Разделихме се и въпреки всичко ме боли
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2229 пъти
Много се надявам да се публикува историята защото наистина имам нужда от утеха. Аз съм на 19 тои на 20 ако това има някакво значение. ще се опитам накратко да разкажа без много подробности... Всичко започна преди година и 3 месеца запознахме се по интернет. Тои направи всичко възможно да ме спечели и да се видим аз много се дърпах но накрая успя, видяхме се. И така тръгнахме, в началото вървеше добре, после след 4-тия месец заживяхме заедно. Но напоследък нещата излизаха извън контрол, тои започна да ме приема за даденост, не се саобразяваше с мен аз нямах думата. Като беше ядосaн си го изкарваше на мен, крещеше, посягаше ми нарича ме боклук. Ние бяхме на квартира а аз току що завърших и не мога да си намеря работа веднага, обаче тои ме юркаше постоянно че съм мързелива, а не оценяваше това че на рака перях дрехи, чистих и какво ли още не. Всичките му приятели забелязаха как се държи с мен и ме съветваха да го напусна защото не заслужавам това. Но вчера сутринта приключи всичко след поредния скандал тои ми каза че му писна да ме издържа, а през тези 8 месеца тои е живял и унас доста време и са го издържали и нашите. Така че не само тои мен издържал. И се разделихме с него събрах си багажа и вече не съм му в тежест но защо аз немога да го забравя, въпреки всичко свикнах с него. :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 890b88cec8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Защо по дяволите нямам коментари след като видях че имах някакви но чакаха одобрение. Админи излагате се вече нестига че бавите историите по 3 дена не ги качвате ами и коментарите не публикувате!?!?!? /Модератор7 - Коментарите не са одобрени, защото не отговарят на правилата.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: fa5ea671a3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравеи. Аз съм момче което по подобен начин се държеше с приятелката си за което горчиво съжалявам. Не съм и посягал никога, но започнаха караници, скандали, и накрая ме напусна. Моят съвет е остави го поне за сега стои на страна и най важното несе потдавай на емоциите не тичаи слее него. Това мога да те посъветвам иначе нашата история е много различна. И може ли да те помоля да я прочетеш защото и аз искам съвет, нещата се промениха и сега имаме шанс отново да сме заедно. В този същия раздел е и се казва (да се боря ли за нея ) излиза на първата страница като дадеш последно добавени, ще съм благодарен за мнението ти. М28

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 9770ad99ae

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Като те гледам сама си си виновна, ще се държи с теб като с парцал, а ти ще му переш дрехите и ще ми прислугваш и ще му чистиш и т. н., от какъв зор? За мен когато една жена прави това съм и благодарен и я обичам дори и за малките неща които би направила, дали ще е вечеря или да ме отмени в нещо, но бих го оценил. Естествено хората са казали "къща без пушек няма" но това не значи че трябва да търпиш и да се примиряваш със скандали, сега ако си на 20 ами какво ще е със същия след 10 години или 15? Ми вие ще се избиете, мизерията ще ви унищожи ако нямате търпение и компромис един с друг, и след като единия не се променя и въздържа то няма вечно ти да си потърпевшата, зарежи го и си търси късмета докато имаш още възможност. Намери си човек който да ти помага в домакинската работа защото ако прислугваш постоянно на разни лекета винаги ще дойде момента когато да те заменят с новия модел пералня/съдомиялна машина.

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: 87e065d501

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Не става много ясно от историята, но с догадки мога да си обясня защо се е стигнало дотук. Първо, от всичко случило ти се, само можеш да си вземеш поуки, и това, повярвай ми, ще ти е много ценен урок. Парите са в основата на вашето скарване. Когато си зависим от някого финансово, няма как, трябва да играеш по неговите правила. В противен случай, той просто няма да те търпи. Ако искаш да живееш добре, бори се сама да си изкарваш достатъчно. Второ, на тая възраст, на всички момчета/мъже им се иска да си купонясват, приятелката да е добричка, да слуша, да си прекарват добре с нея и дотам (нещо като плюшена играчка, която не хранят, а само гушкат). А това да поемат отговорност за друг човек, както и обратния вариант, ти към него, за 20-годишен човек е... какво да ти кажа.... доста трудна задача. Още повече, ако ти си правила някакви проблеми, цупене, сърдене и тн, на него му е писнало. Трудно е, когато себе си не можеш да гледаш още, да се грижиш и за още някой. Не невъзможно, разбира се. Не и при истинската любов. За да е възможно едно нормално съжителство между двама човека на тази възраст, трябват много усилия и от двете страни. Аз също съм около твоята възраст, но не съм изявявала желание да живея с моя приятел, зашото не съм готова за това, въпреки че сме от много време заедно. А защо не съм готова? Защото в момента имам толкова свои лични проблеми, които първо трябва да реша. Единственият начин, според мен, за едно сполучливо съжителство, е предварително човекът да си е подсигурил сам определени неща (да си има образованието и работата), да има възпитание, ценности, да е уравновесен и разбиращ, да има определени умения и качества. Сам не поработиш ли да си нещо, не очаквай, че някой нормален ще те търпи и ще прави нещо за теб. Това да переш дрехи на ръка, повярвай ми, не е достатъчно. Понякога се налага да направиш изключителни жертви, за да си по-добре за в бъдеще. (например да работиш на 2 места едновременно и да учиш)За мен връзките са много тясно свързани с личния успех на човека. Когато сам знаеш, че си направил нещо, имаш и самочувствие, когато имаш самочувствие, ти знаеш как да се държиш с другите, не нервничиш, не създаваш проблеми от нищото, защото знаеш какво е истински проблем. Знаейки какво е истински проблем, ти оценяваш и най-дребния жест, което от своя страна кара другия човек да те цени и да желае да прави всичко за теб. И също така, важно е да си благодарен за това, което имаш. Но ние хората често не сме, и затова го губим, защото щом не сме благодарни, не се грижим за него.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: c3ef850822

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   С вече бившият ми приятел живяхме повече от 2 години заедно. Аз работих(даже много повече от него) и той работеше. Цялата му заплата отиваше за кредит по апартамент, който бе купил на зелено много преди да се запознаем. Този апартамент разбира се от 2008 насам стои в застой. Основно аз плащах за почти всичко, храна, сметки... деляхме си разходите но по-голямата част поемах аз. Гък не съм му казала. Но... започнаха скандалите, връзката ни заради неставащият апартамент стоеше в застой. Сами разбирате, че на квартира и с такъв дълг ми се отказваше по-сериозно развитие в нашият живот. Беше "изчакай", после стана "ми като не ти харесва намери си друг", а аз го обичах все пак, исках да съм до него. И така скандали след скандали, посягал ми е, удрял ме е, все не било сготвено или изчистено. Не съм мърла, напротив грижех се много за къщата и него, но той все беше недоволен, а пък аз глупачката седях. Е, един ден ми изневери на някакво фирмено парти с някаква женена лелка(с 10 г. по-голяма от него) с дете. Не ми е казвал, сама разбрах. Лъга и маза, но в крайна сметка като видя че знам си призна. Каза ми се само "Видя ли, заради твоето държание започнах да се виждам с друга". Изнесох се разбира се, преживях го много тежко. Всичко това даже стана и на коледните празници, на Нова Година ме остави да се оправям сама. Хората, с които щяхме да бъдем ми се обадиха да ме поканят, но аз отказах. Как ще седя с него на една маса... Обичах го много, но минава. Особено като се разочароваш от някой толкова силно. Болката я има, но после минава полека лека от теб зависи. Понякога е така, хората изневеряват или се влюбват в други, разделят се, не се оценяват навреме.... Самият факт, че ти е посягал е достатъчен, не ти трябва такъв мъж. Мн. съжалявам аз, че не го напуснах още първият път когато ми посегна. Сама за себе си бъди полезна и си направи добро, помисли само и единствено за себе си. Когато хората не се разбират и само се карат, определено е по-добре да се разделят. Ще видиш след време, че така е по-добре. Днес след малко повече от година видях бившият си приятел на улицата, разминахме се на метър един от друг. Гледаше ме и аз него. Не ме поздрави даже, но на мен и нищо не ми трепна, не ми пукаше, сякаш видях някой си стар познат който се мъчих да се сетя от къде познавам. Желая ти щастие и не позволявай повече така да се държи някой с теб, аз никога повече няма да позволя:)

 

...