Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторката : Първо искам да ви благодаря за коментарите, наистина виждам разбиване и това ми помага. Второ - искам да се извиня за обърканата история, чак сега я прочетох наново, но бях леко афектирана като я писах...
До номер едно : Все едно си прочела някои от моите терзания. И аз много дълго се лутам в този лабиринт, но все още не съм излезнала от него и не съм готова да го отпиша. И при мен по-често се получава аз да го търся и точно за това бях адски ядосана, когато писах тази история - защото аз се интересувам от него, как е и т. н. , а той понякога ми отбива. Както и да е. Благодаря за коментара ти :)

До Номер 2 : Проблемът се състои в това, че чувствата може и да са споделени, а от страх или от глупост нито аз, нито той правим нещо. Изпускаме шанс, може би.

До Номер 3: Искрено ти благодаря за коментара. Много ми помогна да видя и мъжка гледна точка, а и имаш страшни попадения в разсъжденията си. Да, той никога не е имал истинска връзка, дори отрича връзките. Има си семейни и всякакви други проблеми, които адски го натоварват. И да, наистина той е твърде вероятно да не е видял какво е обич и сега малко да се стресира от това. Евала ти на теб, че си постъпил мъжки и си й казал. Дано тя го оцени в крайна сметка и нещата ви се получат :) А това, което каза за приятелството - за него не знам, но за мен си е ужасно само да си представя да го загубя като приятел. Благодаря, че се отзова на историята ми :)

До номер 4 : Кратко и ясно си написал/а какво трябва да направя и аз го знам. Само че... Не е толкова лесно за изпълнения. И аз, той явно, си имаме своите терзания. Съгласна съм, че трябва да опитам и дано се престраша скоро.

До номер 5: Аз не мисля, че възрастта играе особена роля. Да, това е притеснение за Вас, но все пак, ако имате изградени отношения с този човек, той ви познава и се надявам да подозира за притесненията Ви и да ги разбира. " Бъди себе си " - винаги съм се стремяла да не изневерявам на себе си, но по този въпрос ужасно се размеквам и изпадам в моменти на слабост. Като това с колата :) твърде вероятно е и някой ден да го направя...
Ако мога и аз да дам съвет - премахнете от съзнанието си тази " причина". Стискам палци, успех :) и благодаря за мнението

7.   Една момиче не бива да тича по момче. Бъди дама и си намери някой, който ще те носи на ръце, за да се чувстваш добре. С този щом досега не е станало, забрави. Това е любовта, да, слабост, и се пребори с нея, за да срещнеш друга любов.

8.   Аз съм 3:

Благодаря за милите думи. За приятелството... сещам се за една реплика от филм, не се сещам кой, но много ми харесва като приказка: "При истинското приятелство няма понятието -само приятели ". Ако е толкова голям приятел за теб, и ти си най-голямата пр. за него, не виждам причина приятелството да се разваля, камо ли да се отдалечава. Като цяло не мога да разбера това нещо - взимаме примера момиче среща момче, стават приятели... момчето се влюбва, казва на момичето, тя се отдръпва въпреки, че и тя го харесва, вижда, че й сваля звезди, ... и накрая като за капак на романтиката -Мии, само приятели ако може. Ок, но това е супер гадно, чувстваш се използван. Не е ли това човекът от мечтите ти- този приятел, който изпълнява желанията ти, а не този биткаджия доето те черпи по заведенията за да преспи с теб?

9.   Авторката : 3, ако мога така да те наричам, много истинна е тази реплика от филма. Аз го чувствам точно така и за това понякага се паля доста и се изнервям, защото човек като дава всичко от себе си... очаква същото в някакво отношение. А иначе за този толкова изтъркан модел за момиче среща момче и се влюбват... виждала съм го много пъти, за жалост. И нямам обяснение за случващото се. Това беше и един от мотивите да пиша тук - защо всеки се е вкарал в някаква рамка или модел и не може да излезе от нея? !
И яз помня една фраза от филм " Човек, въпреки всичко, не може да бъде госпадар на чувствата си. "
И все пак мисля, че приятелството трябва да бъде пазено. В днешно време и без това няма много истински хора, че дай и да губим тези, дето сме открили. Аз от това се опасявам...

10.   Пак съм н. 3 :
Все пак няма нищо по-хубаво от това човека до теб да ти бъде най-добрият приятел, нали? Основата е доверието, което пък идва когато сте дълго време заедно. Вие сте заедно (макар и неофициално към 4 години-прочетох, че завършвате висше), вероятно си помагате много за лекции, изпити... за емоционално ниво даже :-D. Инвестирала си супер много нерви и време за него.
Дълго време вече се чудя аз ли съм в грешка нещо или явно очаквам прекалено много от хората около мен. Та аз давам НАЙ-ДОБРОТО от себе си ( тук май прозвучах егоистично, но не съм такъв човек )
Таа за доверието, виждам, че той ти се доверява (макар и мълчаливо), ти доверяваш ли му се,?

11.   Интересна история. Ще ти дам моя съвет. Момче съм (ако има значение) и съм минал през горе долу същото нещо като теб с разликата, че момичето е омъжено с дете, но между нас никога не е имало каквато и да е била интимност. Просто прекарвахме страшно много от времето си заедно. Тя ми е казвала, че ме харесва и в интерест на истината аз също бях хлътнал по нея. Както и да е да не влизам в детайли моят съвет е следния:

РАЗКРИЙ МУ ЧУВСТВАТА СИ. С него си по 12-14 часа. Всичко си споделяте. Говорите си на всякакви теми и най вече ВИЕ СЕ ИМАТЕ ЕДИН ДРУГ. Никое момче няма да прекарва толкова време с даден човек освен ако не изпитва някакви чувства към този персон. Дори с най добрия си приятел ще прекара най много няколко часа и ще му писне, но за момиче ооо тогава ако трябва на ръце ще стои и ще стиска зъби понеже е толкова влюбен, а като е влюбен не изпитва никакво друго неприятно усещане.

Явно при вас нещата са се получили по естествения начин (който е и най хубав) и както казват повечето хора, любовта връхлита като огромна вълна и то когато най малко я търсиш/очакваш и в един момент се озоваваш на гребена на тази вълна. При вас това се е случило. Знам, че е много трудно да си признаеш чувствата на този човек. Знам, че страха от загуба на такъв човек като приятел е голяма работа, но както ги виждам нещата имаш 3 опции:

1. Да му кажеш какво чувстваш и дори да те отхвърли с предтекста, че той нищо не изпитва към теб а само приятелски чувства и то ако наистина е така пак да си останете приятели, даже и още по добри от преди, понеже това ще закали приятелството ви (ако наистина той държи на него)

2. Да му кажеш какво чувстваш и той да отговори по същия начин (най добрия сценарий в случая). И да има хепи ендинг (доста голяма вероятност).

3. Да се затвориш в себе си и по точно това твое влечение, да му набиеш катинара и никога да не му разкриеш какво изпитваш към него до момента в който той ще си намери приятелка, ще се ожени за нея, ще си създаде деца и семейство, малко по малко ще се дистанцира от теб, понеже ще има други много по важни хора в живота и ти ще съжаляваш и до края на дните си ще си задаваш въпроса: "Какво ли би станало ако му бях разкрила чувствата си? ". Това ще те измъчва, ще те изяжда отвътре всеки път като се сетиш за него. Всеки път като си представиш живот малко по хубав от този, който живееш на момента.

Е стига съм писал. Топката е в твойте ръце както се казва или в случая краката са си твои. Ти реши по коя от трите пътеки да поемеш.

Поздрави

12.   Авторката: н 3 На въпроса ти мога да отговоря само така - да, напълно, абсолютно му се доверявам, вслушвам се в съветите му, даже понякога се мисля за наивна, защото смятам, че никога няма да ме предаде :) Или ми се иска просто да го вярвам.

Номер 11, благодаря ти искрено за коментара. Някак като до видя написано осъзнавам, че всъщност няма смисъл да протакам. Наистина и двамата искаме да прекарваме заедно времето си, имаме се малко или много, както ти се изразил, така че остава само словесно да му кажа :)
Още веднъж, благодаря за подкрепата!

13.   Н. 3 :
Значи чакаме да се похвалиш скоро...
Стискаме палци.

14.   А защо трябва да го правиш с думи? Не живеем във филм и дългите диалози и тем подобни глупости затормозяват много хората.

Аз съм страшно притеснителна.. все ме е страх другия да не отдръпне, все мисля дали съм прочела правилно сигналите. Изпуснах много шансове така и последния реших да не го изпускам. Работех в едно кафете, той идваше често, сваляхме се, закачахме се.. глупости до небесата. Оставаше последен от клиентите, идваше с различни приятели, виждах, че ме гледат и ме обсъждат. Една вечер, когато пак беше останал последен го помолих да ми помогне да прибера масите. Той ми помогна и седнахме да изпушим по една цигара. После се оказа, че се е притеснявал повече и от мен. Седнах до него и леко побутнах рамото му - като в някаква романтична анимация и казах само "Благодаря, че ми помогна" - почти го прошепнах и обърнах лице към него. Той ме целуна.

Заедно сме от две години, подготвяме сватба и няма човек, който да обичам или да съм обичала повече. Той е моя най-добър приятел, моята закрила, моето рамо.

Така че... остави думите. Пробвай с милувка, с лек натиск. Пробвай ако не сте се виждали известно време да му се хвърлиш на врата. Нека започне на игра, покажи, че искаш близост... ако и той иска би трябвало да се възползва от шанса. Ако ви помогне, излезте преди това и се почерпете малко.

15.   Някакъв напредък има ли?

16.   И все пак ще има ли новини от авторката? :-)

17.   Авторката : Първо - Честита Нова Година :) Нова година , нов късмет. Аз прекарах тази нова година с гореспоменатия човек и беше много вълнуващо.Поне разбрах със сигурност ,че съм толкова важна за него,че заряза всичко,за да сме заедно. :)
Благодаря на всички за коментарите, много късмет и любов ви желая през новата година :)

19.   Има ли новини от авторката?

20.   Авторката : Здравейте.. Чак - пат влизам и си препрочитам историята... Спомням си за Новата година, която изкарахме заедно и си мисля къде се разминахме. Разбира се това са си мои мисли и терзания, а на вас, които четете ще кажа няколко неща, които осъзнах :
Първо : Когато нещо е писано да стане - то ще стане. Ние можем да променим само малка част от съдбата си.
Второ : Не забравяйте приятелите си. Ето аз с този човек може и нищо да не стане ( което е сигурно вече ), но сме приятели. Чувам, че иска да се виждаме, да се чуваме. Да прекарваме добре. Та, не изоставяйте хора, които искат да са с вас.
И трето : Грижете се за себе си. Ако ти не се погрижиш за себе си - кой ще го направи? Не съм егоист, егоцентрик и не ме тресе нарцисизъм, но виждам как обществото се е преориентирало към едно нещо - гледам аз да съм добре, а майната му на всичко друго. Абсолютно съгласна съм, само с една поправка - гледам и хората, които обичам да са добре. И тогава... какво повече му трябва на човек.
Бъдете здрави и обичани! :)

21.   Здравейте, искам само да ви кажа, че в днешно време отношенията, били приятелски или друг вид стават все по - сложни и объркани. Много от хората на тази възраст не знаят какво искат и мисленето не се знае кога ще им се промени. Мога да дам пример за хора, които даже се дърпат да ми бъдат приятели без да си обяснявам причината, не съм се държала лошо към тях, нито съм лицемерна и тн. И понякога се питам къде е проблемът - в мен, в тях, или във всички нас, толкова ли станахме лекомислени и недорасли, да ни е страх да се сближим с даден човек. Всеки има право на шанс, независимо за какви отношения става въпрос...
Поздрави!

22.   Историята е стара и не знам авторката дали чете още и дали има смисъл да пиша, но едно нещо ми направи впечатление. Казваш, че дори не използва думата "приятели", което е меко казано странно. Мисля си, че той усеща (или просто предполага) накъде клониш, и се опитва да наложи някаква дистанция, по косвен начин разбира се, за да не развали отношенията ви. Чисто предположение, може и да греша, но това не пречи да поставиш въпроса директно. Говори откровено с него, обясни му как се чувстваш. Оттам нататък нещата са в негови ръце. Стискам палци! (ако вече не си го направила)

23.   Номер 21, ужасно си права. Хората все повече не оценяват, ако си направил нещо добро за тях. Момента, в който се "оправят" в живота - те забравят, изхвърлят те от него и не желаят и да се сещат за теб. Вече ми се струва, че това е цялостното възпитание в държавата. Много е жалко наистина - забравяме приятелите си, забравяме всичко.
Авторката е много права - всеки трябва да се погрижи за себе си първо - и аз добавям - да не бъде неблагодарен! Обичайте, но обичайте и уважавайте себе си първо.

26.   Авторката съм. Влизам тук рядко и препрочитам историята си. Уви, няма развитие в никакъв аспект. Но поне ме радва, че има коментари. Благодаря ви, за което :)
Номер 21, съгласна съм напълно с теб.
Номер 22 - да и на мен това ми направи силно впечатление- не казва приятели, а познати. Аз не отреагирам, защото го познавам. После в даден момент, когато аз споделя, че се чувствам самотна, че съм потресена от лицемерието около мен... Той просто ми изтърсва " Е нали знаеш, че на мен можеш да разчиташ"... Нещо, което просто познат не би го казал. Всичко е много странно и объркано, а аз не искам да го обърквам още повече... Нека да си остане така.
Отново - благодаря на коментарите :) Бъдете щастливи!

27.   Още ли не сте се натаковали?

28.   Тази история може да завърши по три начина
1.ти не му признаваш и всеки отива там откъдето е дошъл и забравяте един за друг
2.признаваш му, но той те отрязва и всеки отива там откъдето е дошъл и забравяте един за друг
3.признаваш му, той ти казва,че изпитва същото и ставате гаджета
Ти избираш какво да правиш .. Успех :)

MJ

29.   Има ли някакви новини от авторката?

30.   Много съжалявам, че не съм видяла историята по-рано, а уж обичам да се ровя в този сайт.
След толкова много време и очевидно развитие на нещата в неприятна за авторката посока, бих искала да кажа само едно:
На времето имаше една баба на село, (аз съм била на 7-8 години) тя виждаше как аз не бях обичана от родителите си и точно тогава почина баба ми, която най-много обичах, тъгувах много, та един ден стоях на чешмата и топях краката си в студената вода. Тя ме видя, дойде едвам до мен, погледна ме и ми каза: "Чедо, ние едно време не можехме да избираме кого да обичаме, избираха ги нашите родители, отначало се съпротивлявах, но смирено, годините минаваха, дядото почина и сега знаеш ли какво, осъзнах че любовта е като въздуха-мислиш си, че я няма, а тя е там, едва когато не можеш да си поемеш дъх разбираш, че тя винаги е била там, но не си я усещал. Не жали, чадо мъртвите, не жали болните, не жали изоставените, жали тези - живите, които цял живот живеят някак си без въздух, защото няма цвете, което да живее без въздух. "
Разбира се всеки приема любовта като нещо различно - едни си мислят, че е слабост, други - страст, но всички говорят на един и същ език на любовта. Радвай се, че си обичала, обичаш и ще обичаш, защото както бабата каза "няма цвете, което да живее без въздух", независимо споделена ли е била или не.

Merriyah

31.   Авторката съм. Страхотно изненадана, че има дори нови коментари след 2 години! Благодаря ВИ!
Положението се промени. Аз се разкрих. И той се престраши. Оказа се, че сме много близки приятели. И ако преди това не ме устройваше, сега го чувствам като правилното развитие. И да - обичам го! Но по онзи начин - като да видиш стар приятел, най-близкият ти.

Благодаря искрено на Merriyah. Трябва да се вслушваме в старите хора. Ти си била малка, а виж как помниш тези думи и до ден днешен. И то, защото са толкова истински! Това е истината за живота. Не всичко можем да видим или докоснем, но любовта я има и се усеща.
Пожелавам на всички, макар и случайно преминали през моята история едно - да не бъдат цветя без въздух. Цъфтете, хора. Аз оцених всичко и сега без страх си цъфтя. Нищо, че е края на дъждовния септември ;)

32.   Аз съм н. 3.
При мен има някакво малко раздвижване, което за съжаление ме обърка още повече през тези две години от публикацията ми. Вече сме завършили, трябваше да учим заедно магистратура сега, но нямахме парите... както и да е. С нея сме все още само приятели, аз все още виждам, че не съм й безразличен. През тези две години се случиха куп неща, бяхме си заедно все така в университета, пак всички виждаха, че има нещо между нас и ни бъзикаха, че сме двойка. Тя само се усмихваше, слагаше някаква маска за пред другите, не искаха да я подиграват, защото си има някакви психически травми от училище и се правеше понякога на такава каквато не е. Тя говори някакви неща, които даже не мога да ги свържа с нея, не го вярвам. Особено голямото раздвижване стана последната година, един-два пъти я прегърнах, целувал съм я и по бузата. Завършихме и кандидатствахме за магистратура. Виждахме се 4-5 пъти. Когато вече имаше резултати за магистратурата абсолютно всичко се срина. Не се записахме, два дена след това ми звъня и плачеше много... 15 минути не можах да я утеша. Тя ми каза, че не е щастлива, има проблеми вкъщи много с родителите си (те са старомодни, разпитват я и я ограничават и са по цял ден в тях, защото са пенсионери) и аз естествено оставам втрещен от всичко това. Сега търсим работа, чуваме се през 3 седмици, ако тя ми звънне, защото не знам дали е удобно въобще да говори и какво става с нея. Вече си мисля, че родителите са причината тя да не може да ми отвърне. Не иска проблеми с тях и с мен и просто чака, аз поне така си обяснявам ситуацията.
Дано всичко се нареди, защото аз наистина я харесвам, а и виждам, че и тя ме харесва, но нещо я спира. Възможно ли е да се срамува от родителите си? Кажете ми вие какво мислите, имаме ли шанс да сме двойка?

33.   Късно прочитам и аз тази история, радвам се за авторката, лично аз го преживях същото като теб но аз за разлика от теб не признах чуствата си към нея минаха 2години и тя си хвана приятел вече са заедно почти година тя се записа да учи замина а аз останах сам, от страх да не я загубя като приятелка не и признах чуствата си, сега тя е щастлива аз не съдба, но поне си останахме приятели при това добре виждаме се често..

34.   Номер 3 съм, има ли раздвижване на ситуацията в темата?

35.   Здравейте:)

От известно време се зачитам в сайта, и в повечето истории, забелязвам еднакви повтарящи се модели. Няма да ги анализирам един по един, а ще се опитам да бъда полезен с мнение, относно този случай, като гледам е доста често срещан:)


Знам, че когато са намесени силни чувства, ясната преценка за нещата, отива някъде на разходка. Основния проблем който виждам, е страхът от това да не бъдеш наранен, отхвърлен и изправен пред възможността, вместо да спечелиш любим човек, да изгубиш добър приятел.


Сега и моя съвет. ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ!!!
Някои хора са по-обрани, имат нужда не само да им се намеква, имат нужда да им се каже право в очите, защото тях ги тресе същата несигурност както вас. Във всяка връзка едният е водещ, той е инициативния, той предприема първата крачка. Отърсете се от клишетата, той е мъжът, той трябва да направи еди какво си, тя е жената, тя е длъжна да е такава:)

Когато искате нещо, трябва да се борите за него.
Отивате при човека и му казвате, без страх, без притеснение, ти за мен си, нещо повече от приятел, нещо повече от колега... , ти си човека с който ми е приятно, ти си човека с който искам да бъда... да не изпадам в описания, вие си знаете какво чувствате, и какво точно да му кажете. Важно е да го показвате, но още по-важно е да му го КАЖЕТЕ, право куме в очи.

От тук нататък има два варианта, досто по-приемлива цифра, от хилядите, които ви се въртят в неспокойните и влюбени глави:)


1. Нещата стават, човека ви прегръща, целува и казва, аз се чувствам по същия начин, но просто ме беше страх да ти призная, ех тоя пусти страх:)

2. Нещата не се получават, следва болка, тъга, огорчение и една камара кофти чувства:)


Не ви се спи, не ви диша, не искате да виждате никой и нищо.
В момента не можете да го видите, но все пак сте спечелили нещо от тая работа, а именно ЯСНОТА.

Няма да превъртате хиляди идеи, няма да се чудите, ами ако бях направил това, или онова, какво ли щеше да се случи. Направили сте единственото нещо, което може дайствително да ви покаже, имате ли бъдеще с този човек.

Живота е много красив, но и страшно кратък, няма смисъл да го прекарваме в прекомерни размишления, трябва и да се действа. Много хора към края на живота си, когато започват да си правят равносметка, съжаляват най-много, не за неща които са направили, а за неща които не са осмелили да направят.

Знаете ли защо е така?

Защото в момента в който са предприели нещо, момента в който са опитали, са получили ЯСНОТА. Поняко получаваме нещата които искаме, ( не говоря само за любов, а за всяко едно дребно, или съществено нещо в живота) понякога не, просто светът е устроен така. Когато въображението е оставено да се вихри, без да е изправено пред суровата действителност, и двата варианта, СТАВА и НЕ СТВАВА. Остава един живот изпълнен със съмнения, и въпроси от сорта, ами ако...

Живейте го тоя живот, не се страхувайте, пробвайте, грешете, учете се и най-важното, не се колебайте.

И за довиждане, една мисъл която много ми харесва.

Очакването на смъртта, е хиляди пъти по-страшно, от самата смърт. :)

Надявам се да съм бил полезен:)

М33