Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Просто ви е било писано да сте заедно, никакво подсъзнание... съдба просто

7.   Твоята история ми вдъхна надежда. Накара ме да се надявам. Моята ситуация е подобна на твоята в началото. Аз много го харесвам, но ме съмнява, че и той изпитва същото. Винаги като се засечем някъде ме гледа, само мен, продължително, чак ме хваща срам. Може би не съм му безразлична, но едва ли ще стане нещо. Твоята история ми даде една малка надежда, накара ме да повярвам в силата на подсъзнанието. Нямаш си и на представа колко много искам и той, както е станало при теб, да ми каже, че не спира да мисли за мен. Твоят човек е отишъл далече, а моя е още тук. Което не знам дали е добре или зле. Да, хубаво е да го виждам всеки ден в училище и да се наслаждавам на очите му, които ме гледат, но лошото е, че ме боли да го гледам, а да не мога да направя нищо, а толкова ми се иска да го прегърна. Може би не е толкова страшно да ида и да го прегърна, но ме е страх. От какво ме е страх? От отхвърляне. Откъде мога да съм сигурна, че и той ще ме прегърне, когато може да ме отхвърли? Все пак ти събуди една малка надежда в мен, за което ти благодаря. С нетърпение чакам продължението, наистина прекрасна история. Дано да се съберете и да сте щастливи. Заслужавате го.

8.   Хубава история с хубав край! Него ще го разберем след продължението! Либра

9.   Уникална случка си преживяла в този момент толкова много се нуждаех от една такава история и ти благодаря че си я споделила.
Искрено ви пожелавам да запазите чувствата по между си и да бъдете много щастливи.

10.   Изчакайте продължението, вече го написах, тогава ще имате друго мнение и най-вероятно ще ме съдите и нападате, но.... прочетете, там има отговори на въпроси, които някой по-горе зададе.

11.   И аз съм се убедила, че има нещо.. няма случайности. На мен също ми се е случвало. Значи имаше едно момче, което харесвах от 1 година, не бях влюбена в него, но страшно много ме привличаше. Виждах единствено, че ми хвърляше погледи, 1 път през часа искаше да ми вземе тетрадката, за да видел дали ще забележа.. но тогава не направих нищо, просто се обърнах на другата страна и после почти не си говорехме. Това беше в началото на учебната година.. по г/д същото време му писах, но си писахме само някакви общи неща за 5 мин. С това искам да обясня, че изглеждаше, че нещата няма да се получат.. виждах го да се закача с други момичета, не си обръщахме внимание... само по някой път да го хвана да ме зяпа, но си мислех, че си въобразявам. По едно време просто не можех да издържам само да стоя и да го гледам, без да мога да го прегърна, да го докосна. Ревнувах го също.. просто ми беше болно, защото се опитвах да го забравя, а не можех. И преди съм имала несподелени чувства и просто не исках да се повтаря историята. Една вечер към 1 и нещо гледах нещо във ФБ преди да си легна.. и попаднах на една снимка, където беше отбелязан. Беше с някаква компания, в която аз излизах преди. Тоест имахме общи познати. И ми дойде някаква идея... да се опитам да се сближа с тях и да попаднем в 1 компания, защото с него съм в 1 клас, той се премести на втората година, откакто бях с класа, те го настроиха срещу мен донякъде, защото не ме харесват особено. А онези, с които беше на снимката поне не ме мразеха и така реших, че ако се внедря в тази компания, няма да има кой да го настройва срещу мен и ще мога да направя нещо.. Реших да се пробвам като почне лятната ваканция, защото тези излизаха предимно тогава.. бяха всеки ден навън и мислех, че ще е с тях. Идваше вече края на учебната година. Тогава вече и приятелки започнаха да ми казват, че ме зяпал. Оказа се, че явно не си въобразявам и още повече се мотивирах да изпълня плана. Свърши училище и почнаха проблемите, нещата не бяха точно така, както си ги представях. Нито него, нито тези ги нямаше на обичайното място, 2 седмици не го бях виждала. Една, защото не го намирах, а често излизам, а втората, защото бях на море с една приятелка /на лагер бяхме/. Прибрах се и някак си се засекохме, поздравихме се. Но нещата продължаваха да не стават, както бяха планирани. Той не излизаше толкова с тях, а някакви други, които не познавах почти. Само по физиономии. Не знаех какво да правя, а исках да съм с него. Мислех постоянно за него, а като го видех и само ми каже "здрасти" ми идваше да му се нахвърля пред всички. Края на лятото забелязах, че приятелите му ме гледаха странно, явно им беше казал нещо за мен. Не знаех какво става. Само да добавя, че лятото му бях писала около 15-ти август, писахме си 20 мин. общи неща и си легна. Към 20-ти август аз, както винаги бях на едно място, където знаех, че излиза и чаках да ми се отдаде възможност да го заговоря. Тъкмо мислех да си тръгвам, когато чух някой да ме пита "защо ме подминаваш", смеейки се. Беше той. С приятелите му. Събрах някаква смелост и отидох при тях, заговорихме се. Не можех да повярвам, че се случва, той да ме заговори??? Поговорихме си малко и се прибрахме. След няколко дни отидох на море с родителите ми в Гърция. Още на първата вечер живота ми се срина от нещо, което разбрах по аск. фм. Бях преди време разпитвала един негов приятел анонимно за него, сега пак реших да го питам. Приятеля му каза "Е, добре, разкрий му се, защото заминава да учи в /един по-далечен град от родния ни"... аз се молех да е шега. Мислех си, че е шега, но ми се потвърди, че не е. Как беше възможно, всичко стана изведнъж. Нямаше никаква индикация преди, че ще заминава да учи другаде. Направо не знаех къде се намирам. Това означаваше, че нямаше да го виждам, а вече мислех, че има нажежда.. която един вид беше смачкана заради другото училище. Започнах да плача на глас, добре, че бях в отедлна стая от нашите. Просто не можех да се укротя.. толкова много го исках, а имаше шанс да отиде далеч от мен, почти нямаше да го виждам.. Приятеля му казваше да не му пиша анонимно, а по фб. Писах на приятеля му, той ме разбра, поговорихме си малко за онова момче. Плаках цяла нощ, не знаех какво да направя. Кой ли не разпитах. Да, наистина щеше да ходи да учи другаде. Постоянно си представях как отива да учи другаде, после по ФБ виждам, че е обвързан, виждам му снимки с момичета.. полудях, не знаех какво да правя.. умирах от мъка.. Имаше 5 процента шанс да си остане, но за мен това беше като 0 процента.. Мислих, мислих и накрая реших да му призная чувствата си. Нямах време за губене, бях в Гърция, а когато се приберех.. можеше вече да е заминал и затова реших като го видя на линия във фб да му кажа. Легнах си, плачейки... другите дни бях като болна, не исках нищо.. плачех ПОСТОЯННО, родителите забелязваха, че ми има нещо, но не им казах какво става. Не се сдържах и даже ми потичаха сълзи и на улицата.. не ми пукаше кой ме гледа.. не бях на себе си.. А него все го нямаше на фб, губех време. Никой не можеше да ме успокои.. точно последната вечер от почивката ми той дойде на линия. Писах му, държеше се малко студено, но това не ме спря. Бях планирала точно какво да му кажа, всичко направих по план. Първо му намекнах, че го харесвам, казвайки му, че ще ми липсва, ако отиде да учи другаде, бях го преди това питала дали е вярно онова за училището.. каза, че е вярно. Накрая събрах страшна смелост и просто му написах, че го харесвам. Разтреперих се.. после получих страшен шок - той бил знаел отдавна? !!!! Попитах го как така, а той каза, че са му били казали едни негови приятели, единия го познавам и аз. А веднага се сетих, че тези момчета знаят от едни мои приятели. Откачих. Но най-лошото тъкмо идваше.. каза, че няма да се получи, че знаел, че ми е гадно, но просто няма да се получи. Умрях на място.. той ме отряза. След това си легна. Исках да не съм жива, половин час стоях на едно място, не мърдах.. стоях почти цяла нощ будна, а сутринта трябваше рано да тръгваме.. не можах да спя като хората. Няколко дни след това бях като призрак. Чудех се защо.. имаше надежда, показваше ми по някакъв начин, че ме харесва, а после "няма да се получи".. молех се поне наистина да отиде да учи другаде, че ако го и виждах, защото сме в един клас.. щях да пукна.. Почнах да се успокоявам малко, постоянно добавях някакви момчета във фб, те ме добавяха, пишех си с тях, някак си по този начин исках да запълня празнината.. излизах с други момчета също. Излизах с приятелки.. но просто не бях като преди.. сякаш нещо в мен умря.. За моя изненада - един ден го видях в града, явно не беше заминал, което беше странно, защото ми бяха казали, че последната седмица от ваканцията вече би трябвало да е в другото училище... помислих си, че може би по-късно. В един момент бях гневна и исках да му го върна. Мислех да намеря момче, да ми се престори за гадже и онзи да ме види с "гаджето ми".. по някаква причина все не ставаше.. с няколко момчета пробвах този план, но нещата все се прецакваха и не излизахме.. мислех, че това е тъпа гавра от съдбата.. отново. Преди бях правила подобен план, не на него, а на друго момче и се чудех защо тогава не става. Все едно Господ не ми даваше.. но защо? И ето го неочаквания обрат на съдбата - ТОЙ ми писа една вечер, на 14-ти септември. Не можах да повярвам, пита ми "тука ли си", аз му казах "да".. започна да ми обяснява, че искал нещо от мен, което не бил сигурен, че ще искам. Питах го какво иска.. започна да ми се обяснява, че много съм го била привличала и подобни.. писа ми малко такива и после ми предложи да правим секс. Не можех да повярвам какво виждам и го питах дали е пиян.. той ми каза, че е изпил съвсем малко, но не било от значение.. Умирах си да му приема предложението, тъй като страшно много ме възбуждаше и понякога като го видех ми идваше да го изнасиля ;dd.. но казах, че ще си помисля.. Почнахме училище, той все още ми беше в класа.. не можех да повярвам какво е станало.. той искаше да е с мен по някакъв начин, макар че преди това така брутално ме отряза.. после още няколко пъти ми писа така, хвърляме си погледи, на една екскурзия малко ми правеше намеци.. но явно виждам, че се притеснява от нещо. Винаги ми пише като е пил, на живо само се зяпаме, а по чатовете ми разправя, че ще дойде да говори с мен за това и в училище /аз това исках да направи/.. но хем мен ме е страх да го заговоря за това, а явно и него... просто си се гледаме.. е, по-натам може би ще съберем смелост.. но най-важното е, че от цялата работа разбрах, че няма нищо случайно.. Той единствено събра смелост да ми пише дори и пиян, защото аз му признах, че го харесвам.. той сам ми го каза. А ако не беше това за другия град.. аз нямаше пък да събера смелост да му призная. А всичко изглеждаше безнадеждно. Просто явно някои неща си стоят в пространството и чакат подходящия момент, в който да се случат. Аз съм съгласна да съм с него само за секс, и без това разбрах какъв е и ако имахме връзка, никак нямаше да си допадаме. По-добре само за секс. Сами се досещате, че вече не съм нещастна, а се чувствам по-добре от всякога :))

12.   Къде е продължението на историята?

13.   И кво'? Удари ли ти едно мадо? ;)

14.   Тук е! Вярвай в любовта и ще оцелееш!!! Тя те чака с отворени обятия. Обективен