Забравена любов...
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2538 пъти
Случвало ли ви се е да оставите нещо или някого? Да го заличите от живота си и да се преструвате, че не е съществувало? На мен ми се наложи преди известно време. Ще попитате защо. Ами просто така трябваше. Беше най-разумният избор! За мен, за нея, за всички! Не съм искал да я наранявам никога. Но нека ви разкажа цялата история. Представете си едно момче на 16 години, объркано, тичащо от момиче на момиче. Криещо се от света в алкохол, цигари, купони и глуповати момичета. Момче което няма път. Няма бъдеще. Но пък има всичко останало. От другата страна е момиче. Също на 16. Момиче, способно да покори всеки само с поглед. Е точно в това момиче се влюбих. За пръв и последен път. Това момиче не ме промени. Нито ме накара да погледна на света по различен начин. Но сега ми липсва. Липсва ми повече от от всичко. И често си спомням за нея. Виждам я в сънищата си, но само понякога. Образът и е почти избледнял, гласът й е забравен. Но не и това което ме накара да почувствам. А се мислех за по-силен. Бяхме приятели, бяхме влюбени, бяхме скарани, после се влюбвахме пак. Танцувахме, смеехме се, говорихме по цели часове. Понякога си мълчахме, но в вътрешно бях щастлив, че съм до нея. Спорехме за глупости, после се сдобрявахме за секунди. И така докато не завършихме средното. Лятото се видяхме няколко пъти. Тя започна да учи. Аз започнах работа. Видяхме се още веднъж-два пъти. Пишехме си почти всеки ден. В един момент се случи така, че ми се отвори възможност да следвам в чужбина. И се възползвах. Дори не се сбогувах с нея. Нямаше довиждане, нямаше нищо. Продължихме да си пишем, но в един момент… В един момент просто ми се стори адски глупаво. Какво по дяволите можех да й предложа в момента? Та аз съм на 5000 км от нея. Какво мога да й дам? Защо да й преча? Защо да продължава цялото това объркване? Защо да си губим времето взаимно? Премислях тези въпроси в продължение на седмица и стигнах до изход. Спрях с всичко. Без да я предупредя. Просто я изтрих. От телефон, от скайп, от социалните мрежи. Само от съзнанието си не мога да я залича напълно. Понякога успявам. Но още ми се иска да я виждам. Искам да я чуя. Да й кажа какво изпитвам към нея. Да й дам сърцето си, да й дам любовта си. Вече от месец не съм я чувал. И умирам. В страната в която съм е пълно с красиви момичета, с които мога да правя секс когато си поискам. Въпросът е че вече не искам. Уча, работя, тренирам. Спрях да пия и пуша. Спрях да спя с всякакви. Само не спрях да я обичам. Всяка вечер преди да заспя се моля да е открила някой, който да я обича поне на половина колкото мен. Тя го заслужава. Някой който има това, което тя иска. Някой, който ще бъде смел и няма да я загуби, както направих аз.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: b90b56c201

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Леле хора защо си усложнявате живота?И какво като си я изтрил от всякъде,само от едно място не си я изтрил и именно от сърцето си........Не очаквай някой утре да ти даде медал за героизъм........Помисли ли колко си я наранил с постъпката си?Не разбрах-обичаш я а пък не искаш да и пречиш.......Решил си вместо нея-грешка!Не се чуди и не мисли,утре........може да няма и да е твърде късно........Грабни телефона,хвани самолета и й изкрещи колко много я обичаш и колко ти липсва.......Не пропускай шанса от мъжка гордост и инат,да бъдете щастливи и да се обичате........Успех

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 73634a0ca6

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   пич много ти се иска да го прочете нали? с мен направиха подобна постъпка и аз си я обичам още и я трия от съзнанието си всеки ден, казах и всичко бях преглътнал лъжите, но за какво да изгубя себе си, има толкова много жени, ние мъжете не можем да се примирим с това че тази която искаме няма да е наша и по добре да знаеш, за да има развитие в една връзка мъжа може да обича но не бива да се влюбва, НЕ бива, запомни, като даденост, по хладни трябва да сме а аз никак не мога да стоя хладен към жените, за жалост, като се прежаля де!

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 28327aee34

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Това с изтриването е много гадно от твоя страна, представям си какво и е. Не знам дали го осъзнаваш. Сигурно се обвинява, че нещо е сбъркала или в най-добрия случай се е разочаровала от мъжете и те е намразила. Замислял ли си се, че вероятно си я осакатил емоционално и дори да срещне друг, който е лудо влюбен в нея, тя може би ще го игнорира и ще изпусне шанса на живота си. Допускаш ли, че заради теб тя може да се обрече на самота много години напред? Допускаш ли, че дори да тръгне с друг, тя все ще се страхува да не я зарежат най-неочаквано без всякакви обяснения и така няма да може да се отпусне и да изживее любовта си пълноценно? Хубаво момче си, но си постъпил гадно. Можеше просто да поговориш с нея. Дори и да бяхте скъсали, поне щеше да е наясно, а така сега тя се обвинява. Навремето и аз бях в твоето положение и поговорих с нея. Но тя ми каза, че много ме обича и че за нищо на света няма да ме остави да си тръгна. Каза ми също, че ако си струва, любовта ни ще оцелее, а ако не оцелее, значи не си е струвало. С години поддържахме връзка от разстояние, но всичко се нареди след време и се събрахме.

 

...

горе^

преди: 11 години, 6 месеца hash: 4e3c0f3edb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Този филм вече съм го гледaлa. Много силнa любов. Обвинявaх себе си, кaкво не ми беше нaред.... Преследвaх го по всякaкъв нaчин, и чaкaх дa ме потърси... чaкaх... 5 години... докaто просто осъзнaх, че не могa дa си го причинявaм повече. Когaто той изчезнa, имaх рaзлични чувствa-гняв, болкa, примирение, нaдеждa... докaто стaнa незaбрaвим спомен. Сегa имaм почти шест годишнa връзкa с прекрaсен човек, но винaги ще помня този, който ме остaви... и ще имa място в сърцето ми....

 

...