Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   История, приличаща много на моята. В началото исках да умра, задушавах се, исках да избягам. Не го направих, трябваше да се изправя и да продължа. Длъжна бях, имаме деца. Те не са виновни. Не правя скандали - не виждам смисъл, опитвам се да го разбирам, прощавам всичко. Обичам го повече от всичко и въпреки всичко. Но нещо се счупи в мен. Понякога се питам, докога. Хиляди въпроси в главата ми.
Защо? Ако някой знае нека каже.

7.   Много добре написана история, ако беше написана в книга. За съжаление това е истинският живот, това се случва в живота и не само в твоя ами и в много други, представа си нямаш в колко. Истината е, че и аз преживях подобно нещо и също съм празен. Нищо не може да ме зарадва, нищо не може да ме трогне, нищо не може да ме развълнува. Не мога да се зарадвам на красотата на природава, на радостта на децата си, на мил жест или добра дума. Подобно на теб, със съпругата ми сме много отдавна, животът ни бе изпълнен с красиви и динамични преживявания, с много щастливи емоции, е и трудни моменти, в които винаги сме се подкрепяли и сме си били опора. Имаме две прекрасни деца, красиви, умни, весели, две ненагледни слънчица. После дойде изневярата от съпругата ми. Ненадейно. Отникъде. Като гръм от ясно небе. Подадох и ръка, подкрепих я дори и в този момент. Разбрах я и разбирам, че понякога се случват такива неща. Не е лесно, не крия, не съм съвършен. Всеки ден от 2 години се боря с това. Но всичко свърши. Не и вярвам. Не съм изневерявал. Никога. Не мога да причиня на друг това, което преживях. Неоснователната изневярата е нечовешка жестокост. Към партньора, към себе си, към децата. Мъча да се простя, да забравя, да продължа, къде успявам, къде не. Но съм празен. Живея по инерция, живота не ме радва, не ме и натъжава. Празнота. Не вярвам на хората, не ги и съдя. Такъв е живота, не може винаги и всичко да е в наша полза. Искаш съвет? Добре знаеш, че не можеш да получиш съвет, споделяш, защото празнотата е завлядяла и теб. И все пак ще ти дам един съвет, защото имам чувството, че ще го разбереш. Опитай се да си бъдеш самодостатъчна. Не разчитай на друг да те направи щастлива, да те зарадва, да те обича, да ти е верен, да те подкрепя и да ти помага. Може и да стане - но за кратко. А празнотата след това е още по-голяма. Остани. Приеми. Прави нещо за себе си, само за себе си. Научи изкуството да бъдеш егоистка. В добрия смисъл. Иначе, какво? Следващият ли ще те направи щастлива? Трудно се живее с недоверие, лъжа, мъчително е, на моменти непоносимо. Но какво да се прави. Такъв е животът.

8.   Здравей! Жена съм. Ще си позволя да коментирам, защото бях в тази ситуация, но съвет не бих могла да ти дам. Само факта (от моя личен опит, че без доверие връзка не може да се гради). Има и хора, които успяват да си го възвърнат, да съумеят да изградят нещо дори по-красиво и да продължат напред. Кая не можа. Всичко зависи от вас, понякога пък една временна раздяла би разрешила ситуацията, както трябва, когато душите ви останат сами и поживеят един без друг (и дай Боже да започнат да се търсят) ще разберете дали да продължите напред заедно, или поотделно.

http://spodeli.net/4/story-25197.html - това е моята история

Тя е и към Номер 6

9.   Искрен е 100 на 100. Аз бях горе долу в неговото положение.
Имал съм 3 любовници за период от 20 години и всяка една от тях ми показваше колко незаменима е жена ми

10.   до номер 9
... да така е, не 3 и 1 да е, или 10, те всичките показват колко сме незаменими- и в добрия, и в лошия смисъл. Щото обичаме и прощаваме, правим компромиси и не сме егоистки. А това да си на 45 и да имаш любовница.... е нищо повече от комплекс на възрастта....

11.   И от мен поздравления за добре написаната, структурирана история.
Какво да ти кажа, бракът е най-голямото изпитание в живота на един човек. Особено за жената е важен семейният живот, защото сякаш мъжете повече признание получават в кариерата си.
Според мен обаче твоето семейство е бита карта. Не се сърди, но вие сякаш насила поддържате статуквото толкова години - ти си си имала любовник, той 6 годишна връзка - вашето брак ли е?
Аз бях от другата страна. Бях любовницата, търпях, изслушвах, бях до него и практически крепях брака му и му давах сила да продължава, защото за него беше важно да си отгледал децата. Точно на шестата година и аз разбрах, че не мога да продължавам така. Като любовница просто нямаш друг избор - или даваш без всякакви очаквания, или си тръгваш. След 6 г. даване не ми бяха останали сили и реших, че е време да прекратя тази връзка, но той не ме остави да го направя, разведе се и създадохме в последствие ново семейство. За хората с предубеждения мога да кажа, че при една толкова дълга връзка далеч не става дума само за секс, а по-скоро за приятелство, истинска обич, всеотдайност и себеотрицание.
Съпругът на Авторката е избрал брака си (не съпругата си съдейки по думите ?, а брака и статуквото) и явно не е щастлив, не прави и жена си щастлива. Пирова победа бих казала.
В моя случай нещата се развиха обратно - той избра мен, минахме заедно през руините на брака му и заедно поставихме основите на ново, здраво семейство.
Като съпруга от доста години вече знам как бих постъпила в подобна ситуация като тази на Авторката - бих си тръгнала с високо вдигната глава и бих избрала СЕБЕ СИ, не брака, не отдавна отчуждения съпруг.
Защо бих постъпила така - ами защото знам, какво е споделял този съпруг с любовницата си 6 цели години. Предполагам, че тя накрая си е тръгнала и какво? Кой печели от цялата ситуация? Всички са загубили!
Затова аз не бих чакала цели 6 години и не бих си губила времето да чакам любовницата да се умори. Просто като видиш, че брактът ти не върви въпреки усилията, като видиш, че нещата се влушават (независимо дали става дума за паралелна връзка или нещо друго), като видиш, че НЕ СТЕ ЩАСТЛИВИ - ами тръгваш си.
Това е моето мнение. Ето, вече 5 г. съм съпруга, имам деца от този мъж, имаме си безкрайно доверие и правим много компромиси един с друг, но за мен бракът свършва тогава, когато прави хората нещастни. Ако мъжът ми е щастлив с друга жена, аз ще избера себе си и ще го напусна, за да търся щастието по друг път.
Бракът до живот на всяка цена е чисто губене на време, а ние имаме само един живот, за Бога!
Замислете се за това - заслужава ли си да изживеете живота си така!

П.П. Не се сърди, Авторке, но пишеш, че той те бил предал. Ами замисли се ти за своята си връзка, за която не си била откровенна с него. Кой пръв е предал брака ви? Има една българска поговорка “Със стари курви нов бардак не се прави“. Така е и при брака. За тези всичките години сте събралии толкова лъжи, разочарования и негативни чувства един към друг, че не вярвам да сте в състояние да почнете на чисто и от един нещастен брак да направите щастлив такъв. Замисли се за себе си, ти не заслужаваш ли по-добър брак и живот? Решението си е твое, но спри да мислиш само за мъжа си, а помисли и за себе си и спри да го съжаляваш едва ли не като жертва на разни женички - жертвата си ти в случая и другите жени, които са имали нещастието да му послужат за разтуха от нещастния му брак.

12.   Здравейте и благодаря на всички за споделените мнения.
Истината е, че не очаквах някой да ми напише нещо, защото от опит знам, че хората бягат от истории като моята. Дали защото са същата ситуация или са минали през нея, дали защото ги е страх да не ги застигне подобна реалност.
Затова ще отговоря на всеки един от вас с по едно-две изречения. Човек пишейки и споделяйки мнението си винаги би искал да знае как е прието то.
Номер едно, благодаря ти за последните думи. Винаги съм го усещала, но когато друг човек, непознат го усети и ти го каже, нещото придобива смисъл. Така е, поотделно сме неразбрани напълно от другите. Сигурно това е причината да се търсим дори и един час след като сме се разделили / основно той в последно време/ и сигурно това ще ни задържи заедно. Благодаря ти пак.

Номер две - не съм се докарала чак до ролята на всепрощаваща майка. И си отстоявам мнението твърдо и ултиматуми съм поставяла, когато се е налагало. Винаги, когато сме е наранявал с поведението си съм го заявявала веднага и дирекно, без заобикалки. Може би това е грешка. Обмисляла съм го, но немога да се променя. Казвала съм му къде мисля че греши. Но той никога не ми е показвал мойте грешки, а от това ме боли. Защото няма безгрешни хора, а когато има диалог хората се учат един от друг и израстват - и морално и емоционално.
Vova4ka, това което си ми написал се припокрива напълно с мислите ми. Благодаря ти сърдечно за линка. Прочела съм всичко в тази страница. Първите няколко седмици, когато се опитвах да изплувам от блатото на задушаващата болка това беше моята терапия. И наистина много ми помогна и промени мисленето ми за живота като цяло. Разбрах, че когато един човек те гледа влюбено, щастливо и ти казва, че ще остареете заедно, това не е даденост за цял живот. Хората се променяме, чувствата ни също. Но истинската любов и обич могат да просъществуват, само че те трябва да се отглеждат старателно и да се подхранват ежедневно.

Номер пет, благодаря ти за съвета. Опитай обаче да заведеш един мъж /пардон, един български мъж/ на терапевт - било то семеен или психолог :))))

Номер шест, още незнам отговора. И аз го търся. Пожелавам ти да си щастлива и да намериш верния път за себе си.

Номер седем. Усещам цялата ти болка. Но ти май си се предал. Аз все още не съм. Може би защото винаги съм била оптимист. Вярвала съм и продължавам да вярвам, че след всяко падение идва възход. Просто такъв е хода на живота. Господ ни праща изпитанията, за да се научим да ги преодоляваме, а не да се предаваме. Клише е, но е вярно, че това което не ни убива ни прави по-силни. Вече започнах да усещам истиността на това твърдение. Горе главата приятелю и ти желая да се изправиш и да започнеш отнова да откриваш красотата на живота. Тя в малките неща. Огледай се - в капката роса, в денската усмивка, в един проникнал слънчев лъч сред облаците. Търси я.

Номер осем, мила Кая. Прочетох ти историята. И коментарите. Много ти е голяма болката, но вземи в ръце най-голямото си предимство, а то е че си още много млада. Усмихни се на малкото същество, което изпълва дните ти и продължавай напред. Благодаря ти, че ме подкрепи.

Номер девет. Разказал си ми един живот в две изречения. И само ти ми отговори на единствения въпрос, който зададох. Може би това е разковничето, да се опитам да си форматирам главата, да забравя, че изобщо са се случвали тези неща в живота ми и да приема, че всичко започва сега, пък може и да проработи.

Номер три - не съм те пропуснала. Оставих отговора за най-накрая. Вероятно има много истина в съветите, които ми даваш. В десетките подобни теми всеки втори съвет към жените е същия - промени се, стегни се, прически, нокти, фитнес. А какво да кажат тези, които никога не са допуснали да се занемарят и пак са в подобно положение? Явно това не е печалившата формула за всички случаи. Срещала съм превъзходно изглеждащи, интелигентни жени с рога.. :)))

Благодаря ви още веднъж. И за подкрепата, а дори само и за споделения опит

13.   Номер 11. Благодаря и на теб. Твоята история съм я чела много пъти.
Не всичко в живота е черно и бяло. И къде прочете, че съм имала любовник. Казах, че съм залитнала, но никъде не съм споменала за връзка и изневяра. На 27, когато всичко още бушува в теб можеш да се влюбиш, да си загубиш ума, но ако живота ти прасне два шамара, както се случи при мен - осъзнаваш много неща.
И да... права си за споделянето с любовницата. Класика в жанра. И от двете страни. Така се търси близост, така се търси секс. Споделянето е за оправдание. Ако бяха успели да изградят доверие и обич помежду си - сега щяха да са заедно. Просто понякога така става в живота. На един му стигат месеци, а на друг не му стигат години за да прецени искреността на човека, с когото общува. А когато разбереш, че години си се лъгал в някого последствията са разрушителни. Видях ги и ги усетих.
А дали бракът е щастлив или задушаващ - той си знае. И аз го знам. Това една любовница никога не узнава. Тя е извън него, дори когато е сто процента убедена, че е вътре. Хайде със здраве.

14.   До Авторката - съжалявам, ако съм те засегнала с нещо, не е лично.
Виждам, че ти своето решение си го взела - да оставиш нещата като до сега, но не намирам смисъл тогава в споделянето ти тук. Ти за мен не си на кръстопът, ти си караш по един и същи път вече 22 г. и ще продължиш по него независимо от загубите.
Ти си знаеш, животът си е твой, но за мен лично ти нямаш щастлив брак и живот. За миналото не мога да кажа, но в момента нито ти, нито мъжът ти сте щастливи и не виждам как това да се промени в бъдеще.
Поне той ще продължи да търси навън това, което не намира у дома, докато един ден просто не се прибере след работа при теб.
Сигурно си права за тази му връзка, явно не се е получило, но къде ти е застраховката, че така, търсейки няма да срещне отново някоя жена за постоянна връзка? Къде ти е гаранцията, че тогава ще избере отново брака ви, след като веднъж го е сторил и очевидно не е щастлив?
И по-страшното - сега си все още млада, здрава и имаш шанс за ново начало - децата ти са независими, постигнала си сигурно и нещо в работата си, независима си финансово, имаш уважението на близките и приятелите, но какво ще се случи, ако след поредните 6 г. паралелна връзка той избере другата?
Какво ще стане (остане) с (от) теб? Поредната стара, изхабена и болна разведена (изоставена) жена, будеща съжаление? Ще имаш ли силите след 6 г. да кажем за ново начало?
Ти си знаеш...
Пак казвам - бракът не е шега, той е най-голямото предизвикателство в живота на човека, но явно най-трудното за някои брачни е да си признаят провала в личния си живот. Особено за жените е трудно, особено за по-старите поколения, според мен, защото много добре си спомням, че в класа ми нямаше нито едно дете на разведени родители, а поне половината от съучениците ми идваха от нещастни семейства - алкохолизъм, побоища, мизерии... паралелната връзка е най-малкото така да се каже. И защо? Заради титлата „омъжена жена“? Заради една венчална халка, семейното жилище, общите вещи?
“А дали бракът е щастлив или задушаващ - той си знае. И аз го знам. Това една любовница никога не узнава.“
Не го приемай лично, но от мен да знаеш - в щастливият брак за любовници място няма - да, никой не е застрахован от афери, от забежки, но 6 годишна паралелна връзка? Що за щастлив брак е това?
Аз като съпруга не искам да имам такъв „щастлив брак“ честно казано, разводът ми трае точно 2 седмици при подобни обстоятелства - бракът същност е нищо повече от едно обещание за вярност, за ОТГОВОРНОСТ към другия, нима бракът не се саморазпада, когато всички обещания същност не са спазани и се е превърнал в статукво, в един лист хартия? Брачното свидетелство без взаимното доверие струва по-малко от лист тоалетна хартия.

Жалко, действително жалко, ако съм права, защото животът е много кратък и не си заслужава да го пропиляваме така лекомислено.
Какво ще се случи с Авторката ли? Само времето ще покаже. Според мен тя се страхува да вземе живота си в ръце и да поеме по своя си път, докато съпругът ? ще пътува по паралелни пътища, докато не намери своя. Той не губи от живота си при това - взима, взима и нищо не дава.
Който търси - намира, Авторке. Един мъж и на 60 г. може да създаде семейство, дори деца. Какво остава от жената тогава? Къде сме ние като жени на 60 г.? Толкова ли много време имаме, за да го пропиляваме в напразни надежди, че един брак на 22 г. ще се промени за следващите 22 г.?

В едно си права, Авторке, в брака са само двамата, любовниците винаги остават извън него, предлагайки възможност за изход, за ново начало, когато един брак не те прави щастлив(а). Бракът не се разпада заради любовницата, защото тя не е съставна част от обещанието, поставило основите на брачния съюз, но нейното съществуване е симптом, началото на края на всеки брак. Счупеното с счупено, колкото и да лепиш едон счупен съд, тя никога няма да е цял.
Имаш ли силите, енергията да чакаш мъжа си, докато окончателно не те изостави? Какво искаш от живота? Не заслужаваш ли повече?
Помисли малко - половината живот е вече зад гърба ти, имаш нужда от истински ПАРТНЬОР за Есента и Зимата, от някой, който да е с теб и в болест, и в старост, който да е готов да остане с теб до самия край. Как мислиш, сегашният ти мъж ли е този човек? Мислиш ли, че той един ден ще ти сменя памперса, ако се наложи (за обратонто съм сигурна)? Такъв мъж е егоист, той е сигурен, че ти му сменяш памперсите, ако се наложи, но обратното? Забрави!
Мисли, умна жена си, мисли и не се оставяй на навика и сигурното да те надвият, защото точно сигурното е най-малко сигурно и с такъв мъж никога няма да си сигурна.
Една жена на моята възраст има 6 г. да чака, има време да прави своите грешки, но които е чакал 22 г. няма право на грешки, според мен. Животът не прощава.
Една жена на 20-30 г. избира мъж, с когото да създаде семейство, деца, тя е свеж и красив цвят и лесно ще намери някого. В 30-те жената вече е направила своя си опит, знае точно какво иска от мъжете, но все още има право на грешки...и ги прави.
Една жена на 40-50 г. е вече достатачно зряла, за да знае какво иска от живота, тя се е реализирала като майка и и има достатачно възможности да избере все още достоен партньор, а защо не и да срещне голямата си любов, тя е изпълнила дълга си като майка и няма какво да я спира по принцип.
Една жена на 50-60 г. все още има шанс да открие истинската любов, да почне на чисто, да постигне щастието, което по една или друга причина на младини не е успяла да стори.
Една жена над 60 г. вече няма голям избор освен да продължи с мъжа си (сама), дори да е нещастна.
Накрая на житейския ни път идва неизбежното. Затвори очи, какво мислиш, че ще мислиш в последния си час?
Накрая ще имаш достатачно години, за да мислиш над грешките си. Средно една жена живее към 80 г. Това са 20 годинки, в които ти избор нямаш.
Сега имаш избор. Помисли си - от теб зависят следващите 40-50 г. от живота ти.
Ако това ти е достатачно, продължавай само така. Накрая ще имаш 50 г. „щастлив“ брак и нито един ден щастлив живот...
н11

15.   Това, че молиш за съвети само мъже ме спира да напиша какво мисля по въпроса. А това, че се заяждаш и нападаш хора, които се опитват просто да ти дадт своята гледна точка по твоя проблем, за който Ти си споделила ти, над който Ти си блъскаш главата - ми е направо нелогично.

Така че няма да коментирам.
Само ти пожелавам да откриеш своя вътрешен мир, на съпруга ти пожелавам същото.

16.   Здравей Непозната,
Наслаждавах се на красивата природата и.... се замислих: какво сме ние хората – някакви фигури в реален спектакъл, или просто точката около която се върти всичко в нашия живот?
А отговора се оказа в твоите?? мисли и думи –“ Всеки човек е една огромна вселена от чувства и емоции. Неповторима. И недосегаема. “
Навярно вече си разбрала и осъзнала отговорът на твоя въпрос - Ти винаги си била в сърцето му, от самото начало на вашите съвместни години. Винаги отпред, друг път малко в страни, но незаменима във “Вашата Вселена“. Ти, Вашето дете, Вашето семейство, дори вашите различия / в характера, в мирогледа, в подхода към ежедневието – “ Красотата на живота е в малките неща“.
Казваш, че неговата празнота те е объркала. Да – разбираемо е/ той е бил сринат. Когато мъжът разбере, че е вярвал в нещо без стойност и се борил с вятърните мелници или “кукли“ някакви, е трудно да признаеш/ и на себе си/, че си взел неправилно решение. Най-трудната борба е да се откажеш от собствените си идеали и мечти. И когато се сбогуваш с тях настъпва сривът. И изведнъж си опустушен. Това се е случило при него и го боли - за страданията които ти изпитваш, за недоверието ти, за всичко което Вие изживявате, заради решение взето само от него. Твоите очи са както огледалото в което вижда свои грешки. И усеща как се мъчиш да му повярваш, но ти е трудно.
Навярно вече няколко пъти си препрочела мненията, в които различни личности ти показват нюанси от този “неразбираем, понякога живот“, или както каза @1 – “ Намери начина да бъдете ЗАЕДНО щастливи“. Или улисана в своите мисли пропусна нещо много истинско от @3 - “човекът явно търси обратният път към теб и семейството Ви“!
Не разбирам само защо раздаваш от твоята енергия и просто не игнорираш “есетата за ода и малък разказ“ от Корифеят на утопичната Брачно-семейна Философия – брилянтната@11/14. Тя игнорира твоето желание и /както много пъти до сега само/ демонстрира самовлюбенност, вместо да се опита да бъде полезна с човещина. Бих ти казал – не изпадай в безмислени/ за теб/ полемики или спорове. Виж в каква посока те насочва – “ с гордо вдигната глава“, отстрани погледнато между вашите възгледи за живота разликата е непреодолима. Освен ако и ти не се прекланяш на колене пред блестящото прозрение: “ Бракът е най-голямото изпитание в живота на един човек“ – Гениално!!
Извинявам се, за хумористичното отклонение. Просто когато пиша и чета пред очите ми се появават картини съответващи на думите. И си представих бъдещи вариации/бисери в това направление.
Интересен нюанс има и в отговора ти до @2 / относно“веднага и директно“ – опитай, ако искаш с малко закъснение и при една необременена обстановка! Бих желал да ти споделя моето странично виждане – помоли го, но простичко и разбираемо и той да ти покаже конкретно, кое според него са твои грешки. Обсъдете, как би очаквал да постъпиш – по този начин сравнявате възгледите си. Това сплотява и заздравява вашият отбор.
Написах ти само моето мнение. Ще ти дам много разбираем пример – демонстрирай го и пред любимият ти мъж - взимаш два малки магнита/ всеки магнит има плюс и минус/, само когато плюса на единият е срещу минусът на другият можеш да ги доближиш. И тогава са слепени - точно както в семейството. Ако нещо ти е неразбираемо или са нужни допълнения – питай. Аз лично не разбирам – 1. какво означава точно за теб: “много ми е голямо егото“? 2. бумерангът – ти ли каза, че се справяш?
Накрая и отговора, който сама знаеш и чувстваш : ДА – решението ти да останете заедно е правилно! Бъдете гъвкави, компромисите са неделима част от съвместният ви живот – все пак хората се променяме и изменяме. Той ти се обажда именно защото твоят глас е нещото, което му дава сили да се откъсне от миналите “недоразумения“ и работа и командировки и това да си сам с мислите си. Вече може да му повярваш – така както преди години. Той се радва, че пак си в сърцето му, а страхът да остане без Вас и вашият семеен уют му напомня за какво се бори. Поварвай му!!
Поздрави на всички, М44

17.   Здравей Непознати,
исках да ти напиша какво е чувството човек да комуникира с теб, но думата ми избяга. Всъщност и не намерих подходяща такава.
Разбираемо е, нямам нужда от допълнения, единственото е едно голямо БЛАГОДАРЯ.
Аз самата се почувствах жалка и нелепа от спонтанното си желание и действие да отговоря на Корифея. Затова и се въздържах от влизане в последваща полемика. Силата и енергията са ми нужни за много по-смислени неща.
Питаш за егото... Незнам как да го обясня. Може да съм объркала и думата дори. Но простичко, няма как да го премълча, осъзнавам, че една не малка част от болката се дължи не само на предаденото доверие, а на това, че се чувствах унижена. Много трудно се признава това, почти всеки бяга, но е така. Сега не ме е срам да го кажа - да почувствах се унижена. А човек, който се чувства така и го осъзнава, явно има голямо его.
За бумеранга - аз го казах, мислех че се справям, но щом пиша това явно имам още за справяне :)
Но сега е по-лесно, по-зряло и по-мъдро. А и много по-хубаво. И знаеш ли... по-силно. Усещам го всеки ден и малко по малко си връщам усмивката.
Леки сънища и повече усмивки. И нека не загърбваме "нашите неповторими вселени".

18.   Никакъв шанс. Продължавай напред и това е. Аз на жена си съм изневерявал куп пъти и ще продължавам да го правя, въпреки, че я обичам много. Но знай, че изневери ли мъж веднъж, спирка няма. Не съм имал сериозна връзка, където да не съм изневерявал. Спирка няма.

19.   До номер 18:По-глупаво нещо не бях чувала.. когато човек обича много, както вие твърдите, че обичате жена си, дори да залитне един път, не би могъл да го прави системно. Защото когато човек обича истински само мисълта, че може да е с друг, да предаде партньора си, го наранява. Предполагам, че много от коментиращите са създали семейство прекалено млади-и това е голямата грешка. Когато не си достатъчно зрял, за такава стъпка, смяташ, че изневерите и пренебрегването на семейството е нещо нормално, нещо което се случва на всеки, и за това с годините продължаваш да го считаш за нещо нормално, и нещо позволено. Хора, обичайте жените или мъжете и децата си, защото като останете сами на по 60-70-80 години, ще осъзнаете колко е важно човек да има истинско семейство, което да го обича, а не любовник или любовница при който да се избиват комплекси!!!

20.   Здравей и ти,
Каква дума/думи – те само изразяват чувства и мисли. Дължах ти го – заради наслаждението от избора ти на изрази, чрез които общуваш с хората тук. Възхищавам се и ми допада ясният ти и недвусмислен мироглед и лични твои ценностни норми чрез които регулираш отношенията си с обкръжаващият те свят и непознатите.
Разбираемо е само когато има “една дължина на вълните“ между хората. Наричам го “ Резонанс“. Но точно ти нямаш нужда от допълнения. Може би се питаш защо. Защото съм ти благодарен и признателен за разрешението да видя през твоята призма отблясъците върху дъждовния лист – това беше начина да осъзная, че единствената възможност за “бумерангът“ е да бъде зарит в земята.
Нещо с понятието“его“ още не съм наясно – с тази дума се запознах преди десетина години в някакво списание. Мислех че е чуждица и синоним или смесица от самочувствие, гордост, достойнство, самооценка? Попитах един австриец и отговора му беше – това е твоето “Аз искам“. Още не мога да го разбера и осъзная. Може би трябва да помоля за обяснение и прост пример.

Знаеш ли какво приятно чувство за някой отстрани е, да види в думите ти и да усети как се промени излъчването ти – то стана “по хубаво и по силно“. Питаше дали си щастлива – човек който се смее и сиянието в усмивката му е както балсам за околните и най-хубавото доказателство за щастието. Върни я, както е била преди.
А да се посветиш на твоята “паралелна вселена“ можеш само ти. Така че направи го!! Аз също трябва/ в тази насока/ да намеря за нас някакво бунгало около море. Една задължителна точка от сутрешната отпускарска програма – 10 минути пиене на кафе с гимнастика на пръстите на краката. Семейна романтика ли е това или най смъртоносното изпитание за живота?
Чао и приятен ден, М44

21.   Отговорът е в самото заглавие на темата. Празен е, защото му е приключила дългогодишната връзка, но не се тюхкай толкова, няма да мине много дълго време и пак ще се запълни... с поредния парцал. Просто той сега е объркан, но не защото се чувства гузен заради изневерите си, а защото му липсва стимул в лицето на някоя въртиопашка. Приказката за вълка и козината му важи с пълна сила в случая. Твое право си е да се самозаблуждаваш колкото си искаш, но гледай да не осъмнеш някой ден с избистрена глава, но уви на достатъчно пределна възраст. И това, че си въобразяваш, че имаш голямо Его, са си чиста проба фантасмагории, витаещи в обърканата ти глава. Човек, който години наред търпи да му слагат рога по-скоро няма никакво самочувствие и самоуважение, крие се и бяга от истината, защото вътрешно осъзнава, че тя ще го принуди да се изправи лице в лице с грозната картинка и тогава нещата коренно ще се променят. Ще се наложи да се бори, да се отстоява и най- вероятно да започне живота си отначало. Това обаче изисква силен характер и голяма воля. Не всеки ги притежава. Къде, къде по-лесно е да се пуснеш по течението и да си криеш главата в пясъка като щраус. За съжаление това състояние не може да продължи безкрайно и ситуацията най-вероятно ще бъде допълнително усложнена. Та пак по въпроса за Егото ти, ГОДИНИ НАРЕД ти си била мамена, унижавана, лъгана, пренебрегвана. Какво Его, какви 5 лева! На практика брака ви много отдавна е приключил и двамата живеете заедно по-скоро от взаимна изгода и балканска комплексарщина, сакън, какво ще кажат " хората ". Е, те " хората " така или иначе ще го кажат, а най-вероятно го и знаят. Те тия неща скрити не остават. Едва ли чак безумно се е криел, щом и ти си осведомена за всичките му похождения. Прави ми впечатление, че усилено се опитваш да замазваш нещата, говорейки за любов, привързаност, възраждане на чувства и още куп захаросани, сладникави самозаблуждения. Май ти идват в повече розовите и лустросани романчета, които си чела. Тези неща при вас не съществуват, няма ги. Отдавна. Мъжът ти е в момента в период на изчакване, дебне усилено за следващата, ти не влизаш в плановете му. В такава клатеща се за него ситуация му е много удобно да се крие под крилцето ти и да се прави на света вода, ненапита. Гледай, обаче каква коренна промяна ще настане, когато се яви следващата. Ще блести и ще сияе, а ти пак ще бъдеш... изтривалката. Той е рецидивист и не е възможно да се промени, променено му е мисленето. Това, което за теб е ценно, като брак, семейство, доверие, за него е без никакво значение. На първо място е егоизма му и избиването на комплексите му. Слаб мъж. Излишно е да си давате парите за брачни консултации и т. н. Това няма да спаси положението, при вас ситуацията е стигнала до хирургическа намеса. Трябва да се реже с големия скалпел, образно казано. Аз обаче само си казвам мнението и анализирам ситуацията. Съвети, обаче не давам. Всеки има право да си троши главата както си иска. И по-добре не питай за проблемите си мъжете, а питай тези, които са минали вече по този път. Рутинираните :-)))))))

22.   Няма да коментирам моята история, но мисля, че още първия път когато си кривнала в него се е появила празнотата. Сега аз съм в такова положение. Простих и обичам я, но се чувствам празен. Не мога да покажа нежност. Никога няма да забравя как страдах а тя беше с друг. Няма и как да бъде същото. Той е кривнал може би за да ти го върне, защото се е чувствал предаден. Разбирам го защото аз от момента в който това се случи искам да бъда с друга жена. Не за да я нараня или да и го кажа а за да си го върна поне вътрешно за себе си да се почувствам удовлетворен. Както се казва рана заздравява но душевната рана остава.

24.   Винаги ми е била непонятна за разбиране тази нереална изкривеност в разбиранията на голяма част от жените. Живейте в реалността и осъзнайте, че често желанията ви и съкровените ви представи за живота не се препокриват в действителност! Бъдете реалистки, обръщайте внимание на фактите, не се самозаблуждавайте, колкото и изкушаващо да е.
Та, по същество - самата Вие споделяте, че мъжът Ви е празен, запитайте се сама какво озачава това. Ако питате мен, а моето мнение от Вас със сигурност ще бъде пренебрегнато, бих го напуснала, колкото и трудно да ми бъде. И без мъж се живее. Мен ме отгледа майка ми, не станах лош човек, просто това ме направи по-борбена и силна. И ако преди 20-30 години бракът е бил ценност, днес един развод не прави впечатление. Търсете щастието, като това не е равно на примиряване с изгубеното щастие. Относно децата и брака ще кажа, че един брак не трябва да се гради само на децата. Голяма гордост на всяка жена/съпруга, попаднала в любовен триъгълник са децата, как имали заедно деца, как бракът не трябва да се разпада заради тях. Знайте деца с брак и съпруг всяка може да отгледа, но тези, които ще го направят сами са малко. Тези които ще работят двойно, ще се разведат или ще зарежат съпруга си и ще започнат сами да се справят са малко, без да искат каквато и да е помощ от неверния или от тормозилия ги и т. н. съпруг, това за мен са истински жени.
Та, още по същество ще продължа, може и мен да нападнете като номер 11. За съжаление, не исках в мен да се влюби лудо баща на 2 деца, 30-годишен, с 10-годишен брак и властна и искаща съпруга. И повярвайте, нито съм го гонила, нито му съм се предлагала. Пък и съпругата му беше далеч, той беше свободен, нито се е крил, нито е възпирал чувствата си. Запомних нещо много важно от него, че това което е в сърцето му никой не може да му го вземе и само той знае как се чувства. Та, трябваше да се разделим, аз отидох в чужбина, той се върна там където беше съпругата му. Всичките ни познати споменаваха този негов празен поглед, след като разбра, че трябва да се разделим, казваха му, че е полудял, не званеше вкъщи, отдаваше се изцяло на мен, правеше всичко за мен, готвеше, помагаше ми, крещеше на плажа, че ме обича, купуваше ми цветя и куп такива работи. Да, разбира се, спомена, че след 10 години с жена му е с нея заради децата. Не съм наивна, аз знам в кое да вярвам и в кое - не. Просто искам да дам още един пример и всеки да си направи изводи, или колко са изобретателни мъжете в лъжите си, независимо към коя страна, или в техните действия има доза истина и празният им поглед е в следствие на нещо. Видях и безсилието на жена му, която му пишеше постоянно смс-и и целеше да го накара да ревнува, него не го и интересуваше, както казах той беше спрял да звъни вкъщи. Никога не съм казала нещо лошо за нея. Плачеше, защото аз не вярвах в чувствата му, всяка минута се опитваше да ги докаже. Разделихме се, защото и двамата трябваше да заминем, бяхме на стотици километри един от друг, и беше ясно, че никога вече няма да се видим. Звънеше по 20 пъти на ден, постоянно пишеше, плачеше ми по телефона, искаше да бъде с мен, но нямаше как. След дълъг период на разговори от разстояние, той спря, жена му беше разбрала, започна да ми пише, колко били щастливи, колко я обичал, дори си позволи да ми пише от негово име, запалшваше го, че ще вземе децата и ще отидат в Испания, ако той не спре. И така той притеснен от това, че ще му вземе децата, спря, нормално е. Не се заблуждавам, просто както казах всички вие си правете изводите, защо на мъжете са им празни погледите, вие сами решавате дали да продължите с тях или да продължите сами.

25.   Просто хората трябва да се научат, че другите не съществуват, за да осмислят живота им, а евентуално (когато се случи), за да им е още по-добре заедно. Т. е. усетиш ли, че щастието ти зависи от друг, се замисли много сериозно, защото имаш огромен проблем.
Всеки е сам в крайна сметка, за добро или за лошо. Приятните спътници в живота са просто един бонус, при това очевидно не всеки го получава.
_Az_

26.   Момичета, мили момичета, ако някоя се е почувствала нападната или обидена, моля да ме извини. Не това съм искала и целяла.
Разказах накратко историята, защото без да го направя нямаше как да стигна до въпросите, на които търся отговор.
Те са простички и са в края на поста ми.
Различни сме, всички, мъже, жени. Всеки има своите разбирания за живота, за любовта, за истината.
Всеки от нас щом е тук, в този сайт, има своите причини и своите болки. Малко са тези, които влизат да убиват времето или просто от любопитство.
И наистина исках да чуя искрените мнения на мъжете, на тези, които са се чувствали така, които са попадали в такава ситуация.
Тези, които се отзоваха ми дадоха много и им благодаря.
През техните очи светът е по-различен. Опитвам се да го разбера.
За себе си съм стигнала до отговорите, остава ми да подредя живота си. И мисля, че знам как. А ако все още незнам, ще се науча.
Наистина ви моля, дами, не пишете повече.

Авторката

27.   Не искам да те съдя, но ти сама казваш, че в началото ти си залитнала и той го е усетил. Нормално е да охладнее към теб. Вероятно тогава се е пречупил и по-късно просто е намерил жената за себе си. Аз преживях същото нещо, само че с моя приятелка. Отначало бях много влюбен в нея, тя обаче постоянно си поддържаше контакти с други мъже и ме лъжеше. Накрая ми писна и спрях да се интересувам от нея, ходех само за секс, не я питах нищо, не ми дремеше нито къде е, нито с кого е. Накрая тя се усети, но вече беше много късно, аз отдавна бях абсолютно безразличен към нея.

28.   Не искам да те упреквам но това което си направила дори само за 3 месеца е равносилно на това той да го прави дори години щото тук болката не се мери във време а дали си го направил или не ! Просто ти си го предала и той в един момент вече не се чувства гузен , това са сложни отношения , аз самия страдам щото жена ми отиде в чужбина уж да извади пари и да се върне но уви тя усети по голям от моя и реши друго , да така е малко съм директен но това е истината ! Сега съм сам с момче на 12 и се чудя що така стана ? И си търся друга жена , партньор в живота щото иначе не искам ! АКО ИСКАШ ЩЕ ДАМ СКАЙП ***

Модератор: Размяната на лични и контактни данни е недопустима. виж "Правила"

29.   Браво!! – искренно се зарадвах, четейки предпоследните ти три изречения.
Вече имаш отговорите и примери от реалноста. Действай!!! - според изводите, които си направила и в рамките на Вашият Универсум. Относно преразпределението на новите му граници – нашата семейна психотерапевтка вмъкна /за нас / следната фраза : “може би трябва ЗАЕДНО да покорите НОВИ хоризонти„
Много ми се иска да покажа отблясъци и от други ситуации, НО – не се замисляй върху причините или предисторията. Няма нужда да правиш от чуждите проблеми свои. Накратко – помага ти или го забравяш!! Същото както унижението – ти перфектно го описа и… разбрах за мен, че бягайки от признанието му, се самозалъгвам и самоизмъчвам. И какво - казах си го на глас - вече е просто факт и точка!
Явно някои човешки реакции и постъпки са спонтанни или предизвикани от емоционално-социалното минало на всеки човек. Не знам - не съм специалист, а просто един от общата маса хора. Вече съм убеден за себе си, че и не искам да знам истината.
Та това е нещото, което исках да ти кажа – не задавай въпрос, когато не си готов /и не искаш/ да чуеш и приемеш възможният отговор. Защото, когато не си готов, може да те изхвърли от твоята треактория и да загубиш /душевното ти/ равновесие.
Виж какво е написъл @7 – толкова точно, безкомпромисно и ясно - направо „нечовешки жестоко„ - той описва и моята реакция в моето семейство, твоята ситуация и навярно и други знайни или несподелени „недоразумения„ НО, но – НЕ се мъчи да анализираш и поставяш /теоритически/ на мястото на „него, нея, мене, еди кой си или …. „ просто НЕДЕЙ – не ти носи нищо полезно, а и нямаш нужда от допълнително натоварващи и ненужни подробности, теории, истории или гениални прозрения и констатации!! Навсякъде може да намериш някой пасаж или ред или мисъл, която да е свързана с твоят случай: даже и в есетата на фаталната жена/@24 или „ Рутинираната„/ @21, има полезни и за теб неща. НО – не допускай „неважните неща„ да обезличат твоята цел – а именно “ Вече знаеш как да подредиш живота СИ“!!
Тук е актуално да се пишат мисли и принципи, ето още един: Когато те плюят, не показвай, че вали дъжд и вместо да доказваш колко си Велик и възвишен, просто приеми, че си се спънал. И започваш пак от около нулата. Но - „ такъв е живота, не може винаги и всичко да е в наша полза /от@7. В реалният живота всичко е в цветове различни от бялото и черното.
То май се получава едно доста дълго споделяне за живота, за истините, за празнотата.
Или както някой тук го каза / не знам точно кой - "Истината" е относително нещо, и за да не кажем съвсем, че тя е различна за всекиго, ще подшушнем само, че тя е многопластова и в зависимост от това до кой пласт имаш очи да я видиш, тя може да изглежда по коренно различен начин„
Може още доста да се пише, но няма ли да стане безмислено или да убиваме времето?
Сега вече аз трябва да ти пожелая сила и доза късмет – да уцелиш момента за постигане на идеалната реакция, може би. Желая ти го сърдечно и вече съм убеден, че ще успееш и в този процес. И в ученето! Понякога / за проверка/ може би? ще поглеждаш тук и в миналото – опитай се да преодолееш това чувство.
Действай – вече имаш цел. И когато е факт го напиши/някога – успехите радват.
Вярвам - ще се справиш!!
М44

31.   Към моделаторите:Защо пускате тема като триете коментарите под нея???? Това е адски грубо!!!!!!!!!Нали сайта е за съвети и помощ или бъркам????????????

Модератор: Коментари, написани неграмотно не се одобряват. В това число и коментари, в които букрите "Ч" и "Ш" са заменени от числа. Моля, спазвайте правилата на сайта!

32.   Скъпа, трябва да се влюбиш 3 пъти.

Веднъж, да се влюбиш в най-добрия си приятел, съсипвайки приятелството ви завинаги. Toва ще ти покаже истинските приятели и тънката линия между приятелство и нещо повече.

Веднъж ще се влюбиш в някого, смятайки го за перфектен. Това ще ти покаже, че никой не е перфектен и че никога не трябва да получаваш по-малко, отколкото заслужаваш.

И веднъж ще се влюбиш в някого, досущ като теб. Това ще ти помогне по-лесно да разбереш кой си и какъв искаш да си.


Когато преминеш през всичко това, ще разбереш, че хората, на които им пука за теб, всъщност са единствените, които си наранил, когато са имали най-голяма нужда от теб. Но най-вече разбираш, че любовта е само концепция и не е нещо, което може да бъде дефинирано, то е различно за всеки човек на тази земя, знаейки само, че всеки иска да бъде обичан. ”

Тифани

33.   Моля авторката за извинение, но аз съм една нова дама, току-що запознала се с историята и бих дала своето скромно мнение. Преди това поздравления за интелигентния стил на авторката, наистина чудесен.
Относно проблема й, с риск да я засега, мисля, че тя просто е удобна, за да поддържа съпругът й социалния си статус на женен мъж (тоест да кажем непровалил се). Цялото му поведение от момента, в който датира проблемът, говори, че той няма искрени чувства към нея. Празен е вероятно защото той е изоставеният. Празен е, защото осъзнава, че друга (още по-малко девойка! ) не би свързала живота си с него, а само с тайни или явни срещи на кафе и ресторант и секс в хотелски стаи не се живее.
Не мога да дам никакъв съвет на авторката, всеки дава съвет според своя мироглед и характер. Затова ще споделя аз какво бих направила- просто бих го помолила да отиде да живее с някое от своите завоевания и не бих имала нищо против. Разбира се срещу полагащата се част от семейното имущество. В този смисъл подкрепям коментара, в който се казваше, че вие твърде много прощавате. Това е (за мен) абсолютна ГРЕШКА. Човекът остава с впечатление, че е незаменим за вас и че винаги, отключвайки входната врата. ще сте там и вечерята ще чака на масата. В същото време угасналите чувства към вас го водят към нови завоевания (лишени от пълнеж, мисля, че сте заможно семейство и това е една от причините девойките да нахълтват напористо, вас ви държи в шах материалната осигуреност, не чувствата към него).
В крайна сметка това е конфигурацията в резултат. Вие говорите само за чувства, но аз мисля, че има и много други елементи, които спестявате и те пряко влияят на решението ви. Каквото и да решите, нека то да е това, което да ви направи щастлива и спокойна. Останалото няма смисъл.

34.   М44 ми каза, че ще влизам тук от време на време, за да си сверявам часовника. Благодаря ти, умнико (искрено, не подигравателно, по-скоро приятелски). Наистина влизам и попаднах на последното мнение.
Не, мила 33, никаква материална осигуреност не ме държи в шах. Да, права си, можем да се впишем в графата на "заможните семейства", ако под това се разбира да не се тревожим за храната, сметките, почивките, издръжката на детето ни в университета -да. Средно статистическо българско семейство, постигнало "материалното си благополучие" с 20 - годишен упорит труд и от двамата. Сега някой ще се изсмее и ще каже, че с честен труд нищо не се постига в тая държава. Ами... постига се, понякога, зависи от обстоятелствата и от средата. Постига се така - нямаш гръб, но имаш желание, амбиция и разбира се много труд. Това никога не съм го споделяла, но сега ще го направя и то, защото ме провокира последния коментар. При нас никога, ама абсолютно никога парите не са били повод за караница, скандал, ЗАВИСИМОСТ. Имало е моменти, когато ги е нямало и моменти, когато ги има.
И да, говоря за чувства, защото това е водещото при нас. Със чувства сме се срещнали, със чувства сме градили живота си, със чувства живеем и сега. Къде положителни, къде отрицателни. Просто сме такива. Приемете, че има и такива хора - живеещи основно със чувствата и емоциите си. И... сега съм щастлива и спокойна. Нито една вина не може да накара един мъж в 6 часа сутринта, тръгвайки на дълъг път да стане, да пие кафе, да си оправи външния вид и... пет пъти през това време да се върне в топлото легло, за да се докосне и да усети някого, ако не го желае и няма да му липсва. Няма такава вина. Има желание.

35.   Има желание... и щастие!
Защото докосвайки те, се зарежда с доказателството, че неговият ден е част от вашият свят.
Здравей Анонимна/ или по скоро приятелке. Нали съм "умник", а това хич не е далече от "живеещ в собствени приказки" и с риск да прозвучи както интимничене, си позволих да довърша изречението ти. Иначе се чудя как успя така точно и кратко да го напишеш, направо красиво! Отнася се за същноста/водещото в една двойка: общите емоции и чувството че сте на една вълна. Прекрасно!!
Нали не очакваш всички да те разберат и/или приемат, както ти го усещаш? Питам, защото се усетих, че при нас е същата картинка - по няколко пъти докосваш другият преди да тръгнеш, но само сутрин. И се замислих защо е така. А отговора не е ли в това, какво виждаш след като си отвориш очите?

36.   В това е отговора. Уцели го от раз. :))))
Живеем си във Вселените, денем, нощем, особено нощем. Неприкосновените сънища и желанията в тях. Но все някога се събуждаме. И когато се събудим разбираме (може би) защо се събуждаме всяка сутрин до този човек. Защо сме ИЗБРАЛИ да се събуждаме до него.

37.   Перфектна!! Или малко по друг начин изразено - 8848!! Това е признание за уважение/ комплимен. Иначе е височината на най-високия връх. Поздрави и...

38.   Мила, авторке, как стоят нещата при Вас към днешна дата?