Споделена история от Любов и изневяра |
Развръзката на една връзка
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 3234 пъти
Ще бъда максимално кратък, тъй като цялата история е достойна за сценарий на сапунен сериал. Та : аз и тя, невероятна любов, пълна отдаденост, страхотни моменти и изживявания, направо приказка.... с течение на времето различията излизаха на преден план и оттам вместо компромиси и разбирателство - кавги, спорове до момента в който от мухата слон ставаше... въпреки това се обичахме силно и неповторимо... но след като на преден план почнаха да излизат постоянни взаимообвинения, инат, горделивост и т. н.
стомната се счупи и тя поиска раздяла... рев, сълзи, сополи и от двете страни - ама това си е наумила и айде. Да ама аз влюбен до ушите не можех да оставя нещатата така - тя е най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота, както и аз в нейния, ама разбираш ли като съм погледнал на нея като на даденост и тем подобни доводи - късаме и точка според нея ( не е било заради лъжи, изневери, обиди, биене или такива неща, просто два остри камъка брашно не мелят). Човек оценява нещо, чак след като го изгуби, нали така казват? И аз, дали заради рутината, дали неправилен ми беше подхода в тия постоянни скандали и свади незнам, ама ме отряза... и момента на прозрение дойде - момичето е прекрасно, аз съм тъпака, постъпил съм грешно, трябва да си я върна, тя още ме обича и т. н.
Последва моето извинение ( по супер милия и романтичен начин, няма да давам подробности, няма и да споменавам какво съм правил за нея и тя за мен, щото някой може да се комплексира от всичките жестове, подаръци, моменти). С това спечелих разговор, в който тя каза че има нужда да остане сама и да помисли. Макар че не беше това което исках, се съгласих.
Спряхме да се виждаме, но аз не спрях да я търся, да и пиша супер милите неща и от време на време получавах по някой отговор. Пратих и подарък за Коледа, макар че в този период не се виждахме, съсипах си празниците от страдание по нея, докато известно време след това не издържах и я притиснах за среща и да ми каже какво е решила. Оттам на татък нищо не беше както преди, започнахме да се виждаме от време на време, чат - пат правихме секс, но аз се превърнах в една лесноманиполируема играчка, подлога направо на човек, който умело ме използваше и ме дърпаше за носа, когато й беше удобно, виждайки колко влюбен и наивен съм наистина.
Толкова бях заслепен, че въпреки че виждах как тя си играе с мен, и как далеч не съм изобщо най-важното нещо в живота и вече, продължавах да се съгласявам с нея, да правя нещата по нейния начин, засипвах я с внимание, любов и правих и невъзможното за нея, тъй като тя се беше превърнала отдавна в целия ми свят и много добре го знаеше. Бях кукла на конци, но ми харесваше така, колкото и мазохистично да звучи, защото продължавахме да бъдем заедно, макар и доста по-рядко и по много по-различен начин, а не както преди. Виждахме се когато тя реши, правихме квото тя каже, а когато аз възроптаех срещу това, бях нападан, обвиняван и унижаван от нейното поведение, до толкова, че постоянно признавах че грешката е в мен. Превърнах се в путкопоклонник, лишавах се от много неща, но я боготворях! Тя ми беше всичко... давах и правех всичко за нейното "обичам те", за нейното внимание, ласка, нежност...
.
И тук идва развръзката: Тя замина далеч от България, за да учи. До последно бях с нея, изпратих я на летището и когато й видях гърба, сякаш света ми се срина пред очите... бях готов за болезнена връзка от разстояние, бях готов да зарежа всичко и да намеря начин да ида при нея, бях готов на всичко за да сме заедно, но никога не можахме да обсъдим бъдещето си заедно, тъй като за нея беше болезнена тема и умело я избягваше и така и не я коментирахме...
НООООО пет! дена по-късно, след като тя току що се беше нанесла на новото място, като гръм от ясно небе, като студена кофа отгоре ми, аз научих че на място не с един, ами с двама тя флиртува, зарибява се и се вижда там (и секс е имало), в чубината; работата беше не 100, ами 1000 % ясна, тъй като колкото и много да и вярвах, винаги си имах едно на ум и търсих начин да я проверявам, за съм спокоен - накратко знаех и паролата за скайп. Какви неща прочетох, не само от кореспонденцията между нея и момчетата, но и от разказите и разговорите с приятелките и, бедна ви е фантазията хораааа!!! Иначе в разговорите с мен по скайпа за тия 5 дена беше една тайственост, двуличие, абе гледаше ме в очите с кравешкия погледи ме лъжеше... моментално преустанових всякакъв контакт с нея, не ми се вярваше каква пумия трябваше да преглътна изведнъж, на момента!
За секунди ми стана едно празно отвътре, отвратих се от нея, и си отворих широко очите, колко всъщност съм бил оценяван и какво съм бил за нея и в какво съм се превърнал... Заболя жестоко, но оттогава отвътре ей така не ми идва и една сълзичка да пророня за цялата тази история. Тя и досега не знае каква е причината за внезапното ми отдръпване, тревожи я много и не и дава мира това. Повече от месец никаква комуникация, аз моментално реших да я забравя, махнах общите снимки, прибрах в един шкаф всичко което ми напомня на нея, и започнах да си гледам моите важни работи и изобщо да не се връщам към този хем прекрасен, хем ужасен спомен.... Тя вероятно се е досетила кво се случва, скоро след като заглъхнах и спрях да и отговарям на съобщенията, си смени и паролата на скайп, което смятам, че е за добро и ми спести още болка и страдание.
Но сега продължава да ме търси, веднъж дори се осмели да звънне по телефона, аз не и дигнах, твърдо бях решил че всичко е приключило, че не съм длъжен да давам обеснения вече за каквото и да е било, но сега наскоро ми писа отново, моли ме да и обясня кво се случва, как съм, колко съм и липсвал, колко е безсилна, ако съм я обичал още и незнам си кво... Та в момента съм малко разколебан дали да й кажа, че съм наясно и че знам кви ги върши там и че за мен вече всичко е приключило, защото ми писна да играя ролята на неудачник, глупак и подлога и да и кажа колко много ме е наранила и разочаровала, или да остявя цялата тази неизвестост да я изтощи, докато сама не преустанови контакта си с мен и зе забравим взаимно по вазможно най-тъпия начин...
По принцип съм човек, който смята че проблемите трябва да се объдят и да се решат с разговор, но толкова много съм я молил да поговорим за нашето бъдеще заедно, и винаги не получавах дори опит за събеседване, камо ли отговор... сега всичко е ясно - връзка няма как да се получи и всичките ми надежди и мечти за нея са отдавна погребани били, знаех си че с времето ще го преглътна това, че е на хиляди километри от мен и ще останем приятели, но като ме застигна жестоката истина, разбрах че с двуличен човек, който умело лъже, използва, не е наясно с чувствата и желанията си, и не може да носи отговорност - аз не мога да имам нещо общо. Реших да бъда мъж от много време насам, аз да и кажа НЕ, по моя си начин, и да я забравя... само ме интересува вашето становище по този въпрос - дали да и призная че знам всичко, или да я оставя да се мъчи, да се чуди и да незнае какво ме е накарало да постъпя така, макар че не толкова тъпа за да се досети, че по някъв начин съм разбрал -просто няма смелост и й тежи тази отговорност за последствията от нейните действия.
дълго се получи, дано да сте прочели открай до край.
П. С. Тя си остава най-хубавото, което ми се е случвало ever, още си я обичам, по точно човека, в който се бях влюбил завинаги остава в сърцето ми, мъчно ми е и ми лиспва, 2 години от живота си съм й ги посветил и подарил на нея, но не мога да преглътна това й отношение-просто премина такива граници, каквито безочливо и заслепено вярвах, че никога няма да ги достигне.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 0d0bd84aab |
|
1. Влюбил си се не в нея, а в идеала, който си създал за нея. Това е най-важното, което трябва да осъзнаеш и приемеш. Повечето хора преживяват същото. Срещата с нея би те освободило от напрежението, явно все още мислиш за нея, щом съобщенията й достигат до теб. Дай си колкото време е необходимо преди да започнеш нова връзка и този път се влюби в истинската жена, а не в някаква илюзия. Тогава ще имаш и истински спомени. Успех!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 701409f1dd |
|
2. Любовта, връзката е ПАРТНЬОРСТВО, СЪВМЕСТЕН ГРАДЕЖ, а не пълно отдаване (и обезличаване) единия на другия. Абсолютното подгъзуване е изключително разглезващо и демотивиращо, особено за несъзнателни индивиди.
Правилно си постъпил, и №1 е абсолютно прав също. Тепърва ще преживяваш (далеч по-реалистични) любовни трепети и, вярвай ми, ще са много по-добре балансирани.
Това на база на събрания ти горчив опит сега.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 2b2b3775b3 |
|
3. Няма такава жалост, насълзих се докато го прочетох :))) нямам как да ти се получат нещата и за в бъдеще пак няма да станат без значение с коя, с това мислене. Най- важния човек в твоя живот си ти и никой друг, ако сам не се обичаш нямам как другите да те заобичат. Любовта не е търговия!!! Ако обичаш нещо го прави истински без да търсиш без да искаш, ако можеш по този начин, никога никой няма да си тръгне от теб. И пак, най-важния човек си ти и никой друг. Стиг толко, че ще се разплача :))
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: ab0303a1af |
|
4. Не си написал години, но по написаното съдя, че си още много млад и тепървеаще имаш любови пред себе си. И дано узрееш, че в чуждо лично пространство не се бърка (това не оправдава постъпката й, че е билас други и те е лъгала), но вие по това време двойкс ли сте били? Щото, ако не - няма закакво да я съдиш - всеки си е свободен!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: bfe750f7f4 |
|
5. Здравей, не и казвай какво знаеш. Така само ще удължиш агонията си. Тя ще започне да рови, обвинения, ама защо си и влязал в личното пространство.. оправдания, нови лъжи... Има ли смисъл? Продължавай смело напред.. момичето ти е чуждо вече.
Късмет
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: f4049e5ec5 |
|
6. Каквото и да е имало, между вас- приключило е.
Продължавай смело напред! Всичко е пред теб!
Всичко е много прясно, още и нормално е да се чувстваш все едно незнаеш къде се намираш. Нищо не й казвай- просто няма смисъл, тя сама ще се усети.
Успех!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: badba53ecd |
|
7. Авторе, погледнах темата без да чета абсолютно всичко, тъй като това, което беше нужно, го видях, за да изкажа мнение. При истинската любов, разстоянието не пречи. Аз също съм в чужбина и знам това. Не аз, а мой близък човек успешно поддържа такава връзка. При желание от двете страни, въобще няма такива неща като сополи, рев и там подобни. Когато си сигурен в един човек, не ти пречи, че той е далеч щом знаеш, че ще го чуваш всеки ден докато не се видите през следващата ваканция. Видяла съм го с очите си, напълно възможно е. Просто тя е незряла в това отношение и се радвай, че този тест-разстоянието ти е показал истинските и намерения към теб. Връзки лесно се поддържат като са удобни, но истинските отношения си личат само като има някакво предизвикателство насреща. Сигурна съм, че ще срещнеш друго момиче, което да го е наистина грижа за теб, просто можеш да се радваш, че навреме си разбрал, че тази сега не е момичето.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6c800febc0 |
|
8. Изобщо не си се влюбвал в нея, а в твоята картинка за нея (както казва №1). Сега знаеш коя наистина е тя.. Решението ти да я оставиш е най-хубавото за теб. Не и дължиш никакви обяснения, само ще се изложиш пред себе си още повече. Извади нещата и от шкавчето където си ги сложил и ги хвърли в боклука, веднага! Също, изхвърли всички мисли за нея от главата си, веднага. Като се хванеш че мислиш за нея си кажи: Ти (твоето име) пак ли искаш да пиеш тая горчилка (помия, както ти се изрази)? Иди тренирай здраво, работи и ще си добре!
|
|
