Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Сигурно ще ме разкритикувате, но авторката иска мнение и аз си го давам, без да ангажирам никого с него.

Аз лично никога бе бих се захванала със семеен дори и само за такава връзка. Това, че върти такива номера зад гърба на жена си, означава, че този човек предпочита да си решава проблемите сам, без да смята за нужно да го обсъди със засегнатите хора и без да търси решение заедно с тях самите, а вместо това предпочита просто да си начеше крастата и да си избие комплексите. А всичко е толкова просто - или не се разбираш с жена си, развеждаш се и си търсиш щастието, или си оставаш само с нея. Не исакм да съм с такъв. Дори и да няма намесени чувства, пак не бих се захванала, защото е излишно да си докарвам неприятности с такъв, а и със семейството му, ако разбере. Освен това често се появяват и чувства на някакъв етап и става още по-сложно. Предпочитам ясни и чисти отношения, а не "ама с жена ми, па с тебе, па секс, па не само чувства, дрън, дрън, аз не те обичам, па те обичам, пък не искам да се развеждам. "

Конкретно на въпроса. Ти си влюбена в него, но е малко вероятно и той да е. Дори да е, нямате бъдеще. Първо защото това, че този човек по принцип изневерява, означава, че и на тебе ще ти изневерява. Причината за изневяра винаги е повече в изневеряващия, иначе просто щеше да се раздели и да спре да причинява болка на себе си и на околните. Второ, с тези ваши егота няма как да стане - два остри камъка брашно не мелят. Ако останеш с него само за секс, това ще ти носи повече болка, отколкото удоволствие.

Най-добре го напусни и не се занимавай повече с женени. Намери си някой свестен свободен мъж, който да ти дава всичко, от което имаш нужда, без да има наранени.

7.   №6, а какво ще кажеш да минем едно ниво над елементарното мислене? Например, че многократно се е опитал да реши проблемите си със "засегнатите" хора, но е получил разбиране колкото от гръмнал бойлер? Като същевременно са започнати някакви процеси, които трябва да бъдат довършени - например отглеждането и възпитанието на деца?
С когото искаш се хващай, само накрая да не се окажи, че си се минала ужасно в старанието си да не се минеш...
Любовта не е за страхливите, а сексът не е за гнусливите.

8.   До номер 7

Ако не срещна разбиране се разделям. И за децата е по-добре отколкото да страдат като виждат че никой на никого няма доверие.

Колкото до страданието, точно затова няма страдание при мен, защото си решавам поблемите заедно и откровено с партньора и никога няма излъгани и така доверието е пълно. По-скоро бих се развела, отколкото да страдам и да живея в лъжа.

Аз си знам, че за мен така е най-добре - да мисля "елементарно", защото нищо лично, но това ми е донесло много повече щастие от всички изневеряващи взети заедно, гаранция ви давам.

Никого не критикувам, просто ви казвам, че по-добре от пълното доверие няма.

9.   До номер 6

Как на хора като теб не им стана ясно, че една жена не търси на всяка цена бъдеще, сигурност и някой, който да й дава всичко, от което има нужда? И откъде накъде реши, че свободен мъж задължително ще е по-добър от семеен мъж - ако ако му е по-малък(това в кръга на шегата)? Ами ако е по-голям егоист, ами ако е по-остър камък?
Въобще само, защото не е женен - значи е по-добър.

Ще ти кажа нещо, пък го приемай, както искаш. Връзка само за секс е сто пъти по-добре да бъде със семеен човек. И сигурна съм, че ако се замислиш малко, сама ще разбереш защо го казвам.

Много ми хареса коментар 5.

10.   Авторката: Благодаря на всички за коментарите. Всеки един от тях ми беше полезен с нещо. Най - добре са ме разбрали номер 2 и номер 9. Аз никъде не споменавам, че искам бъдеще с този човек. Не ревнувам от съпругата му - той си е неин. Нито съм го питала защо изневерява, нито ме интересува. Дори не мисля, че имат някакви сериозни проблеми. Според мен просто се харесахме. Както казах флирта беше продължителен /повече от година/ и започна точно със стратегия от негова страна, на която аз реагирах и отвърнах не както той очакваше. Това и го ядоса, и му хареса същевременно. От тогава започна една такава игра, която беше интересна и за двамата, но към този момент нещата вървят от играчка към плачка. Да, номер 5 може би сме духовно незрели, но това бяха закачки, които само аз и той разбирахме. Моето влюбване обаче не влизаше в намеренията ми, и точно то ми пречи да продължа с тези отношения. Станах уязвима. Не съм готова да дам толкова, колкото той иска. Защото той получи тялото ми, но поиска и чувства - получи и тях - чрез стратегии и манипулации. По същия начин утре може да поиска още и още... Пак казвам, че ми е хубаво с него, но след като се видим, започнах да не се чувствам добре. Когато го няма /той пътува много/ се чувствам спокойна и СВОБОДНА. Мисля, че последната дума е ключа към решението ми за край.
Отново благодаря на всички, прочели и казали мнението си!

11.   До номер 9

Ти щом не искаш сигурност не я търси, но не слагай всички жени под общ знаменател. Аз казах, аз как бих се чувствала по-добре, а не че искам всички да мислят като мен. Ако искаш да накараш някоя жена, чиито разбирания са други, да се търкаля със всеки срещнат, разбери, че не всички са като теб. Аз приемам твоето мнение (макар че не го споделям), но ти явно не си толкова широко скроена и не приемаш никоя, която не е шафрантия.

12.   Аз нищо не се опитвам, скъпа, ти си тази която даде съвет (като по-знаеща и морална) на авторката да зареже този човек, защото е женен и няма бъдеще с него. Ти й каза, че той не е влюбен в нея... сякаш ги познаваш баси.

Алооо, и аз знам обидни думички, но не мисля, че е уместно да ги използвам. Бих те нарекла сдухана и невротична скумрия, но няма да го направя, спокойно! ;)

Бъди здрава със широките си кройки и спри да раздаваш определения, че е жалко.

13.   До Авторката: Няколко пъти препрочитам историята ти и коментарите към нея. Аз съм жена, горе-долу на твоята възраст и също като теб, попаднах за първи път в живота си, в подобна ситуация. Оттогава, повече от четири години, мисля върху проблема с Егото.
Ние също се харесахме и ни беше интересно и забавно да си контактуваме, а после, като най-естественото нещо на света се случи и другото, като и двамата знаехме, че връзката няма бъдеще и трябва да се радваме на мига – тук и сега. След това, обаче, започна едно нелогично и необяснимо поведение от негова страна, точно както ти казваш, сякаш за да ме дразни и после да се държи, все едно че нищо не е било. Едва сега си давам сметка, след като прочетох твоята история, че това може би е било стратегия – за да ме накара да се влюбя в него. Много се надявам да го е направил несъзнателно, макар че едва ли...
И така, след като осъзнах, че непрекъснато мисля за него и ме боли душата като не го видя няколко дни, реших, че за нищо на света няма да го търся аз, защото точно като теб се чувствах уязвима и това ме побъркваше. Реших, че няма да слагам точка на отношенията ни, но ще оставя инициативата у него.
Ако бях послушала Егото си, щях да го поканя на разговор и да му кажа, че не можем да продължаваме така, след което щях да приключа веднъж и завинаги с него и с чувството, което ми беше подарък от Съдбата. Тогава осъзнах, че борбата с Егото е основният ми проблем, защото човек трябва да успее да надвие Егото си, за да съхрани отношения, на които държи; с човек, който си струва, без да загуби САМОУВАЖЕНИЕ.
Той продължи да ме търси и дори направи опит да ме попита защо не му се обаждам аз. Казах му, че имам много работа, но се радвам да го видя (което е истина! ) и така връзката ни остана да виси във времето и пространството – една отворена врата, през която можеш да избягаш за малко от реалността от време на време …
Аз много го харесвах, бях влюбена в него и го харесвам пак. Справих се със самата себе си и успях да го запазя като мой приятел в името на магията между нас, която действително е дар от Бога. Това не се случва често и не става с разум – магията или я има, или я няма.
Ще ти кажа и още нещо – когато надвих себе си, превъзмогнах лудото си увлечение по този човек и се успокоих, започнах да виждам самия него в друга светлина. Истината е, че той загуби голяма част от ореола, който аз сама му бях създала, но продължава да бъде специален човек за мен – различен от всеки друг. Не зная колко ще продължат отношенията ми с него – понякога такива връзки отиват с години, но съм сигурна, че краят на тази връзка ще бъде толкова естествен, колкото и нейното начало.
Написах ти всичко това, защото ти си взела РЕШЕНИЕ да сложиш край, но аз съм сигурна, че от това ще те боли много и е възможно да съжаляваш след време. Опитай се да се справиш сама със себе си и остави нещата на Времето – то е най-добрият съдник и единственият критерий за това кое си струва и кое не си струва в този живот.
Пожелавам ти мъдрост, воля и успех!

14.   От Авторката: Номер 13, разбирам те напълно, както виждам и ти мен. Направих го - сложих край и се чувствам точно така, както ти предположи. Криво ми е, липсва ми, има моменти в които съжалявам, в други си казвам, че така е по-добре. Дано не ме потърси, защото ще поддам, но едва ли - той е много горд. Не искам нещата да зависят от времето, а от мен. Не мога да си позволя да се влюбя още повече в него. Той няма ореол - той е жив дявол. За съжаление виждам реалността много добре и знам, че ако тази връзка продължеше щях да съм много наранена.
Истината е, че винаги съм се страхувала от това чувство любов и никога не съм го изживяла докрай. Обичах съпруга си, но с онази кротка и дълбока привързаност, която е далеч по-сигурна и стабилна от лудото влюбване.
А относно егото ми, дори не правя опити да се променям на тези години. Заради него съм губила и страдала много, но пък в моите очи и сърце съм запазила себеуважението си.
Благодаря ти за разбирането!

15.   До Авторката. Аз съм номер 13. Пропуснах да ти напиша в предния си пост, че когато човек успее да надвие Егото си в името на нещо, което си струва, без да загуби самоуважение, то това е признак на духовна зрялост.
Преди доста години, в ранната ми младост, имах връзка с един много особен човек, който държеше на мен по свой собствен начин, но непрекъснато ми повтаряше, че не ме заслужава, може би като негова си защитна реакция. Тогава бях съвсем млада и понеже се чувствах наранена, извиках този човек на разговор и му казах директно в очите какво мисля за него и за връзката ни. Направих го, за да съхраня Егото си и да се почувствам победител. Никога няма да забравя начина, по който ме погледна той, след като свърших с тирадата си. Каза ми, че ако целта на моя монолог е била да го унижа и да го срина напълно, то аз съм постигнала тази цел и мога да бъда спокойна. Почувствах се ужасно и със сигурност не като победител. Това ми беше урок, който помня и до днес.
Аз, за разлика от теб, съм срещнала и изживяла голямата си любов – луда любов, за която водих жестока битка с щастлив край. Може би затова приемам нещата, които така или иначе се случват в живота (никой не е застрахован, за жалост! ) мъничко по-философски от теб. Оказва се, че емоционалният свят на човек може да бъде сепариран, въпреки, че доскоро смятах, че това не е така. Това ми откритие беше изненада и за самата мен!
Освен това вярвам, че има неща, които са предопределени и просто трябва да се случат. Жени като теб и мен не започват връзка, която биха могли да не започнат. Надявам се, че разбираш какво искам да ти кажа – тук не става въпрос за средно статистическите свалячи и мераклии, а за специални и точно определени мъже – тези, които просто е трябвало да срещнем, за да научим неща, които не знаем, включително и за самите себе си.
Затова аз мисля, че „насилието” върху такива връзки – върху тяхното развитие или прекратяване е фатална грешка. „Предреченото ще се случи! ” – така пише в староиндийските веди.
Точно поради тази причина, си позволих да те посъветвам да не бързаш, но очевидно е трябвало да минеш и през това.
Дано, все пак, Той да ти се обади!

16.   Виждам, че темата е стара, но все пак ми е интересно как се развиха нещата при авторката 2 години по-късно?