 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Да се откажа ли от любовта?
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2396 пъти
Писах, писах, дадах Изпрати и Опс...имало проблем и се затри всичко. За това ще бъда кратка този път.
На колко години бихте се отказали от мислите за голямата любов и бихте се доверили само на разума си? Аз съм на 28 г. Обичала съм. Била съм и много влюбена, но са ме наранявали по един или друг начин. Имала съм дълга връзка, след която ми трябваха 3 год. за да изпитам нещо към някой. Била съм и сама по 1,2 год. Последно имах връзка с чужденец. Мислех, че това е Мъжът. Виждам и виждах идеала си в него. Бяхме като "сродни души" както той казваше. Наистина си пасвахме много, говорихме си с часове, имахме еднакъв хумор и невероятна страст, НО той не ме обикна. Накрая се отказа при първия проблем с обяснението, че изстинал и изгубил чувствата си. Толкова ги е имало явно
И ето я дилемата. Има някой, който е влюбен в мен. Той също е чужденец. Не мисля, че има значение от къде е. Запознахме се в неговата страна. Имаме обща приятелка там. Той иска да е с мен. Мил е, внимателен, кавалер, има страхотно семейство и родители, от тези мъже, които биха те носили на ръце, които те карат да се чувстваш красива и ценена. Но аз не съм влюбена! Имаше скоро една такава история на едно момиче на 23 г. Когато бях на толкова още вярвах в любовта и се надявах да я срещна. Нещата обаче се промениха.
Уморих се да влагам и да страдам. Чувствам се ограбена след последните ми две връзки. Може би е време да зарежа мечтите за голямата любов и да послушам само разума си. Има толкова жени останали сами на средна възраст, без семейства, деца, защото са чакали и не са и дочакали. Не искам да съм една от тях. Може би е време да жертвам любовта в името на едно спокойно съществуване, живот сред природата, уреден живот в една невероятна за мен страна, която много харесвам именно заради спокойствието. Той ще идва скоро на почивка тук и ще се видим пак. Поканил ме е на почивка със семейството му до една топла страна за Коледа.
Техните са наистина страхотни хора. Иска зимата да се приместя при него. Събира пари сега за да се изнесе под наем в къща и казва, че ще ми помогне да си намеря работа там. Какво мислите? Да се откажа ли от принца на бял кон? Може да го обикна с времето... Никога не съм гледала разумно, все исках любов и бях щастлива само да я има, но може би не на всеки е писано... Бях си обещала за последен път да дам всичко от себе си и се борих, наистина се борих, но ми разбиха пак сърцето. Вече не боли толкова, но едва ли скоро ще се отърся напълно. А времето лети ли лети. Надявам се този път да публикуват историята ми. Дайте ми съвет! Казала съм му, че до зимата има много време и ще реша до тогава. Не съм го лъгала за нищо, но иска да се бори за мен и да опитаме.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 99d88556a0 |
|
1. Любовта е болест, която не се лекува в пирогов! :)
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 85982f7820 |
|
2. Опитай и виж до къде ще стигнат нещата-нищо не губиш. А времето ще покаже дали се е струвало. Вече си претръпнала от предишните връзки и ще гледаш по-разумно. Да, може да го обикнеш с времето ако човека си заслужава.
Успех!
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 2f1572cd8b |
|
3. Малко по-малка от теб бях пред същата дилема. Намерих човек, който ме обичаше, но аз него не. Тогава прецених, че с такъв кротък човек би било добре да създам семейство, т. е., че той ще бъде добър съпруг и баща за децата ми. След предишни разочарования и тази любов, която все не идваше, и все не идваше се реших. Казах си - той ще е. Никога не съм го лъгала, че го обичам, той си знаеше, че не е така и въпреки това искаше да създадем семейство. Сгодихме се. Заживяхме заедно и аз все повече се чувствах зле, защото вътре в мен нещо се бунтуваше, все пак аз избрах да прекарам живота си с човека, който не обичах. Нещо повече, този живот, който вече осъзнавах, че ме очакваше, ме караше да се настройвам срещу този мъж. Тогава взех решение - по-добре да прекратя тази връзка преди да сме създали деца, преди да сме сключили брак. Разделихме се и ми олекна, почувствах все едно съм махнала тежък товар от себе си. Тогава реших, че повече няма да търся любовта. Гледах на нея (на любовта) като на някаква детска мечта, нещо, което се среща в заблудените тийнейджърски очи. Залегнах на професионалното ми развитие, казах си - като няма да е любов ще е кариера, но семейство няма да правя на всяка цена само защото всички се женят и раждат. И в този момент дойде като гръм от ясно небе, съвсем неочаквано ме връхлетя онази лудата любов. Нещата се развиха за толкова кратко време, създадохме дете, което гледаме. И не само, че го създадохме с любов, ами любов още има, трепка ми като видя мъжа ми, това е нещо неописуемо. А само като си помисля как преди това щях да се заробя в една нещастна връзка, която вместо да ми даде криле щеше да убие желанието ми за полет въобще.
Това е мойта история накратко. Твойта каква ще бъде не знам, зависи само от теб. Но аз ще те посъветвам да не прибързваш. Без любов се живее, но това живот ли е? И струва ли си?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
