Мислех, че съм я забравил
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2820 пъти
Преди години срещнах едно момиче. Тогава бях на 22 години, все още девствен, много неуверен и изпълнен с мечти. А тя бе момичето, което най-силно съм обичал, което съм боготворял и което много лесно изгубих. Тя не понасяше ревността, даде ми ясно да се разбере още преди да станем официално двойка, но аз много се боях да не изгубя. И накрая сам си изпросих раздялата.
Отне ми доста време да преодолея това, но се случи. Започнах да излизам с едно момиче, тя ме хареса много, аз... нямах чувства. Но бях с нея. И още съм с нея, вече четири години. И съвсем успешно и без притеснения, живеех в илюзията, че си я обичам, че можем да имаме бъдеще и тъй нататък. Но ето че се преместихме в София в края на май месец. Беше вълнуващо - смяна на квартира, работа, атмосфера... всичко. Но всичко вървеше по план, докато в началото на този месец не срещнах НЕЯ.
Засякохме се случайно не къде да е другаде ми в метрото. Стоя си аз, стоя си, мисля си нещо и по едно време усещам как някой ме ръга с пръст по рамото. И ето я - по-красива от всякога, поздравява ме толкова сърдечно, че все едно сме си най-добри приятели. Побъбрихме малко, повозихме се, каза ми къде работи, даде ми новия си телефон и се разделихме. Цял ден си мислех да й се обадя ли, да не й се обадя ли... Че накрая отидох до работата й. Тъкмо свършваше, отидохме в едно заведение и бъбрихме ли, бъбрихме. Тя се е променила, много се е променила и то все към добро. Ако едно време ми се струваше прекрасна, то сега мога да кажа, че е вълшебна фея, че съществуването й е нещо уникално на тази планета. За много кратко време е успяла да направи адски много в живота й, възхищавам й се. Възхищавам се на това колко е борбена и как не се предава, но го прави с такъв финес, че сякаш всяка спънка й носи радост.
Видяхме се още няколко пъти. Установих, че си има приятел, но не говори много за него, през повечето време сякаш той не съществува. И... не знам, може би нещата между тях не вървят. Може би имам шанс.
Чувствам се обаче много кофти заради жената до себе си. Знам че ме обича и знам че ще я нараня, но имам нужда да се върна назад и да доизживея тази любов. Мисля че с право обмислям да се разделя с нея. Знам че стъпвам на несигурно стъпало, скърца и може да се счупи, но това чувствам за правилно. Може накрая да си остана сам, но трябва да опитам да спечеля тази жена. Така е правилно. Да се разделя с настоящата си приятелка, да не я тормозя и нея със своите блянове и да следвам мечтата си. Пък ако не ми се получи здраве да е, ще страдам пак и толкоз. Но ако отново изникне нещо и от нейна страна, ще бъда толкова щастлив... толкова много щастлив.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: 4eb4d3bd8b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Как е възможно да живееш с човек, който не обичаш 4-ри години? ! Силно се надявам никога да не попадам на човек като теб. Това, че си още толкова влюбен в бившата си - не означава че и тя изпитва същото към теб и за това не говорила за настоящия си приятел. Според мен няма смисъл да таиш някакви надежди със това момиче. Вие сте имали връзка - приключила е. Защо да я обновявате като е минало толкова време? Не че е невъзможно, но Едно - че няма да е същото и по-бързо ще си омръзнете, и Второ - че в момента си на прага да допуснеш една голяма грешка. И тя е да й се умилкваш като кученце, под претекст да си й"най-добър приятел", докато не след дълго (ако тя не те забелязва като нещо повече), ще й зададеш въпроса "ти смяташ ли да бъдеш с мен или не? ". Просто... това което се опитваш да направиш сега е много рисковано и нож с две остриета. Не знам колко % е шанса тя да започне отново връзка с теб, но шанса да те нарани и отново да страдаш за стара любов е огромен. Но може би пък имаш нуждата отново да пострадаш, за да разбереш, че вие може би нямате бъдеще заедно? Колкото и кофти да е, ако не с първия, то с втория път 'насилствена връзка' наивният човек разбира, че трябва да продължи напред, а не да се връща назад за нещо, което вече е изгубено. Пак казвам - може да има шанс, което е много рядко и връзките не са особено трайни, но може да останеш й много наранен с разбити илюзии. Според мен, колкото и да е трудно спри да си правиш илюзии... ако не можеш да спреш с тях, явно е, че трябва да пострадаш, за да продължиш към новото. Успех!

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 3101a1d0ae

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Съгласна с номер 1, че такива връзки (ако я възобновите де) обикновено са нетрайни. Но пък от друга страна май е по-добре да рискуваш, един път се живее, а и такава любов трудно се среща. Опитай, пък каквото стане. Стискаме палци.. :-)

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: aaa94106ab

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен трябва да се разделиш със сегашната с приятелка щом не я обичаш и да си намериш момиче, което обичаш. Колкото до бившата ти, щом си има приятел трудно ще се раздели с него заради бивш. Но винаги може да опиташ... Успех!

 

...

горе^

преди: 11 години, 3 месеца hash: 5d6b333601

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Действай! Живей, за любовта, за чувството, че Обичаш! Щом не те е страх от самотата опитай! Аз съжелявам, че не се борих, за моята ЛЮБОВ! Ж 24

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 34dcf1b4d7

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Аз ще ти се скарам. Малко по-голяма съм от теб и си го позволявам като по-голяма сестра, като как ако щеш. Я се стегни малко, приятелче. Заради обърканите си чувства и мисли, заради някакви блянове си тръгнал да проваляш 4 човешки съдби и още колко всъщност. Защо е трябвало след 4 години да се появи някаква неизживяна история, за да се разделиш с приятелката си, която не обичаш? Защо сте се преместили да живеете заедно? Тя вече си представя сватба най-вероятно, направили сте решителна крачка към бъдещето и в един момент - ми не те обичам и никога не съм. Не се прави така. Но станалото - станало. Сега.. избий си от главата онази прекрасна фея за малко и помисли реално върху своя си живот - къде си и какво правиш, какво искаш да постигнеш и как ще го направиш. Какво ще правиш с една връзка, в която си се преструвал 4 години и как ще постъпиш така, че да боли най-малко. Предполага се, че плащате заедно сметките си, приятелката ти се е решила да се премести с теб, защото е виждала в това някаква сигурност. Сега ще трябва да посреща разходите си сама - ще се справи ли, няма ли да я провалиш. Ето това са все неща, скучно практични, но върху които трябва да помислиш. Ще останеш сам. И това не е лошо. По-добре сам, отколкото да играеш театър и да се правиш, че обичаш. После това, че онова момиче не говри за сегашния си приятел само ти се иска да означава, че нещата между тях не вървят. Може да го обича много силно, а стеб да я свързва някаква сладникава носталгия. Можеш да я спечелиш - няма непостижима цел, но дали тя иска да бъде спечелвана от теб, как ще се почувства сегашния й приятел. да - какво ти пука за него, не го познаваш. Но ако е човек, достоен за обич, ако е някой добър и почтен човек, който я прави щастлива и много я обича и я подкрепя? Тогава какво? Много е лесно да си кажеш - нещата между тях явно не вървят, защото така сам си отваряш вратата към това да се бориш за нея. Ти не знаешш цялата картинка. Ти виждаш онова, което е изгодно за теб. Спри се, преди да си наранил много хора. Сега ще ти кажа и защо изписвам тези редове. Защото съм в нейното положение. Имам прекрасен човек до себе си, който обичам и ме обича, с който ми е толкова хубаво, че не съм си представяла, че е възможно. И изневиделица в живота ми се върна бившия ми приятел - мъжът, който съм обичала безумно, но който ме остави. И изпаднах в толкова затормозяваща ситуация. Много обичам сегашния, но с бившия ме свързват някакви първи чувства, нещо силно, което не мога да пренебрегна с лека ръка. И какво стана - започнах да си мисля как да се измъквам от вкъщи, за да се виждам с бившия и се чувствах хем добре, хем ужасно. Не пожелавам на никого това чувство. И аз съм борбемн човек, от 16 годишна се справям сама и не се предавам, а трудностите ме стимулират, но какво се случи. Блокаж! Обърканите ми чувства ме направиха изнервена и започнах да бъркам, мислите ми изцяло бяха заети от тази история и не можех да се съсредоточа в нищо друго. Приятелят ми усещаше, че нещо ме мъчи, но не можех да споделя с него какво е. Той ми оказа подкрепа, а аз се чувствах отвратително, виновно. Изневерявах му в мислите си, а тайно се молех бившия да се откаже да ме търси. Той също има приятелка, казва, че не я обича. Една нощ цяла нощ ревах и не дадох на мъжа ми да спи. Той полудя от притеснение. Само казвах: не знам какво ми е, лошо ми е. На сутринта отидох в офис на глобул, смених си телефонния номер, напуснах работа, блокирах достъпа на непознати във фейсбук, смених паролата си на имейла - така че да не знам новата (една приятелка го направи и я заклех за нищо на света да не ми я казва) Направих си нов мейл. Вечерта бях още по-зле, но на следващата сутрин се събудих щастлива, пречистена. Бях направила избори сърцето ми усещаше, че е правилен. Гушнах се в приятеля ми и премълчах историята. Той явно разбра, че нещо такова се е случило, но запази самообладание и каза само, че много ме обича и че няма да ме пусне. Дано съм била полезна.

 

...