Сам си слагам бариери или наистина не ставам?
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1781 пъти
Пише ви един млад и много влюбен човек. Странно ми е, че така разкривам чувствата си и ме е страх. Много, ужасно, защото не е в мой стил. Трудно е да погледна в себе си, но има една огромна празнота и липса на любов и внимание. Никога не съм имал много приятели и нормални семейни отношения. Отраснал съм далеч от България с един родител. Родител, който всяка седмица ме зарязваше заради банкети, сбирки с приятели и купони.

Най-интересното е, че това беше ПО-отговорният, другият дори не ни търсеше. Това се отрази много на съзнанието ми, бях стабилен бунтар. Ходех на гребен, правих всякакви глупости. Нищо лошо и срамно, но вдигах кръвното на хората. Още си спомням как майка ми ми забрани да си слагам обеца, затова си нацвъках пиерсинги по половината лице. Промених се естествено. Пак нося част от това си убеждение, но в доста по-приемлив вариант. Въпреки външният ми вид и убежденията на хората, аз съм добър човек. Човек, който жадува да обича и да бъде обичан. Да запълни тази празнота в себе си. Няма по-важно нещо за мен. Пишейки това се опитвам да преборя и част от себе си... трудно е.

Има едно момиче. Нежно, красиво и мило. Все по-често я поглеждам и си казвам "тя е". Да, тя е прекрасно същество. Оттук ми идват всичките притеснения и страхове. Много искам да бъда с нея, но не знам как ще стане. Страхувам се да се разкрия, да не бъда отхвърлен и отново зарязан. Убеждавам се, че може и да стане нещо... и в следващия момент си казвам, че трябва да съм реалист. Бях се решил да ? покажа симпатиите си. Точно в този ден тя не дойде. Не съм суеверен, но това си го изтълкувах като знак. След това пак бях спрян. Реших се, че ще я поканя на разходка... и точно тогава ми изчезна портфейла. Два пъти реших да действам и имаше пречки.

Другата причина да си слагам бариери е бившият ?. Коренно различен. 11 години по-голям от мен, облечен с костюм, излъчващ сигурност. Той също ме светна по въпроса. Уж случайно седна срещу мен в едно заведение. После дойде при мен. Не си спести квалификациите по мой адрес. Постави ми и диагноза. Аз съм "пишлеме" (каквото и да е това), заблуден нервак, жаден за внимание, нестабилен и явно доста съм си повярвал. Не реагирах на обидите му, след което той каза, че е загрижен за мен(хаха) и просто не иска да си губя времето. Заслужава съм нещо по-... различно.
Нямам идея какво да направя. Нямам желание за нищо. Слушам си една песен, която момичето ми прати и се самосъжалявам. Не спирам да мисля за нея, не мога да си намеря място.

Страшно много нещо изписах, извинете ме. Все пак ако някой се е наел да го прочете - ще се радвам на съвет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: 4def73237a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Приех историята ти лично само поради един факт - адски много ми приличаш на един мой приятел. Приятел, в който аз също бях много влюбена ( и още съм, не знам защо казвам " бях" ), а и предполагам той в мен. Казвам предполагам, защото и той също като теб е изградил монумент по-голям от Китайската стена около себе си. И загуби, но това е друга тема... Сега по същество - ти си разумен млад човек. Това, че не си имал здраво семейство си е изиграло ролята ( както и при моя приятел), но сега топката е у теб и ти можеш да промениш историята. Най-силните думи, които чух от моя приятел бяха " Не искам един ден да съм като баща си". Сигурна съм, че ти ще промениш всичко, което не харесваш от твоето минало, но разбери, че сега му е времето! Как да стане това ли - отърси се от тази НЕСИГУРНОСТ! Харесваш момичето... ОК, излез с нея на всяка цена. Не бъди суеверен, не бъди несигурен, не бъди женчо ( казвам го така, за да се стегнеш). Нямаш основание да се колебаеш. Ако момичето има симпатии към теб - ще ти ги покаже. Но за тази цел трябва да се стегнеш, да излезеш от вкъщи и да се срещнете! Или смяташ да се измъчваш месеци наред, а може би и години с въпроса " Ами, ако бях се срещнал с нея... Ами ако тя ме харесваше? " Човече, много боли всеки ден да си задаваш този въпрос - така че действай. Нямаш време за протакане. Животът е тук и сега. Казва ти го препатил човек. Няма да ти спестя и варианта, в който момичето може да те отхвърли. Шамар. После ще понесеш и още, но някой ден ще намериш подходящата. ( А дано е тази, за която говориш) Ще отделя специално място за онзи неин " бивш". Първо- хубаво, че не си му отговорил да му доставяш удоволствие и да му показваш, че се дразниш. Само фактът, че е БИВШ трябва да те успокоява. Махни му костюма, махни му годините. Наистина, ако имаше положение щеше ли да се занимава с някакво " пишлеме " ( извинявай, ама както те е нарекъл) като теб? Сам си противоречи. Чиста проба завист и злоба. А забравих- комплекси. Навярно си по-млад доста от него и той вижда как неговия кораб отплааава, а пред теб има още много възможности. Такива индивиди като него аз лично бих ги посъветвала само едно ( и бих го казала гласно дори) - да ходят да си ударят една че***, че да се успокоят. Явно без това за друго не става освен да дразни и за това, което току що казах. Сега изясни ли ти се малко ситуацията? Човече, след този мой пост още повече ме хваща яд. Защо ли... Защото искам всеки един от нас в даден момент да има капка повече увереност, за да може да постигне целите и мечтите си. Дано аз с това дълго изписано нещо съм ти дала една капка увереност. И наистина вече последно : Ако ти не струваше, ако не беше човек на място въобще нямаше да си задаваш въпроса " Аз струвам ли". Боклуците не ги интересува това. Те само си гледат интереса. Защо не питаш следващият път ония бивш дали си е задавал този въпрос - той колко струва. Няма да получиш отговор. Защото навярно е боклук. Айде със здраве :)

 

...