Споделена история от Любов и изневяра |
Изгубих най-ценните хора в живота си, погазих принципите си - вече не знам коя съм
преди: 15 години, 3 месеца, прочетена 3358 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 19 години, живота ми до скоро беше напално нормален, но вече е пълен ад... Ще започна историята си така...
Преди половин година срешнах едно момче, казва се Стоян. Тогава си имах гадже, с него бяхме заедно около 9 месеца, но връзката ни просто се беше изчерпала. Затова след като срешнах другото момче(но не само заради него) скъсах с гаджето си. Измина месец и половина някаде и тръгнах с Стоян.
Родителите ми приеха моето решение да бъда с друг, но сестра ми неведнъж ми каза да внимавам какво правя, защото това да "скачам" от един на друг не било добре. Но аз не я послушах, адски много бях хлътнала по Стоян, за него бях готова на всичко.Така и беше, правих всичко за него, той изведнъж се превърна в най-важния човек в живота ми.
Запознах го с родителите си (те много го харесаха), с всичките си приятели и всичко си беше уж наред. Да, но той имаше една много добра приятелка, с нея се знаят от малки и в началото не осъзнавах колко много той държи на нея. Но след втория месец и половина тя се натрисаше на всяка наша среща, звънеше му, когато си реши за какво ли не. А той като "верния приятел" ме заебаваше и хукваше при нея винаги.
Тогава започнах да се питам: "А аз каде оставам?". Реших да му кажа, че тази приятелска връзка между тях ми пречи, но той реагира толкова грубо и бездушно, сякаш думите ми нямаха значение за него. Обясних му, че не искам да ги разделям, просто искам малко да се дистанцират един от друг, защото за мен да хуква след нея при всяко найно мрънкане ми беше странно.Но това не стана.
Разделихме се....и от тогава и сестра ми и родителите ми се държат с мен като с пълен боклук. Само ми натякват, че сама сам си виновна, че съм си заслужила да съм сама и какво ли още не. Приятелите ми също се отдръпнаха от мен, коментират ме зад гърба ми, че съм вършела само глупости, че само съм лъжела момчетата, за да се възползвам от тях!!!
Незная от това ли, адски се озлобих кам всичко. Напално бездушна станах, спря да ми пука за какавото и да било.Сякаш вече не бях себе си...
Като за капак на всичко наскоро срешнах един приятел на Стоян. Покани ме на среща, пихме кафе, говорехме си и изведнъж ми се прииска да го целуна. Но той ме изпревари.... Сега ходя с него, но все още никой не знае, защото и без това всички са против мен, зная как ще реагират, когато разберат....
Проблема е в това, обаче, че аз наистина не съм себе си вече. Не искам да "скачам" от един надруг, но някак си мисалта, че ще съм сама ме убива!!! Изгубих най-ценните си хора в живота, погазих принципите си(да не тръгвам с приятел на някой мой бивш), станах момиче което търси обич, но не там кадето трябва...
|
