Споделена история от Любов и изневяра |
Момичето, което си отиде от мен...
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2712 пъти
Здравейте. Реших и аз да споделя моята историйка. Може би малко подробна, но на база на това може някой да сподели своето мнение за нещо във връзка с историята.
Станах студент, на първата лекция в университета се оказах с едно момиче, което седеше до мен. Разбира се, това бе героинята в моята история. По едно разменено здрасти и как се казваш протече лекцията. На втория ден си разменихме номерата. На 11-тия ден от започването на университета бяхме на един концерт. Тогава просто в един момент я хванах за ръка и тя остана хваната за мен. Последва целувка насред фойерверки. Момичето беше мило към мен, но го оставих на 3-тата седмица - и то чрез съобщение. Обстановката беше нова за мен и всичко беше ново, затова не исках да бързам с обвързване. След раздялата не се чувахме. Но нещо вътрешно продължи да трепти по този човек.
След около 3 месеца я потърсих (междувременно тя си бе намерила някакво момче, за което не знаех). Не ме отблъсна, излязохме 2/3 пъти. На последното излизане отново я хванах за ръка - отново ръцете ни останаха заедно. На първия месец си казахме "Обичам те" и оттогава започна един от най-хубавите периоди в живота ми. Междувременно я накарах да махне бившия си от социалната мрежа, за което поначало ми се разсърди доста. Няма смисъл да казвам за хубавите моменти.
Имахме от време на време и проблеми разбира се, разминавания. Тя искаше да ходя повече при нея и да и отделям повече време, а аз по-честичко се прибирах и вкъщи. По това време тя оставаше сама. Но през останалото време мога да кажа, че бях до нея.
Започнах работа. Стана ми по-трудно справянето с ученето. Опитвах се да търся средно положение м/у работа, учене, приятели и момичето ми. Летните ваканции бяхме разделени, но се виждахме през 1/2 седмици. Карахме се за битовизми и други неща, които на мен ми се струваха дребни - зарязан чорап на пода, недостатъчно помагане в кухнята (междувременно при нея се научих да готвя туй онуй), от нейна страна - постепенно заобича да става нейното и мрънкаше. Не сме излизали много по дискотеки и тем подобни - не ни съвпадаха стиловете музика, но много обичахме да се разхождаме и да ходим насам натам.
В последната ни половин година от връзката нещата тръгнаха надолу. Ааа преди това, ходихме на море, за което трудно се разбрахме къде... така да кажа, тя бе малко по-претенциозна, докато на мен ми липсваха възможности, за да мога да удовлетворя исканията и за място и начин за прекарване на почивката. Но намерихме съглашение и мисля, че бе добър среден вариант. Хубава почивка, но и с караници. Такааа...
Дойде Колега, бяхме си по родните места. И тъй като дълго време не съм и казвал точно къде да ходим на Нова година (беше ясно поначало, че някъде с моите приятели, защото нейната алтернатива беше сами в тях - сами разбирате, че все пак е Нова година и рядко, а и трябва да се виждаме и с други хора) тя си остана в родното си място и прекара новата година на някакъв купон. Малко по-късно отношенията ни се влошиха и "скъсахме" за около седмица (по-скоро по моя инициатива). Междувременно и тя започна работа. След това решихме да поговорим, за да оправим нещата. Тя искаше повече внимание - личното ми мнение е, че започнах да и обръщам такова. Опитах се да помагам повече в домакинството, заведох я на разни места. Но от нейна страна не видях живинка, което убиваше и моето желание за старание. Стигна се до там, че аз и казвах доста по-често "Обичам те". Накрая просто отношението и беше изключително влошено, след което отново се "махнах" от нея, защото не можех да приема това отношение. Няколко дни не се чухме. Две седмици по-късно, тя имаше празник, за което получи голям букет и разни други малки неща, но смятам ценни - от мен. По-късно и казах, че искам да се съберем, но това така и не се случи.
Наистина, работата и останалите дейности съкращаваха от времето за ласки. Отделно се проявяваше и нервност от двама ни. Моето мнение обаче е, че сега ни е времето, в което трябва да работим и учим здраво, за да се борим някога за по-хубав живот. Представях си се успял, заедно с нея, с къща и деца. Определено всичко ми вървеше повече, докато бях с нея. Сега ми е празно и "никакво".
Разбрах, че след като сме скъсали, тя е излиза с някакво момче - имало и целувки. От нея го разбрах, докато се питахме кой как е и какво прави. От време на време се чувахме, а по-рядко и виждахме. Имаше търсене и от двете страни. Понякога аз и пишех доста дълги неща (обяснения), когато ми станеше криво за миналото. От нейна страна пък имаше обаждания с рев или писаници от сорта на "как прецакахме всичко". Но всичко остана само дотам. Накрая имаше период, в който не се бяхме чували над 20 дни... после тя ми писа 1/2 пъти как съм, как прецакахме всичко... (??? ) Дойде новата учебна - видяхме се. Тя ми сподели, че се е чудела как ще ме погледне в очите. В период от една две седмици си станахме доста близки в училището. Ходихме на театър, за което бях взел билети. По-късно имах РД, тя ми се обади, честити ми, а в същото време ревеше. Каза ми "нали знаеш, че те обичам"... Разбира се, както преди ми беше казвала, така и на следващия ден, че това обичам те е било приятелско. Случи ми се един ден, в който я помолих да остана у тях (просто ми се налагаше заради една работа, но и повод да я видя за мен). Бяхме седнали и гледащи ТВ, поиграх малко с косата и, а на нея и бе хубаво и не се дърпаше. ПС: Не сме спали заедно. Оттогава насам не се чуваме, нито си говорим, само на здравей - здрасти, тъй като за мен няма как да сме приятели. Между временно наблюдавам съмнителни неща в социалните мрежи - но разбира се, мен това не следва вече да ме "бърка".
Дълги месеци след раздялата, а аз още я обичам! Много я обичам! Не съм и мислил, че след такива хубави моменти ще се стигне до там... Умът ми казва "разкарвай се от този човек", а сърцето го боли. И в същото време, въпреки всичко, тя е пълна с качества, които харесвам и точно това, което търся в една жена. Но май съдбата така е решила... бяха няколко хубави години. Сега съм принуден да се разминавам с нея и да сме на здравей-здрасти. Сами се сещате, не е никак приятно и винаги навява спомени.
|
