Как да го забравя?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2489 пъти
Здравейте, хора! :)

От много време мисля дали да напиша тази история и най-накрая реших. Просто вече не знам нито какво да мисля, нито какво да правя... и съм изключително объркана. Ето защо реших да потърся помощ тук.

Беше миналата есен, краят на Септември. Тогава се запознах с него. Но не както обикновено, а в интернет. Първоначално, разбира се, бяхме само приятели. Писахме си всеки ден. Личеше си, че ме харесва. :дд И така се мина около месец. После той ми предложи, но аз не приех, защото не исках да развалям такова хубаво приятелство. Казах му да си останем просто приятели за сега. Всичко си продължи както преди, само дето аз все повече и повече започвах да го харесвам. Беше всичко, което съм търсила в едно момче. По едно време спря да ме търси, някъде към месец. После пак започна. Много се дразня от непостоянството му. Той не спираше да ми прави някакви намеци, ама аз се дърпах. ;дд След време вече беше краят на Декември и той отново ми предложи. Бях се влюбила в него, въпреки всичките му недостатъци толково много си го обичках тайно. Тогава си казах ''какво толкова'' и му приех. Бях тоолкова щастлива.. Но покрай щастието, тъгата беше неизбежна. Той живее чак на другия край на България. Тук е мястото да спомена, че сме от различни религии. Изобщо има толкова много пречки. :( И самата мисъл, че не беше до мен, че не можех да го прегърна, усещайки вятъра в косите си... всички тези мисли ме измъчваха. За жалост съм си супер чувствителна. Тогава ме предаде единствената ми приятелка, а той ме подкрепи, а когато се е налагало, и аз него. Той има един ''приятел'', който никога не ме е харесвал, защото очевидно ревнувавеше, че той прекарва много време с мен. Говореше му неща против мен, а аз наистина нищо не бях му направила. Eто, друга пречка... Но не ми пукаше, защото вярвах, че пред истинската лябов няма прегради. Честно казано се мразя, защото съм наивна и забравям лесно, а после, като остана аз наранената, хленча. През тези шест месеца сме имали и леки спорове, но после забравяхме веднага и дори защо са започнали. :дд Между другото той е с две години по-голям от мен, ако има значение... По едно време започна да ми пише по-рядко и по-рядко с разни извинения. Вярвах му. Но той продължаваше все така и вече ми беше писнало. Толкова много съм плакала тогава. А и тъй като съм много различна от другите, си нямам приятели. Имах.. но всеки се променя. Включително и той. Държеше все едно не му дреме за мен. И преди седмица исках да поговорим и да си изясним някои неща. Държа се отвратително. Каза ми, че съм го карала да избира между виртуалния и истинския живот. Почувсвах се предадена. Като идиотка, нямаща приятели и... не знам. Никога не съм го спирала да си живее живота или нещо подобно.. Казах му, че ще е по-добре да се разделим. Тогава той ми отвърна, че нашето приятелство наистина било истинско и вече не можел да ме приема за нещо повече от приятелка. Тогава тотално бях съкрушена. Защо изобщо ми пука за хора, които ни ги интересувам? Защо той се промени? След всичко това ще можем ли да си останем приятели? Изобщо има ли приятелство след раздяла? Обичал ли ме е някога истински? и още хиляди въпроси :(

От както скъсахме, той ме потърси веднъж. Сега не знам дали изобщо да му отговарям. Все още го обичам, не мога да се държа просто като негова приятелка, не мога. Какво да правя? Как да го забравя по-бързо и да не страдам вече? Моля за помощ! :(

Благодаря на всички, прочели историята ми, и на тези, които ще се опитат да помогнат. Извинявам се за грешките. :)



***


“... Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш”


***

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 6 месеца hash: 1d44c0577c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Относно защо се е променил - географската невъзможност да сте заедно вероятно си е указала ефекта и е убила интереса му, пък и спокойно може да е мернал друга без да ти казва. Намери си друг, така най-лесно се забравя. Тъй като обаче невинаги става бързо, намери начин да се разсейваш - хоби, търси нови запознанства, чети и т. н., но в никакъв случай не бездействай и не мисли върху това. Не се тревожи - с времето се забравя, просто ще отнеме повече след като си била влюбена. И стига с тези мелодраматични саморазрушения и липси на щастие. Ще дойде и момчето за тебе, може да не е днес, може да не е утре или дори след месец, но ще си намериш някой близо до тебе, който ще те обича и ще те оцени. Бъди СИГУРНА в това.

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 1b1187d1e2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не мен ми звучи странно като чуя връзка по интернет - забрави го и започни да живееш = да излизаш и да се забавляваш, запознай се с нови хора - от курсове, работа, училище/университет. Не се обиждай, но момчето е право за "виртуалния живот". Успех и горе главата :)

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 310a4119d6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Вие изобщо виждали ли сте се наживо? Момиче, осъзнай се!

 

...

горе^

преди: 11 години, 6 месеца hash: be244e59c9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря ви! :) А сега, когато ме търси, да му отговарям ли? Или е по-добре да го отбягвам, за да го забравя по-бързо? Номер 3, а ти някога имал/а ли си такава връзка? Знаеш ли какво е да я преживееш? Защото, ако това не ми се беше случило, и аз бих мислила като теб. Но нещата започват да изглеждат по друг начин, щом се поставиш на мястото на другия. ;) Авторката

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 17c6e36005

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Категорията трябва да е "Тинейджръски", а не "Любов и изневяра".

 

...