 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Трудната любов ...
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2396 пъти
Сугурно ще ви се стори много детска моята история и затова още от началото ще си призная... Още съм на 16. Бившият ми също е на 16. От един клас сме. Преди една седмица скъсахме а ходихме цяла година. Никога не си помислях че ще ходя с някой толкова много време. А сега ми се струва че сме ходили 5-6 години... Виждахме се постоянно, в училище после вечерта и така... Ужасно много се карахме за най-малкото нещо. Сигурно 50 пъти сме се разделяли за 1 година и пак се събирахме... Той искаше постоянно да сме заедно. От началото аз не исках постоянно да се виждаме. Той винаги се съобразяваше с мнението ми. Почти винаги ставаше това което аз исках. Крещях му постоянно. Когато бях ядосана на друг си изкарвах нервите на него или когато не стане това което искам също. Държах се с него лошо, но и той също е много нервен. За най-малкото нещо се ядосва. Много се ревнуваме. Той още има детски акъл и това много ме изнервя. След поредната раздяла аз осъзнах че той не заслужава да се държа така с него... Исках да се променя. Започнах да се опитвам. На рожденният му ден се държах перфектно и той каза че е започнал да ми вярва, че го обичам... Но на другия ден пак бях направила нещо, но не помня точно какво беше. И той ми каза "Знаех си, че всичко беше само за рожденния ми ден сега пак си същата как можах да си помисля че може да се промениш". Стана ми много гадно. Наистина започнах да се променям. Опитвах се да не се караме изобщо. Започнах да му се извинявам когато е нужно. Аз не съм от хората които се извиняват много. Много рядко се извинявам на някой дори и аз да съм виновната. Осъзнах че много го обичам. Проблемът ми е, че когато съм сърдита за нещо се държа много лошо. Не мисля преди да кажа нещо. Направо казвам вичко което мисля и се успокоявам. Последният път който се скарахме беше заради фейсбук. И двамата бяхме виновни. Бях ядосана и си мислих че никога няма да спрем с тези караници и реших отново да го зарежа. Казах му в очите че не го искам. Когато ми каза, че няма да може да ме забрави му казах че ще си намери някоя която ще го слуша и ще го обича и с времето ще ме забрави... и си тръгнах. На другия ден ми казаха, че е заминал на село заради мен. Страх ме е да не си намери друга. На следващия ден когато се разделихме започнах да го обиждам в фейсбук заради момичетата които е приел в приятелите си. Той ми каза " Аз нарочно доидох тук, за да те забравя ама нестава... Млъкни с твоите глупости омръзна ми да ти повтарям едно и също! " Всъщност това което повтаря постоянно е че много ме обича и никога няма да ме остави, никога няма да ме забрави но аз немога и просто не искам да му повярвам. След това което ми каза аз му казах че ще го оставя да прави каквото си иска, че всичко е било една лъжа, повече няма да се сдобря с него и ще си блокирам фейсбука за да му е по-лесно да ме забрави за да не ме вижда дори и на снимки, да не вижда името ми. Така и направих блокирах си фейсбука. Но днеска вече мина една седмица и реших да си го отблокирам отново защото ми беше скучно. Видях че е споделял много тъжни песни... Когато съм с него се изнервям когато ме ядосва а когато скъсаме започва много да ми липсва. Искам да се променя, но немога. Такава съм си. Мисля че той поне малко ми вярва, че го обичам. Вече ме познава много добре, както и аз него но сега ме е страх че ще го изгубя завинаги... Дали наистина ме е забравил... :( Това е първият път който не ме е потърсил цяла седмица. Дори и като сме късали предните пъти ми е звънял. Приятелите му ми казаха, че той ги е помолил ако ме видят навън с някое момче веднага да му кажат. Подразних се, че си мисли такива неща. Никога не съм си помисляла да ходя с друг. Обичам го. Той ми е първата любов както и аз неговата. Всичките ни приятели казват че са сигурни че пак ще се сдобрим, но аз не мисля така... Какво да правя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 2e5e821bb3 |
|
1. На първо време изчакай да станеш поне на 18...
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 266998bd4b |
|
2. Интересно кой ли ви сменяше памперсите, докато течеше цялата тази мелодрама?!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 1af6c806d5 |
|
3. Лапешка работа... Играят си на любов... от скука.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 162b5d74f3 |
|
4. Той бил с детски акъл, а ти? Миличко просто си изживей най хубавите години от животът си, съдбата си знае работата може да се съберете пак, може пък да срещнеш друга по голяма любов още утре(второто е сигурно на 100%).
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: dc566671e2 |
|
5. Как пък всички 16-годишни кифли, дето Ви лъжат някви батковци, решавате, че наборите Ви са с "детски акъл"... Наистина в тая история се вижда ти колко си зряла и той с тоя детски акъл къде е тръгнал нз даже... намери си някой на твоето ниво, по-зрял и опитен (да знаеш, тва всичко беше ирония... стига тормози момчето като те тресат хормоните)
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 223ac183e4 |
|
6. Спокойно. Той ще си намери друго момиче - може би по-добро, по-умно и по-мило от теб, което ще му завърти главата и ще е щастлив с нея, а ти ще гледаш нещастно отстрани.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
