Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами ние се разделихме с бившия ми мъж (по същата причина, само че от негова страна), когато малката беше на 10 месеца. Вижда си я, комуникира с нея, обича я, тя също го обича, дума лоша не съм казала за него, въпреки всичко, което ми причини. Но виж, аз съм жена, при мен беше много трудно, защото аз останах напълно сама с детето (той беше и в друг град по едно време, после беше зает и не я виждаше много). Т.е. за жената е по-трудно като грижи (макар, че на 4г /и моята е толкова/ детето вече е по-самостоятелно), не знам как би било за мъжа (при мен ролите бяха разменени). Детето вероятно ще остане при майка си и ще го виждаш и общуваш с него по-рядко, но ако сте цивилизовани хора, всичко може да бъде добре. Че стрес за малкото човече ще има, от вас зависи до каква степен ще е той. Възможно е тя да има нужда от малко отърсване (ама, че дума) от дребосъчето и да сте по равно. Само не причинявайте на детенцето да расте в напрегната и тежка обстановка, заради вашите взаимоотношения, децата са изключително сензитивни. Само от вас зависи как ще се отрази това на човеченцето, останете си хора, дръжте се цивилизовано и всичко ще е наред.

http://spodeli.net/4/story-25197.html - ето я моята история. Аз също се питах дали постъпих правилно, но с времето все повече съм сигурна в това. Ние не сме си повишили тон, не сме се скарали с баща й, но липсата на топлина щеше да се усети от това същество. А и има и друго нещо - понякога една временна раздяла може да сближи и съедини хората много повече. При мен няма как да стане, защото съм напълно наясно със себе си и с усещанията си, но познавам едни много близки приятели, при които това стана. Така че може да изградите нещо много по-силно и истинско, след извесно количество болка и страдание. Такива са уроците на живота.
Каквото и да се случи с вас двамата, никога не поставяйте себе си пред детето. Може и след време, но то ще разбере и ще ви бъде благодарно! Тези мънички същества идват тук, не само ние да ги учим, а и те нас. Отворете сърцата си за уроците!

И сега на въпросите:
1. - Не ми е лесно, защото съм сама, но се справям. И то добре (а аз съм много самокритична)
2. Тя живее с мен, но баща й може да я вижда, когато поиска.
3. Разбира се, тъгува за него. Вчера пак заяви, че ме обича, обича и баба и тати... Всеки път, щом го види го гушка, целува...
4. Като капак на всичко, не сме и приети на градина. Но ходи на една частна, водих я, взимах я, понеже баща й, не живее близо до нас, но въпреки това я е взимал и водил (като си ударих крака)
5. Разбира се, с него също е споделяла.
6. Родителят винаги ще си остане родител! Нзависимо къде е, въпросът е да остане добър родител!

7.   Авторе, аз съм жена и не съм преживяла това. Разбирам, че апелът ти е към тези, които са преживели. Исках само да ти кажа, че ти се възхищавам. Исках да ти кажа колко се радвам, че има хора като теб, с чувствителни и фини души, със сърца, готови да обичат, привързани към децата си, осъзнаващи кое е най-ценното на този свят. Жалко, че така се е получило с жена ти. Понякога чувствата изстиват. Абсолютно съм сигурна, че след време тя ще похлопа на вратата ти пак, уморена от безкрайните си повърхностни полулюбови, осъзнала безразсъдния си авантюризъм. Не се тревожи за детето, децата имат безпогрешен усет и сетива, които ние отдавна сме изгубили. Те не могат да сгрешат за това кой ги обича истински. Няма да изгубиш тази връзка, да знаеш! Детето ще усеща обичта ти винаги. Дано ти дадат добри съвети хората, които са преживяли това. Аз ти желая всичко най-добро!

8.   Човече, както ти чета статията мисля, че жена ти, според мен, не е задоволена, че да иска да бъде с други, а от теб иска само обич!!

9.   Нямам деца, нито жена. Обаче това е гадно. Съжалявам. Случи ми се нещо подобно.. приятелката ми ме остави, след много дълга и здрава връзка.. кълнесеше, че преди не е обичала така, но накрая не изпитвала нищо към мен.. жалко за детето.. пожелавам ти щастие и успех..

10.   Някои падащи звезди са менте и не изпълняват желания. Аз все на такива попадам.

11.   Тъжно е, наистина, но няма да сте нито първи, нито последни...
И ние с бащата на моето дете отгледахме сина си разделени, макар и по причини, различни от вашите... И ще ти кажа, че макар че при всеки е различно, вие и само вие си оставате майка и баща за това дете... Колко често ще го виждаш и всичко останало зависи само от вас двамата; колко ще харчите за него - също... Дали ще ви обичат и споделят с вас - това зависи изцяло от вас... Звучи като клише и е трудно за изпълнение, но - опитайте се да запазите помежду си човешки отношения след развода - не заради себе си, не заради другите - заради детето си...
не говорете лошо един за друг пред него, не се карайте пред него... и то ще ви уважава и оценя според това кой какъв е... То ще расте и с времето ще се научите и тримата да живеете спокойно и по човешки... разделени...

12.   Не съм плакал от доста години, може би от деня в който погребах баща си... От тази изповед бях на път да отроня сълза... Но нямам съвет, не съм в положението ти, Мука /за щастие! /, мога само искрено да ти пожелая късмет и щастие и съдбата да обърне усмихнатата си страна към теб!
Звучи сладникаво, знам, но това което виждам е човек останал вероятно без среда, защото е посветил живота си на семейството си и в този момент не знаещ какво да прави, към кого да се обърне, а за кардиналната промяна, която те очаква, е необходима и подкрепа от близки хора и приятели... Уверен съм, че ще получиш окуражителни думи тук, има читави хора в този форум, но едва ли ще получтиш точно помощта, от която имаш нужда.
И само един съвет: престани да мразиш света и живота си, колкото по-скоро го направиш, толкова по-скоро ще видиш смисъла да продължиш напред! А детето ти рано или късно ще разбере, дори да не е сега, дори да е след години когато съзрее, неизменно ще си зададе много въпроси и ще си отговори на тях и дори да страдало от ежедневната ти липса в живота му, ще ти прости!
А ти дали ще простиш на съпругата си? Съмнявам се... Успех, Мука!
М, 35

13.   Не два пъти, а осем пъти прочети коментар номер 1!

Гордея се с деца като теб, слънчице!

Успех в живота!

14.   Аз съм на 17 години момче. Родителите ми са разделени от 7-8 години от както са разделени не си говорят и това ми позволява да ги лъжа и да се прибирам по късно да харча повече пари и т. н. Остани по възможност с майката на детето ти в добри отношения за да не прави малкия като мен ;х. Продължавай да казваш на малкия, че го обичаш аз адцки много съм го искал, но неси спомням някой да ми го казвал което понякога ме кара да се чувствам като една грешка на родителите си. И когато е нежно да му се закупи нещичко не подхвърлайте топката на другия не му казвай те майкати да ти купи баща ти да ти купи.. защото боли и то много. Изглеждаш ми свестен човек успех с начинанията :))

15.   Здравей! Аз пък подкрепям № 2. Ако решиш да се стигне до развод, жена ти на драго сърце ще приеме помощта ти - 2 - 3 пъти седмично ти да вземаш детенцето от градина, то да преспива при теб, да редувате уикендите. Само запазете разумния и умерен тон помежду си. Желая ти много щастие.

16.   Брато, преживях абсолютно същото като теб, че дори в още по-тежък и жесток вариант. Сега сина ми е на 5, но преди година, когато започнаха изцепките на бившата ми вече жена имах чувството, че се намирам в ада. За разлика от твоята, смело мога да го кажа вече бивша жена, аз трябваше да науча за изневярата и по трудния начин и макар всичко да сочеше натам, до последно се надявах да не е това. Е, накрая я хванах и и казах да избира или аз или той. Тя избра него. Отлично те разбирам, дори се разплаках докато ти четях историята, защото си спомних какво съм преживял и каква рана отвори това в душата ми. Няма да се отчайваш, горе главата, тя не те заслужава!!! Щом не иска да е с теб, приключвайте този вече мъртъв брак и на хартия. Това, което трябва да направиш е да извоюваш възможно по-либерален режим за виждане на детето. Виждай го и извън споразумението. Ние с бившата се разведохме по взаимно съгласие, по евтино и по-бързо е. Вземи си свой адвокат, за да не те измами. Предварително се разберете за детето, размера на издръжката и т. н. По традиция българския съд дава право 2 уикенда през 1 и 3 седмица, но го напиши подробно така: От петък 18 часа до неделя 18 часа през първата и третата седмица. Напиши и поне един делничен ден през втората и четвъртата седмица. Напиши 2 дни през Великденските празници, 10 дни зимната вканция, 1 месец лятото. Нема къде да мърда. Моето споразумение мина. Освен това си го виждай и по-често. Понеже детската градина на детето ми е до моя блок, често си го взимам след градина за по 2-3 часа, играе си с децата и после или аз и го водя или тя идва да го вземе с колата. Бъди твърд и неотстъпчив за детето си, но не се конфронтирай с нея. Не се карайте с нея, особено пред него. Няма смисъл, а може да ти доведе само главоболия. И аз като теб съм излял реки от сълзи, мислех си, че света свършва, но повярвай ми след 1 година ще се чувстваш по-добре. Внимавай с пороците, защото ние мъжете се отдаваме на болката, която давим в алкохол, често в и курвите. Нема смисъл от това. Излизай с приятели, месеци наред ще се чудиш кво се е случило и ще говориш само за това. Когато разбрах за изневярата и, около 10 дни не бях на себе си, исках да умра, чувствах се унизен, предаден и нищожен. Първите 3-4 месеца боли най-много, но постепенно усещаш как раната почва да зараства. Бъди силен, детето ти има нужда от теб. И аз бях цели 10 години с бившата, дадох и младостта си и всичко, на което бях способен и накрая получих същото. Наша грешка си е брат, че се раздаваме прекалено, че ги обичаме толкова силно и сме готови да умрем за тях и накрая...

На въпросите ти ще отговоря така:

1) Не бой се, ще се справиш. Ти си готин човек, личи си. Обичай го както винаги.
2) Взимай редовно детето и дори по-често, отколкото е написано в споразумението. Води го на цирк, куклен театър, на детските площадки, забавлявай се когато си с него, играйте си, редете пъзели, давай да рисува, води го на сладкарница, показвай му любовта си и не забравяй да се държиш като баща без прекомерно да го глезиш. Все пак има предвид, че на теб ще се падне огромна роля във възпитанието, щото с такава майка...
3) Пак ти казвам, ако успееш да се разбереш с нея, го взимай по-често от установения режим. Не вярвам тя да има против. Имай предвид, че сама ще ти го дава за да има време за ебачите си.
4) Детето ще продължава да те обича и да плаче за теб, не бой се! Обаждай му се по телефона да си го чуваш, когато не е при теб. Аз когато спи при мен в делнични дни го водя на градина.
5) Споделя си всичко, ти си незаменим за него. Кажи на бившата, че ако некой му се прави на баща...
6) Оставаш родител и от теб зависи до голяма степен каква връзка ще изградиш с детето си. Ако е момче ще ти е по-лесно, щото ще дойде вреем, когато одри може само да поиска да дойде да живее с теб. Мои разведени приятели си взеха синовете след години. Ако е момиче пак зависи от теб.

И още не нещо. Спри да и се умилкваш, да и показваш колко страдаш. Жените брато, нямат жал, срам и свян, когато изневеряват. Те не се трогват дори от детските сълзи. Няма да забравя никога и цял живот ще е пред очите ми, когато се бяхме разделили по нейна инициатива „временно” за „да намери себе си” и още не знаех за изневярата и как отидох да го взема от градина и се засякохме с нея и той миличкия като ме видя ревна и се затича към мен и, целия треперейки, стискаше ме и ме гушкаше и ми се молеше: „тати, идвай си вече, моля те”. А мръсницата стоеше и гледаше с каменно сърце. И в други случаи детето докато бяхме разделени за около месец и казваше: „мамо, кажи му да си дойде вече, стига е работил”. Тогава той ми каза: „тати, аз често плача за тебе”. Бъди силен и твърд, никъв фандък за тая. Знам, че я обичаш, знам, че никога не си очаквал такова нещо от нея, но помни, че ще ти мине, колкото и страшно да ти изглежда сега. Болката е непоносима наистина, но отшумява. Времето лекува. Ще срещнеш друга жена, ще бъдеш щастлив, само си извлечи поуки от случилото се. Осъзнай своите грешки. Времето ще ти ги открие. Не, че ти си виновен за курвенските и изпълнения, но знай, че ако повториш модела в следващ брак и най-прекрасния да си, пак може да последва същото. Не се отчайвай!!!

Брато, пиши ми, че си прочел коментара ми. Ако искаш дай некви координати. Мога да ти дам и други съвети.

17.   Ако решите да се разделите, трябва да сте много внимателни с детето си, защото на неговата възраст, може по различен начин да възприеме нещата, може да вземе някой за виновен и да охладнее към него. Аз съм на 15 и като по-малка именно за това съм била пречка, родителите ми да се разделят и майка ми е била тормозена още години наред заради един човек, който сега не чувствам като баща (има причини). Обвинявах майка си и тичах при него, докато не пораснах и не прогледах що за баща съм имала! Таа най-вече бих ви посъветвала да сте разумни, разговаряйте спокойно, трябва да убедите детето, че така е правилно и му показвайте приятелско отношение.

18.   Аз мисля, че е най-добре детето да остане при теб при положение, че жена ти е тази, която е изневерявала. Да се вижда и с двамата, но да живее с теб. Просто няма смисъл да сте заедно щом няма химия.

19.   От №1

Към 13 - искаш да кажеш коментар 11 или 1 защото не те разбрах. Ако се отнася за моя (1) тогава мерси, но не виждам нещо, кой знае какво в коментара си просто съм отговорила от моята гледна точка на въпросите, тъй като съм дете на разделени, но не разведени родители както и да е все пак коментар като коментар не е нужно да го чете по 10 пъти. Ако е за 11 извинявай за спама дано не съм ти изгубила времето ;д.... :)
Иначе и в двата случая ти пожелавам подобно (и на теб успях в живота, а и не само)....



Авторе извинявай, че се отклоних от темата ти. ;)



Йоана

20.   Бъди силен!

21.   Авторе, аз съм малко по - малка от теб и не съм семейна. Подкрепям номер1 и номер2. Аз също съм много емоционален човек. И аз имам душевни рани да лекувам.. И аз често си мисля, че не съм от тази планета.. А това за звездите, за това какво си си пожелал, че се е сбъднало, но с времето се е оказало, че не е това което е било преди, или може би ти не си виждал какво е всъщност, а си виждал това, което си искал да видиш и затова си си го пожелал (говоря за жена ти, та по същия начин и тя е видяла така теб). Не случайно има и израз "внимавай какво си пожелаваш - защото може да се сбъдне". Когато с жена ти сте се събрали може би не сте се познавали достатъчно добре на духовно ниво, какви личности сте дълбоко в себе си и. т. н. В днешно време това е доста често явление, семействата да се развалят, хора които са се обичали да се намразват (защото се се заблудили, че любовта между тях е истинската), защото ние съвремените хора искаме много повече от една връзка отколкото хората от преди.. от по - старите поколения (тая тема е доста дълга, поне за мен). Въпреки, че се е стигнало до тук, сега, не мрази мечтите, които си постигнал, а напротив... , защото това говори, че си човек който може, който е способен да постига това, което желае. Сега, ще те боли, ще ти е гадно, ще си в депресия, но след време болката ще мине. Да, ще остане негативния спомен.. но мине ли се това необходимо време, ти отново ще бъдеш предишния човек, изпълнен с позитивизъм. А защо не и още по - качествена личност, защото ще си преодолял поредна трудност от земния ни път. Ще имаш още и нови мечти, които ще са по красиви и големи.. и ще ги изпълниш и тях! Ще срещнеш други жени. Тук искам да те помоля да не се настройваш негативно към всички жени, че всички сме *урви и лекомислени и. т. н. Това го правят много мъже, които са наранени от половинките си, ама е страшно грешно и спрямо тях и спрямо теб самия. Разбира се и жени на твоето място го правят тва с новите мъже в живота си - грешна нагласа е това. Не бъди като тях. Отношенията с новите жени, които ще срещнеш в живота си ги възприемай като "едно започване на чисто", "на бял лист хартия". Те с нищо не са ти виновни, че жена ти те е наранила. И да казвам не нова жена, а жени, за да не бъдеш с нагласата, че точно следващата, която ще срещнеш ще е истинската ти любов, твоята soul mate (е разбира се, че има шанс да е и точно следващата). От теб зависи дали ще останеш родител на детето си. А ти ще останеш разбира се, защото ти пука за него. Това е ясно. Не си избивай комплексите на детето ти(това незнам дали е така, казвам го за всеки случай), или всякаквите там негативни емоции които изпитваш, независимо за какво става въпрос - това винаги се отразява на децата, те попиват абсолютно всяка емоция, колкото и банално да звучи. Щом твоето дете плаче за теб, щом те търси, значи за сега подхода ти може да се каже че е правилен - изградил си добра връзка м/у теб и него. За напред го подкрепяй в мечтите му, идеите му. Бъди до него не само финансово, а и като човек, които винаги ще го подкрепи на духовно и емоционално ниво.
Вярвам, че ще бъдеш добър баща.
Желая ти от сърце по - скоро да започнат да зарастват раните в душата ти. Желая ти да намериш отново щастието, но този път истинското.

22.   Здрасти пич, горе главата! Хич не се ядосвай.
Аз съм мъж и съм преживял същото като теб. Същия сценарий, само че главната женска роля обра всички възможни Оскари. Твоята поне е била честна с теб.
Не съжалявай за нищо! Майната и! За какво да съжаляваш? За човекът който си загубил или за курвата от която си се отървал?
Първо бързат да се оженят, а когато имат семейство и ДЕЦА, и им дадеш всичко, почват да са недоволни и все нещо им липсва. И намират това "нещо", в гащите на първия срещнат мухльо.
Ето и някой отговори на поставените от теб въпроси:

1. Как се справяте с децата си когато сте разделени? - ами трудно! Аз живея в друг град, и пътувам 400 километра за да видя детето си. Ама се свиква с всичко. Не се заблуждавай, че ще бъде лесно. Децата трябва да растат при родителите си. Когато единия от тях го няма у дома, това е предпоставка за трудности от всякакъв характер. Но ти нямаш голям избор, така че просто приеми този факт.

2. Колко често ги виждате? - както се разберете!!! Ако се развеждате по взаимно съгласие, вие ще си определите кога, как и колко често да виждаш детето! Съветвам те най искрено да не слушаш нито съпругата си нито адвокатите в това отношение! Всички ще искат да те подхлъзнат. Не ги слушай че било нормално да виждаш детето си 2 пъти в месеца, през почивните дни! Най-добре искай 50:50! Колкото време прекарва с майката (през празници, ваканции, почивни дни), толкова и с теб! Това е по скоро застраховка за теб. След време нещата ще си дойдат на мястото и детето само ще реши колко време иска да е с единия и колко с другия родител!

3. Те продължават ли да ви обичат... да плачат за вас... и да ви прегръщат? - ти чуваш ли се какво говориш? Разбира се. Ти си му баща на това дете, а то дори не разбира какво става. То има дори по голяма нужда от теб именно в такъв момент! Вярвай ми, след време ще оцени че баща му е постъпил както трябва и го е обичал. Пък може и да не го оцени. Но ти си длъжен да продължаваш да се грижиш за него.

4. Водите ли ги на градина/училище? - аз лично не, по обясними причини. Но какво ти пречи да го правиш? Детето ще се радва на това, а и майката вероятно ще е доволна защото ще има една грижа по-малко.

5. Споделят ли с вас тревогите си? - от теб зависи! Направи така че детето да ти вярва и да те приема като най-добър приятел. Всичко е в твоя полза. Детето ще те вижда по-рядко отколкото досега и ще тъжи за теб, ще иска да е с теб. А от майка си най-вероятно ще види неща които може и да не му харесат (ако тя има глупостта да си води любовниците у дома).

6. Вие за тях оставате ли родител? - ами ако ти не останеш за детето си родител, кой по дяволите да бъде такъв? Може би някой от гаджетата на жена ти? Сигурно има и мъже, които биха приели децата и като свои, но едва ли са много!

23.   Да, номер 13, и на мен ми стана някакси сладко коментара на момичето, номер 1. Чисто, искрено..

До автора: разделете се по мирен и спокоен начин, без скандали, обвиняване и тн... че при някои женската омраза край няма.

24.   От Автора:
Благодаря Ви!
Благоадря за споделените истории, чувства, съдби, съвети, подкрепа...
Прочетох всеки един коментар неколкократно... честно казано не очаквах, че и деца преживяли/живеещи в подобна ситуация ще споделят... за което Благодаря още веднъж!
Дадохте ми сили... и надежда... желая на всички ви успешен и щастлив живот :-) всеки го заслужава... сигурен съм...
Ще продължа да чета коментарите по темата... убеден съм, че ще са полезни и за много други хора в подобна ситуация...

Бъдете Щастливи,
Мука

25.   Приятелче! Всичко си зависи от теб. Какви са ти материалните възможности. Дали искаш да си вземеш детето при теб или искаш да расте без теб. Дали можеш да си го позволиш в този труден живот или не. Детето има нужда от грижи, внимание, възпитание и пари.... Това че някой ти пише, че при развод ще го получи жена ти са клишета. Имаш всички закони основания да го получиш, след като тя системно ти изневерява, само трябва да го документираш, преди да подадеш молба за развод а нея я остави да ги лапа на колегите си. Докато ги изреди всичките, ще стане на 40 и тогава ще и светне, че нестава за нищо, освен да излъже някой малък пикльо, за да симулира сексуалност и да си мисли че още е жена... Аз се ожених твърде млад и на първата година ми се роди дъщеря. Имах готина работа и ходех често в командировки. Трупах пари, влагах ги в недвижими имоти и си мислех за светло бъдеще. Да ама не. Жените са неблагодарни същества и колкото повече им даваш толкова повече искат и когато получат всичко ти изневеряват с първия мухльо, който не е като теб(женска логика). Продадох всичко, разделих го на 2 и я оставих да живее както на нея и харесва. Някой от женската аудитория веднага ще каже че вината е в мен. Е няма как да е в мен след като съм материално добре осигурен, чукам като порнозвезда и изглеждам като тип, който може да свали жена за 10 минути.... но да оставя суперлативите за злите езици и да кажа най важното. Отгледах детето си къде с гледачки къде с родители, но в момента е при мен. Изучено, отгледано с обич и материално осигурено за цял живот. Жените ги ползвам само за секс и приятна компания, но в момента в който се изчерпат емоционално и започнат да си мислят че ме притежават ги сменям със следващата. Никога не бих се оженил повторно, въпреки че желаещи има колкото искаш, Харесвам сегашния си живот и се радвам че детето е щастливо при мен. Изводът от моята история е че и да съм имал перфектната жена(а тя беше такава отвсякъде), рано или късно е щяла да ме излъже(проблема и е че я хванах). В този живот няма нищо вечни и всичко е цикъл, затова излез от измисления цикъл и ако материално си добре се концентрирай върху детето. Жените се обичат до година а детето за цял живот. Успех

26.   Здравей,
Към Автора Мука! Виждам, че са минали толкова години от разбитото ти сърце, кaжи сега в какво положение си, как си? Имаш ли си друга жена? Какво прави детето ти? Аз сега съм горе долу в твоето положение и ми предстоят разводи и делене на деца, страшно е! Разбит съм на малки парченца и изпитвам много болка!
Моля те пиши ми как си, за да знам, аз дали ще оцелея!

27.   От Автора:
Годините минаха... първата ми беше най-тежко. Нещата които ми помагаха бяха: книги, спорт, познати, приятели, семейство. Виждам детенцето си без проблеми... когато пожелая и като график 2 пъти през седмицата и през уикенд е с мен. С майка му за щастие се разбираме по тези въпроси и начина му на отглеждане. Тя има вече ново семейство в което детето ни се чувства много добре, което ме прави щастлив и благодарен и мен! Гледайки назад, се радвам че сме се разделели... много нови прекрасни неща ми се случиха, които в началото на раздялата не бих си мечтал! От скоро имам сериозна връзка с великолепен човек! Това което бих ти пожелал по пътя след раздялата е... приеми живота, радвай се на малките неща, остави чувствата да отшумят... с времето при мен се получи разбиране... не оправдание... но разбиране и благодарност на стечението на обстоятелствата... сигурен съм че и с теб ще стане така... обичай дечицата си, пази се от емоциите при раздялата... дечицата ти винаги ще те обичат и ще ти се възхищават...

Всичко най-добро ти желая!
Мука

28.   Благодаря ти Мука за отговора! Просто в момента ми е много тежко и изпитвам само болка, докато тя въпреки, че ми е изневерявала месеци наред и ме е лъгала в очите, нищо не изпитва. Напротив става много нахална, обвиняваща. Сега ни предстои развод и претенциите и нямат граници. Съответно няма никакъв срам и заявява, че си иска свободата, за да може да е с който си иска, когато си иска. Въобще трагедия!
Направо ми се иска да замина някъде далеч, да не виждам никой и нищо. Още повече, че ще виждам децата си малко, тя отиде в друг град. Почти не спя, ям малко, спортувах, а зарязах спорта, какви книги, не мога да се съсредоточа да прочета един ред. Ужасно е! Само като си помисля за моите прекрасни дечица, че могат да имат друго семейство и откачам. Казваш година, ако това продължи година, направо ще е гибелно за мен.
Най-малко пък мисля за други връзки и за неща, които биха ми се случили? !? !? ! Това не ме интересува сега.
Всички ми казват бъди силен, ще свърши, всичко е за добро, отърва се!
Ама те не са на мое място! На всичкото отгоре, трябва и с адвокати да се занимавам. Много болка, лъжа и разочарование понесох!

Пиши когато имаш възможност.
Благодаря ти!

29.   Може би при всеки е различно отразяването на действителност та. При мен мина година от раздялата. Детето го виждам често, нямало е може би изневяра, но нищо не изпитва като съжаление за раздялата по нейна инициатива. Аз също изгубих себе си и не искам друга връзка. Нямам желание за нищо, искам само да сме пак семейство и с детето. Болката намаля, но не изчезва. Предполагам вече е пробвала какво е с друг.
М34

30.   Аз съм дете на разведени родители бях на около 12. Живея при майка ми и приятеля и. Баща ми преди идваше доста често аз ходех при него и така всичко си беше по старому. Детето няма как да те намрази и тн. Докато е още малко трябва да му покажеш, че дори и да не живеете заедно ти винаги ще го обичаш и ще си до него абсолютно винаги. Така постепенно ще свикнете. Единствено не трябва да говориш против майка му и да опитваш да ги разделиш, защото така детето ще се отдръпне и няма да иска да те вижда.

31.   До 29
Приятелю бъди сигурен, че е имало друг на 100% за раздялата. Жените са долни създания. От моята научих едно, "Отричай до последно! " Отгоре на всичкото нямат срам, свян и лъжат най-нагло в очите, казват ти това, което искаш да чуеш! Може да искаш да сте пак семейство, но никога няма да стане. Една жена опита ли свободата да спи с който иска, не можеш да я върнеш. И е опитала с още доста, бъди сигурен.
Аз също не мисля, че боката ми ще отмине до година. Познавам един човек, вече 30 години още не му минава, че загубил семейството и детето си. При мен е още по-тежко защото децата са две и са ангелчета!
Кучиките са много долни, запомнете - въобще не им пука, че са развалили семейство!
Не показвайте че страдате пред тях. Жените презират слабите. Тъгувайте и страдайте в къщи сам. Мъжете плачем сами....

32.   От 29.
Абсолютно съм съгласен,че отричат и не им пука за разбитото семейство. Съгласен съм,че не обичат слабите. Не мен ми казваше при раздялата,че ще си търси друг и за дете,засега няма успех.
Иронията е,че тя даваше зор да си кажем обичам те,да живеем заедно,за дете и накрая айде чао. Нагли са!