Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Определено те харесва! ако и ти го харесваш също давай! няма нищо нередно...

8.   Авторката : Много го харесвам, готин е забавен и симпатяга е с много хубави сини очи. Проблемът ми е, че не знам дали е женен не съм го виждала да носи халка досега, но ми е неудобно да го попитам такъв въпрос ако го видя. Колкото до разликата във възрастта изглежда някъде на около 35 аз съм на 20. Много ми е кофти, че сега не ми преподава, както и на други колеги колежки, защото наистина е много добър преподавател, не го мисля само защото съм влюбена в него.

9.   ами иди при него, питай го за нещо по материята, която преподава. кажи, че се интересуваш и искаш материали за някаква разработка например. дали е женен няма как да разбереш, освен от негови колеги или учебен отдел например, ако се имаш с някоя служителка. потърси го във Фейсбук например, там има някои данни, ако ги е написал, разбира се.

10.   Авторката : Като се засякохме го попитах, дали въпреки, че не ни преподава може пак да му ходя в часовете, защото новата асистентка не ни учи на нищо, и той каза ама може разбира се когато поискаш даже ми показа кога има часове. Много ми се иска да му отида ама не смея, защото тея от другия поток веднага ще познаят че не съм от тях иначе мога да взема моята приятелка или да се наговоря с някои други колеги, както едно момиче даваше идея някой път да му идем на упражнение. Последно време въобще не мога да го засека. Чудя се дали да му пиша по e mail -a да го попитам кога са му часовете, ама не знам дали няма да му се види подозрително нещо. Във Фейсбук пробвах ама нещо не го открих

12.   Авторката : Ето какво стана. Ходя в часовете на нашия човек понеже новата хич не съм доволно от това как ни учи новата асистентка. След часовете си говорим някой път с него и аз му казах, че и аз искам да бъда като него асистентка той се зарадва много даже някой път ме кара на кафе да ходим. Вчера даже ме заведе в кабинета му нищо не стана само си говорихме приятелски.

13.   Не виждам нищо ненормално в това. Просто човешки взаимоотношения.

14.   Авторката : Хора прави бяхте наистина ме харесва. Вчера се засякохме пихме кафе в кабинета му поговорихме си и после се целунахме. Знам че някои от вас сигурно ще ме упрекнат, защото все пак ми е бил преподавател, но аз чувствам че това сигурно е първият път, в който обичам някого истински, всеки път потъвам в морско сините му очи. Лошото е че всичките ми близки и приятели разберат сигурно ще се отрекат от мен и ще ме помислят за някоя к... а с извинение. Какво да правя не знам

15.   Щеше да си курва, ако примерно това го беше направила зад гърба на сериозния си приятел, но за двама необвързани не виждам какъв е проблема.

16.   Давай смело напред, хич да не ти пука от хората, не живееш за тях , а за себе си! Успех

17.   Авторката :Това и правя, но се налага да го крия от всички от наще от приятели в университета гледаме да не се набиваме на очи, защото ако се разбере и двамата ще си имаме проблеми. Разликата ни е доста голяма оказа се на 40, но никога не съм била по - щастлива с което и да било предишно мое гадже, както казах за пръв път чувствам че обичам наистина някой. Знам луда съм.

18.   Има и други двойки с голяма разлика във възрастта. А това, че е преподавател какво значение има. В крайна сметка си пълнолетна.

21.   Имам усещането, че знам за кого говориш, или поне съвпаденията са прекалено много. Възможно е все пак във всеки университет да си има по един такъв. Жалко, че няма опция "лични" и разбирам, че не трябва да се споделя лична информация, та няма как да попитам за подробности. Поне можеш ли да кажеш университетът дали е в провинцията, или в столицата?
А иначе, ако ти харесва, изживей си яката приказка и вземи всичко на макс. Само че дано не е съвпадение 1 на милион и това да е същия чвек, за когото си мисля и аз, че тогава моят съвет е БЕЖ ДА ТЕ НЯМА!!!

22.   УНСС

23.   ако пича е от СУ хахах здравата загазваш. Спи със всички студентки, и не е сериозен грам.

24.   Авторката : Не е от СУ от УНСС е

25.   Е, "моят" е от Великотърновския. Хахахаха, явно всеки университет наистина си има по един. И той също често ги сменяше по мое време.
Но виж, може би този човек е свестен и готин. Аз не смятам, че е проблем преподавател да се среща със студентка, особено след като дори не ти преподава лично. Но имай едно на ум, че може би не си първата, нито последната. При тях често е така :(
ЕднаЖенаКаза

26.   №25 Страхотен е и като преподавател и като човек. Пробва най - различни методи на преподаване да накара нас студентите да научим нещо. Покрай него заобичах икономиката и се вдъхнових и аз да стана асистентка като завърша, дава ми много съвети, опитва се да ме отучи от чалгата. Като разбрах, че тази година са ни сложили друга ми беше много кофти, надявах се да остане той ама не зависи от него на тях друг им определя на кого да преподават. Гадно ми беше, защото бях свикнала с него и имаше шанс пак да ни е той а тази бабичка на нещо не ни научи. За цял семестър при нея научих как внука и не го приели на градина и че с доцента навремето били в една група. И естествено възмутена от това, което тя ни учи продължих да си ходя в неговите часове, първо заедно с моята приятелка а после и без нея, защото имам усещането че тя подозираше, че го харесвам. И така след часовете си ме канеше в кабинета му да пием кафе и да си говорим и така веднъж това, което почаквах да ми се случи в някой друг живот стана реално целунахме се. Сега, се срещаме тайно някой път, но само един път в седмицата, защото и той е зает и аз също и най накрая за мое щастие се оказа неженен, иначе трябваше да бягам от него, защото нямаше да понеса да съм виновна за нечие чуждо нещастие.

27.   хах не бе, мое да е един и да си ги обикаля всичките :D да раздава "любов" на ляво на дясно

28.   Авторката : Хора дайте ми съвет моля ви. Добре ми е с него, обаче по някой път ми говори че някой ден ще срещна правилния човек, че живота тепърва е пред мен докато неговия вече по -голямата част е минал, че от работа не имал време създададе семейство и т. н. Знам, какво ще ми кажат някои от вас, че не иска нищо повече от с... с от мен, но не мисля че е така. Ако беше нямаше винаги да ме подкрепя в трудните моменти, да ми дава съвети и т. н. Не знам дали ако всичко това излезе наяве той няма да има по нататък проблеми и дали не се страхува от това. Мен не ми пука че е двойно по голям не искам друг освен него. Иска ми се поговоря с него на тази тема, но ме е страх да не скараме

29.   Възможно е дa ти говори тaкa зaрaди рaзликaтa във възрaсттa. дa се чувствa несигурен относно сериозно продължение, семейство...
Все пaк сте рaзлични поколения дори, рaзличнa енергия вече, възприятия....
Опитaй дa се държиш по... кaто него.
По- зряло, споделяй хобитaтa му. кaжи/ покaжи му че с него се чувствaш женa.
Когaто ти говори кaк ще срещнеш " прaвилният" му зaбий- aз вече го срещнaх( него) и виж кaк ще реaгирa.
Кaжи му, че покривa предстaвите/ мечтите ти зa мъж.

30.   Аз винаги му споделям, утре смятам да му оставя едно анонимно писъмце на вратата на кабината, в което съм написала всичко което чувствам към него не знам дали е добра идея.

31.   Ами ще трябва да пооговорите, то сериозните връзки са си страшни, и скарвания има не може без тях.

32.   Поговорихме си доста сериозно. Оказа се, че в миналото си е преживял доста любовни разочарования. А също така се оказа и разведен с две деца. Мотивът да ми говори тези неща е, че не иска някой ден да се чувствам разочарована от живота с него, защото вече във ВУЗ -а има така двойка с голяма разлика и жената чувствала, че сякаш си е пропиляла годините, освен това не иска и да се чувствам на втора а недай си боже ако имаме деца и те. А и не съм човек, който да иска да отдели децата от баща им. Все пак ще гледаме за запазим добри отношения.

33.   Здравей, скъпа авторке:)
Ще се опитам да споделя с какви впечатления оставам от ситуацията ти, за да ти помогна, ако имам такъв потенциал. Впрочем, за пръв път съм провокирана да давам съвет в подобен форум:) Ще бъда оптимално искрена, може би и болезнено, но с най-добри чувства и пожелания за успех:)
Попаднала си в трудна за теб ситуация, която може би за друг не би била толкова тежка. Определено, за да пишеш тук, я усещаш проблемна, но според мен, дори ти самата си объркана и не си съвсем наясно къде точно се съсредоточава проблема. Не съм достатъчно в течение, в университета наказуема ли е връзката с преподавател по правилник? По-лек ли е варианта, в който той не ти преподава? Освен недопустима вероятно по правилник, тя е неприета и от колектива и това те подтиска. От една страна твоето качество е рядко качество в съвременността, тъй като повечето хора са вглъбени в себе си, с подсилено его, себичност и са готови да пометат всичко по пътя си, за да постигнат целите си. Което пък от своя страна превръща и мащаба на целите им в известен смисъл ограничен, защото е постигнат чрез потъпкване на нечия свобода, достойнство и т. н. Ти не си от този вид хора, ти постоянно си сензитивна по отношение на общественото мнение. Това от една страна може да означава твоя такт към другите, внимателно отношение, чувствителна, емоционална и отворена към околните натура, предана на околните, на приятелите. Удивена съм от незлобливоста ти, от човешкото отношение към проблема, без излишна самодоволност и с толерантност към общестеното отношение, към тип ценност, които не споделяш напълно!
Същевременно това според мен е и един от основните ти проблеми- вероятно е да ти липсва достатъчно твърдост, да проявяваш в известен смисъл конформизъм, да се подвеждаш по онова, което е общоприето без да оценяваш стойността му като висота на помисъл, намерение, широта на съзнанието. Самото заглавие, което поставяш - дали да НОРМАЛНИ подобен тип отношения говори, че твърде подсиления интерес към общественото мнение те прави и плаха. Имам чувството, че дори си склонна да отсъпиш от собствените си принципи, които ти подсказват да си с него. Може би пък проблемът стига и по-далеч - ти нямаш ясно обяснение защо го обичаш, дали е нормално, кое е нормалното, кое е градивното, кое-стойностно, дали ще се приеме, дали няма да се скарате. Нормално е да си притеснена в подобна ситуация, в която приятелките ти са предимно излизат с момчета горе-долу на вашата възраст. Но същевременно при теб тази сензитивност (прости ми, ако звучи грубо или пък е неистинно), но изглежда от страни- от моя гледна точка, като слабохарактерност.
Животът според мен винаги ни тласка към преосмисляне, в сложните ситуации не трябва да пищим постоянно защо на нас (не казвам, че го правиш ти), да смятаме, че сме ощетени, че все на нас се случва така, че сме наказани, а да се стремим да открием причината и у нас. Фактът, че за нас някаква ситуация представлява проблем, означава, че имаме известно качество или недоизградено такова, което ни възспира да открием отговора. Т. е. с други думи, ако осъзнаем това нещо, можем да се стремим да трансформираме болката, страха, негативните емоции, перипетиите, в развитие и разгръщане на личността ни.
Ситуацията е следната- животът ти поставя известна сложна за теб проблематика- в случая- предизвикателство- можеш ли да се изправиш срещу някои обществени порядки и предръсъдъци? За да го направиш, наистина силно ли вярваш в това, което правиш, в любовта си? Стойна ли е тя, истинска ли е, би ли издържала във времето, в изпитанията? Виждаш ли човека срещу себе си с реалните му качества, способен ли е да те обича както очакваш? Той ли наистина ли е твоят мъж? Ами след години- как ще се чувстваш ти, в пълния вихър на силите си, а той- преминал 60-те? Представяш ли си го ясно? Тогава пак ли ще го обичаш? Ще съумееш ли същевременно да запазиш добрите си отношения с хората около теб? Колко би жертвала от себе си за подобна връзка? Ако не те приемат такава, каквато си, с него- родителите ти, приятелите ти, как ще постъпиш? Ще се откажеш от любовта си, принципите си или ще балансираш и ще се поставиш в ситуации едва поносими, бурни и неспокойни? Ситуации на криене от света, тайна връзка, напрежение... Или ще обърнеш гръб на околните и така ще стесниш и личния кръгозор? Готова ли си? До кога ще издържиш? Какво ще последваш- любовта или спокойствието? Себе си или "нормалното", прието поведение, но без принципите си?
Мисля, че е много важно да можеш още сега да дадеш някакъв, какъвто можеш отговор на тези въпроси. Според мен е вероятно от оскъдната информация, която разбирам за него, да си приличате. Мен ме впечатлява факта, че ти е говорил за твоето бъдеще, за твоят избор, за твоя мъж. Това е отговорна реакция. Ако искаше да се възползва само, да го е направил досега, а не да ти отваря очите. А може би е доста толерантен и нежелаейки на този етап да се обвързва, те отблъсква тактично? Не знам... Ти кажи дали е споделено. И все пак ми се струва свестен и че и той те обича! (Но ме остави, аз съм романтик :D
Ако задълбочавате връзката си, тези въпроси, които ти поставих, ще изкачат като пороен дъжд и няма да ти дават мира, защото си по-чувствителна, според мен, което иначе говори за богата душевност. Мисля, че настроението ти е да балансираш между връзката ти и обществените порядки, който е най-градивния, достоен, но и най-труден избор и ти трябва още от началото да го осъзнаваш достатъчно ясно. Ако се решиш да го направиш, няма място за въпроси от сорта дали е нормално. Няма място за колебание. Трябва да си мотивирана и твърда в избора си, трябва да осъзнаваш различието си спрямо другите, цената му, както и добрите и лошите му страни. Трябва всеки миг да си мислеща, да си търсеща, такава ситуация ти е предоставила живота- ако приемеш предизвикателството, трябва сила и категоричност, без това да означава грубо, неангажирано отношение спрямо околните, приятелите ти, родителите ти. Не да демонстрираш връзката си напук, но не и да се срамуваш от чистата си любов. Кое е по стойностно и истинско- искрени, дълбоки, осмислени отношения, или някоя връзка, отговаряща на понятието за нормално, но празна, лицемерна, користна? ! Трябва да си даваш сметка и за това, без да се перчиш, разбира се, всеки според разгърнатостта на съзнанието си допуска своите грешки.
Може би разгърнах ситуацията ти по-далеч и по-драматично от колкото е всъщност. Дадох ти известни предложения къде да търсиш проблема, отговорите са твоя преценка. Не искам да те наплаша предварително, макар че подобен ефект може да е градивен в известен аспект. Всичко с времето си, тези качества се изграждат в конкретната ситуация, само приказки не са достатъчни. Важното е човек да е убеден в ценостите си, да зачита присъствието на околните, да е готов да се противопоставя срещу статуквото и да гради по-добри отнощения в света и по-стойностни избори.
ПП. От името на жена, влюбена в 40 години по-голям от нея, която избра любовта и хората:)
Дерзай без страх и очаквам отговор с интерес :)

34.   Благодаря ти № 33, помогна ми доста. Няма за какво да се обиждам. Наистина е така, както ти казваш. От първи клас, съучениците ми започнаха да се държат отвратително с мен и това даде голямо отражение върху цялата ми психика. Станах по- уязвима, по - чувствителна вземах доста нещата навътре всичко, което ми казваха. В гимназията нещата се поправиха и вече ми пукаше все по- малко кой какво мисли за мен, но понякога все още си мисля за това какво ще кажат за мен хората. Унижението и подигравките в детските ми години все още дават отражение върху мен. Аз разбира се не мразя хората поне не за дълго винаги рано или късно ми минава, въпреки болезнените душевни рани, които са ми нанасяли. Относно моя любим И. ето какво направих. Написах бележка, в която му казах, всичко което чувствам и в четвъртък, когато бях до късно на лекции изчаках всички да се тръгнат и я закачих на вратата на колата му. На другия ден, както си слизах по стълбите го срещнах и ме извика в кабинета си да поговорим. Прегърна ме много силно каза ми, че съм напълно права да питам тези неща и ми разкри цялата истина. В миналото си е прeживявал много любовни разочарования и затова не е готов отново за нещо по- сериозно. Каза ми още, че в мен е видял нещо различно от жените, с които е бил преди и затова не иска да ме нарани. Разкри ми и както казах по нагоре, че е разведен и че има две деца, и че поради тази причина не иска ако в бъдеще имаме съвместен живот аз и моите деца да се чувстваме на заден план. Преди заради това, което ми казваше мислех, че е ерген. Не го виня, че не ми каза за децата си, разбирам много добре защо е решил да скрие от мен не ме му е лесно почти да не може да ги вижда. Има и друг проблем, аз мога да приема децата, защото не съм човек, който мрази деца по принцип дори някой ден ми се иска да имам поне 3, но не знам как биха ме приели те. Веднъж дори попаднах на една история за жена, който се опитва да настройва приятеля си срещу детето му от първия брак и просто се погнусих. Ще се опитаме да запазим при всички положения добрите си отношения, защото той ми е много скъп. Не искам ако някой ден се видим на улицата или пък работим на едно място да се разминаваме все едно не се познаваме нито пък той. С него мога да споделям абсолютно всичко, и когато го правя винаги ми става по - леко, подкрепя ме във всяко начинание най- вече в стремежа ми да стана някой ден асистентка, нещо за което баща ми донякъде е настроен скептично, защото смята че трябват връзки.

36.   Онзи ден го ядосах и се поскарахме малко. Зает е да чете за някакъв изпит по право и иска докато учи да не му звъня и да го търся, защото го карам да се чувства виновен, че не може да ми обърне внимание. Аз пък се издразних и му оставих една сърдита бележка на вратата, а той ме залови на местопрестъплението и ми се ядоса. Каза, че ако трети път направя такова детско изпълнение няма да ме познава повече. Аз наистина постъпих неразумно, не се съобразих с него и ходех в кабината му когато ми скимне без да се замисля, че има много ангажименти. Попита ме дали ще ми е приятно той да иска да се виждаме, когато на мен не ми е възможно. Каза, ми че няма как да имаме заедно бъдеще понеже проблемът е в самият му характер, заради работохолизма си е отблъснал не една и две жени даже бившата му жена настройва и децата му против него. Не иска и аз да бъда нещастна заради него, съжали че съм тъжна заради него и се разбрахме да не търсим известно време, каза че може би ще ме потърси като му отминат ангажиментите. На сбогуване не ме прегърна, защото с всяка прегръдка се привързваме един към друг все повече и повече. Част от мен знае, че е прав, но другата част от мен мечтае за невъзможното. От друга страна може би е прав, че с тази връзка само ще се нараним повече. Част от мен знае, че е прав, но другата част от мен се бунтува срещу това. Няма да ми е лесно да спра да мисля за него. Не мога да го изтръгна от сърцето си колкото и да ми се иска. Кофти ми е, чувствам се виновна, че го изнервих и не се съобразих с него. Не знам как да изляза от тази ситуация непрекъснато плача за него, а нощем почти не мога да спя. Обичам го!

37.   Също така ми каза, че много би се радвал да ме види един щастлива и успяла и тогава и той щял да бъде щастлив. Тогава съм щяла да осъзная, че е бил прав. Не съм го виждала вече 5 дни и ми е доста гадно. Най - добрия ми приятел пък беше на мнение, че само едно е искал от мен, но ако беше така след това щеше да започне веднага да ме избягва. Както казах нито мога да се концентрирам върху ученето, нито мога да спя от 5 дни спя само по 2 или 3 часа или пък изобщо не мога да мигна.

38.   Според вас да запазя ли приятелските си отношения с този човек или изобщо да прекратя всякакви контакти с него.

39.   По какво преподава?
Че и аз имам странни отношения и чувства към преподавател.. Да не е един и същ?

40.   39, по горе се споменаваше в кой университет преподава, и горе долу в коя сфера. А се споменаваха и други подобни от други университети, за тоя от великотърновския писах аз :)) Прочети предишните постове, да видим дали няма да разпознаеш твоя :))

41.   По микро и мкрокиномика. В УНСС. Сега като се видяхме след дълго време мина покрай мен просто така на мен ми стана много гадно. На другия ден го засякох и се поздравихме попита ме как си какво става с теб казах му че съм добре че ми е натоварено и той каза трябва да се стегнвеш да учиш. После го запитах приятели ли сме още и той каза с усмивка. Да разбира се. Обаче не знам дали не ми го каза ей така за да отбие номера. Уж каза, че е най - добре известно време на де се виждаме и че ме уважава и ще гледа да запазим приятелски отношения. Аз искам да си бъдем пак поне приятели другото се видя, че няма как да стане поне в дългосрочен план. Не знам обаче той сега на какво мнение е не сме се търсили вече 3 месеца. Мислех веднъж да ида да говоря с него, ама се отказах за да не постигна обратния ефект. Няма причина да не сме добри приятели, но не знам какво мисли сега той. Не искам да се разминаваме като непознати. Казах на наще не го приеха особено добре. Баща ми каза, че сигурно още ми е приятели, но впредвид обстоятелствата известно време ще се държи по - дръпнато. Как да постъпя не знам ако станем колеги в бъдеще не искам да сме на тръни. Имам някаква надеждичка, че сме пирятели още!

42.   Много време мина и не сме се търсили въобще искам да опитам да си върна поне приятелството му, но нямам кураж да го потърся даже си мисля дали има смисъл. Някои хора ме съветват да поговоря с него ако го срещна, но ние сега дори не се засичаме по коридорите. Страх ме е, че ако се засечем може да ме подмине пак, както казах по горе единия път ме подмина на другия ден пък ме поздрави пита как съм и така аз взех, че го питах още ли сме приятели и той отвърна да, чак почна да ми се смее. Не искам ако ден сме колеги да се мразим не знам мрази ли ме или просто е дистанциран от мен, и развалихме ли завинаги приятелството си с тези любовни отношения. Уж кажа, че може би трябва да мине известно време и да не се измъчвам по въпроса. Знам, че повечето коментари ще са от типа отдавна ти е бил шута и т. н. Тежи ми много осъзнах, че приятелството му ми е било най - ценно, но знам дали не е късно вече.

43.   Не знам и какво да му кажа след толкова много време това ме отказва още повече .

44.   Авторке, забрави го и не се занимавай с него!
Най-здравословно за тебе ще бъде да нямаш абсолютно никакви контакти с него. Повярвай ми!

Трябва да си ангажираш мислите с нови приятели. Това, което той е направил -- да те допусне толкова близо до себе си е против правилниците в много университети по света. Дори горе някой е загатнал това.

Докато завършиш има време, и не се знае дали въобще ще станете колеги. И ако станете колеги, ще се държите колегиално!

Сега твоите задължения са да мислиш за преките си ангажименти в университета. Гледай си уроците и за него не мисли. Ако случайно се засечете и той не те поздрави и ти няма да го поздравиш и толкова.

45.   Опитвам , но ми е много тежко , тежи ме че поиска да се спрем ,навреме но не успяхме и се стигна дотук , осъзнах че приятелството е над всичко ама при свършен факт вече . Дотук се стигна заради мойте детинщини и внушенията ми , че съм му писнала . Не мога да спра да изпитвам вина .Като ми се ядоса и то с право каза , че може би трябва да мине време за да бъдем отново приятели ,и че не иска да гледа да се измъчвам заради него . Един път не ми казва здрасти на другия ден пък ме поздравява . Тогава ми каза че сме приятели още нз как да го тълкувам дали е истина или го казва да отбие номера .

46.   Една приятелка пък ми вика ако го видиш му кажи здрасти ако ти каже каже.

47.   Иначе пробвах нова връзка, но все нещо ме възпираше да я продължа. Преди това се харесах с едно познато момче и излизахме известно време, но просто обстоятелствата че живеем в различни градове не ни позволиха да бъдем заедно и не задълбахме да не стига пак до същата развръзка.

48.   Зарежи го, подлъгал те е, това е, не си заслужава да си пропиляваш младините с него или заради него.

49.   Много ми е трудно. Миналата седмица му писах смс, в който го попитах възможно ли да се бъдем пак просто приятели, но отговор така и не получих. Според някое това е или категорично не или, че усеща че все още имам чувства към него. Нз ако го видя как ще се държи с мен. Накрая ми каза, че може би трябва да мине време за де изстинат чувствата и да изчезне фаталното привличане за да може пак да сме приятели като приятели ако е възможно, но както споменах по горе само месец след това се засичаме поглежда ме, но нито здравей нито нищо. Писах му вечерта смс тогава защо се държи така не отговори на другия ме заговори без да споменава смс- а здрасти как си аз му отговорих добре и го попитах дали сме все още приятели отговори ми да. Нз кво да мисля вече, дали сега се е ядосал като ми е видял смс- а. Ще ме гледа ли накриво ако се засечем.

52.   Спокойно, няма проблем за него да сте приятели, никой мъж няма да ти се разсърди за това, че искаш да сте само приятели, не се филмирай. Ясно е, имаш чувства към него и явно той от това се плаши, но не те обвинявам и никой няма право да се държи лошо с теб, всеки може да се влюби, просто се позамисли, има ли смисъл да си пропиляваш младините с човек, който определено нее за теб, не е на годините ти, има различно виждане за много неща и така, насочи се към някой, който ти е по-близък, със сигурност има, просто ти не си опознала колегите си и не искаш да им дадеш шанс, защото за теб той е всичко. Един ден, като ти мине, ще разбереш, че не е идеален.

53.   Не знам дали вече иска да сме приятели № 52 не знам как да тълкувам това негово мълчание дали е, защото се усеща, че още имам чувства или наистина вече ме е заличил от съзнанието си. Преди време като бях по -зле писах смс на Ивелина Х. и отговорът и беше отрицателен, нз дали мълчанието му не е потвърждение на казаното от нея. Знам, че е лудост да вярвам на тия глупости.

54.   Тежко е, когато някой който ти е бил близък те отбягва

55.   Прелъсти го и го използвай да завършиш по-лесно - хем кеф, хем изгода ;)

56.   Според мен спри да се занимаваш с него. Доста си хлътнала, след като 1 година пишеш все за него. Истината е че от това дето прочетох ми се струва, че този мъж си има връзки със студентки и тия глупости - не искам да ти провалям бъдещето, не искам да те ангажирам с моите деца, е просто начин да се измъкне от сериозно обвързване. Бъди сигурна, че вече си има друга студентка, може даже да е сменил няколко. Е изживяла си афера с преподавател, но спри дотук, ясно е като бял ден че няма да ги бъдат нещата дори за приятелство. Той е 20 години по-голям от теб и е доста по-обигран, естествено че има и повече интелект от кварталния мачо, за да те върти по деликатен начин. Извода е - използвал те е за афера, и вече не иска да има нищо с теб. Това е. Съжалявам но по-добре осъзнай истината още сега. А това че ти искаш да сте приятели ми говори само че искаш да си близо до него, с идеята ако може пак да ви се възобновят старите отношения. Той затова те избягва, защото не иска повече да е с теб. Но го прави по деликатен и интелигентен начин. Доста е детинско според мен да ходиш да му се молиш едва ли не за приятелство и да го питаш като развален грамофон, дали сте приятели. Не сте, и не сте никакви вече. Изживял си е аферата с младата мацка, и с кой знае още колко други като теб и си продължава напред. А ти ако имаш малко достойнство вече дори не го поглеждай като го засечеш. Малка си и ти е простено, че се подвеждаш, но си извади поуките. Освен това извинения, че е големия работохолик и затова отблъсквал жените веднага става ясно, че му е кеф на връзчици от време на време. Как толкова много професори имат жени, семейства и много други успели хора, а той само нямал време. Няма защото не иска. Чука си млади студентки и си свирка с уста. Виждаш ми се свястно момиче, недей повече да се унижаваш моля те. Просто знай че има такива мъже и се научи да ги разпознаваш, за да не страдаш в бъдеще от още някой такъв.

57.   поне прелъсти ли го?