Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Той не ми е любовник, нали това обяснявам. Между нас има привличане, но аз се преструвам, че няма и че гледам на него само като на приятел. Всеки път когато се опита да се приближи до мен, го блокирам. Просто си седя и чакам да ми мине увлечението. Не искам да се развеждам, искам да се противопоставям, докато чувствата ми към този човек изчезнат. Ама е трудно понякога.

7.   Нещо не разбрах - първо пишеш, че от две години си влюбена в този мъж (което аз го разбирам като обич), а после, че искаш да си начешеш крастата (демек искаш само секс или имаш някакви емоции, но не и любов).

Ако го обичаш истински, това предполага, че не обичаш мъжа си, а просто изпитваш уважение към него. В този случай според мен е редно да си честна с него, защото той си мисли, че го обичаш и живее в лъжа. А може да е с жена, която наистина го обича. По-добре е да се разделите и всеки да си търси щастието отделно. И за детето е по-добре така, отколкото и то да живее с илюзия и да остане с впечатлението, че любовта е по-скоро безраличие и се изчерпва с навика двама да са заедно.

Ако става въпрос само за нагон и емоция, то по-добре не го прави. Приеми това като цената, която трябва да платиш за семейното си щастие. Тези почти еднократни отношения са от ден до пладне и често носят само болка. Любовта е тази, която е истинска. Ще ти бъде ли приятно, утре мъжът ти и дъщеря ти да те заплюят в лицето с разочарование, болка, тъга и отвращение към теб, изписани на лицата им? Не си мисли, че ако се отдадеш на емоцията, всичко ще се нареди по мед и масло. Тогава ще имаш други терзания. Така че и в единия и в другия случай ти ще платиш цена, но ако не се отдадеш, поне няма да си отговорна за страданието и на други хора, вкл. и детето ти.

А според теб не е ли възможно да поговориш с мъжа си за позволение да излезеш с въпросния мъж? Извинявай, ако това не отговаря на разбиранията ти, просто го предлагам като вариант. Принципно ако сте по-освободени, това може да ти позволи хем агнето да е цяло, хем вълка да е сит.

8.   До 6 (авторката)

Как така чакаш да изчезнат чувствата, нали от 2 г. ги имаш? Ако за 2 г. не са изчезнали, значи едва ли ще изчезнат някога или поне не докато не ги изконсумираш. Явно не е само за начесването на крастата.

Според мен истинския въпрос, който трябва да те вълнува е обичаш ли мъжа си. Защото ако не го обичаш, това дали си влюбена в друг или не, няма значение. И ако не го обичаш, имаш 2 варианта - или го лъжеш цял живот, че го обичаш и се тормозиш вътрешно, или му споделяш всичко и си консумираш чувствата с другия.

Но ти няма да го направиш, защото нямаш смелост. И ако си мислиш, че като се тормозиш цял живот и "предпазваш" всички, някой ще го оцени и ще ти окачи медал, лъжеш се. По-скоро някой ден след много години, когато мъжа ти разбере, че не си го обичала, ще бъде в пъти по-наранен и обиден, отколкото ако сега си честна с него. Защото тогава ще разбере, че всичките тези години са били изгубени за него, живял е в една голяма лъжа и е можело наистина да е с жена, която го обича. А и ти цял живот да живееш в отричане, не е работа.

Така че според мен постъпваш неморално, ако бездействаш, а не ако му споделиш всичко. На теб ще ти бъде ли приятно на смъртното си легло да разбереш, че човекът, който се е кълнял в любов, всъщност почти никога не те е обичал през целия си живот? Помисли над това.

9.   Аз не го виждам като желание на сърцето, по - скоро към други органи ме насочват тези химии и огньове :)... Не съм изпитвала подобни страсти към абсолютно никой и затова едва ли съм най - добрият съветник, но не е ли добре да помислиш защо е така силно привличането ти към другия? Какво ти липсва всъщност? Не може ли другояче да го получиш?

10.   От авторката
Oбичам съпруга си. Към другия чувствам силно привличане, без да знам от какво точно е породено. Той ме харесва много, а аз се правя, че го приемам само като приятел, но от вътре ми ври и кипи и често едва издържам.
Не мога да напусна съпруга си, само защото някой ми е грабнал вниманието. Може би неправилно съм се изразила, това не е желание на сърцето, това е силно привличане, на което ми е трудно да устоявам. Все си мисля, ще отмине, ще го преодолея, но някак си не става. Съпругът ми е моят партньор в живота, моята духовна половинка, моята голяма любов. Другият е моята тръпка, може би всичко липсващо между мен и съпруга ми след прекараните години заедно.
Понякога имам чувството, че това няма да свърши, докато не се изконсумира, но де да беше толкова просто.
Все пак нито един от двамата дори и не подозира за вътрешния ми конфликт. И не, моят съпруг няма да научи на смъртното си ложе, че никога не съм го обичала, защото той и дъщеря ми са двете ми най-любими същества в живота. Не е ли възможно да обичаш повече от един? Или да харесваш повече от един? Или да желаеш повече от един?

11.   Този мъж или ти е колега, или ваш семеен приятел. Само дано не е шефа ти. Иначе в горните два случая ако ти самата искаш все ще намериш начини да го избягваш.

12.   Номер 11, ти да не ме познаваш? Или просто с много прозорлив?
Всъщност този мъж ми е и трите - колега, семеен приятел и началник на отдела, към който работя, е, не мой пряк шеф, но подобно. Така че уцели в десетката :( Пълна драма!

13.   Номер 11 съм. Прозорливостта ми идва от подобната ми история. Обвързана съм, а имам чувства към мъж, който ми е колега и е шеф, но не мой пряк. Повече от година се боря със себе си. В същото време приятеля ми е чудесен и много ме обича. Но това е положението, не можем да заповядваме на сърцето си.

14.   Аз се бях влюбил в едно момиче и 3г. Ми трябваха да я преодолея. Тя си имаше приятел. И накрая му изневери, но не с мен. Намразих я, после пак станахме приятели. Тя оказа голямо отрицателно влияние на живота ми, белег който ще нося до живот. Макар тя да е забравена отдавна. Тя винаги се е държала, само приятелски с мен. Но когато човек обича му е достатъчно поглед от любимият, за да си помисли - може би.
Дали може да се обичат двама човека едновременно, не знам, случвало ми се, но за кратко.
Като цяло, то ако бяхте само двама, ти и мъжът ти, то лесно - другият ме кефи повече, или аз ще си ходя и с двамата, а ти докато и ако научиш има време.
Обаче за детето е по - лошо. Щото ако ти тръгнеш към другият и мъжът ? научи това, ще се почуства много зле, а може и развод да последва. Аз бих избрал да съм със семейството си, без любов, отколкото да се разделя с партньорката си, и съм с дете.
То вярно, че много усилия, трябва да положиш да си кротуваш. И най - вероятно ще подадеш накрая, ще последват необратими събития. Но това което можеш да направиш, е да се бориш максимално дълго.
Не това искаше да чуещ, но няма как да те подкрепя при положение, че имаш дете (на колко е години). Щото ако е над 18г. Вече е друго положението.
Разбирам те, знам че ти е трудно, но няма и какво друго да направиш. Тук според мен, не става дума за теб, мъжът ти, любовникът ти, става въпрос единствено за детето.

15.   Извинявам се много за педантичността си в следващите редове, но не може да побере главата ми едно нещо, което ме мъчи. Затова простете за тона, с който ще си позволя да говоря.

Имаш мъж, минали сте с него през всякакви трудности с годините - емоции, падения, възходи... Дал е всичко за теб, както и ти за него. Казвате *той и дъщеря ми са двете ми най-любими същества в живота* и все пак търсите тръпка след време на друго място, на която и да се отдадете - после осъзнавате колко много сте сгрешили. Ужасно е да застанеш пред реалността, да я погледнеш в очите и съдейки по опита на другите да осъзнаеш, че всяка втора любов губи искрата си с времето, било то от човешка некомпетентност или нещо друго. Колко истории има такива? Колко още ще паднат в капана на собствената си илюзия? Какъв пример сте за останалите, които те първа ще се сблъскат с живота? Това ли ни чака повечето - една илюзия, че има нещо напълно истинско и перманентно на този свят, за което си заслужава да се бори човек със сетни сили?
2000 години СЛЕД ХРИСТА, а хората не се научиха какво е любов и как да я запазят завинаги.
Поздравления, отчаяхте едно 19 годишно момче, което ден след ден става все по-объркано и по-объркано.

16.   От авторката
Мислех да не пиша повече в темата, тъй като получих достатъчно коментари, съвети и препоръки и благодаря на всички, защото всеки от вас по своему успя да ми помогне :)
Но последните два коментата, и особено думите на номер 15 ме накараха още веднж да се опитам да обясня ситуацията.
До номер 14 - детето ми е на 4, със съпруга ми сме заедно 8 години, 4 - като гаджета, от 4 - с брак. Още веднъж повтарям, аз не желая да напусна съпруга си, и не желая да се отдам на влечението си към другия човек. Зовът ми за подкрепа беше по скоро продиктуван от желанието да чуя "Постъпваш правилно, като не се отдаваш на забранени чувства и страсти", а не "Направи го! Изневери!". И, като цяло, желанието ми да пусна темата беше продиктувано от чувство за вина. Аз се чувствам виновна, че това се случи с мен и че имам чувства към друг мъж, освен съпруга ми. Исках просто да излея тези чувства и, да, може би мъъъничко да се похваля, че в свят където всеки гледа себе си и собствения си кеф, аз поне се стремя да опазя ценностите си. Е, суетни сме понякога, искаме да се покажем :)
Последно, и в заключение: НЕ ИСКАМ ТОВА ДА МИ СЕ СЛУЧВА И СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ МИ СЕ СЛУЧИ!!!
Сега до номер 15.
Момче на 19, ако ти се чувстваш смазан и обезверен от това, "че всяка втора любов губи искрата си с времето", съдейки само по това, което наблюдаваш у другите хора, питаш ли ме как се чувствам аз, при положение, че това се случи НА МЕН, тук и сега. Мислиш ли, че аз не живях със същата вяра, че истинската любов е вечна? И мислиш ли, че аз съзнателно и умишлено съм тръгнала да потъпквам всичко, в което съм вярвала? Не си търся тръпка на друго място, нищо в семейството не ми липсва, но все пак ТРЪПКАТА МЕ НАМЕРИ. Та нали цялата тема е писана за това, за да се разтоваря поне малко от чувството за вина. Това ми се случи, това разказвам. И съжалявам искрено, че моята история те е обезверила. Аз чувствам същото, но в десеторен размер, защото за теб това развитие на нещата в любовта е хипотетично, за мен е ФАКТ. И аз го мразя този факт! За теб поне има шанс, да намериш онази вечната, истинската и силната, И ДА Я СЪХРАНИШ. За мене няма, аз не успях, омърсих я и я опорочих. Но все пак не съм, и няма да стигна до края!

17.   Авторке, постъпваш правилно като не се поддаваш на разни чувства и страсти. Ето - чу го. А сега постъпи още по-правилно и дай на душата и тялото си това за което копнеят.

18.   От номер 15 до авторката:
Не знам дали, ще го прочетете, не все пак ще го напиша.
Разбирам Ви донякъде и се извинявам за първоначалната си реакция. Тук сте да търсите съвет, а не някой да Ви съди. Кой съм аз така и така, че да го прави. Проблемът е, че на твърде много такива случки съм се нагледал и някак си в един момент изнемогвам от безнадеждност, но Вие сте различна.

Поздравявам Ви за огромните усилия, които полагате, за да направите правилното решение. Определено сте интелигентна жена, която цени това, което има - затова и вярвам, че ще намерите най-добрият изход за себе си от ситуацията. Наистина много съжалявам, че се е получило така. Не го заслужавате, имайки предвид начинът, по който се борите въпреки всичко. Пожелавам Ви всичко най-хубаво. Мислете за детето си и тези, които обичате. Натам сърцето ще Ви води кое е правилно.