Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз да попитам къде е бил мъжът след появата на децата, че на жената да й остава време да полага грижи за себе си и да не се занемари и потъне в битовизми? Най-честата причина за занемаряването на жените след раждане е липсата на минута свободно време за тях. Което биха могли да имат, ако до тях стои надежден партньор, който не смята грижите по децата и домакинството само за женска работа, а се включва в тях.
Изневярата може и да се прощава, но не се забравя. Още повече ако е с един и същ човек, и то неколкократно. Дали семейството сега ще оцелее, зависи от този, който го е разбил - от мъжа. Трябва да увери жена си, че това няма да се повтори и да й помогне да преодолее раната, нанесена й от изневярата му. От друга страна, като знаем колко са слаби ангелите на повечето мъже, нищо чудно, ако бурята отшуми, пак да кривне, след като отново вземе жена си за даденост и за нещо по-маловажно и безинтересно от някаква случайна. И това ще е краят.

7.   Мисля, че няма невъзможни неща, т. е. може да останат семейство и до края на живота си и нещата да се пооправят, т. е. горе-долу, но наистина закърпеното си е закърпено. Има случаи, когато ако изневеряващият се стресне с нещо (т. е. ако му се случи нещо лошо) и разбира, че не е бил прав и прави всичко възможно нещата да се оправят, тогава може и да има процъфтяване на връзката. Но всичко е много сложно и мисля, че човек един път като изневери, има опасност пак да го направи, всъщност зависи от обстоятелствата, при които е изневерил първия път. Но мъжете са по-застрашени от повтаряне на грешките, защото мислят в такива случаи с долната си глава.
Аз съм жена, с 18г. брак, две деца, подобни проблеми. Преди години, още бяхме съвсем млади и нямахме деца, аз сгреших еднократно с един мъж, колега, но най-лошото бе, че той (мъжът ми) разбра. Наистина съжалявах много, беше наистина една глупава грешка, дори не изпитвах някакви чувства към въпросния мъж, може би само егото ми се ласкаеше, че той ме желае и в един момент хоп подлъгах се. После мигом съжалих. Когато мъжът ми разбра, в началото се чудеше дали да ми прости. Аз плачех, казвах му, че е грешка и че го обичам и той ми прости. Или поне така съм си мислела. Може би в сърцето си е таял нещо, което го е гризяло през годините. После обаче нещата се оправиха, поне аз си мислех, че всичко е напълно оставено в миналото, на мен мойта изневяра ми подейства много отрезвяващо и не исках и да чуя повече да изневерявам, чувствах отвращение от изневери, но като се замисля не съм знаела какво е изпитвал в сърцето си мъжа ми, винаги е бил малко затворен и не споделя много проблемите си, дори и тези в службата, трябва с ченгел да му вадиш думите от устата, че да ти разкаже нещо. Роди ни се първото дете, нещата продължиха добре, роди се и второто и не след дълго след това започна някакъв спад. Наистина и аз се промених, напълнях след раждането, имах много тежка бременност, с огромна миома, тежка операция, при която едва не умрях, много загуба на кръв, всички около мен много се шашкаха, защото ми ставаше дълго време лошо заради ниския хемоглобин и ме караха да хапвам по-силни храни, а и кърмех детето си в същото време и не можах да отслабна. Сега се опитвам, ама е много сложно, понякога свалям, после пак се качват. Но не си мислете, че съм някакъв слон, просто имам малко излишни килограми на дупето и бедрата, а кожата на корема ми виси и е много набръчкана и докторът ми беше казал: това само нож ще го оправи, т. е. липосукция, ама аз нямам пари за такива неща, а и такъв страх брах покрай операции и упойки, че вече не искам да чувам за такива неща. Че явно покрай фигурата ми, безсънните нощи и напрежение, а после и покрай многото ангажименти, когато се върнах на работа и съчетавах служебните задължения с домашните и грижите по двете деца, едното от които навлизащо в пубертет, мъжът ми започна да се държи по-отчуждено, така се случи, че се наложи да спим в отделни стаи, явно и това подейства зле, сексът намаля. Започнах да разбирам, че мъжът ми гледа порно и се самозадоволява. Всъщност, той също не е идеален, има шкембе, а и мъжкото му достойнство не е от най-големите, ама те мъжете себе си не виждат, ама искат жените им да са идеални. В един момент миналата година ми изневери. аз разбрах, исках да се разделим, в началото той каза добре, но после пожела да е смен и каза, че не искал да бъде повече с тази жена. Попитах го: обичал ли я е, а той отговори; чак да съм влюбен не, ама ми е било приятно с нея. Но аз мисля, че прикри малко, мисля, че е бил влюбен в нея. Нещата уж потръгнаха, ама не много добре, аз все се съмнявах, червеят на съмнението отрови душата ми, защото той, нали ви казвам е прикрит и не споделя, постоянно следя телефона му, фейсбука, пощата ослушвам се за улики, на няколко пъти сериозно се съмнявах, че е с тая жена, но той отрича. В последно време нещата потръгнаха много добре, започнахме да правим пак много хубав секс и изведнъж интриги и смс-и от тази жена пак ме разтърсиха, аз пак взех да душа по-упорито и открих, че говорят по телефона често, той измисля някакви поводи, тя пък от своя страна ми пише смс-и, че той имал друга любовница, но тя може да го прави или от яд или да излезе от подозрение, но аз вече незнам, нямам сили, що да сторя, нямам къде да ида, ако се разделим, трябва да си наема квартира и ме е страх дали ще мога сама да се справя с грижите по двете деца, а и честно казано, още го обичам. решила съм да почакам до пролетта, ако не се вразуми, ще се разведа, но никак не искам. Не искам да губя напълно надежда докрай, понякога може да се случи и чудо, но наистина рядко. Веднъж като се отприщи и незнам дали може да се запуши. А и се усещам, че и аз дето толкова се отвращавах от изневерите, че си мисля, че ако не успея да го върна към себе си, а не посмея и да се разделя, следващата стъпка ще бъде да си намеря и аз някой, за да се утешавам. Незнам дали такава връзка има шанс. Може би мнгого минимален, незнам.

8.   Благодаря на всички за това, че пишете по темата и ми помагате да видя нещата отстрани. Аз сум съпругата, ако не е станало ясно. До скоро съм имала много наивно разбиране за брака, но и мен ме поляха със студена вода. "Съживяването на брака", което изживяваме в момента е измамно. Явно повторението на изневярата е въпрос на време. Не знам какво да предприема( или да не предприема). Ситуацията в момента ми даде илюзия, че може би има надежда за нас, но от друга страна аргументите Ви за обратното са много логични. Какво прави съпругата в тази ситуациа-приема и се примирява с неизбежното или прекратява всичко още на момента, за да се опита да потърси ново начало с друг мъж? А и да намери такъв, щом всички отношения в брака неизбежно преминават през закономерни периоди и водят до отчуждение-струва гли си да започва наново, след като пак ще се озове в същата ситуащия? Автора

9.   №3 е. Като терапевт, провеждащ брачни консултации, бих Ви посъветвал следното: Не правете резки движения! Никой няма полза от намразване, загубване на уважението, обръщане един срещу друг и т.н. Наивни са представите Ви не само за брака, но и за същността на връзките и на личностното развитие като цяло (прочетете отново мнението ми под коментар 3). Времената се променят. Факторите за съществуването и развитието на една връзка се променят. Ако едно време икономическата зависимост, общественото мнение и силната родова/семейна принадлежност са били определящи за здравината на един брак, понастоящем нещата вече не стоят така. Необходимо е всеки да изложи приоритетите и вижданията си пред другия, при това - с максималната възможна откровеност, на която е способен, и като разумни хора да решите имате ли все още допирни точки или не. Ако нямате - за това не сте виновна нито Вие, нито съпругът Ви. Без обвинения, без упреци, без подмятания и без злоба.
Или направете друго - разделете се. Живейте поотделно и общувайте само като приятели и/или любовници. Нека всеки си има свой живот, свои приоритети и свои мечти, свои планове, време за себе си, без да си пречите, и тогава ще се види много ясно колко сте близки, когато я няма ПРИНУДАТА и РУТИНАТА. Нека "изневярата" да не се таксува като такава, а по-скоро да се радвате, когато си обръщате внимание един на друг. Всичко това ще отговаря в много по-голяма степен на състоянието и тенденциите на съвременния живот.
Знам, промяната боли, придобиването на знания боли, рухването на илюзии боли, но съм сигурен, че Вие със съпруга Ви ще се справите по най-добрия и конструктивен възможен начин.

10.   N3, благодаря Ви за професионалното мнение! В първия си пост Вие много точно сте ми дали перспективите. Трудно се приемат, обаче. Аз все още мн. го обичам, а и той твърди така. Имаме 2хубави деца и общ дом. Изминали са 4месеца от "разрива"и аз наистина съм в периода на надживяване на ревността и чувството за притежание... В момента силно се надявам той да е осъзнал пораженията, които е нанесъл на връзката ни и на мен, но както споменахте може вече всичко да сме си дали и да сме се изчерпали един за друг. Все още се надявам на "чудо"- както при N7(осъзнала е грешката си и не е искала да я повтори). НО гаранции няма. В момента сме разделени заради характера на професията му свързана с пътуване и няколкомесечни отсъствия, но си мисла, че следващата ни среща и съжителство ще бъдат критични и решаващи.
N7- съжалявам за всичко, което си преживяла-то само е доказателство за мен, че веднъж сблъскало се с изневярата, семейството е обречено... Надявам се все пак и твоя и моя случай да се изключения.... но запознатите се произнесоха, че надежда няма-продължавате, но в други роли...
N1, връзката е била по време на командировка. Спали са няколко пъти заедно и в момента са прекратили отношения. Призна ми за физическата близост и за наченките на някакви чувства. По време на разговорите ни за изясняване ми каза, че ако не беше семеен с 2деца, може би би се отдал на авантюрата докрай. Тези думи ме притесняват до днес-ние сме като пречка. Не знам няколко месеца по- късно как вижа случилото се. Той твърди, че е само авантюра, но дали тайно не съжалява, че не се е пуснал по течението? !! Скоро ще сме пак заедно и ще се опитам да разбера.

11.   №7 съм отново. За авторката: виж, въпреки че е много трудно, все пак си мисля, че не е невъзможно, както казах, понякога вярвам в чудеса. Между впрочем, пропуснах да кажа, че съм виждала двойки, "преживели" успешно изневярата или поне така изглеждат отстрани, а само те си знаят на 100% какво е вътре в брака им. Да се надяваме, че е така, както изглежда отстрани. От друга страна, макар и да мога да повярвам в чудеса, все пак съм реалист и осъзнавам, че макар и да има такава възможност, все пак нещата няма да са съвсем същите. Но човек ако обича трябва да е готов понякога и на жертви, разбира се в разумните граници. Трябва да се радваме на малките радости в живота и да не се огорчаваме постоянно. Още повече имаме деца, а те са една от най-големите радости. Като гледам моите деца колко са привързани към баща си и той към тях и как се смеят и си играят, как да ги разделя? Пък и аз имам чувства към него и ми е много хубаво да си общуваме. Осъзнавам, че вече същото спокойствие пълно няма да го има, но пък животът така или иначе е болка в по-голямата си част, нека си мислим, че има и много по-страшни неща от това, което ни се е случило и да се борим да живеем. Защото животът е борба за оцеляване, във всичките му аспекти. Успех! Опитай се да мислиш позитивно! Пък и няма безгрешни хора на този свят, всеки може да сгреши.

12.   Номер 10 аз съм номер 1... Това което прочетох е супер гадно, сякаш ти и децата ви са виновни че той не се е отдал на тази връзка... Има 2 варианта според мене но времето ще покаже най-добре. 1 вариант е да се разделите защото след време той ще ти натяква, че заради тебе е пропуснал шанса да бъде с любовта на живота си...
2 вариант е той да се е променил и да е осъзнал, че е сгрешил и че много обича теб и децата :)))))
Дано да греша и да е вариант 2 но ако се окаже 1 никога не бих аз специално стояла с такъв човек и да се унижавам... Всеки ама абсолутно всеки заслужава да е щастлив и обичан!!!

13.   Добър ден на всички. За първи път виждам тук мнение и съвет от някой, който се занимава със семейни отношения.
Интересно - дали историята и отвореният финал следват коментарите или има друга динамика?

14.   Аз си мисля, че който е изневерил пак ще го направи, но следващия път ще е по-внимателен. На всичкото отгоре в конкретния случай става въпрос не за "секс за една нощ" (не, че аз го разбирам и одобрявам), а става въпрос за поредица от забежки т. е. има чувства поне от едната страна, не знам дали има значение дали това е съпругът ти или неговата любовница. Въпреки всичко си мисля, че това не е най-важното в момента или поне до тогава, докато нещата в брака са се позакърпили - по-важното е как ти ще закърпиш нараненото си его, защото много добре знам какво се случва в момента в главата ти, знам какви мисли ти се въртят непрекъснато, знам какво е да загубиш доверието си в човека до теб, знам как следиш всяка негова крачка, анализираш всяка промяна в поведението му, превърташ лентата на съвместния ви живот, дори се самообвиняваш, че си допуснала да се стигне до тук. Няма готови рецепти в живота, но аз например бих си дал една година, година, в която ще изчакам, ще наблюдавам и себе си и него, вариантите са много - 1. той ще превъзмогне увлечението си, но аз не мога да забравя и простя, 2. той няма да превъзмогне увлечението си или ще залитне в посока на следващото си увлечение, 3. той ще надскочи себе си и ще успее да ме убеди, че това никога няма да се повтори, а аз ще надскоча себе си и ще простя и ще забравя обидата и унижението, 4. никой нищо няма да направи за брака, той ще продължи с неговите си увлечения, аз ще си намеря разтуха в прегръдките на някой като него (казвам като него защото светът е пълен с "услужливи" мъже, които търсят точно разочаровани жени, за да предложат услугите си), 5. бракът приключва с всички негативи от това, но и с позитива на надеждата, че животът започва отначало, с нови хоризонти, нови мечти и очаквания. Поне за момента не всичко е загубено, но и нищо не е както преди, нямам ни най-малка идея как се започва на чисто след изневяра, но ти пожелавам да намериш правилния път и не забравяй, че нищо не е даденост, не се отпускай, погрижи се за себе си, харесвай се, за да те харесват и другите!

16.   Аз също преживях ада на изневярата. Със съпруга ми след 32 години брак-с две големи момчета. При мен нещата се случиха много грозно. Просто ги хванах "на калъп". Въпросната любовница беше домашна помощница на болнат ми майка и.... любовница на съпруга ми-идеално прикритие. Тя беше с 20 години по-малка от съпруга ми -спокойно можеше да и бъде баща. Простих-защото всичко което имаме сме постигнали двамата. А и моята майка беше на легло-просто нямах друг изход. Той осъзна грешката си-говорихме за причините които доведоха до това-но болката си е болка макар и след 5 години. Сега т. е през всичките тези години той много съжалява, даже не иска и да чуе за нея, защото докато не я познаваше до тогава, сега разбра че тя е истинска к-ва, която спи с много мъже за пари. /Ние сме от малък град и всичко се знае/. А тя му е вземала пари уж като малки заеми, които после не връщала. Поне така сподели съпругът ми. Т. е била е платена любовница и са правили неща които ние със съпруга ми не сме правили/ орална любов, и анален секс/-за което той си призна. Призна ми още, че тя е поискала от него секс и така са започнали нещата. Затова простих на съпруга си-защото не знаех че се е настанила истинска курва в дома ми, която направи на пух и прах всичките тези 32 години....

17.   И на мен ми се е случвало в определен момент да разбера, че "совите не са това което са" и да бъда полян със студена вода. Подробностите и детайлите не са взжни - те винаги са гадни.
Бих довършил историята така:
Щом и двамата партньори полагат грижи, има диалог, откровеност и разбирателство без недоисказани тайни и лъжи има шанс за хепи енд.