Рак погуби майка ми...
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2681 пъти
Може би това което аз ще споделя много хора са го изпитали и ще се сблъскат с него /дано да са по малко/ но аз искам тук да го направя.


Майка ми почина от рак на гърдата на 07. 09. 2013г.
Няколко месеца беше на легло и ние с брат ми я гледахме заедно до колкото можехме и до колкото ни стигаха финансите. Той е на 35г. а аз на 22г. той работи в сферата на строителството. Аз съм сервитьор.
Баща ми почина също тази година на 14. 02. 2013г. от няколко инсулта.

Но нека започна от началото...

Баща ми беше на 59 години когато получи първият инсулт. Не беше никак добре, нормално. Започна да не е добре с главата. Започна да забравя, започна да става агресивен към мен, майкс ми, брат и всички други. В нас стана страшно...
Започнаха да се крият ножове, вилици, всичко което можеше да бъде опасно.
Всички живеехме в страх нещо да не се случи с нас. Даже за няколко дена той лежа в психо диспансера.

Малко по късно получи и втори инсулт който вече го прикова на леглото и с ден на ден той огасваше.

и от първият август-2012г
и вторият- декември 2013г той почина на 14. 2013г.

Голям удар за всички макар и да знаехме какво ни очаква.
Не след дълго майка ми която е на 53г. започна да я боли единият крак когато месец юни 2013г. не падна и си счупи тазобедрената става.
Тогава с брат ми разбрахме страшната диагноза РАК!
Оказа се има рак на гърдата и вече е тръгнал по костите.
Лекарите тогава ни казаха че нищо не може да се направи...
Питахме кого ли не, ходихме каде ли не....
но... отговорите бяха еедни и същи....
да се готвим за най лошото...
Не можех бда повярвам че само за няколко месеца се повтаря всичко първо с баща ми после и с майка ми.
Но никога в мене не огасваше надеждата че все пак макар и малко надежда има за нея да се излекува..
Но за съжеление не беше така.
От ден на ден тя угасваше малко по малко.
Болеста тръгваше от гърдата по костите и след това по дробовете до като почна да диша много тешко.
И след всички нейни мъки тя почина на 07. 0. 6. 2013г.
В този момент живота ми се срина както и всичко останало за всичко се бях подготвил знаех че ще я изгубя но все пак...

Та аз сам на 22 години...
за 6-7 месеца загубих и майка ми и баща ми...


Знам че много хора са загубили своите родители но за мен беше страшен удар. Благодаря на Господ че имам добри приятели които ми помагат да се справям с всичко това но наистина ми е много трудно.

Писах тук да попитам за съвет как да се справя с тази болка...
Как да продължа напред въпреки всичко това ей така просто дайте съвет...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 3671740662

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Загубата на близки хора винаги е тежък удар за нас останалите живи, но това е неминуемия край на всеки. Безсилен е човек да промени каквото и да е в тази връзка, но човек може да промени начина си на живот, начина си на мислене, действията си и да стане по-добър от това което е. Промяната става чрез вяра в това, че живота ни в материалното тяло има определена продължителност, след това Бог е отредил какво да бъде. Вярата идва чрез четене, слушане и зачитане на словото, а словото е в Библията и то ни учи как да живеем. Словото ни учи да бъдем силни и неотстъпни във вярата, винаги да се надяваме, да се молим и да обичаме защото те - вярата, надеждата и любовта са вечни и чрез тях живота ще продължи макар и да бъде в "измерение" което не познаваме(описано е че ще приличаме на ангелите? ! ). Затова не трябва да се предаваме на отчаяние, а да сме твърди в любовта и вярата към Бог и хората. Много хора започват да вярват след загубата на близък и може би това е шанса ни да не се отделяме от Бог. Защото човек който разчита само на нещата в материалното измерение остава излъган в очакванията си - материалното загива преждевременно, но духовното остава макар и "невидимо" за нас - това са чувства, спомени, усещания, сънища, преживявания и предсказания, съвест и разум които никой не може да обясни задоволително, но библията ги обяснява и ни дава вярата че всичко пак ще бъде, но при Бог един ден. Без лошото, без болести и скърби и сълзи и болка, защото тогава ще бъде "Бог всичко у всички". Ето тази вяра трябва да ни крепи и води към осъзнаване на истината и преодоляване страха от смъртта, която е първата смърт - умиране на материалното тяло. Трябва да се страхуваме и пазим да не умрат духовните ценности у нас, което автоматически води до умиране на нашата душа, която никога няма да бъде възстановена отново. А ако приемем любовта към всички хора и живия Бог за наше верую, чрез този Дух ще живеем вечно у Бог. С други думи, човек трябва да обича всичко живо сътворено от Бог, да не залита по материалния живот и да се научи да губи, защото живота не е само печалба. Защото и добро и лошо - всичко е от Бога за наше изпитание и пречистване. Сега не го разбираме, но това ни е дадено да вярваме. Дано Бог да ти даде да разбираш и никога не губи вяра, че ще бъдеш един ден пак с близките си хора във вечния живот при Бога. Това ни е завещано!

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 9402718331

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Миличка, съжалявам много! Прегръщам те! Разплаках се... Сигурна съм, че няма такава друга болка. Това, което мога да те посъветвам е да благодариш на Бог, че си познавала родителите си, че си имала хубави моменти с тях. Другото е, не спирай да вярваш в това, че един ден пак ще сте заедно и повярвай те са на по-хубаво място. Няма да те лъжа, не съм губила никого и да чукна на дърво! Ще мине време, докато си стъпиш на крака, но се усмихвай, когато се погледнеш в огледалото и бъди силна. Друго не ти остава! Смело напред и ако имаш финансовата възможност посети психолог, за да си поговорите. :) Очакват те хубави моменти. Ще създадеш семейство и т. н. :)

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 13b74cb82d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Съжалявам за родителите ти. Моят баща е починал, когато съм била на 4 г., а сега на майка ми й откриха рак на белия дроб, много ме е страх какво може да се случи, нямам си никого освен нея. Поне да имах брат или сестра, но нямам.. аз с/у ужасните ми роднини, които са използвачи и злобари, биха се радвали, ако майка ми умре, ако аз остана сама. От както баща ми е починал я тормозеха и говореха гадости за нея, като например, че е убила баща ми. Говореха това на мен, на едно 9 - годишно дете, за да намрази собствената си майка, но има Господ и си получиха заслуженото за думите.

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: f374ff3c8a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Моите съболезнования! Сигурно в момента ти е много тежко и е нормално да е така. Все пак си загубил най-близките си хора. Сигурна съм, че времето няма как да заличи болката, защото това са родителите ти, но бъди сигурен, че те ще те пазят и винаги ще бъдат с теб духом. Опитай се да бъдеш силен, знам че е трудно. Когато имаш нужда можеш да отидеш и да запалиш свещички, да отидеш на гробовете им. Нормално е да се натъжаваш. В такива моменти си поплачи за да ти олекне. Казваш, че приятелите ти са до теб и това е важно. Бъди обграден от най-верните си приятели и се опитай да си намираш занимания, които да отвличат вниманието ти. Пожелавам ти оттук нататък на твоята улица да изгрее слънце и да ти предстоят само хубави неща.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: b20572ae01

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Авторе съжелявам за случилото се, но няма как да ги върнеш на този етап, въпреки че е било възможно да не умрат. Към 3, прочети Луиз Хей - Излекувай живота си и изгледай филма както и прочети книгата Джон Кехоу - Подсъзнанието всичко може. Имаш шанс да помогнеш на майка си, но най-важното е ВЯРАТА! Успех

 

...