Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами признайте си, решете кой на какво е готов за тая връзка, и ако е достатъчно-бъдете аедно, ако не е ще пиеш една студена вода и ще биеш чекии.
П. С. Наистина не е редно да лъжеш жена си- раведете се.
S. A. D.

7.   Каква любов, толкова красиво си го описал. Направо ми се прииска и за мен някой да напише такива неща!

8.   От Автора:
Благодаря ви хора. Незнам дали осъзнавате, но някак си написаното от вас ми дава някаква сила. Ситуацията ми е ужасна. Направих много грешки. Скапаното колебание, което съм изпитвал към нея, сега ме смаза. От последния път в който бяхме интимни единствено искам да съм в прегръдките й. Дори да не правим секс, дори да не ме целува, само да е до мен. Като психопат съм. Постоянно й намеквам за чувствата ми, но не мога да намеря сили да й кажа че искам да се разведе и да е с мен. Аз съм й казвал, че искам да се разведа и то не веднъж, но тя никога не е споделяла за себе си подобни мисли дори все ме убеждава че прибързвам. Нарочно й казах : Осъзнаваш ли, че сме любовници. А тя отвърна : ДА, но не те приемам като такъв, ти си нещо специално.. И аз пак блокирах, какво да кажа. Определено сякаш не й пречи. Същевременно пък когато я прегърна и сме само двамта, тя толкова силно ме държи и ми казва : Не ме пускай, поне още малко... казва че се чувства спокойна и щастлива, но намекна ли за НАС... Тогава казва : Не ме измъчвай. Знаеш ли колко пъти съм плакала за теб. Нищо няма да излезе, ще си развалим взаимоотношенията, а това няма да преживея и т. н. Страхувала се да не би да сме се идеализирали един друг, заради невероятното разбирателство и хармония които имаме и ако се съберем всичко да се окаже празно. После или повдига друга тема ( обикновенно някаква идиотска, която обезсмисля казаното от мен ) или казва че е станало късно и трябва да тръгваме. Как да й кажа тогава : Разведи се и бъди с мен! Страх ме е да не се окаже че няма да я направя щастлива. Това направо ме ужасява, а никога не съм разбирал подобни чувства. Хората сме егоисти, а аз към нея не мога да съм.

9.   И на мен ми стана мъчно за вас... Кажи й. Кажи й всичко, което чувстваш, мислиш и искаш. След като ти е приятелка и имате по сериозни отношения, това няма да промени нещата в твой минус, дори напротив. Тя ще се замисли дали иска да е с теб. Реално трябва да рискувате в името на щастието си заедно. Жените сме по плахи и несигурни. Когато мъжа, който обичаме застане до нас и каже че ни обича, то тогава можем да станем невероятно силни и решителни. Жените обичат с ушите, нали знаеш. Направи го колкото може по скоро. Отидете някъде заедно за няколко дни и говорете. Прекарайте 2-3 дни заедно без да се криете и махнете маските. Според мен това е единствения вариант да знаете какво правите. Ако сте щастливи, то не му мислете. Живота е един. Така и няма да лишавате партньорите си да бъдат щастливи, защото определено с вас не са и незнам защо го усложнявате още повече. Всичко е просто, хората го правят сложно... Е, като си страничен наблюдател е по-лесно, но все пак е просто, когато трябва да си искрен и да кажеш истината.
П. С. Моля те пиши, когато й го кажеш. Просто съм любопитна. Стискам ти палци.

10.   Ако не можеш да й го кажеш, напиши й го...

11.   Здравей! Моят съвет е да се опиташ да й кажеш как се чувстваш, без да се страхуваш от реакцията й, защото ако сега не го направиш, ще изгубиш още повече време, а не мисля, че можеш да си го позволиш на този етап, който си описал. Ясно е, че я обичаш, а това е най-важното нещо. ОБАЧЕ не е честно да залъгваш жена си. Когато четох историята ти колкото ми беше мъчно за теб, толкова ми беше мъчно и за жена ти. Тя също е жив човек със своите чувства, копнежи и желания да създаде семейство. Постави се ти на нейно място. Няма по- болезнено, но и по-хубаво нещо от истината. Бъди искрен както заради себе си и жената, която обичаш, така и заради тази, която НЕ обичаш. Успех!

12.   животът е твърде кратък за да се страхуваш, представи си че утре е краят на света или пък утре тя ще замине и няма да я видиш повече и направи това което трябва.
Отиваш при нея и и казваш :
Здравей ( името и ) поглеждаш я в очите с обичлив но твърд поглед :) " красива си, незнам дали е само в моите очи, но цялата ми реалност се размива пред тях когато те видя всеки път, сякаш съм в друг свят, свят на мечти
и красота в който ти ми даваш смисъл да се боря - Обичам те, знам че думите ми не са достатъчни за да го изразя, но позволи ми да ти покажа. "
нещо такова :)
Успех

13.   Авторе, не съм била в такава ситуация, но въпреки това ще изкажа позиция. От скромния ми опит в живота (само на 22 съм), съм се убедила, че за да имаш това, което искаш, трябва да рискуваш. А колебание не трябва да имаш! Никога! Когато вземеш дадено решение за нещо, го следваш без да се колебаеш, колебанието спъва целия процес. Ако ще да е работа, и излизат пречки, гледаш за алтернативи, ако ще да е жена, в твоя случай, намираш начин! За да я имаш, трябва да покажеш абсолютна увереност, с недомлъвки забрави, че ще стане нещо. Не само увереност, но и ясно да и обясниш КАК точно могат да се получат нещата, конкретно всичко. Дори и в даден момент да чувстваш страх, тя не трябва да разбира за това, в нейните очи ти трябва да бъдеш мъжът, който и обещава едно щастливо бъдеще, този, който ще се грижи за нея и ще е по-добър от всекиго. Твоя е ролята да направиш тази стъпка, тя е жена, и сама не би предприела нищо, ти трябва да я убедиш, че ти си мъжът на живота и щом вярваш в това. Успех!

14.   От Автора
Благодаря на всички. Написаното от вас ми даде много сила и съм решен да й кажа. Не ви познавам, но сякаш погледнах чрез вас ситуацията си и установих, че живота е един, както и веднъж човек обича. Незнам дали ще успея да й кажа да се разведе и да избере мен, но поне ще й кажа че ще чакам колкото време трябва. Не ме съдете. Не се колебая. Просто не искам да я пришпорвам. Това решение е важно и искам тя да го е взела сама, а не под натиск. Толкова време чаках, че мога и още малко. Ще ви споделя най-важната подробнот за страховете си. НИЕ имаме деца. Аз съм готов да се грижа за нейното дете, както се грижа за моето. Парите на са проблем. Проблема е че тя е от семейство на разведени родители и доста го преживя. Точно по товаа време се бяхме сприятелили и тя месец живя у нас. Тогава не сме имали нищо. Просто й бях приятел, дори никакви мисли не са ми минавали за нас, а реално това беше единствното време в което не сме имали партньори.. Ето на това му се вика разминаване във времето.. Чувствам се като във филм... но не романтичен, а чиста драма... безисходица. Чувствам вина, без да мога дори качествено да се упрекна. Реално единствения ми пропуск беше когато ми каза, че ще се жени и аз разбрах, че я обичам, а не й казах. Тогава всичко щеше да е лесно. Но как по дяволите да кажеш на любим човек, който те кани на сватба : Не го прави! Та може би е щастлив. Как ще се намесиш ей, така без да знаеш защо.. Защото реално тогава не бях убеден защо не искам тя да се жени. Мислех, че е приятелска ревност, че нищо няма да е същото между нас и т. н. Сега, когато нещата са усложнени до максимум ( просто по сложно не си го представям ) АЗ ГЛУПАКЪТ се осъзнах. Да, аз искам всичко, което имам, но с нея. Вече нищо не ме радва, пия постоянно когато се прибера за да не мисля и веднага си лягам, но пък не мога да спя. Трябва първо да кажа на жена ми, но не че има друга, не мога да й го причиня. Ще й кажа че между нас не върви.. Тя така или иначе го усеща. Просто не съм същия. То и хората около мен все ме питат какво ми е, но не мога да споделя, защото всички познават, т. нар. ми приятелка, знаят, че имам силна връзка с нея, но не знаят че се обичаме, по такъв начин.. Стискайте палци!
И още веднъж : БЛАГОДАРЯ за подкрепата не я очаквах, но сляпо се нуждаех от нея.
П. С. дано ТЯ, любовта на живота ми, ми каже ДА. Колкото и да чакм, ще го направя. Само да знам, че ще е с мен, да знам, че ще мога да изляза за ръка с нея и да ставам и лягам до нея без да се крия. Не съм вярвал, че едно ДА може да осмисля живота ми, но се случи.

15.   И аз съм в същата ситуация като автора.. и не е лесно.. Като чета коментарите ви ми изглежда просто, дори за миг казвам да, ще му кажа, ще си позволя да бъда щастлива.. Но когато го видя, стомаха ми се свива, умът ми изчезва и единствено говоря за общи теми. заговори ли той за нас, още повече блокирам и се чудя дали добре съм го обмислила.. И така до днес. В колебания изживях 10 г. Имам две деца, вече ученици.
НА АВТОРА ще кажа : Не мисли толкова. Действай, аз знам какво е. Не може стомаха ти да се свива щом видиш някой и то 10 г. едно и също. Каква любов е това.. Ще ти кажа : ИСТИНСКАТА И ЕДИНСТВЕНА. за това не я оставяй да те чака. Ще ме попиташ защо аз нищо не съм направила : Еми, защото съм жена. Защото жените много мислим и често пропиляваме момента. Ти си мъж и ти трябва да направиш първата крачка, но не с недомлъвки, а директно с всички подробности, които мислиш. Така тя ще разбере, че си готов на всичко заради нея. Направи го, обичай, бъди щастлив. Щом си жив, значи имаш избор и можеш!

16.   Стискам ти палци да се получат нещата с вас. И да пишеш!

17.   От номер 13. Връщам си думите назад, така да го кажа, моят съвет е вече невалиден. Авторе, ще ми кажеш ли как очакваш адекватни съвети когато съвсем удобно си изпуснал изключително важни неща от цялата ситуация. Само себе си заблуждаваш, Нали се сещаш, че като разкажеш невярна история, ще получиш съветите, които ти се иска да чуеш, но те няма да се отнасят за теб, а ще са чиста теория. Сега ни казваш, че имаш дете и си женен. В този случай мога да кажа само едно, ти изборът отдавна си го направил. И нима си мислиш, че като пропуснеш да кажеш на жена си защо се разделяте, тя няма да разбере? Да не сте на по 15 за Бога??? !? !?
Когато такива сериозни решения са взети, за брак и за деца, аз вярвам, че човек трябва първо да помисли какви са неговите отговорности, а после да мисли за своите прищевки. Бог знае дали наистина обичаш тази другата, явно си си навил на пръстта, и така обикновено става, когато не можеш да имаш някой, е най-сладко, а после ще летиш отвисоко. Ами какво да ти кажа, успех с развалянето на семейства.
:)

18.   От автора до номер 13 ( 17 )
Да така е, имам дете, но то не променя нещата. Аз от детето си няма да се откажа никога, нито искам тя да се откаже от нейното. Децата порастват и някрая оставате пак вие двамта. Смяташ ли че не съм мислил за това. Ако нямахме деца всичко щеше да е много лесно, особено за мен.. още утре щях да подам молба за развод. Сгрешил съм много и не мога да си го простя, но истината е че не съжалявам само за детето. То е част от мен и винаги ще бъде. А да, мога да чакам докато детето порасне и какво.. Един загубен живот. Тогава и да се събираме ще сме пропуснали всичките си щастливи моменти... Определено и ТЯ мисли като теб. Най-вероятно ще ми откаже, така, че ще си остана само със споделената болка.. То и не напразно пишат любовните романи с тъжен край, най вероятно когато нещо е истинско, няма как да свърши с хепи енд.. Аз съм виновен и приемам всички негативи, повярвай ми. По нещастен не съм бил. А относно моето семейство, то никога не е имало такова, поне така както аз си го представям. Решил съм другия месец да подам молбата за развод. По-добре разделени, от колкото заедно в лъжи. То и детето ще страда. Така ще е най-добре.
П. С. Благодаря на всички за коментарите, всеки от тях ми беше полезен!

19.   привет, авторе аз съм в твоето положение... като чета историята ти и сърцето ми се къса, но тъй като не можем да върнем времето назад, продължаваме напред

възхищавам се на твоята откровена и силна любов към това момиче. Като жена те съветвам да и признаеш всичко каквото чувстваш, а после нека тя сама да реши, но имай предвид, че това не е лесно решение и то най вече заради децата.

20.   Няма да чета коментарите, направо ти пиша: нищо не изчаквай, говори с нея, кажи и какви са нещага откъм тебе и и предложи да се съберете. Ако и откъм нея е същото, което се предполага да е така, щом ти е казала, че те обича - просто се съберете!

Не казваш тя дали има деца, а ти? Ако има деца вече е по-сложно. Но ако и двамата нямате деца, не виждам проблем... а дори и да има деца, за тях във всички случаи е най-добре да живеят в атмосфера на любов и разбирателство.

Вече ако тя не иска да го направи, да се събере с тебе, ами тогава... просто не си заслужава.

21.   Здравей, това за детето е важна подробност, но не трябва да ти е водеща. Правилно не си го писал по-рано, защото ти искаш съвет за себе си. Остави какво ти говорят. Кажи й на онази жена, която те вълнува. Не вярвам да ти е прищявка щом толкова години мислиш за нея и при условие, че сте били интимни. Ако не бяхте били, щях да се въздържа от коментар, тъй като е възможно копнежа по нещо да ти изкриви представите, но в твоя случай не е така. Действай и ако тя се чувства по същия начин, то бъдете щастливи. Не си разбивай повече живота. Ще ти дам пример със себе си.
Моята майка е най-прекрасното създание, което не си е позволило да е щастливо заради нас. Със сестра ми сме били малки аз на 6, а тя на 4. Тя се е запознала с мъж, когото и до днес обича. Той й е предлагал да се съберът, но не е искал деца... И тя, нищо не е направила. Остана с баща ми, но никога не беше ок у дома. Постоянни скандали, побоища и т. н. Не сме имали нормално детство. Не си го причинявай. 100 пъти бих се съгласила да са се развели, от колкото да живея в тоя ад. Дори, преди години когато тя ми разказа своята история, подтиквайки ме да не правя като нея ( и аз я послушах ) аз й казах да се разведе и че съм зад нея. Постоянно я карам, но тя казва че е късно и няма смисъл... И какво. Ние отдавна сме семейни, а тя продължава да ляга до мъж който НЕ обича.. Е, ако това е живот, то не искам да е моя..
П. С. Ако трябва да съм искрена, казвам ти го, защото само ще се насади вина у детето, ако някога то разбере, че уж в името на него ти си се лишил от щастие. Детето не ти е проблем, то ти е оправдание. Повярвай, аз вече 30 г. живея с мисълта, че ако ме е нямалко или ако майка ми е била по-смела щеще да е щастлива. Чувствам вина, а не съм виновна. Ужасно е. Така че не му мисли. Действай заради всички, не само заради теб!!!
Пожелавам ти всичко да се нареди по най лесния начин :)

22.   Човече не съм много по съветите, но най-разумното е да прекарате известно време заедно с жената която обичаш. Видях, че си писал че сте живели заедно, но тогава е било различно. За да си сигурен че няма да я подведш опитайте да сте заедно един уикенд и ще видиш. Незнам. Аз ще ти кажа само, че ако някога срешна жена която толкова да обичам, незнам какво би ме накарало да не съм с нея. Стегни се, събери мислите си и говорете на спокойствие.. Пък да става каквото ще. Да не се окаже че наистина ще пропуснеш всички моменти. Ако го направиш не се сърди но си глупак. Хората цял живот търсят и не намират любов. Ти си я срешнал и дори и да не се получи всичко между вас ако се съберете, поне ще знаете че сте пробвали и няма да си задавате излишни въпроси и да страдате! Бъди смел и действай сега!!!

23.   Здравей! :)
Аз за малко да те осъдя, обаче така написано се разтопих. :) Нямаше и без това да те осъдя. Това беше комплимент за написаното. Мисля, че по-горе видях коментар, в който се обясни това, че колкото по-невъзможна е една любов, толкова по-сладка и красива е тя, както си го и написал. То не беше Ромео и Жулиета, какво ли не... Б*си! Не мога да ти дам съвет. Винаги ще ти е сладко така... Просто трябва да си стъпиш на краката и да премислиш всичко.

24.   Изпуснал си влака пич! Тази твоя нерешителност с години мн ти вреди! Ако искаш да бъдеш с нея вземи и го кажи, кажи и че искаш тя да се разведе и да се омъжи за тебе. Пък да видим после кво ще стане? Имаш 1 плюс - тя все още няма дете от него- така, че нещата можеха да бъдат и по сложни. Без деца - по лесен е развода и раздялата - за 1 година приключват нещата и кой от къде е? Пробвай се да и кажеш, че искаш да се ожениш за нея, пък после ще ни споделиш нейната реакция! Успех! Но не губи време! Може ли постоянно да живееш в несподелености - то това живот ли е?

25.   От Автора до номер 24
Не си разбрал точно :) и двамата имаме деца. Буквално сме в една ситуация и трябва да направим едни и същи стъпки. Посто не съм намерил думи за да иазразя чувствата си пред всички. Реших да пиша, както някой от вас ме беше посъветвал. Няма да й давам бележки или да чета, но смятам да си набележа някой неща, защото когато тръгна да говоря с нея на тази тема сякаш буца ми застава в гърлото и незнам как да започна. Познаваме се толкова отдавна, че сякаш това го прави трудно. Почнах да чета поезия и нямерих едно стихче на Евтим Евтимов, което ме разби. Сякаш го е писал в моето състояние. Ще си го споделя, с риск да стана досаден на някого. Предварително се извинявам!
* * *
Разбрай ме добре, сега аз мога
пред тебе на колени аз да падна
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.

Да те разплача и да съм спокоен,
да те въздигна и да те погазя
така жестоко искам да си моя
дори от обич, мога да те мразя.
* * *
П. С. Като го прочетох, се притесних да не би ако ми откаже да я намразя, защото реално незнам как ще го преживея и дали ще искам да се виждаме. Сега когато нямам отговор се надявам, но едно НЕ ще обезсмисли всичко. Надеждите ми, очакванята, усилята и това, което съм решил да няправя. Когато говоря с нея ще пиша, независимо какъв ще е отговорът й.. И то няй-вече, за да помогна на някой в моето състояние да намери пътя към щастието или да се подготви, че може да остане сам. Ще видим! Благодаря ви за топлото отношение, честно казано не го очаквах. Това може би ми даде най-голяма смелост и решителност, пък каквото ще да става.

26.   Действай по бързо, нямаш време!
Не допускай моята грешка
Аз така се мотах 14 години, и сега съм при семейството си
а мислите ми са все още при жената която обичам
Аз съм на 57-а ти на 35
Изобщо не се моткай-времето лети...

27.   АВТОРЕ. Ще нараниш семейството си, заради една фуста, ти да не си луд! ... Но ще ти се върне да знаеш, после ще искаш майка ти да не е срещала баща ти. Гледай си семейството, а вие четателите, пресдтамнете да му втълпявате в тъпата глава, ч еможе да стане нещо, те имат деца, чужда майка не гледа други деца. Жалко, че Бог на такива, като теб и на много други дава семейство. Да се надяваме, че горката женица (жена ти) разбере скоро какво става и те зарежи и д ате питам тогава кон боб ядели!

Волф 32

28.   От автора до номер 27.
Оределението една фуста не ми допада като коментар. Ако за теб жените са това, то много жалко. Жената за която говоря не може да бъде такава, поне в моите очи. Аз съм направил много грешки, заради неказаните думи и за това не се сърдя че ме наричаш глупак.. Да, но не искам да съм такъв. За мен семейството е мястото където човек трябва да се чувства щастлив и спокоен, където лъжи няма, а реално аз лъжа. Та така наистина ще няраня близките си, защото в даден момен всичко се разбира. Човек на сила не може да е щастлив, пробвал съм, НЕ СТАВА. Ако можех да обичам жена ми така, то нямаше да имам никакви проблеми. Не мисли обаче че не съм се оженил по любов. Напротив. Жена ми беше другата жена, която съм обичал или поне така мислех. Просто, когато обичаш някой друг и е по силно от теб си неспособен да дадеш на друг истинска любов. Дори започваш да се отдръпваш, да съдиш, да нямаш желания за интимност и т. н. Това е ужасно и жена ми не го заслужава. Смятам, че е по правилно да й дам свобода и възможност да почувства онази любов, която аз чувствам, независимо дали е правилна или не. Всеки заслужава да изпита такова чувство. Усещам, че оставайки така ще е егоистично и грозно. Да не обичаш някого и да си с него е жестоко. Предпочитам да остана сам, но не и да направя спътника до мен самотен, както искаш го разбирай.
Читателите тук не са ми промили главата. Те ми помогнаха да разбера, какъв боклук ще съм да продължа с тая лъжа на семейство. Че не е редно да съсипвам живота на съпругата ми, просто защото аз не съм щастлив, но мълча..
А на теб ще ти кажа едно : Ако някога обичаш жена, така както аз обичам и ако знаеш че чувствата са взаимни, ще разбереш какво е нищо друго да няма значение. Ще разбереш, че най-страшното нещо не е да си сам, а да си самотен.

29.   От АВТОРА
Здравейте на всички. Бях обещал да пиша след развръзката...
Заминахме за 3 дни уж по работа, за да говорим на спокойствие и там Говорих с нея, казах й всичко, което чувствам и мисля. Тя също ми каза много неща, които ме радваха, но и разочароваха. Тя се чувства по същия начин като мен. Дори не съм подозирал, че може да ме обича така. Даде ми 17 любовни писма, който е писала, но и така не е посмяла да ми даде с годините, защото се е страхувала да не я отблъсна.. Бях най-щастливия човек на планетата. През тези дни не се отделихме на повече от метър един от друг. Разбрахме се като се приберем да помислим как точно ще кажем на всички. Побърках се. Всичко беше ясно, ние се обичаме, приятели сме, какво повече да иска човек.. Но както се казва много хубавно не е на хубаво. Почнахме да се виждаме и да обсъждаме решението си. Тя бобаче се дръпна. Каза ми че ние сме си виновни и не сме прави да постъпваме така. Че е прибързано и детско. Смята, че няма да издържим на упреците на околните и ще си съсипем отношенията. Иска нещата да си останат така. Каза, че никога няма да ме забрави и ще замине в чужбина следващата година, за да ни е по-лесно, да няма изкушения и проблеми. Тя смята жена ми за перфектната за мен и не иска да нарани мъжа си. А аз, аз какво да ви кажа. Съкрушен съм. Опитвам се осъзнавам нещата, че казвам сбогом на човека, който ми дава сили да дишам. Ужасява ме факта, че ще замине и може повече да не я видя. Почнах да вдигам кръвно, на успокоителни съм и гледам да се контролирам пред хората. Не излизам, не говоря с никого, дори на нея 3 дни не съм звънял.
Нека всички който бичат да казват на време, не като мен. Това ще ви убие. Не мога да приема факта че само след 3 месеца ще ми се обади да ми каже да пием по кафе, че утре тръгва. Това ме паникьосва. Идва ми да я отвлека и да не я пусна, да я държа до мен, а знам че не мога.
Загубих! Загубих не само нея, но и себе си!

Благодаря на всички, дано всеки от вас усети тази любов, но на никого да не се случва да я остави да си тръгне.
Аз съм слаб, аз не мога. Прекалено я обичам, за да й се противопоставя.... Странното е че ако нямах дете, сигурно щях да посегна на живота си, поне нямаше да се мъча дълго. Смейте ми се ако щете. Никога не съм разбирал самоубийците, особено заради любов и сигурно за това Господ ме наказа да ги разбера с пълна сила. Качвам се в колата и натискам гаста до дупка, искам да се разбия някъде и се чувствам добре и в следващия момент изплува детето ми и спирам. Без хапчетата не мога да заспя..

Хора, не изпускайте момента дори да не сте сигурни си казвайте нещата на време, за да не ви каже ЛЮБОВТА
като на мен : Ние сме виновни, ние си го направихме и сега ще си го понесем....

Благодаря на вас, на екипа за съветите и отделеното време!

31.   Здравей, Авторе! Доста тежка история, но е нещо, което постоянно се случва. За съжаление в живота няма хепи енд наистина. Тези неща, които гледаме в романтичните филми, че накрая хората, които се обичат се събират, в реалния живот никога не се случват.
Аз съм от смелите жени и винаги признавам чувствата си, дори с риск да падна. С мъжа, който обичам се получи точно така. Не знам обаче, при условие, че предполагам при него нещата не са същите, аз продължавам с години да го обичам все толкова силно и истински.
Бих искала поне при теб нещата да се наредят, бих искала да те успокоя, да ти кажа, че всичко ще е наред, но ситуацията ти наистина е много тежка. Само остава да се молиш тя да е жива и здрава, защото има хора, които губят любовта си по много по-лош начин и се надявам никога да не преживеем подобно нещо. Пожелай и да бъде щастлива, пожелай го и на себе си. Тя постъпва мъдро и отговорно. Когато има деца, нещата вече са съвсем други и е нормално да смята, че след първоначалната еуфория, когато чувствата утихнат и улегнат, ще се появят дребните камъни, които могат да преобърнат каруцата. Тогава няма да има връщане назад... Пожелавам ти бързо изправяне на крака :) Ако е писано, някой ден, някъде... ще бъдете заедно.

32.   Авторе, моля те пиши какво се случва в момента... адски ме развълнува историята ти!

33.   Здравейте,
отдавна не съм влизал в сайта.. Сега малко съм си пийнал, но това е обичайното ми състояние от доста време.. Сетих се за читателите тук защото ТЯ се прибира... не знам за колко време, но ми писа миналата седмица.
От петък не съм излизал тъй като нямам настроение. Нямам идея как ще са нещата. Тя беше казала че ще замине след година, а го направи следващия месец. За тва й не писах повече. Изпаднах в тежка депресия, бях на антидепресанти. Даже и тук не ми се пишеше. Развода ми тече от 4 месеца.. тежък излиза и той. Понеже съм доста добре финансово, жена ми не иска да се развежда... Купих й къща, кола, пари й давам и пак ме мотае. Искаше ми се когато ТЯ се прибере да види, че съм разведен, а не че просто си говоря... и тва няма да стане. Бе голям карък ме гони. С жена ми си развалих отношенията тъй като доста наблягам на алкохола, но как да ви кажа... сън не ме лови. Ето си сега не мога да си легна. Полудявам пак! Чувствам се като дете пред коледен подарък... чакам, а не знам какво!
Ще ми се да ви пиша всичко е наред, но вече внимавам с еуфорията.
Понеже сте единствените които знаят за НЕЯ щом си идва веднага се сетих за вас и исках да си припомня кой какво ми е казал. Много е страшно да нямаш близък на който да споделиш.. А и ако трябва да съм честен за нея ми е трудно да говоря пред хора очи в очи, защото знам каква глупаво щастлива физиономия изкарвам. Чувствам се неловко.
Ще ви пиша, като се видим.. Дано е размислила.. Знам че е глупаво да се надявам, но много ненадейно си идва. Дори не знам дали всички идват или само тя. Имахме миналия месец един по-интимен разговор, аз даже тогава й казах за развода и тя изведнъж си идва.. Знам че е тъпо, ма се надявам да каже че е заради мен:)
А най-гадното е само да не помисли че я лъжа щото развода реално трябваше да е факт още като й казах, но още не е :((

34.   Здравей авторе! :)

Постъпил си правилно, че се развеждаш, щом обичаш друга жена. Няма значение, че си казал на твоята любима, че ще го направиш по-рано, важното е, че вече е факт.

Още, ти би трябвало да си доста добър човек щом така добре обещетяваш жена си, сигурна съм, че тя го оценява, защото няма много такива мъже и съпрузи.

Тук имаш близки с които да споделяш, затова пиши моля те след като се видите с любимата жена :) Надявам се всичко да е ок между вас, най-после да се изясните и да бъдете заедно.
Разводът ще бъде факт, затова не се тревожи, важното е че наистина се развеждаш, така че това не може да бъде причина тя да се сърди.


Аз също съм на кръстопът.
Женена съм, обичам страшно много съпруга си, искам дете, той не, защото не ме обича толкова. Поне аз така си мисля. За него детето е нещо като изневяра и предателство спрямо него, нищо че ще е негово собствено. Мисля си, че има и любовница.

От нас липсват пари, които казва, че е загубил, на телефона му идват съобщения от жена - обичам те и снощи ми каза - ти като искаш дете от мен, аз тогава искам да правя секс с всяка привлекателна жена.

Не знам какво да правя. Никой не може да ми каже. Аз също не мога да вземе окончателно решение засега. Понякога ми се искаше да нямам такава чувствителна и нежна и любяща душа, защото много боли.
Извинявай за изповедтта ми, просто се разчувствах от историята ти и ми се искаше и мен някой мъж да ме обича така.

~Яна

35.   Здравей авторе, мисля че си направил правиният ход. Жена ти, ако е умна един ден ще разбере. Пиша от позицията на жена ти, аз също доста време живях така. Мъжът ми безумно се влюби в своя стара прриятелка, но той не иска да се разведе с мен. Все ми казва че иска да запази семейството си, бих казала че това е голям кошмар да живееш по този начин. Децата също не се чувстват добре. Вече знам че е по добре да живеем разделени, но да запазим някакви добри отношения, отколкото заедно и да създаваме постоянно напрежение. Браво на теб, че поне това си направил. От това че на теб не ти е добре няма защо и другите да страдат, много добре знам че това което изпитваш няма кака да не се отрази и на детето ти. Дано си щастлив и да успокоиш душата си, това пожелавам и на моят съквартирант, защото се превърнахме от съпрузи в съквартиранти които не си приказват, а само се разминават.

До Яна. Моят съвет е, ако имаш възможнош, да се изнесеш. Когато човек е сам, достига някаква яснота. Така ще разбереш и дали му липсваш, ако държи на теб няма да позволи да те загуби. Знам колко много боли и колко трудно е да си тръгнеш, аз за съжеление не можах да го направя, някак не ми стигна волята. Усъзнавах го че това е правилно, но нямах сили да го направя. Знам че едно такова положение прави човека безволеви, но ако продължиш да живееш без яснота после става още по мъчително.

37.   34) Яна, разплаках се на твоята история. Не, не мисли, че е от съжаление, истината е, че човек завижда на подобна любов, каквато изпитва автора! Изгарящата, всепоглъщаща любов описана по-горе е рядко събитие и почти винаги завършва трагично. Ромео и Жулиета са именно създадени по тази причина, да успокояват хората, които не са се срещали с тези емоции и да служат за предупреждение на тези, които горят в този огън.
Автора е изпаднал до състояние, от което трябва да излезе - незабавно. Момента е подходящ да се стегнеш и щом си бил смел и си взел дадено решение - правилно или не, времето ще покаже - постави въпроса пред дамата на сърцето си ребром. Ако тя не предприеме никакви действия, бъди мъдър, научи урока, който ти дава съдбата и щастлив, че си един от малкото научили и изпитали истинската любов.
Яна - ти имаш право на щастие, на дете, имаш право на избор. Дано го направиш!

38.   Яна, твоята история е наистина тъжна... Много наподобява моята, затова разбирам колко е тежко. Лесно е да се дават съвети "поговорете открито", "седнете и решете двамата", само че има мъжа, за които откровенният разговор или изобщо какъвто и да било сериозен разговор, е направо табу. Той си знае как му е добре на него и друго не го интересува. Сигурно си силно привързана и не си представяш живота без него, но ще се съглася с но. 35 - ако поостанеш сама, ще видиш как постепенно се освобождаваш от тази зависимост и дори се чувстваш прекрасно от свободата на своята воля (не мислиш само за това как да му угодиш, че да не те остави). Не се оставяй така - не можеш да жертваш женственността си (желанието да си майка), заради един тиранин, който някой ден като му се прииска, може и на друга да направи дете. Направи своя избор - или го зарязвай и търси друг, докато не е късно, или забременей и си роди детенце, пък каквото ще да става (примири се, че ти ще си родителят на детето, а той може и да не бъде никога). В крайна сметка той ти е законен съпруг и няма право само той да решава дали да имате дете. Аз пробвах да се откъсна от мислите за моя "мъжки проблем" - беше трудно и бавно, но се получваше и ми хареса. Но поради обстоятества (не са финансови или жилищни) пак съм с него и не мога да се откъсна, просто не мога да го изоставя сега. Полудявам по малко всеки ден, защото жертвам моя живот за неговия, а времето си минава и е само моето време, неговото той си го оползотворява. Недей да правиш като мен, по-ужасен самотормоз няма от това да си зависим емоционално от някого или нещо!
Само не разбирам какво му се възхищаваш на автора на тази тема. За мен той е незрял егоцентрик. Поиграл си е с живота на един човек (визирам съпругата му) доста време, докато го огрее мисълта, че бил "обичал" някого. Той дори веднъж не споменава за чувствата на съпругата му, упоменава я само като "пречка" и не пропуска да се възхвали колко материални неща и давал (определено не е джентълмен), та дори тя е косвено виногва на нещастието му, защото забавила развода. Правил секс с нея, но си мислел, че са само прители.... що за тъпотия? Пък и какво толкова необичайно в тези силни чувства? Изпитвала съм ги и към мен са ги изпитвали, мисля, че повечето хора рано или късно изпитват подобно нещо, но крайният резултат е важен - дали е любов или илюзия само времето ще покаже. Съдейки по писаното от автора, моето мнение е, че той просто си търси интрига в живота и ако постигне желанията си, тази велика любов ще поугасне бързичко, най-малкото страстта няма да я има. Като нищо автора след реме ще търси бившата си съпруга, осъзнавайки, че само нея бил обичал, ама късно разбрал... Те затова завършват трагично великите любовни истории - няма време да се изтърат отношенията, неизживяната докрай любов много по лесно се съхранява в спомените, отколкото консумираната любов в реалния живот.

39.   Прати и СМС

40.   Здравей! Бих казал, че съм в почти същата ситуация - подобна! Знам какво е да желаеш и да обичаш жена толкова силно! Но при мен нещата са повече от сложни и немога да направя нищо! Единственото, на което вярвам е че с много силна мисъл и позитивна енергия ще предизвикам нещата да се случат! Няма друг начин! Иам много хора между нас! Ужасно е... Чувствам как бавно умирам всеки ден, защото немога да я имам...
От все сърце ти желая успех! Дано при вас се получи...

41.   Толкова чувствена история... Наистина ми се насълзиха очите... Но в случая, на теб това няма да ти помогне особено. Ти търсиш начин да се "събудиш"? Ето какво мисля аз по въпроса:
Не е хубаво да имаш любовница и да мамиш жена ти. Не е хубаво и любовницата ти да мами своето семейство. Имаш три изхода от ситуацията:
1) забравяш, че това се е случвало и си гледаш твоето семейство.
2) продължаваш да се виждаш с нея, като с любовница.
3) зарязваш всичко и оставаш само с нея.
Не знам дали имаш деца, но, ако имаш замисли се - на тях няма да им е никак приятно, ако се разведеш с жена ти. Но, ако въпреки това го направиш, ще очакваш същото и от другата страна, нали? Това, според мен, е твърде рисковано и не бих казала, че е добре да зарежеш семейството си.
Другия вариант, да се виждате тайно, на мен лично не ми допада, като избор, защото ти сам си написал, че си се оженил. Представи си какво ще стане, ако жена ти разбере. Няма да е хубаво, нали? ( А и аз да си призная, не си падам по изневерите. )
И остана една опция - да забравиш за всичко. Е и това няма как да стане, защото, и аз знам, когато изпитваш силни чувства, те не се забравят лесно. Но виж - ако "любовта на живота ти" казва, че не е правилно, значи не е. След като не сте били заедно досега, а сега сте женени и двамата не знам как ще можете да сте заедно, без да си навлечете куп проблеми на главата. ( сетих се за "Дервишово семе" по някаква странна причина).
Ето какво бих направила аз на твое място - аз бих и казала всичко от край до край и бих чакала за реакция от нейна страна - ако тя реши, че е по-добре да не правите нищо, не правете нищо. Нека тя да помисли също. Дай и време. Колкото поиска.

42.   Яна, извинявай, но какво правиш още с този човек?!?
Я и взимай куфарчето и се махай!

43.   ОТ АВТОРА ДО ЯНА
Здравей Яна, тъй като аз изживявам невероятен кошмар бих искал да помогна поне на един човек. Моя съвет е да де прибереш, да направиш любимата му вечеря, да пиете по едно.. и да му кажеш, че го напускаш. Според тва което пишеш смятам, че има друга жена! Казвам го защото моята бивша съпруга много време искаше дете, а аз не исках, защото исках другата жена за която пиша. Тъй като не знаех за нейните чувства, не исках да я губя, но се надявах, че нещо ще се случи все отлагах детето. Реално след един разговор с жената която обичах и разбирайки че тя няма намерение да се резвежда се отчаях. Жена ми ме натискаше за дете и аз просто склоних. Като забременя се побърках! Хем се радвах, хем осъзнавах, че правя грешка... Ужасна грешка... Детето ми ще стане на 2 години, а аз се развеждам.... Не го прави. Както жените, така и мъжете искат дете с цялата си душа от конкретен човек. Разбери, ти си в положението на жена ми! Тя беше изключително добър човек, а се превърна в изрод, който не познавам и то заради мен. Аз я подведох и го направих от егоизъм... да не съм сам, да си отмъстя на жената която обичам, уж да ми е по лесно да забравя.. И какво стана. Всички страдаме, а мен мира не ми дава това, че излязох страхливец, който е виновен за всичко...
Жена ми не го заслужаваше, детето също. Не искам да върна времето назад само заради детето. То си е мое и аз го обожавам, но никога очевидно няма да му дам най-важното - СЕМЕЙСТВО, а това ме смазва.
По -добре да си направиш инвитро, от колкото да го обричаш постоянно да е като на квартира, ту в една ту в друга къща и да не знае какво е дом, защото повярвай ужасно е да те пита : Къде е мама, къде е тати.... и да трябва да се опитваш да му обясниш, че всичко е нормално мама и тати да имат отделни къщи и не празнуват празници заедно, защото така трябва или така е станало... А утре новия тати и новата мама как ще се държат с него един господ знае.
Мъж който не иска от дадена жена дете и казва подобни приказки, НЕ държи на жената! И още по-лошо - дори не я заблуждава, че държи на нея. Мъж съм и ти го казвам. Бягай и не се обричай на нещастие и опити да сглобиш семейство от несъвместими елементи, защото ще съжаляваш.. невъзможно е!
Съжалявам, че ти наговорих такива неща.. и жена ми много ме обичаше, тя за тва се озлоби... но не искам още един подобен случай, особено след като аз съм бил злосторникът и знам какво направих и не направих. Спри да си губиш времето и остави щастието да те намери и изпълни сърцето ти. Бъди смела и решителна! Успех!

44.   ОТ АВТОРА
Здравейте,
не съм писал от години. Чистех си пощата и видях старите теми.. Та реших да ви напиша развръзката... Може да бъде полезен за някой, споделения ми неуспех.
Вече съм ОК... Е, до колкото може. Спрях да пия, което е много важно, защото усещах, че пропадам. Казвам, че съм ОК не толкова емоционално, колкото съм наясно със всичко. Ще ви разкажа нещата поетапно, за да усетите живота ми към днешна дата и да разберете, че човек НИЩО НЕ ЗНАЕ.
Разведох се още като писах. Една година бяха трагедии с бившата ми жена, но вече с нея сме Ок. Поддържаме приятелски отношения до колкото може. Детето е щастливо, защото ние не се караме, а и реално като се разведохме беше малка, за да усети разлика от преди и сега.

Имам приятелка от около година. Свястна е, разбираме се, но съм й казал, че не търся ангажираща връзка и не мога да предложа нищо сериозно. Тя твърди същото.. Ще видим до кога. Да ви кажа предпочитам да сменям жените, но да не се вкарвам в такива филми, че втори път няма да издържа.. Но знае ли човек! Може пък и някога да обикна някоя жена. Вече не се заричам за нищо.

И НЕ. Не съм променил чувствата си към ЖЕНАТА за която ви писах. Те са по-силни от всякога, по - истински. Тя е моята любов. Не ми пука дали е фикс идея вече или истина.
Тя се прибра в БГ около 6 месеца след развода ми. До ден днешен е с мъжа си. Отново сме " Приятели ". Две години почти нищо не се случи между нас. Даже се държеше сякаш никога нищо не е имало. Това малко или много ме накара да се изправя и да продължа. Виждах я, приятели сме... стига ми. Аз ви казах и преди! Секса с нея е вълшебен, но не ми е бил приоритет, така че само комуникацията ми е достатъчна.
Началото на това лято бях много депресиран заради бизнес, а само с нея мога да показвам, че съм слаб. Винаги всичко сме си казвали директно. И знам, че тя ще ми даде правилния съвет, защото ме обича ( и често критикува). Поговорихме, олекна ми и разбира се у мен забушуваха хормоните... Прегърнах я. Тя не се дръпна. Май си мислеше, че ме успокоява.... След известно време прегърнати на дивана ми, аз я целунах. Тя леко се дръпна ( казах ви, отдавна не бяхме имали интимен момент ). Въпреки, че се напрегна от случилото се опита да го скрие. И тогава аз продължих. Правихме невероятен секс или от толкова чакане на мен ми изглеждаше такъв.. не знам. Веднага реших да повдигна темата за нас, защото съм решил повече никога да не изпускам момента. Тя обаче ми каза да не говорим за това и че за днес доста сме говорили за сложни неща. Да се насладим на момента и да помълчим. Тя винаги е права. Щом не иска, няма ( така реших ). Минаха две седмици. Чувахме се, но ни беше лудница и не можахме да се видим. Най сетне дойде мига да се видим. Пак у нас. Отворих вратата и още щом тя влезе я целунах. Тя ми отвърна, но имаше някаква резерва или се изненада по скоро, защото никога не съм го правил така. Винаги съм търсил интимен контакт след часове разговори за какво ли не. Някак си в разговорите я чувствам все по близка и имам нужда и от това да я почувствам. Особено е и не може да се обясни. А аз не съм човек, който обича много да говори. Да не кажа, че само с нея го правя. Та така. След предния път бях набрал сили да се боря за нея. Тя не пожела да говори за нас и аз реших да действам, защото трябва да знам какво става и става ли нещо. Седнахме да се видим, тя трябваше да ми оправи едни документи и ги носеше. Прехвърлих ги набързо, защото не исках да говорим за бизнес, а за нас. Бяхме близо един до друг. Казах й : Всичко е перфектно и я целунах отново. Този път тя не се дръпна. Правихме секс отново и тоя път не си въобразявам. Чувствам се уникално с нея. Нейна приятелка й се обади и тя си тръгна. Нещата между нас за мен тръгнаха. Интимните ни срещи продължиха около месец. Бях на върха. Последния път в който бяхме интимни реших да говоря, независимо дали тя иска. Ние сме двойка, но тя не го осъзнава. Аз спрях да се виждам с приятелката ми, тя не спеше с мъжа й. Ми... нещата са ясни. Докато лежахме сгушени, аз я притиснах до себе си и й казах, че имам проблем за който да говорим или по скоро аз да говоря. Обясних й че ще се разделя с приятелката ми и искам тя да дойде при мен. Че не мога да живея така.! Че съм готов да я загубя, нека всичко да се окаже фалшиво и илюзия, НО искам да опитаме. Искам да е с мен. Не ми пука кой какво ще каже. АЗ обичам и СЪМ обичан. Имам всичко материално, но нямам това което искам с цялото си сърце. Това пред което парите са хартия - любов. Аз знам, че тя не е с мен за пари, а всички останали жени ги гледам като злато търсачки. Вярвам само на нея. Искам да й подсигуря живот на принцеса. Мога. Искам. Не искам да я гледам уморена от работа и домашни задължения. Искам да обиколи света с мен и децата ни. Нямам против да се вижда с мъжа си, но искам да е бившия, а аз единствения... Още неща казах, но ще спра, защото ми е неловко, а и да не ви отегча.. Тя не каза й дума. Погледнах я, а тя плаче. Молих да ми каже какво има, какво чувства, но тя така се разстрои, че аз спрях да настоявам.
Два дни след случилото се видяхме на кафе. Усещах, че има нещо странно. Въздуха сякаш беше тежък. Не смеех да питам за нас. Говорихме малко, отпуснахме се и аз й казах, че съм признал всичко, което чувствам, но целта ми не е била да я притискам или разстройвам и че не искам да изпускам мига. Че може би съм прибързал. Тогава ТЯ ми хавана ръката и с цялото хладнокръвие на което човек е способен ми каза, че трябва да забравя всичко между нас. Каза, че ме обича, но не по този начин, по който аз нея. Че е спала с мен, защото съм имал труден период и знае за чувствата ми. Мислела че ми помага.???? Преди години ме обичала, но осъзнала, че е като приятел само.
Дръпнах ръката си. Чувствах се отвратително. Това е гавра, подвеждане, нищо приятелско. Знае че я обичам. Какво си мисли по дяволите. Не й го казах, но го чувствах. Кой по дяволите спи с никой, който смята само за приятел. Едва издържах да не стана на мига. Тя продължаваше да ме гледа право в очите, сякаш ме изследваше. Видя, че ме разстрои и по лицето й се стичаха сълзи. Каза ми : Извинявай! Подведох те! Обичам те като приятел и не знам защо позволих да се подведеш. Обичам съпруга си и ще остана с него. Ще те разбера ако не искаш да ме виждаш вече. Побеснях, но го прикрих. Казах й, че ми трябва време. Че не мога да го осмисля още. Тя ми каза : Имаш цялото време на света, няма да те пришпорвам, каквото кажеш ще стане. Тръгнахме си. Тя ме целуна по бузата и ми обърна гръб. Качих се в колата, бях като пиян. Триех лицето си от тази целувка на ЮДА и не можех да повярвам, че ТЯ е някой друг... Не й се обадих! Тя ми се обади след седмица да ме пита дали й се сърдя. Казах й : Не, но не мога да се виждам известно време с теб. Не знам колко, но не мога! Тя ми каза : ОК! Но въпреки всичко те обичам и съм ти приятел все още.
Затворих й! Не й казах нищо, защото нямаше да е хубаво.
И отново драги читатели не бях прав. Аз съм добър бизнесмен без никаква интуиция за личния живот. Пълен кретен. Трябваше да се сетя, че има нещо нередно. Познавам я от години. На тази маса тогава не седеше ТЯ, а друг човек. Миналия месец случайно се засякох с майка й в един детски кът ( бяхме на рожден ден с децата ). Жената ме познава от години, но не знае за нас в интимен план. Знае, че сме супер близки приятели с дъщеря й. Аз само я поздравих, а тя женицата седна да ме види. Разпитва ме как съм. Едвам издържах. По едно време ме пита дали съм се чувала с дъщеря й. Аз и казах, че лятото имахме повече време, но сега ми е лудница и след нова година ще я чуя. Много пътувам защото преместих част от бизнеса си в Германия и съм за малко в БГ. Тогава тя ми каза, че щом често пътувам натам мога да видя дъщеря й и да пратила нещо по мен. Щял съм да я зарадвам. Аз се изненадах. Значи пак е заминала, но без детето??? Светна ми лампата, че нещо става. Реших да се направя, че знам че не е тука и попитах, защо е тръгнала без детето. Последния път бяха с него. Това което чух искам да го изтрия от главата си да не беше вярно.
Жената каза, че рака отново се е събудил и са заминали само с мъжа й, за да не гледа детето майка си в болница, че вече разбира всичко. Че последните две години всичко уж отминало, но пак имало проблем. Че това лято всички се радвали че тя живнала, но нещо нещата се объркали. Разплака се и каза : Ходи да я видиш. Знам, че ти е трудно да я гледаш такава, но ти си й единствения приятел, който тя обича. Винаги пръв знаеш къде е тя и как е. Намери време, на път ти е. Предния път не отиде, но тоя път отиди.
Вцепених се! Аз дори не подозирах. Тя никога не ми е казвала че е болна. Върнах лентата и се сетих, че реално когато тя замина първия път, каза че отива за 1 г., а се върна по-рано. Мислех, че бяга от мен, а тя е отивала да се лекува. Беше отслабнала, а аз реших, че е заради стреса на новото място.. Мога всичко да приема, дори да не ме обича, но да е жива и здрава.
Обадих й се да я питам как е. Тя ме излъга че е добре и работи, че скоро и детето ще вземат, но апартамент оправят. Че като дойде за детето може да се видим. Откачих! Защо ме лъже. Заминах за Германия и отидох директно в болницата... И знаете ли какво? Тя не ме прие ( и тия тъпанари не ме пуснаха ). В коридора мернах нейната приятелка, тъкмо си тръгваше. Помолих я да се видим. Подозирах, че знае за нас. Седнахме в кафето до болницата и започнах да я разпитвам. Според мен тя нямаше намерение нищо да ми казва, но като видя окаяния ми вид ми сподели всичко, което не съм виждал.
Как тя е искала да се разведе дори преди мен, но е разбрала за болестта и не е искала да знам. Не можела да преживее да я видя в това състояние.
Мъжа й не искал да й даде развод, защото я познава добре, че никога няма да се оплаче и няма кой да се грижи за нея, а очевидно е имала нужда. Разбрали се били, че ако се оправи ще се разведат, но ако нещата се усложнят да не причиняват постоянен стрес на детето.
Като се прибрала ме е държала на страна защото е била в ремисия и е чакала 2 г. да се увери че всичко е наред ( така са казали докторите ). Че като тази година нещата са тръгнали между нас е мислела че всичко ще се нареди, но болестта се е върнала и това не било добър знак и за това ми е казала, че не ме обича по правилния за мен начин. Според нея било по-добре да мисля лошо за нея от колкото да страдам ако стане най-лошото. Целия пъзел от несъвместими части ми се нареди в разговор от половин час. Момичето ме помоли да не казвам, че знам от нея, но ми го споделя, за да намеря начин да говоря с нея и да я убедя да се видим. Че ще й дам сила. Да не се притеснявам от мъжа й, защото той е наясно че тя обича друг.
И така към всички. Първото усещане за човека е най- правилно. ДА! ТЯ Е ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА МИ. Обичах, разочаровах се, чаках, обичах, мразех, а сега я обичам повече от всичко. Ходя по два пъти в седмицата до въпросната болница, знам кой е прозореца на стаята й, мога да вляза с подкупа на някой доктор, но ще чакам тя да ме приеме. Ще уважа решението й! Тя винаги е права.
Ако се оправи ще се радвам да ви споделя. Все ми е тая дали ще сме заедно, само да се оправи. Ако не пиша... забравете НИ! Не ни било писано. Спомняйте си за нас като извадка от някоя драма и УЛАВЯЙТЕ СВОЯ МИГ. Дори да е за кратко, дори да е грешка, дори да е фалшиво, дори да разрушите живота си, дори да имате 100 деца …не се отказвайте да бъдете щастливи. Дано и ТЯ да бъде!

Благодаря на всички за отделеното време! Съжалявам, че ви разочаровах, очевидно нямам добра преценка за нещата.

45.   Преди време следях тази тема и сега наскоро се сетих пак. Твоят разказ много ме трогна. Надявам се жената да се оправи, и нещата да се наредят за вас двамата.