Споделена история от Любов и изневяра |
Истинска Любов
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1701 пъти
Здравей те аз съм момче на 23.
Извиняма се предварително ако историята ми ви се стори объркваща. :)
Реших да ви разкажа историята на моя живот до сега :)
Когато бях 14-15 години имах група от приятели с който бях постояно заедно цяло лято всяка година, в група имаше едно момиче с което бяхме най-добри приятели. С течение на времето започвах да изпитвам чуства към нея, беше ме страх да и призная какво изпитвам макар и да беше нещо толкова красиво. Но ето един ден се осмелих да излея душата си пред нея но за жалост тя неизпитваше нищо към мен, и това беше последния ден на нашето приятелство...
Много ме болеше, и много плаках от тогава почнах да блокирвам сякакви чуства и след години станах пълен емуционален инвалид, неизпитвах нищо към никой дори и когато близки хора починаха на мен ми беше все едно.
Явно бях намерил начин вече да неизпитвам емоционална болка нямаше нещо което да ме накара да порона и една сълза.
Преди 3 години разбрах че е възможно да имам рак, имах 6от10 от симптомите неизпитвах страх от смърта и неми пукаше за живота ми. Чудих се дали да кажа на родителите си, но това щеше да ги съсипе и сиг да умрат преди мен от претиснение, затова реших да неказвам на никой.
Неможех и да намера смисал за живот, нямаше нищо за което да ме накра да се подложа на така наречено "лечение".
Затова реших да си зема кученце да мога да се превъжа към него и то да ми е смисала на живота и само заради него да си залужава да мина през всичко това, но нестана така вярно е много го обичам без него немогаи то без мен неможе и но пак ми липсваше причина за живот.
Благодарение на него се запознах с едно момиче с най-прекрасната усмивка с най-красивите очи най-лъчезарното излъчване което някой някога е виждал.
Тя ми припомни какво е да бошува огнена стихия в гърдите ми небях изпитвал такова нещо.
Но за лошо или добро тя си имаше приятел който я правеше щаслива а аз можеби умирах... Неисках да и се меся в живота най-много да я накрам да страда по мен което небих си позволил никога. Любовта ми към нея ме накара да искам даживея да изпитвам тези чуства всеки ден всеки час сяка минута сяка секунда. Исках да се срещнем на саме да и обесня как се чуствам и че искам само да е щаслива на мен повече неми трябва.
Но и тя неми обраща кой знае колко внимание опитах се да я поканя на кино но ми каза че неходила на кино, сега чакам и се надям да ми пише с предложение за кафе или нещо дръго.
Хората са кзали "ако обичаш някой бори се за него" но също така и "ако обичаш някой остави го да си отиде"
|
