Невъзможна любов от разстояние
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2356 пъти
Дълго време бях отчаян, че никога няма да си намеря някой, че завинаги ще остана сам. Не съм красив, напротив даже, аз съм изрод. Нямам почти никакво самочувствие. Започнах да си пиша с едно момиче, станахме близки приятели, пратихме си снимки, след това си признахме, че се харесваме. Вече си пиша с нея от две години, а тя е на повече от 500 км от мен.

Обичам я с цялото си сърце и вярвам, че тя е момичето за мен, но все повече започвам да мисля, че никога няма да се срещнем, а дори да стане, няма шанс да ме хареса. Побърква ме мисълта, че не може да сме заедно. Знам, че много от вас ще кажат, че това е не истинска връзка, че е просто детинска глупост, но тя значи наистина много за мен. В момента нито един от двама ни няма възможност да посети другия, вероятно ще се случи след години. След месец вече ще стана на 16, а никога през живота си не съм целувал момиче, едва ли въобще ще се случи в близките пет-шест години.

Докато всичките ми съученици са изредили толкова гаджета и са правили толкова неща, аз не съм имал друго гадже освен нея. А всичко това само ме кара да се чувствам по-нищожен, аз съм нещастник и идиот и нямам шанс за щастие. Не знам какво да правя, наистина я обичам и искам да сме заедно, но едва ли е възможно някога да бъдем заедно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: 09f0824123

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Пич, проблема е вътре в теб. Докато си мислиш и повтаряш - "няма да мога", "никога" и т. н. наистина нищо хубаво няма да ти се случи-та вземи си промени малко мислите, дай възможност на позитивното да измести негативизма. Защо пишеш, че си изрод-имаш заболяване или физ. недъг? Сега за връзката-докато не се видите и установите кой кого харесва или не, не е истинска връзка. Така, че вземай мерки и иди на място-500 км не са толкова много, изкарваш си карта за влака и отиваш.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 12f2d9e2e1

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ох божичко човек живота е пред теб викам си че си на 30 ти на 16 още не си завършил училище? Има много хора като теб и си едва на 16 не си пълнолетен даже за да заминаваш ей така навсякъде.. говори с родителите си и какво толкова не можеш ли да отидеш винаги всичко можем.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 8125863603

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   "Защо пишеш, че си изрод-имаш заболяване или физ. недъг? " Е това ме закова на място. Вече знам какво е изрод. Защо ли публикуват такива коментари..

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: 24df653ede

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Да, наистина... защо пък чак като изрод се определяш? Не съм те виждала, не знам как изглеждаш, но ако наистина положението е толкова зле, мога да ти предложа някои неща. Може да почнеш да тренираш, въобще да спортуваш нещо, това не само ще ти оформи тялото, но и психиката. Аз съм момиче и откакто почнах да спортувам, не само тялото ми се оправи, но и цялостно се чувствам по-добре. Вече не ми излизат нито пъпки, а даже ми се струва, че и в лицето се промених.. чувствам се и по-щастлива. Трябва обаче постоянство, аз вече от година и нещо се занимавам с това и не мисля да спирам. Просто, ако не харесваш нещо, опитай се да го промениш, а не казвай „не мога“.... как ще знаеш дали можеш, без да си опитал? Сигурна съм, че можеш, просто не опитваш. Да ти кажа честно, и при мен много неща са ми се стрували невъзможни, но с много усилия и първоначално „преминаване през ада“ нещата станаха... а всичко изглеждаше толкова безнадеждно.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: ce7e225f93

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Разсмя ме с 'отчаянието' си, в предвид факта, че си на 16. Като започнах да чете си помислих, че си на 40. Сякаш това е едва ли не последния влак, а животът е пред теб!

 

...