Споделена история от Любов и изневяра |
Възход и падение. Може би репетицията преди голямата любов.
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2230 пъти
Здравейте на всички. Много пъти съм искал да опиша своята история тук, но едва сега се реших. На 23 години съм. Ще започна още от самото начало... 14 год2шен.
Бях на 14 години, току що бях завършил 8ми клас. Нямах търпение да вляза в гимназията и да срещна нови хора. Мина лятото и момента дойде. Тогава срещнах НЕЯ, момичето което ми обърква мислите и до днес. Всичко беше просто игра, невинна детска игра. Аз бях по стеснен, тя по-отворена. За няколко месеца успя да ми завърти главата. Исках повече от всичко да бъда с нея... Но не знаех как... Тя беше известната в квартала, обичаше шумните компании, взимаше наркотици и обичаше да излиза и да ходи както тогава им казвах "с по-големи". А аз ли... Пфф, аз бях 48 килограмов обикновен хлапак, който не пуши, не пие, не беше правил секс дори и когото никой не познаваше. Но тя беше намерила нещо в мен... Лошото беше, че беше малка и не знаеше какво иска. Ходеше, чукаше се с големите, напушваха се като свине, караха се, а тя звънеше на мен, за да ми поплаче, нацелува и да си тръгне. Болеше ме, исках да бъда с нея, коремът ми се свиваше всеки път когато си мислех за нея. Не ядях с дни. Всеки път когато тя си тръгваше всичко свършваше за мен.
И така година. Когато бяхме вече на 15 я върнаха при баща и далеч, защото беше се забатачила много с дрогата и майка и не можеше да се справи с нея. Замина си и мислех, че повече няма да я видя. Беше ми тежко. Бяхме преживели много за тази година и нещо. Спасих я от изнасилване, 2 пъти ме пребиваха, защото я исках само за мен и се пречих на всеки, който я доближи и много други. В замяна имах нея... И въпреки образа, който и изградих, искам да знаете едно - тя беше умна, добра, разбираше ме, мила, уникално красива, беше един уникален човек, просто беше объркана, малка и т. н. През времето, в което я нямаше аз се промених. Превърнах се в това, което беше тя. Излизах с много хора, всички ме познаваха. Пиех, забавлявах се, пуших, вече бях 70 кила, а не стафида. (Без корем де хаха) Единствено без наркотици.
Та както и да е. Бях започнал да я зябравям, не се чувахме почти с времето. Имаше си сериозен приятел. То всичко ок, но има съдба... 8 месеца по-късно тя реши да се върне. Беше променена. Към по-добро. Беше спряла с простотиите и искаше да бъде с мен. Бяхме на 17 почти. Всичко беше красиво ама месец. Беше си същата всъщност, но аз съм се залъгал. Намразих я, давах всичко за нея години наред, а сякаш на нея не и пукаше. Обичаше ме повече от всичко, тя си нямаше кого друг да обича, но ме предадк по най-гадния начин. И душевна и всякаква изневяра беше просто.
3 месеца за мен беше като мъртва, из квартала, в училище където и да се засичахме не я поглеждах даже в очите. Каквото и да пишеше и да се опитва да ми казва не я слушах. В тези месеци тя стана, това което бях аз. Затвори се, спря да излиза спря да се среща с момчета, наркотиците ги беше забравила. Следеше ме кога ще остана сам, за да се опита да говори с мен, плачеше когато ме види пишеше ми постоянно. Накрая реших да говорим след 3 месеца мълчание. Вече не бяхме малки, почти 18 годишни. Прекарахме 3 години в рая...
Купих си жилище, живяхме заедно. Всичко беше страхотно. Купих си кола, водих я където поиска. Давах всичко за нея, а получавах тройно в замяна. Там някъде е била грешката. Няма да споменавам с подробности, но на 2рата година когато бяхме заедно се случи обрат в живота ми. Останах без пари, семейството ми се разби. Остана ми само тя. Вече не можех да я водя никъде. Трябваше с 5-6 лв да мине деня. Работихме, но не стигаха. Беше свикнала да има много и да не мисли за това. Отношенията тръгнаха зле. Карахме се постоянно за глупости. Не знам дали мизерията беше проблема. За да е всичко горе-долу добре взимах назаем, затънах за около година с повече от 3000 лева. Само и само да е щастлива, но не беше. Все аз бях виновен, все не мислих като голям човек и т. н. а давах всичко от себе си, работих по 16 часа, за да имаме пари, а накрая бях виновен, че не остава време за нас. Накрая всичко се разпадна. Изнесе се. Напусна ме. А сега щях да съм баща и дъщеря ми да е на 2... Много рев, много ядове. Опитах да си я върна, но не стана. Беше с друг. И с него се е занимавала от няколко месеца преди да се разделим, когато почна да става зле. Сега... Сега е омъжена, има дете... А аз... Аз вече съм добре, мина ми, не я обичам или се залъгвам. Вече имам стабилна работа, рискувам живота си всеки ден, но имам това, което искам. Много малко хора знаят историята ми. За непознатите съм просто един охранител, който гледа лошо с пищова в гащите, но не знаят, че и аз имам сърце. А за приятелите... На приятел нещо кажи, после билборд с надпис "лъжа е това" сложи... Че от срам да не умреш ти...
Винаги ще се чудя за отговорите на тези въпроси.
Обичаше ли ме наистина?
Цениш ли това, което направих за теб?
Обичаш ли ме още?
Какво бях за теб?
Всичко игра ли беше?
Сигурен съм, че ако разбера отговорите на тези въпроси всичко ще отмине. Но не смея да я потърся. Страх ме е да не ми стане по зле след като не съм я виждал 2 години.
А аз сега се мъча да спечеля едно уникално момиче, в което съм влюбен от една година. Тя е момичето, с което искам да прекарам живота си. Трудно е, но защото тя иска човекът с който ще бъде да е ЧОВЕКЪТ. Същото искам и аз. Надявам се да я накарам да повярва, че това съм аз. Нито от моя, нито от нейна страна ще е лесно, защото сме приживели почти еднакъв shit. Обичам я и нищо не може да ме накара да се откажа. Написаното по-горе само ми пречи да и повярвам, както и тя на мен.
Благодаря ви приятели. Всеки коментар ще е ценен за мен.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 3 месеца hash: b9702349ad |
|
1. Ами човече, стискам ти палци! Няма какво друго да кажа - видял си як зор, преодолял си го и продължаваш да търсиш любовта =) Евала!
bile
|
преди: 11 години, 3 месеца hash: 02f4a1cc82 |
|
2. Браво на теб! Гледай само напред и никога не се връщай назад, дори за миг. Спечели уникалното момиче и бъди щастлив, дори за ден, месец или година... Спри да си задаваш въпроси, отговорите ще идват сами през годините... И, никой никога не ни е обещавал лесен живот, но той си е наш, и трябва да си го обичаме и приемаме такъв, какъвто е. Успех!
|
преди: 11 години, 2 месеца hash: 371b5516d4 |
|
3. Респект за преживяното!!!! Спечели Момичето и бъди щастливия баща, който си мечтал да бъдеш. Поглеждай назад само за да отбележиш колко по- се чувстваш и си.
О.
|
преди: 11 години, 2 месеца hash: 4275d1c692 |
|
4. Ти освен браво и евала от по горните номентари май отговори не получи! Адмирации за есичко което ди направил за това момиче, факта е факт! Важно е за теб да продължиш напред и да намериш това което искаш с или без отговори на написаните по горе въпроси. Когато си ги задаваш си припомни че everything happens for a reason. Колкото и да е кофти на моменти трябва да синаясно с това, че тскъв човек до теб не ти трябва, не за друго а защото не може и няма как да оцени истински жестовете които си направил!
Дано спечелиш момичето по чиито пети си в момента: )
|
преди: 11 години, 26 дни hash: a852b36be2 |
|
5. От Автора: За жалост, момичето на моите мечти си замина от живота ми... Както става винаги - реши, че не иска да пробва да бъдем заедно, за да можем да останем приятели завинаги. Но както всички знаем когато двама човека се обичат или са заедно или са далеч един от друг. За жалост ще трябва да се боря със самотата поне за сега.
|
...
преди: 11 години, 24 дни hash: 469eb3f752 |
|
6. Ти си уникален. Направил си добро на човек нуждаещ се. Силно се надявам това да ти се върне и ти да си радостен също.
М23
|
преди: 11 години, 23 дни hash: 86e544714c |
|
7. Продължи напред и търси друга. Предишното момиче, вече има и дете помисли за това. Щом има дете от друг, значи няма чувства които да могат да променят нещата.
Търси си по - свястно момиче.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 711c55d30f |
|
8. Разрева ме, човек.
Въпреки това, което ти се е случило - не спирай да опитваш. Всичко хубаво ти желая! И горе главата!
|
|