Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   аз явно съм страхливите мъже защото има жени които ме охажват но незнам защо винаги издигам непробиваема стена и винаги ги задържам на някаква безопасна за мен дистанция макар че изобщо не го искам го правя за което си поведение се мразя аз също съм женен но определено причината не е в това. Страх да се впусна в нещо което със сигурност е хубаво като изживяване. Що за мъж съм?

7.   1 правило : Никога не се занимавай и особено не се влюбвай в обвързани!
2 правило : Не отвръщай на лошото с добро в любовта към мъж. На безразличието отвръщай с безразличие. И на лошото отвръщай с безразличие. Даже и да имаш чувства, ако той не се държи винаги добре с теб, не заслужава да му ги покажеш.
Спазвай тези 2 правила и няма да имаш проблеми ;).

8.   №7, 3 правило: бъди робот и без никакъв проблем ще изпълняваш правила 1 и 2!

10.   Странно нещо са жените - все в обвързани се влюбват. То е ясно, че това са първични инстинкти (щом има връзка с друга жена, значи "става"), ама аре малко въображение проявете госпожици и си харесайте някой необвързан пич.

До авторката: Много структуриран и изискан изказ имаш, да не си програмистка?

Освен това въображението ти ти играе лоша шега... знам какво е. Идеализираш човека, кефиш се на пеперудките и после падаш от високо. Давай го по-полека.

11.   Хеехехехе ама много смешно ми става някой като каже-все в обвързани се влюбват!!! Човек не избира в кого да се влюби нали? Какво значение има обвързан или не, богат или беден, дебел или слаб то просто идва и те връхлита с гръм... Много гадно нещо е животът-тъкмо когато си кажеш: Оооооооо ама на мен няма начин да ми се случи, става точно обратното...

12.   Номер 6 :Аууууу какъв сарказъм :DDDDDD Чак прихнах да се смея много ме развесели твоят коментар... И както се пее в една песен :Страхливците умират всеки ден, мъжете по веднъж умират :)))))) Незнам защо точно пък за нея се сетих като се има в предвид колко мразя чалгата :)))) Може би си верен на жена си и затова издигаш стена или пък те е страх да не бъдеш наранен и да ближеш рани после? Ти кажи как е?

13.   Към номер 8 от 7 :
Първото правило не е никакъв проблем, защото да се влюбя в обвързан мъж е все едно да се влюбя в баща ми или брат ми. Това е въпрос на възпитание, правилни възприятия и логични разсъждения. Има достатъчно свободни мъже, за да си усложнявам живота. А и обвързан мъж, който флиртува с чужди жени, едва ли си заслужава. Дори и в последствие да стане необвързан, той вече ми е паднал в очите и не струва.
Второто правило за съжаление е трудно изпълнимо, защото е мъчително да имаш чувства към някой, за който в последствие си разбрал, че не ги заслужава и просто трябва да изчакаш чувствата да изчезнат (най-тежката част). Трудно е и когато се държиш студено и безразлично с човек, към който изпитваш нещо. Не може да контролираш сърцето ти да бие лудо, когато го видиш. Трудно се контролира и походката, изражението и движенията на тялото, които могат да те издадат. Кофти е да го виждаш често при условие, че имаш цел да го забравиш. Аз вече почти година не мога да разлюбя човек, който за съжаление се налага да виждам почти всеки ден и зная какво е. Не съм робот - дори съм твърде чувствителна. Но съм силна, имам достойнство и самоконтрол. Всичко си има граници и трябва да знаеш къде са, за да не загубиш самоуважение.

14.   .... а колко момичета се влюбват точно в обвързани мъже, една връзка, която продължава дали на шега или с чувства, и идва онзи момент, в който виждате ли те страдали, а ние съпругите на тези мъже, какво да кажем...?

15.   Искаш го защото неможе да го имаш! .. При хората е нормлано, защото сме емоционални мазохисти! Много ще го отрекат, но всички знаем, че лесната победа е загуба!

16.   11, малко самоконтрол не можете ли да проявите и да не се влюбвате в обвързани? Или вие като животните - ау нагона ("любофтъ") като ме удари и вече пипирудките ми спират рационалното мислене и всякакъв разумен контрол над инстинктите. Нищо чудно, че масата жени си пада по лошите момченца, не подозирах, че повечето са толкова първични.

17.   Аз съм 11 :Че какво им е лошото на ''лошите момчета''? Стига да не са обвързани нали ;)))) Аз харесвам мъжкари а не някакви гейшовци дето няма нищо мъжко в тях...

18.   номер 12 страх ме е от това че бързо се влюбвам а това може да е катастрофално за всичко което съм постигнал в живота си което не е никак малко ами семейството- определено не искам да разбия семейството си заради един секс с друга жена но като гледам женени мъже и омъжени жени как само изневеряват масово се възмущавам защо го правят как го правят как после поглеждат тези които са излъгали заради един секс.

19.   Понеже не считам цялата история за абсолютна истина ( струва ми се че само няколко части от историята са истински, другите са измислени колкото авторката да се прикрие ) Та така.

Сега по отношение на "проблемната история" Може би под "обвързан" се опитваш да прикриеш фактите от живота на човека към който изпитваш нещо - не че буквално е обвързан, а че има занимания запълващи времето му, които донякъде го отделят от теб.

Отговор на "И как забравяме някого, когато всеки ден е пред нас? " - Не го забравяме, защото не можем. Страх те е да бъдеш с него и си измисляш оправдания, или си притеснителна натура? Особено след като го виждаш изолиран и дистанциран, не ти пречи да го заговориш. Да общуваш с него. Общуването никога не е проблем, проблемът е в мълчанието. В случая при вас жените има доста съществена трудност, винаги си тайте чувствата, действате доста скрито и тайно се надявате мъжа сам да се сети за скритите ви намерения. Обаче не винаги така става. Той от къде може да знае че те има? От къде да знае какво чувстваш. Именно ти си тази която трябва да направи нещо, защото всички жокери, до момента са в твоя ръкав. Виждаш го, явно той не те вижда.

Излез от сенките за да те види. Страшно няма, когато имаш чувстваш.


- silenter -

20.   17, не говорим за гейчета дето си скубят веждичките, говорим, че ако мъжът е нормален мъж, а не психопат, вие няма да си падате по него толкова. И за себе си съм го забелязал - като се държа грубо с жените и им казвам да го ду. ат ми се връзват повече, отколкото ако си говорим сладки приказки и се държа приятелски. Явно ключът към женското сърце е да мразиш жените. Колко парадоксално, ама жените сте си парадоксални същества.

21.   Авторката:
Доста интерсен спор относно чувствата към обвързани. Не мисля обаче, че и човекът с най-строгия морал и принципи е имунизиран срещу епично падение в прегръдките на някоя твърде любвеобилна личност. Но като цяло, всеки път, когато се влюбя в някой зает, почват да ме измъчват мисли, че не можеш да градиш щастието си върху чуждото нещастие, че зад гърба си ще оставя една дълбоко наранена жена и най-вече че съм пълен боклук, за да правя това. Но забраненият плод е най-сладък, нали?

№2 и 3, така е. Не се самозалъгвам, че няма достатъчно причини, човек да не иска да ме погледне дори. И ако трябва да сме честни, по-рационалното ми и разумно Аз дълбоко в себе си знае, че никой мъж не би погледнал мрачна, депресирана жена, за която нищо никога не е както трябва и е вечно недоволна от себе си и околните.

№4, искаше ми се да можеха да се оправят така нещата, но всичко ми изглежда безнадеждно. А и да ви призная, макар думите Ви да ме ласкаят, аз далеч не съм умна и повечето време си мечтая да имах поне малко повече ум в главата (сигурно щях да бъда далеч по-щастлива тогава и нямаше да пускам подобни истории).

№10, не съм програмистка, начина ми изказ се дължи най-вече на това, че съм книжен плъх и прекарвам малкото си свободно време най-вече в четене. Но сте съвършено прав за въображението - огорчението после е двойно.

№18, мнение достойно за уважение. Дано повече мъже мислят като Вас.

22.   Авторката: Съжалявам за двойния коментар, но нямаше как да не отговоря на silenter, като мята камъни в моята градина, а коментарът му не е бил одобрен все още, когато пуснах първия. Както и да е :).

Не се опитвам да прикрия факти, а да не издавам лични подробности. Под "обвързан" имам предвид "има връзка с друга жена". Опитвала съм се да говоря с него много пъти и да му покажа, че има някой, който да го подкрепи, каквото и да не е наред, защото очевидно има някакъв проблем, а на мен ми е безкрайно мъчно да го гледам такъв унил и нещастен. Обаче всеки такъв опит завършва като пълно фиаско - или аз нямам подход към него, или той не иска да говори въобще с мен. Не ме вижда, защото НЕ иска да ме види. А пък и ситуацията е такава, че не мога да разкрия напълно колко близък го чувствам, и че наистина ми се иска да играе по-голяма роля в живота ми. :/ И ако той не се държеше толкова враждебно напоследък, навярно нямаше аз да крия чувствата си все по-дълбоко. Може и да е най-грешното в случая, но е най-простичък защитен механизъм.

23.   Към авторката

Камъни да мятам във вашата градина е леко пресилено, по-скоро намерих в историята ви нещо познато от моето сегашно житие.

Промяната в отношението му която идентифицирате с понятието - враждебност, е корена на вашия проблем. Но точно както растението, започва първо от семената. Така и промяната в отношението му е възникнала поради няколко обстоятелства. Първо - изпитва чувства към вас, но не знае какво изпитвате. Защото като жена, сте двойно по-прикрита. Това затруднява разкриването на чувствата. Второ - Чувствата му не са от сега, те са се натрували с времето. Но може би не е имало подходящ момент да си ги споделите. Вероятно ще се досетите, че все пак е добре да не сте постоянно под наблюдението на другите, за да няма стрес помежду ви. Трето - Тъй като и той тайно се е надявал да доволи във вас някакви чувства, знаци, нещо че го обичате. А не по причината че се притеснявате, ги тайте, го приема като студенина. Тези трите го карат да реагира рязко и да стане - както казахте по-враждебен. Не бива да се изключват и някакви вътрешни фактори от средата която обитава ( живее ), поведението се изменя с натруването на притеснения, страхове, стрес. Когато човек е в положение на отчаяние, се създава в него "защитна реакция", или когато е бил нараняван често. А защитната реакция, когато е по-силно изразена, може да изглежда точно като враждебност. Може би вашият човек е претърпял депресия, или има доста притеснения относно нещата в живота му. А това с вас да не е главната причина за поведението му. Също така, никак не е невъзможно, само с вас да намира подходящата среда, да се чувства разбран от вас, допълнен. И тъй като е бил също дискретен да се е надявал да усетите емоциите и чувствата му.

Даже и така - обвързан. Очевидно е, че щом е бил с вас, общувал, емоции, отделял време, следователно е щастлив с вас, а връзката в която е не го прави щастлив. Това че е във връзка, не е голям проблем, щом нямат деца. Нали. Ако в теб намира това което не намира в другата, значи ти си човека с който трябва да бъде. Живота е така устроен, че ако не бъдеш с тези които ти носят щастие и не изпълват сърцето ти с любов, ще останеш с много разочарование и непълнота.

"Не ме вижда, защото НЕ иска да ме види. А пък и ситуацията е такава, че не мога да разкрия напълно колко близък го чувствам, и че наистина ми се иска да играе по-голяма роля в живота ми. " Направете така че да ви види. Ако не искаше, нямаше да общува с вас, нямаше да се занимава с вас. Времето е пари, казват. В тези времена никой не си губи времето с друг, освен ако в другия не намира част от себе си - щастие и любов. Според мен - лично мнение, хубаво е да се срещнете на някакво по усамотено място където няма да ви пречат предразсъдъци, притеснения и разни познати хора. Да поговорите открито. Какво мислиш го измъчва? ! Че където се намира в живота му отстъства любов. И когато има нещо, усеща нещо силно с теб, а не се отдава възможност да поговорите го затваря в себе си. Казваш за поведението му, но е добре да се замислиш какво е било и твоето поведение до сега. Защото често казваме нещо, правим, мислейки си че другия го разбира по начина по който го мислим докато го правим, но за съжаление често отстрани изобщо не се разбира ( изтълкува ) по същия начин. А и не ви е спряло да правите секс, не виждам защо трябва да ви спира да бъдете заедно. Имал връзка, да, сигурно, но е важно щастието. А не просто да бъдеш с някой ако този някой не е в сърцето ти. Позволи си, да разчупиш малко поведението си. Може би и двата сте сдържани характери и контролирате емоциите си, въпреки че ги изпитвате. Не ги крии. Той е мъж и както са нормите се очаква да действа винаги пръв, но усещаш че е в трудно положение, смекчи се, открии се малко повече от обикновенно, за да му дадеш стимул да изрази и той чувствата си. Разбираш ли, мъжете трудно разбираме вас жените и понякога са ни нужни повече жокери и подходящи обстоятелства.

"Но като цяло, всеки път, когато се влюбя в някой зает, почват да ме измъчват мисли, че не можеш да градиш щастието си върху чуждото нещастие, че зад гърба си ще оставя една дълбоко наранена жена и най-вече че съм пълен боклук, за да правя това. Но забраненият плод е най-сладък, нали? " Не е до забранения плод. А до това че конкретния човек очевидно не намира това което вижда в теб в другата жена. Звучи неприятно да отнемеш на един, другия. Но пък щом няма щастие за него там, тогава и връзката им не е щастлива. И са заедно по-навик, а не по-любов. Влизам ти в положението, при мен е подобно, но обратното. Тя е обвързана, а аз не. Имаме много общо, усеща се хармония, допълване. Но това че е обвързана е трудността. Чувства се долавят, на моменти. А в други витае нещо студено, което е трудно да се разгадае. Но също както при теб е защото не сме били в подходяща среда и все още сме имаме притеснения.

"Аз дълбоко в себе си знае, че никой мъж не би погледнал мрачна, депресирана жена, за която нищо никога не е както трябва и е вечно недоволна от себе си и околните. " На думи е така, а реално - мрачността и недоволността не е вечно състояние. То е комбинация от неща на деня. Друго си е да има любов, тогава всичко се поменя. Впрочем същото е и при жените. Никоя жена няма погледне мрачен и депресиран мъж. Никой не се ражда такъв. Всичко е променимо, за щастие. Стига да стартираш от някъде, стъпка по стъпка.

"... че съм книжен плъх и прекарвам малкото си свободно време най-вече в четене. Но сте съвършено прав за въображението - огорчението после е двойно. " Няма лошо да четеш книги. Днес ще изглеждаш като книжен плъх, но утре тези знания които ще придобиеш могат да ти спасят живота, а защо не и на мнозина. Въпрос на гледна точка. Пък и "книжните плъхове" хах ( израза се смешен ) са хора с широка, обширна и богата душевност. Тоест, ти си способна на много любов, не се страхувай да я покажеш. Не губиш, а и всеки смел опит ще те прави по-силна.


- silenter -

24.   Номер 20 аз съм 17-:)))) Под лоши момчета или мъжкари нямам в предвид да се държат грубо, а напротив да са мъже с главно М-:))) И не си попаднал на мене.... в момента в който се държиш като селяк и ми кажеш да го д*****м ще ми видиш гърба и никога няма да те потърся -:)))Принципи, но мисля, че ти ме разбра-:)))) Знаеш ли с теб имаме нещо общо-и двамата не си падаме по гейшовци дето си скубят веждите и си бръснат краката-тук сме на едно мнение... 10х

25.   -silenter-, просто не знам какво да кажа след такъв обширен и най-вече обнадеждаващ отоговор, освен едно голямо благодаря :-). Наистина хвърля нова светлина по въпроса и съм склонна да мисля, че може и да греша относно него. Дано сте прав. И ви пожелавам късмет и щастие с вашето момиче, дано да се получат нещата при вас. :)

Авторката

26.   Silenter твоята история е едно към едно моята, само че в случая аз съм другата страна.

27.   Здравейте дами и господа от клуба на "младият пенсионер".
Единственото по-вълнуващо нещо за мен от историята, бяха вашите коментари разбира се.
Мъжете са такива, жените са такива и за това нищо не се получава нали?
И да се стягаш и да се отпускаш смисъл много няма. В тия работи просто трябва да се радваш, че си отървала кожата и още си жива.
Представи си сега един продължителен съвместен живот, 4 деца, 2 кучета и две доволни баби, а след като апокалипсиса, който си изложила по-горе ^^.
Щастието е въпрос на степенуване, който не забравя това никога не е съвсем нещастен.

28.   До коментар 26.

Ако си прочела внимателно написаното от мен, може би си уловила проблематиката в любовта и нейното зараждане. Страховете са проблематиката, притесненията и безсмислената гордост. От трите най-трудно се преодулява гордостта. За да има любов, да го има това Ти и Той да сте НИЕ, се иска да се правят компромиси. И ако дори един от двамата не е склонен да пречупи гордоста си, нещата стават сложни. Страхът пък води до притесненията. Те се превъзмогват след като направиш веднъж, двапъти това от което се притесняваш и отшумяват, заглъхват. То е като да се страхуваш да скочиш от някъде, но все пак да се засилиш и да скочиш. И като се намериш от другата страна без да си се наранил/а, разбираш че няма нищо страшно, че можеш и че би се справил/а и отново. Но все трябва да има първи път. Победиш ли тези, любовта се случва безпрепятствено, а с нея има и дълбото усещане са пълнота и удовлетвореност - щастие.

26, аз пък не знам от коя страна съм. При мен винаги е сложно. Аз съм искрен и постъпвам отровено, уважително, толерантно, добросъвестно. С това изключение че си имам емоционални разриви и на моменти не осъзнавам как започвам да се държа по начин койро острани определят като студен и безразличен. С няколко думи, стремя се да влизам в положението на всеки, но на мен не ми влизат в положението и не разбират сърцето ми. Момичето за което споменах в горното си мнение, в момента ме е намразила. Представи си, имах си кофти момент, не го показвах. Бях само по-мълчалив, намирахме се в едно заведение където думтеше толкова силно музиката че нищо друго не се чуваше. Беше трудно да се приказва и повече едва-едва разменяхме по-реплика, така че приех че сренвителната ми мълчаливост се компенсира от условията. Демек, не го взех за проблем. Нямах голямо желание да се усмихвам, защото не исках да се смея фалшиво, не исках да си слагам фалшива маска. Бяхме аз, тя, приятелят и ( с който за незнам кой път все се кара и събира ) и три нейни приятелки дето не ги познавам с изключения на една от тях която съм виждал и преди. Седиме си, решиха да се снимат с мен, а те бяха изненадани че "две жени са до теб, а на лицето ти няма усмивка"! Ама как да има. Мислех си за това как тя пак е с приятеля и, мислех си също и за това как ми казваше преди срещата, че щял да ми излезе шанса ( явно намекваше за нещо с нейна приятелка ) Загледан така в тях установих че нищо такова нямаше да се случи. Запитах се, кой съм аз за нея, просто едно допълнение, просто една играчка ли. После другите излязоха да пушат и тя се приближи до мен, от дума на дума се стигна до един проблем преди време и дали имам доверие, аз и отвърнах "не се обиждай, но нямам доверие на никой, нищо лично по това отношение, живота и хората ми доказаха че когато се предоверяваш предварително нещата не се получват на добре".

И за тези неща - липсата на усмивка и това че отвърнах на "дали и имам доверие" с "не". Накрая излязох аз виновен за всичко. На тръгване си се качиха в таксито и приятелят и каза "няма място", то хубаво няма и аз видях. Ама ако бяха толератни и вежливи хора нямаше да ме оставят ей така на произвола в нощта, а те дружно да се изнесат. Все съм си мислил че приятеля е приятел защото е способен да понесе и сподели нещо приятеля си, дори и то да е изпращане до някъде, аз така правя когато органирам хора, така е възпитано. А в случая организатор беше тя. Както и да е. Тръгнах си без проблеми и сам, но не беше това въпроса. И на другия ден виждам какво ми е писала, обвини ме, че заради мен за малко не скъсала с приятеля си. В таксито се били скарали че той отреагирал с "няма място". Сякаш съм виновен за техните си "проблеми", даже и без да съм присъствал! Нарече какво ли не и ми написала "мразя те". Останах втрещен, без да съм направил нищо, без да съм я обидил, получавам торба с обвинения и едно "мразя те"! И нито веднъж не ме попита какво ми е, какво чувствам. Такива събития взеха да се превръщат в навик в живота ми.
Когато те боли, никой не те иска, никой не те пита. Но когато имаш 100 каратова усмивка всички дружно бързат да ти станат приятели за да си крадат от щастието.


Живота не е странен, странни са хората.


- silenter -

29.   Silenter написах ти, че съм другата страна, защото съм обвързана, а изпитвам чувства към свободен мъж. По отношение на това, което ми сподели първо искам да ти благодаря за доверието. Да си кажа честно не очаквах, че си толкова млад мъж, тъй като коментарите ти са изключително задълбочени. А относно думите на момичето, че те мрази си мисля, че това е нещо моментно и не трябва да го приемаш навътре. Ние жените обичаме да разиграваме мъжете, за да видим доколко ни харесват. Пробвай и ти да я накараш да ревнува с някоя от нейните приятелки, за да видиш истинското й отношение към теб. Жените сме така - какво говорим и какво мислим са две различни неща.

30.   29, годините са фикция на пространствените ни представи. Въпросът е какъв умствен багаж носиш със себе си. Може да имаш вид на много младолик, или дори по години да не си много, но това не те причислява към възрастовото поколение което е на нивото на годините ти. Важно е нивото на интелекта.

Коментарите са ми задълбочени, защото съм имал време да развия характера на мисловния си апарат. Прочее, чета книги, нещо което все по-малко хора правят.

А доверието ми е определение на вид изложение. Каза че си от другата страна и аз допълвам как нещата са се развили при мен.

"Ние жените обичаме да разиграваме мъжете, за да видим доколко ни харесват. " Забелязъл съм че е така.

"А относно думите на момичето, че те мрази си мисля, че това е нещо моментно и не трябва да го приемаш навътре. " Може би, тя каза и други неща които бяха доста обидни. Ще видя, може би ще ми мине. Не че се засягам, но беше като удар изневиделица, намеси нещо което беше много лично за мен и което за което не обичам да говоря.


- silenter -

31.   Silenter благодаря ти отново за отговора. При мен дилемата е дали да бъда инициативна към мъж, който може въобще да не ме харесва или да нараня приятеля си, който е добър към мен, но в който не съм влюбена. Как да се справя с пеперудите в стомаха, със сърцебиенето, с трептенето на гласа? А как да издържа погледа на най-прекрасните очи? Не знам ти как издържаш да гледаш твоето момиче с друг. Мен такава треска ме тресе от ревност когато той даже говори с друга, направо не мога да ти опиша.

32.   Номер 31, "или да нараня приятеля си, който е добър към мен, но в който не съм влюбена", живот с човек към който не изпитваш нищо, не е живот, а мъчение. Представи си след години, да кажем още продължаваш да си с този който не обичаш. Как ще си, ще бъде един свит и престорен живот от който няма да имаш никаква наслада. Всеки ден ще се правите на щастливи, ще се преструваш че го обичаш. А ако и добавим към това, деца от мъжът който не обичаш, това ще е направо съкрушително. Ще създаде много проблеми не само във връзката ви, но и за едни бъдещи деца, защото не може да се изгради семейство ако не обичаш човека до себе си. Погледни какво се случва със семействата покрай теб, виж как десетки и стотици български семейства са проядени от кавги и се разпадат. И те в началото са започнали така, заедно защото е било удобно, но не са имали споделена любов. После си изневеряват, точно по тази причина, защото се умарят да живеят преструвайки се че се обичат и имат нужда от истинска любов.

"При мен дилемата е дали да бъда инициативна към мъж, който може въобще да не ме харесва" Помисли, какво е правил този друг мъж? Излизал ли е с теб? Общувал ли е с теб? Прегръщал ли ти те е? Целувал ли ти е? Бил ли е откровен с теб по-много теми? Това са важните неща. Ако е бил, то значи че тай чувства в себе си. Не знам дали са ти казвали, но аз мъжът е по-трудно да прояви чувствата си. Ако сгреши, ако направи нещо което без да иска не се възприеме като лошо от жената, тя автоматично го намразява. Може би разбираш в колко по-непривилигировано положение е мъжът щом стане дума за любов. Да разчита на нейната благосклонност и откритост.


- silenter -

33.   Silenter ние не планираме общи деца, тъй като всеки си има. Иначе се разбираме чудесно, тъй като аз съм отстъпчива, а той се съобразява с мен. И все пак нещо липсва. Може би след години ще се ядосвам на себе си, че не съм решителна и съм се разминала с истинската любов. А може би аз греша и търся другаде нещо, което го няма. Чувствам се объркана и тъй като веднъж се опарих не смея да взема окончателно решение.

34.   Хубава работа 33, веднъж си се опарила и какво? Цял живот ще бъдеш наплашена да не се опариш отново ли? Хората при единия и други път за различни, правиш ли разликата, ситуациите също. По това отношение също не ми харесва как реагирате жените, веднъж да ви стане нещо и карай, повече не опитвате. Ми нали с опита стават нещата, или си мислиш "аз съм жена, мога да бъда пасивна" Едно време можеше, сега обаче хората в тая държава намаляват с тях и стойностните мъже. А така избора на вас жените също намалява. Сега живееш и ако се страхуваш да действаш, после ще съжалявам много. И ако си мислиш че ще преживееш самосъжалението, да ще го приживееш, но живота ти ще бъде едно разочарование, като знаеш как си пропуснала такава възможност за нещо истинско.


- silenter -

35.   Silenter аз получавам различни сигнали от въпросния мъж. Някой път ме гледа право в очите и се усмихва, говорим си, друг път само минава край мен без да ме отразява. Това е все едно да искаш да преминеш, обаче светофара ти свети ту зелено, ту червено и те обърква. Иначе този мъж е толкова перфектен, че направо се чудя как може да е свободен. Не знам как да го накарам да ми даде по-ясни знаци. Има нещо и от негова страна, обаче много се прикрива.

36.   Silenter нещо извън темата - тъй като пиша през gsm-а, а не през компютър ми е трудно да ти изпратя по-дълъг отговор въпреки че искам. Не ми се получава изпращането.

37.   35, прикрива се защото не знае че го харесваш. И от къде може да знае? Всяка жена казва "харесвам тоя и оня" но това се приема като "здравей". От къде да знае че го харесваш и още повече че твоето харесване е - имане на чувства, че е повече от "здравей". Разбира се че те вижда, че те отбелязва, но тъй като не знае какво се върти в ума и сърцето ти се прикрива, защото го е страх да не се изложи, или да стане за смях. Мисли си, ами ако се приближа до нея и я целуна, или те прегърне неочаквано, или ти каже "харесвам те", ако ти не изпитваш същото ще да не би да му се присмееш. Ти от какво друго си мислиш че се страхуват мъжете? Точно от това да не им се присмее жената, да не подиграе чувствата им. Всички мъже които се прикриват така са много чувствително вътрешно и са били десетки пъти наранявани, едва ли би ти го признал, но аз ти казвам като мъж запознат с значението на какво е да си мъж и да чувстваш.

Просто не го подминавай, усмихни му се и ще предизвикаш в него също усмивка. Заговори го, кажи му "здравей, често сме се виждали / разминавали / засичали, искаш ли да изпием по едно кафе" Или нещо каквото измислиш. Мъжете не сме много своентравни когато жена ни заговори, напълно естествено и обръщаме пълно внимание. За нас мъжете когато жена ни заговори е все едно "забелязвам те, харесвам те, намирам нещо приятно в теб, иска ми се да те опозная". И тнк.

Няма страшно, всъщност когато опиташ това ще видиш колко лесно стават нещата.


- silenter -

38.   Silenter въпросния мъж ме е виждал с приятеля ми. Не знам в този случай как ще изтълкува една покана от моя страна. В същото време приятеля ми е ревнив. Когато съм на работа ми звъни по няколко пъти, а когато не съм винаги знае къде съм в момента. С него обаче не живеем заедно въпреки че имаме 8-годишна връзка. В същото време аз през живота си никога не съм била инициативна към никой мъж и никога досега не бях искала да бъда. С този мъж днес също се видяхме и сега като се замисля никой друг мъж не ме гледа право в очите освен той. Не знам дали да прекратя дълга връзка заради една най-вероятно илюзия. А между другото жените също се притесняваме от отхвърляне, не само мъжете. И накрая искам да ти благодаря за това, че отделяш от времето си да ми отговаряш и за подкрепата.

39.   38, При условие че не живееш заедно с гаджето си, а и очевидно другото момче е докоснало сърцето ти даже със съществуването си. А от теб разбираме че сте общували и тнк. Виждали сте се. Следователно... Няма никакъв проблем. Нима не усещаш че чувствата ти към гаджето ти са отслабнали, защото явно връзката ви се изчерпва тъй като не сте ин и ян един за друг.

Поканиш ли го, той няма да си помисли нищо лошо. Какво лошо има жена да покани мъж. Всъщност отдавна е често явление, жената да прави предложение ( за съвременните жени ) Не си мисли че ще се обиди от нещо, или че ще пристъпи границите. Щом го поканиш ако е мъж на място, ще се държи приятелски знаеки че имаш гадже. И чак ако забележи да му отправяш намеци или поговориш открито с него насаме ( което е най-добре ) ще се освободи малко по-малко и може и те прегърне или целуне. Тази част зависи и от теб. Мъжете които не са "гъзарчета", "надвуки", "нахакани до безобразие" не се пресягат интимно съм жената, освен ако не забележат нейното желание. Защото не искат да уплашат или обидят жената.

Мъжете се страхуват от откази, но и все по-рядко се пробват в свалянето, защото меко казано като видят колко надути и горделиви са момичетата по край тях ( вирнали нослета ) и това им действа отблъскващо. Една съвременна жена трябва да е инициативна, но да не прекалява с гордостта ( демек да не е горделива и да казва, помазва също какво и харесва и желае )


- silenter -

40.   Silenter благодаря ти че те има и за подкрепата. Мисля да вкарам малко инициатива, защото на следващия ден с въпросния мъж пак се видяхме и той пак ме гледаше в очите. Исках да ти разкажа и как се появиха тия чувства. С него се познавахме от няколко години, обаче не бяхме си говорили. Дотогава ми е харесвал само на външност. Веднъж дойде при мен, говореше ми с дълбокия си глас и ме гледаше. Още по време на разговора усетих, че ми е трудно да му отговарям. Чувствах главата си празна и в същото време много добре. Той стоеше на прага на вратата и главата му почти достигаше горната част на касата на вратата. В следващите дни започнах да се улавям, че мисля за него. И в един момент, може би след месец осъзнавам, че съм се влюбила. Буквално ме омагьоса за минути.

41.   40, така стават хубавите неща. И добре ще направиш. Уверявам те няма какво лошо да си помисли за теб. Вие жените сте много прикрити, малко инициатива от теб би се изтълкувала от него като харесване. Като добри признаци, че го забелязваш и не си му безразлична.

Първо харесваме по външността, по-излъчването, по-гласа И с времето откриваме какви други хубави неща има. Какво друго красиво се тай.

"С него се познавахме от няколко години, обаче не бяхме си говорили. "

Не е усетил че го харесваш. Или ако е знаел че имаш гадже, не е разбрал какви са ти намеренията. Има мъже които не са женкари и се съобразяват според набюдаваните признаци и действия.

"Веднъж дойде при мен, говореше ми с дълбокия си глас и ме гледаше. "

При теб, което доказва че му правиш впечатление. Не знае как да реагира, не искам да го помислиш за натегач, или нахалник. Особено в предвид че не знае какво има в сърцето ти.


- silenter -