато една жена се опитва да се хареса на един мъж, той не се интересува от нея или се интересува по-малко. И в двата случая на тези мъже, те са били привлекателни за много ученички, но вниманието и чувствата им са били привлечени точно от тази, която не се е стараела да им се хареса.

41.   Историята на г-н М-в и М. ме трогна и им благодаря, че я споделиха. Със съжаление прочетох, че г-н М-в не е намерил партньор в живота си. М. има съпруг, вероятно деца... Жалко е, че такъв интелигентен, отговорен и чувствителен мъж не е могъл да намери достойна жена, че най-вероятно няма и деца, които да носят неговите ценности, че е затворил сърцето си завинаги и живее години с един недостижим идеал в лицето на М. История, която ме развълнува дълбоко, Шекспир пасти да яде☺ Човекът се познава не само по път, ами и в любовта. В този смисъл искам да изкажа възхищението си към двамата. Към М. - че е запазила тайната им до завършването и най-вече към г-н М-в за това, че не е имал сексуален контакт с М. до пълнолетието и и че дълги години той е верен на себе си и на любовта си. Но всичко, което гледаме отдалеко, е красиво и в повечето случаи измамно. Колко бих искала да имам такива приятели като г-н М-в. Пожелавам им много щастие, надявам се г-н М-в да го намери!
А на всички учители и ученици искам да кажа да бъдат дискретни и да нямат сексуални контакти, ако един от двамата е непълнолетен. Скъпи момичета, ето така се отнася един мъж с момичето/жената, която УВАЖАВА.
Една учителка

42.   Доста неграмотно написано, за да е от учител.
Да, вярвам, че историята е измислена, а и искам да е така, защото ако това е лицето на който и да е български учител, тежко на съсипаното ни и без това образование...
Ж29

43.   Или по-скоро е ученическа фантазия?
Ж29

44.   Според мен го е писало или момче тийн или момиче, което си представя учителя си и има фантазийки с него.

45.   Ами нормално да те избягва човекът номер 40, при при положение, че не е споделял чувствата, а ти на всичкото отгоре и си му бутала непрекъснато! Поне си си научила урока, че мъжете не обичат нахални жени и, че колкото повече преследваш един мъж, толкова повече той ще бяга от нея. И се благодари, че човекът не е подал жалба за тормоз срещу теб, защото можеше да го стори, а ако беше някой по -избухлив можеше да се абстрахира от факта, че си жена и да ти отвърти два шамара, защото ти очевидно няма да разбереш по друг начин, че той НЕ ТЕ ИСКА в живота си!

46.   Измишльотини на квадрат.

47.   До номер 45: Аз съм номер 40. Какъв урок съм научила в живота си, това си остава само за мен. А вие, научихте ли си урока за елементарно възпитание? С какво право ми говорите на "ти", след като не ме познавате или това ви е мутренското възпитание, което ви кара да ми кажете, че заслужавам и шамари? Кое ви дава право да ми говорите по такъв начин? Вие толкова ли сте безгрешен/а, че даже чувствате като свое право да ми "отвъртите два шамара", макар и словесно? Нахалството и възпитанието ви са просто ужас. Заемете се първо с тях и тогава оправяйте другите.

Много жалко, че в българските сайтове заради подобно възпитание, хората се хващат за гушите. Ето затова избягвам такива.

49.   Когато някой не споделя чувствата ми колкото и да ми е тежко се отдръпвам, а не се унижавам като продължавам да преследвам дадения човек. Човекът ясно в очи ви е заявил, че няма същите чувства, а вие сте продължили да го преследвате. И да на мнение съм, че щом човек не разбира от дума с добро ще разбере с лошо!
Наскоро тук имаше тема на учителска съпруга, която търсеше съвет как да се справи с една пикла преследваща мъжа и.

50.   До номер 49 (от номер 47): очевидно много неща не сте разбрали в дългия ми пост. Грешите, като мислите, че съм преследвала човека с цел да бъда с него, аз се опитах да кажа друго - не съм си и помисляла, че ще отговори на чувствата ми. Това, което единствено исках, е да му дам нещо много скъпо за мен, да поговорим за секунди, имах да му казвам и дам нещо важно. По друг начин исках да общувам с човека, не съм се надявала или правила опити да му бъда партньорка. От чисто нечовешкото отношение ме заболя в пъти повече, отколкото когато не отвърна на чувствата ми, за което не съм си правила илюзии.
Човек когато обича истински, не само се унижава, ами дори не забелязва това.

51.   До номер 49 (от номер 40): начинът ви на изразяване ми подсказва, че излишно насаждате негативни чувства. Не желая повече да ви отговарям. Преиначавате нещата. Не сте разбрали какво съм имала предвид и не ме интересува какво мислите, защото го пречупвате през призмата на лошото. Българинът живее, за да мрази (не са мои думи и са напълно верни).
Грешката, която направих, е да споделя тук своите отминали, но много възвишени чувства, които тук се изтълкуваха като "бутане" и т.н., което е грозно.
Ако намеря, начин, ще изтрия всичките си коментари и няма да следя повече тази публикация, за да не се цапам.
Успех на чистосърдечните!

52.   До #40
Обиждате се от факта, че сте била или сте все още до голяма степен нахална и обсебваща?
Добре че е бил достатъчно добър, за да не ви тегли една майна или по-лошо.
Не мога да бъда като вас, никога не съм била дори и в работата си.
Може да не те познаваме, но от историята която си написала в коментари дава ясна преценка.
Дано да си, си взела урок, че не трябва да се бутате там където не сте желана.

Колкото до темата писана преди 4 години, не мисля че е истина, един учител не би описал така картинката.

Също така #10, уж е имала авантюра с учителя са, тук някои са я "бъзикали", като са се представяли за нейният учител, а тя да не знае как пише и се изразява, и да не разбере че са се пошегували с нея.
1:100 е да срещнеш в анонимен сайт, човек който си познавал преди.

53.   Не може да има една хубава история и някой да не я наклепа! Кой е най-прав и по-по-най от другия......