Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   от авторката:Ако можеше да си избираме родителите щеше да е много по-различно. Евала на баща ти. Такива бащи са рядкост. Сигурна съм, че сега е на много по хубаво място :)

8.   Аз съм дете на разведени родители, но майка ми почина скоро.

9.   Странно, и нашите се разведоха когато бях на 10.

10.   Съжелявам. Лека и пръст

11.   Мисля, че сами си избираме родителите, за да можем да следваме пътят, който ни е начертан, но това е една друга тема. Моите родители също са разведени. Случи се като бях на 6. Като малка много страдах за баща си, виждах го на няколко години веднъж. Живях и с двама нови татковци, които се грижиха за мен повече от собственият ми баща... Вече съм простила на баща ми годините, в които ми липсваше, дори редовно си говорим по телефона /живеем на хиляди км разстояние/, но знам, че той очаква от мен най- вече пари... Както знам, че хората не се променят, не и напълно и за дълго. Авторке, радвам се за новото ви щастие с майка ти и дано е все така. :)

Ж 38

12.   Към №8 - съжалявам Бог да я прости на майка ти.

Иначе по темата родителите ми не са разведени, но все пак прочетох историята ти. Значи първо нека да вметна набързо, че се съгласявам с теб, но не само когато родителите ни са разведени трябва да сме до тях напротив.
Не е задължително след развода майка ти или баща ти да иска да се обвързва някой не искат а и не е задължително никъде не е казано, че след като се разведеш задължително трябва да си намериш друг/друга.




Колкото до №2 - можеш да се гордееш с такъв баща наистина са рядкост,




Метал 13г.

13.   от авторката: Благодаря ти номер 11 :). А по това което първо си написала което наистина е друга тема не мисля като теб. Макар и друга тема ще те питам. Мислиш ли, че би искала да те пуснат в следващия ти живот с такива родители? Та нали не искаш да страдаш и не би си го причинила сама на себе си? Някой може да ти ги 'даде' на теб тези избрани родители за да бъдеш на убочение... никой не знае :)

14.   Авторке, номер 11 съм и зачитам мнението ти. Следващият ми живот се надявам да е доста по- различен. :D Мисля, че и ти и аз точно сами сме избрали да страдаме с родителите си, за да научим нещо от тях и от цялата ситуация. Точно чрез злото и чрез страданието израстваме, колкото и да не искаме да го приемем. Наистина мисля, че е така. Моите родители сами по себе си са талантливи, добри и свестни хора, но заедно явно не са можели да мелят брашно, но като малка това не го разбирах. Явно са мислили в много ситуации повече за самите себе си, отколкото за мен и брат ми, но може би точно заради това аз пък успях сама да се преборя с много трудни ситуации в живота си. За годините си ти доста разумно приемаш изборът на майка си и си до нея, а това говори, че си умен и хубав човек. Аз точно на твоите години живеех с вторият си татко, но в началото имах конфликти с майка ми, защото казвах, че аз вече си имам татко и не искам друг... С времето свикнах с него и го обикнах, вероятно защото разбрах какво е да имаш вкъщи мъж, който да се грижи за майка ти и за теб. Дано с годините отношенията ти с майка ти да си останат същите, да сте приятелки докрая, както сме ние с моята. Повярвай ми, по- добра приятелка от майка си няма да намериш. ;)

15.   авторката: Ооооо, номер 11 благодаря ти за милите думи. Сигурна съм, че каквото и да става и след колкото и изминало време мама ще си ми е родител и най-добър приятел. До колкото за вторите бащи отнема време докато свикнеш. Първо и на тях не им е лесно със сигурност, но пък като се замислях, че на мама така ще и е много по-лесно и поразмислих пък ми ставаше хубаво. А при моята история се надявахме на най-накрая нещо такова. П. С. Целувкииии

16.   И аз съм дете на разведени родители, нашите са се развели когато съм била на 3 години. Баща ми се е държал с майка ми като с парцал, изневерявал и е, лъгал я е. Имам и сестра, той винаги е обичал сестра ми, а мен още преди раждането е искал да не се раждам и майка ми да направи аборт. Сега аз съм на 16 а майка ми от 11 години е с друг мъж, той също я е наранявал излизаше с най-добрата му приятелка, но отрича да е правил нещо с нея, въпреки че супер много обича майка ми. Никога не съм му казвала татко, но той ме отгледа като такъв. Мразя баща си, той забравя рождените ми дни, именните ми дни и не звъни по празници, когато има нужда от мен се обажда, но със сестра ми се чува по-често. Виждам го веднъж на 2-3 месеца и дава издръжка на мама всеки месец. До днес плача и се ядосвам на него и на всички като него, той сега е с друга жена и с деца, обръща им цялото внимание на света, а за мен никога няма да е така. Ужасен и невъзпитан е, не харесва гаджетата и приятелките ми. Много е тежко да гледаш как обича сестра ми повече, също и другите деца, но такъв е животът. Късмет със майка ти и не позволявайте един мъж да развали връзката ви.

17.   Номер 16 Знаеш ли, при мама историята е била същата, като твоята когато е била малка, макар че дядо ми не е имал други деца от следващата си жена, но е обичал повече леля ми. И аз още си поплаквам за баща ми, но знаеш ли НЕ СИ СТРУВА. Със сигурност е трудно да гледаш как обича повече сестра ти, но ти недей го показва. Нека те се виждат, ти недей да страдаш от това. Някой ден повярвай ми той, ще обърне внимание и на теб. Макар и късно винаги се осъзнават. Бъди силна... В живота нищо не е само розово :)
– авторката

18.   нашите се разведоха когато бях на 7год сега съм на 22год помня много грозни неща от тогава сигурно няма и да ги забравя от 9 години майка ми е с друг мъж имам си най невероятния брат който е на 8 год. А мъжът до мама да е жив и здрав ми даде безкрайно много повече от колкото моя кръвен баща. Към авторката браво и поздравление.

20.   Моите родители не са разведени, но са разделени от август 2010 тогава бях на 14. Баща ми напусна работата си с оправданието, че не можел да гледа колегите си и не ни стигали парите, което не беше вярно. Преди да замине всяка вечер стоеше на лаптопа с слушалките и чувах как жена говореше, а той само и пишеше, за да не разберем аз и майка ми, но аз знаех от месеци... Както и да е той замина за Германия. Отначало ми звънеше и ми пращаше пари на всеки 2 седмици в продължение на 5, 6 месеца и изведнъж спря. Разрових се малко из фейсбук и намерих жената, с която си говореше. Оказа се, че му е бивша съученичка. Тя има син и по пътя на логиката разбрах защо е спрял всякакви контакти с мен. Не иска да се грижи за собствената си дъщеря, а предпочита да издържа детето на някаква к*рва (за мен е такава понеже заради нея ни се разпадна семейството, но и баща ми п*****са има вина). Много пъти писах на така наречения ми баща да се разведе с мама, но той никога не ми отговаряше. Искам окончателно да прекъснем с мама всякакви връзки с него. Сега съм на 17 и все още той нито ме търси нито нищо. Благодарна съм за всичко на моята майка. Тя ще си остане най-важния човек в живота ми. Толкова много сме преживели заради тези двама и*иоти.. Чудя се дали има и други като в моето положение искам да знам как са се справили без баща, защото на мен ми е много трудно.

21.   Номер 20 не мисля, че дори трябва още да се измъчваш заради тях. Определено баща ти не е направил добър избор, като е направил тази си негова постъпка. Определено е трудно без двама родители, така е. Не е лесно както за теб, така и за майка ти. Не е лесно и да гледаш как баща ти си има свой собствен живот в който ти и майка ти не участвате, но какво пък, нали си имаш майка. Нали не си сама. Винаги трябва да гледаме от по-добрата страна защото иначе повярвай, изгубени сме :)
-Авторката

22.   Нашите се разведоха когато бях само на 4. След това пак се събраха и пак се разведоха тогава бях на 6. Майка ми ме изостави - помня деня въпреки че съм на 13г. Оттогава ме гледат баща ми и баба ми. Пък най - гадно беше на 8-ми Март. Аз нямах майка на която да и изпея песента ' Мила моя мамо.. ' и да прочета безброй стихотворения..

24.   Нашите се разведоха когато бях на 5 нямам спомени за живота с баща си и майка ми заедно. Спомням си само че много се караха и аз докато ги гледах плачех това беше най-гадното нещо през живота ми сега съм на 15 но все още го помня сякаш беше вчера мразя ги всичките. Мразя майка си затова че е била твърде глупава да се омъжи за първия който и предложи мразя тази нейна постъпка но станалото станало пак си я обичам но мразя това че е постъпила толкова глупаво. За баща ми откакто се помня постоянно пътувам от град в град и това вече ми омръзна но поне имам шанса да сменя за няколко дни обстановката защото се задушавам в града в който живея. Ех какво да кажа майка ми сега си има приятел той е много добър, но като се замисля иска ми се той да ми беше баща. Защо по дяволите не мога да си избирам аз родителите а не каквито ми се паднат. Нямам човек на който да казвам "татко" защото баща ми той за мен е непознат човек никога не съм го наричала "татко".

26.   Прочетох темата, защото аз самата се развеждам. Така ми се иска да не наранявам детенцето ми, което сега спи сладко до мен... Вашите коментари ме карат много да мисля. Дано го направя щастливо, да се радва на това, че мама го обича и то е най- голямото и съкровище независимо от всичко.
Животът е много странен....

27.   Прочетох историята ти и наистина съжалявам и ти съчувствам. Но погледни от добрата страна. Моето детство премина във всекидневни караници и побои между родителите ми, а и върху мен. Представи си това какви поражения нанася на психиката на едно дете. Трябва да се гордееш с майка си и да си много щастлива, че не е допуснала това да се случи и на теб.

29.   АЗ съм процес на развод чета коментарите и плача. Моите деца са 13 и 14 години. Баща им ни заряза преди 3г и заживя с една курва. Гледа нейното дете на 3 години, а родните не го интересуват. И мойте деца аз виждам, че го преживяват тежко, но ме уверяват че не е така. Сигорно защото са момчета. Ипо този начин гледат да не ме тревожат

30.   Здравейте... Аз съм едно момиче на 13 години. Нашите се разделиха, когато бях на 3, 4 години -не помня вече. Те никога не са се карали или удряли, но се разделиха -такава им била съдбата не искам да обяснявам защо се разделиха ( грозна случка ). Та майка ми в момента си има приятел. Само 1 съм го виждала случайно сме се срещали -иначе никога не сме се запознавали, на кафе, нито съм ходила в тях. Та той е един боклук -ревнува майка ми, чувам го по телефона като си говорят и казва, че постоянно стояла около мен , не съм била самостоятелна и други глупости... Баща ми ме взема доста често -не е лош човек -винаги ми е угаждал за всичко -не ме разбирайте по грешно не съм разглезено момиче ;д.... Не бих казала, че с майка ми сме добри приятелки, тя не ме разбира никога -сякаш говорим на чужди езици.... Радвам се, че авторката е щастлива -дано винаги е така с майка си и заедно с другия и баща...

31.   Аз съм дете на ПОЧТИ разведени родители мама и татко се разделиха когато бях на почти 19
Не са се развели все още

32.   И аз съм дете на разведени родители, но не съм само дете, а имам 2-ма братя аз съм най - голямата в момента съм почти на 12. единият ми брат е на 8, а другия на7. Един ден се прибирам от училище сама, а братята ми бяха болни, а мама в командировка - баща ми ги гледа вкъщи. Тогава съм била на 7 първи клас, а братята ми на 4 големия и на 3 малкия. Същия ден имах клуб в училище, но го отмениха изненадващо и баща ми не знаеше.
Прибирам се 1 час и половина по рано и единият ми брат ми казва че баща ми не ги пуска в хола. Събух се, съблякох се и си оставих раницата в стаята ми. Влизам аз и единият ми брат (по-малкия) в мен, а другия стои до мен и какво да видя баща ми гол и се натиска с някаква жена. Веднага дръпнах и двамата ми братя и ги изпратих в стаята ми. Тръшнах вратата, взех телефона ми (тогава Nokia с копчета) и звъня на баба, като съм отворила един сак и пълна дрехи на всички ни и в раницата ми за училище - учебници. Тя ми каза идвай с тях вкъщи и аз в бързината обличам и обувам мен и братята ми. Взех парите от касичките ни и тръгнах на рамена с раница, сак и малкия ми брат на ръце. Тъкмо да изляза от входа и баща ми започна да ме гони по стълбите, но се скрих между блоковете. Отидох на спирката и звъня на мама да ѝ кажа какво е станало. Тя се върна след 4-5дена и след 2-3 месеца се разведоха.

33.   Жена на 32, почти 3 съм и съм в процес на развод. Имам 3 годишен син и съм дете на късно развели се родители.
Имам много какво да кажа на дечицатас (сега тийнейджъри) на разведени родители, тъй като оставам впечатление, че повечето съжаляват за стеклите се обстоятелства.
Да, вярно е, че всички искаме майка и баща. Но когато са коренно различни характери и се карат постоянно - най-доброто решение е развода, и то- моментално. А не да бяхте израснали както аз, сред постянните им скандали. Те според мен, иначе прекрасни родители и двамата сами по себе си, никога не е трявбало да бъдат заедно. Просто са тотално различни и несъвместими. Причината беше изневяра на баща ми, но той не искаше да се развежда, майка ми си го прибра и така - скандали и напрежение докато завърших.
После университет, работа, срещнах съпруга ми. Имахме най-невероятната любпв - като по приказките. (не съжалявам между другото че 5 години живяхме щастливо... роди ни се детенцето... много се обичахме....
И всичко беше прекрасно, докато щастието ми не се помрачи заради една разтърсваща лъжа, обстоятелство - което побърна живота ми на 180 градуса. Срина се света ми... и моя и неговия свят, макар че зарди това че не ми каза истината пострадах най-вече аз. Не ме питайте какво е, не мога да кажа, макар и анонимно. Но не сатва въпрос за прошка, за нещо което можеш да заличиш и започнеш отначало. а за нещо което влияе пагубно на живота ти, на твоя и на детето ви. Не можехме да останем заедно, въпреки че си мислех че ще можем да се справим. трябваше да го разбера още преди 2 години. Но се случиха... случки отново миналата година и подадох молба за развод.
Та... мили тийнове и деца, понякога развода е единственият и най-правилният път. И не винаги когато майката и таткото се разделят - някой е лошият. Моята майка и баща продължават да бъдат прекрасни родители, да са ми живи и здрави и двамата. Дано бащата на детето ми също съумее да остане добър баща.

34.   Понякога да си дете на разведени родители не е най-страшното нещо на света ! Моуте родители също се разведоха , когато бях на 12 . Честно казано в началото ме беше страх , за мен това беше ужас , но също така и живота който водеха двамата докато бяха заедно беше ужас , боища , караници , скандали , абе ... за мен това беше голям стрес , повярвайте ми когато чуех че някой повишава тон веднага започвах да треперя ! Видях какво ли не след развода , гаджетата на майка ми , пиянството на баща ми , безпаричие и тн. Когато бях на 16 майка ми беше принудена да замине за чужбина , просто нямаше как да ме издържа , парите все не стигаха , а баща ми не му пукаше , че примерно майка ми няма пари да си плати тока или че няма какво да ядем ! Аз не искам да го съдя , той преди всичко е мой баща и с годините доста олегна , сега всичко е толкова различно ! Никога не съм си представяла , че живота ще се развие по такъв начин ! И аз като вас имах избор дали да стана утрепка или стойностен човек , и не не мога да кажа че съм 100 % светица , но въпреки всичко не се предадох , не намразих никой , не се провалих ! Сега съм на 21 живея сама от 5 години и в момента изобрът , който направиха нашите когато бях на 12 а именно да се разведат , ми се струва най-правилното решение , което са взимали някога !

35.   До 33
Описваш, че сте били страхотни родители, голяма любов и това, че е скрил нещо преди го зарязваш!?
Ами мъжа ти може би го е било страх да ти сподели за да не го изоставиш.
Ако не ти е изневерил или убил човек или каквато и да е друга гадост от подобно естество не го оставяй. За това е spodeli. net, тук е анонимно и може да споделиш причината или е нещо, което не е толкова съществено и за това не го споделяш?

36.   35 нямаше как, съществено е... макар да е анонимно ме е малко страх...
ще намекна, тъй като съм виждала теми затова тук, макар да не съм коментирала.
Има физически болести. Има и друг вид болести. Сега сети ли се?
Подреди ли пъзела?
Затова не моем да бъдем заедно. защото е опасно. Прояви се 3 години след брака ни, но за пръв път при него се е проявило години предид а ме срещне, но и това простих, и опитахме за още 2 години, докато нямаше пак... инцидент.
Акцента на разказа ми е, че не съжалявам че изживях таква голяма любов. Явно всичко си има цена...
Той има шанс да бъде добър родител, ако бъде оптговорен към лечението си. Но се вдия, че в семейна среда това не може да стане. Само тези, които да болни и техните близки знаят напълноза какво става въпрос. Мисълта ми беше, че понякога разводът е не само най-доброто а единственото решение, з а да може тези хора, които са изградили все пак семейството - да се сухранят (за съжаление поотделно) Животът е шарен, не знаеш какво ще ти поднесе. Но аз съм изключение. Повечето двойки се развеждат зарди изневяра. Не мога да го разбера, наистина