Споделена история от Любов и изневяра |
Едно погребение
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1993 пъти
Преди години се запознах в интернет с едно момиче от моя град, в провинцията. Смея да твърдя, че се влюбих в нея още през монитора. Когато се видяхме, само затвърдих това чувство. Макар че нашето малко градче не страда от липса на млади хора, голяма част от тях са... как да кажа... просто не са мой тип. Нямам си приказка с голяма част от младежите или пък дори да намеря, то е за кратко. С нея обаче намирах много теми, за които да говорим и това ме впечатли и зарадва. Тя е с шест години по-малка от мен та бях очаквал да е поредната празноглавка. Не е. И тогава не беше. Най-много може би в нея ми харесва това, че е готова да открива нови неща, непознатото не я плаши. Мен също.
Тъй като бях претърпял няколко любовни драми докато я срещна, а едната беше и твърде прясна, изобщо не бързах да реализирам фантазиите си и да й предлагам любовта си. Опознавах я, давах й шанс и тя да ме опознае. Този период е свързан с много интересни и вълнуващи за нас преживявания, може би и малко глупави - бихме път 300 км до Перник, за да си купим вафла Винкел от там, след което си се прибрахме (това е най-безсмисленото пътуване в живота ми); скачахме с бънджи заедно; цяла седмица бяхме на палатка в много непознат за нас район (за някои може да е обичайно, на нас ни беше за пръв път и се прояви като голямо разнообразие) и други такива неща.
Първата Нова година след запознанството ни бяхме в една компания. Докато тя танцуваше с кой ли не, един мой много добър приятел ме заплаши, че ако в най-скоро време не й споделя чувствата си открито, то тя навярно би се хванала с някой друг. Още същата вечер/сутрин, когато се отделихме от другите и отивахме към едно друго парти, я целунах. Не знаех какво да кажа, затова просто я целунах. И тя отвърна. По пътя се държахме за ръце, но като влязохме в "празнуващия апартамент" се пуснахме и се държахме както преди малко. И тъй, до след няколко дни, когато тя ме пита дали това е било плод на изпития алкохол. Беше ми чудно, че си го е помислила, но определено този въпрос помогна за разнищването на ситуацията. Онзи диалог приключи с "обичам те" от моя страна и "много те ценя" от нейна. Събрахме се.
След време направих на въпрос това, че тя дори след месеци не ми каза нито веднъж, че ме обича. Беше ми обяснено, че тя не чувства онзи трепет, който да й подскаже, че е влюбена и че ако ми кажела, че ме обича, щял съм да помисля, че е влюбена. Аз си го мислех и без да ми казва, че ме обича... След няколко дискусии на тази тема, в които ри пролича, че аз не възприемам добре идеята да е с мен без любов, се разделихме по нейна инициатива и без голямо желание от моя страна. Не се срещахме повече.
Но след още няколко месеца аз осъзнах, че я обожавам и не мога, не искам да съм без нея. Отидох до дома й, родителите й ми казаха, че я няма, но ме поканиха да я изчакам. Майка й, много словоохотлива жена, сподели, че съм липсвал на дъщеря й, но в момента тя си имала друг. Въпреки всичко я изчаках. Когато се прибра, я изведох на разходка и говорихме. Решихме, че ще възстановим приятелските си отношения, тъй като и на двама ни ни беше приятно да прекарваме време заедно. Приятелят й реагира неприятно на моето връщане в живота й и скоро се разделиха. Това ме наведе на мисълта, че ако моята поява е била причина за тяхната раздяла, то значи може би имах шанс с нея.
Оказа се, че не съм прав и още известно време си стоях във френд зоната. Наближаваше поредното лято, аз работех тогава в една фирма, където получавах много малко пари и не ми плащаха редовно дори. Това ме накара да си търся сезонна работа и, за моя изненада, мой приятел ми предложи да замина в хотела на родителите му в чужбина, където нямало барман. С най-голямо желание се съгласих. А моята любима, нещастна от заминаването ми, искаше да питам дали има работа и за нея. Имаше. Заминахме заедно и всяка вечер бяхме заедно на работа. Освен това имаше случаи, в които хотелът беше препълнен и се налагаше персоналът да се събира в по-малък брой помещения, а ние с нея без проблем деляхме едно легло. Разбира се, магията на лятото помогна и се събрахме отново. Бях много щастлив.
Върнахме се с пълно джобове (или поне не бяха празни), с много спомени и усмивки на лица. Всички радушно приеха нашата връзка и споделиха, че го били очаквали. Добре, имахме някой и друг лев настрани, можехме да ги съберем и да направим нещо заедно. Но тя не искаше да планува общото ни бъдеще, което ме нараняваше. В един момент късметът ми се усмихна, запознах се с човек, на когото искрено се възхищавам до днес. Той ми помогна с много съвети, думи и малко връзки. Уреди ми интервю за много добра работа, а аз някак успях да убедя интервюиращия ме, че търсят точно мен. Наеха ме. Тъй като бях нов, несемеен и с голямо желание да се доказвам, започнаха да ме изпращат на командировки, които приемах без никакви оплаквания. Моята любима каза, че не е доволна от това положение и се разделихме. Не искаше да я търся, не ме и търсеше. Позволявах си да й се обаждам по празниците, но тя си смени телефона и не ме информира за това, така че прецених своето присъствие в живота й като нежелано.
Кариерата ми се развиваше добре с родния град, но аз исках да се махна от него. Нямаше какво да ме задържа освен семейството, но родителите ми се справяха прилично и без децата си. Успях да си извоювам смяна на работното местоположение и заминах за друг град. Ето я и промяната, от която се нуждаех. Срещнах много нови хора, нямаше стари познати лица бях сам. Но меланхолията не ме посети. Честно казано, бях невероятно щастлив. Колегите ми се държаха много приятелски макар че бях много различен от тях. Много често ме канеха, особено в началото, да вечерям в домовете им, опитвайки се да ме накарат да се чувствам добре. Един от тях ми сподели, че началството изказало много впечатления за мен и разчитали на колектива да ме задържи във фирмата. Бях поласкан и се опитах да оправдая високите очаквания. Мисля че успях, но има на къде още да се развивам.
Моята любов не бе забравена и не бе потъпкана. Сещах се за това момиче с малко тъга, но и много радост. Разказвах за нея, все едно описвайки Дева Мария и новите ми познати казаха, че прекалено много я възхвалявам и трябвало да махна ореола й. Но аз не желаех, отказвах и си я спомнях все така прелестна.
Един ден майка ми ми се обади да ме уведоми, че "онова момиче, което не искаш да виждаш" ме е търсило. Докато разбера коя девойка имала предвид... Как така да не исках да я виждам? Умирах да я видя! Беше оставила телефона си и помолила майка ми да ми го даде и ако съм желаел, да я потърся. Тя живеела в този град, в който и аз. Обадих й се моментално. Разговорът беше неловък, не знаех какво да кажа, но си уговорихме среща. В края на седмицата, а беше още началото.
Колегите, на които се доверявах и разчитах на съвети заради по-големият им житейски опит, ми казаха, че правя грешка, връщайки се към това момиче. Казах си, че просто искам да я видя, като приятелка. Дори се самоубедих в това и почти ги накарах и те да ми повярват.
Срещата протече гладко, забавлявахме се, макар че и двамата не се отпуснахме. Виждахме се от време на време, срещите все повече зачестяваха, докато накрая не се превърнаха в ежедневие. Този път оставих тя да води и не обявих гласно чувствата си, бях се парил достатъчно. Една вечер тя ми каза, че ме обича и аз бях щастлив. Събрахме се, заживяхме заедно, роди ни се детенце и се оженихме. Всичко прекрасно, чудно, красиво. Докато не дойде деня, в който тя ми каза, че не ме обича и иска развод. КАК ТАКА? ! Побеснях, изнервих се, откачих, недоумявах. Диалогът беше невъзможен. В крайна сметка, разведохме се.
Бях тъжен и щастлив. Този толкова неочакван развод ме нарани, но все още имах прекрасния си син, а и приятелите ми ме бяха обградили и ненатрапчиво помага на лицето ми да стои усмихнато. Дълго време не виждах жена си (бившата явно), но брат й ми водеше детето и го взимаше в уречен час. Един ден синът ми ми сподели, че другият му татко го е ударил. Нито знаех какъв е този друг татко, нито какво точно е станало, но самата мисъл, че някой е посегнал на сина ми ме накара да полудея. Отидох, направих ги на пух и прах и жена си и онзи боклук, след което й казах да го разкара от живота си или ще бъде лишена от родителски права. Започнах дело в крайна сметка, но тя се вразуми и прекрати връзката си с този човек навреме. Отношенията ни бяха силно обтегнати.
Синът ми ми сподели, че е разстроен от това, че никога не ни вижда с майка си заедно. Това ме накара да я потърся отново и да подновим добрия тон между нас. От време на време излизахме заедно с него, вечеряхме заедно и прекарвахме няколко часа като семейство. Започнахме да ходим на почивки заедно, колкото се може по-често. Тя ме омая отново и се събрахме. Венчахме се. Бяхме щастливо семейство за две години, когато тя отново, за пореден път, каза че няма чувства към мен.
Разведохме се без много шум и без скандали. Заради детето, което вече разбираше малко или много. Продължаваме да се виждаме, да си говорим любезно и дори да ходим на почивки заедно. Но аз я ненавиждам. Честно ви казвам, ненавиждам я, мразя я. Каквито и чувства да имах към нея, колкото и дълго да я любех, то всичко приключи с този втори развод. Тази жена не ме остави да я забравя, подклаждаше моите чувства години наред и само се подиграваше с тях. Единственото, за което съм й благодарен, е синът ми. Всеки красив спомен вече се превърна в демоничен.
А тя е време да ми стане безразлична. Разказах колкото се може по-кратко, но и колкото се може по-подробно, моята история, за да мога да погреба тази любов. Погребвам и омразата заедно с всичко. Нека цари апатията. И нека бъдем щастливи отделно. И нека никога повече не виждам ореола й. И нека, нека бъде всичко наред.
|
