Не знам дали го искам
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2680 пъти
Здравейте! Имам нужда да споделя своята дилема с някого. Съзнавам, че каквото и да е мнението на отделилите от вас време, за да коментират ситуацията, в която съм изпаднала, решението ще взема аз. Но се нуждая от вашите становища. Ето и моята история вкратце:

С приятеля ми имаме връзка вече 11 години. В това дългосрочно време обаче ние никога не прекрачихме границата и връзката ни не прерасна дори в съвместно съжителство. Причините са много. На първо място бе неговата нерешителност да създадем домашен уют, поради факта, че създавайки него, трябваше той да се лиши от известна доза удобства, които му се предлагаха в бащиния дом. Първите години от връзката ни вървяха така - аз у тях нощувах, той у нас. Имаше един момент, в който се скарахме затова, че не предприема нищо, за да сме заедно като семейство. Вдигнах му скандал, при който той заяви, че на следващия ден ще търси квартира, за да живеем заедно. Но нито на следващия, нито в следващите години нещо се промени. Той знаеше - аз вдигам скандал за нещо и после просто замълчавах и продължаваме постарому. Това се отнася за почти всяко нещо, за което сме се спречквали.

След тези първи няколко години от връзката ни, аз се преместих в друг град, за да уча и учението стана мой приоритет. Няколко пъти той имаше възможността да се премести в града, където бях аз, но не го направи. Търсеше работа, която да му носи висок доход, а такава знаете трудно се намира, особено, ако нямаш достатъчно познания и опит в сферата, в която търсиш. Така останаха и нещата. Родителите му два пъти го уреждаха на работа за не лоша заплата, но той отказа и замина в чужбина. Там прекарваше по 5- 6 месеца и после се завръщаше. Няколко пъти прекъсвахме връзката си, аз се опитвах да започна личния си живот наново, но той не ме пускаше да си тръгна. Тази година отново замина в чужбина с уговорката, че когато се върне, ще живеем заедно. Но.. той се върна и отново се нанесе в бащиния дом. Изглежда не бърза да се събираме. Родителите му отново го уредиха на работа - същата фирма, която на два пъти бе съгласна да го наеме. Сега вече е тук, работи. Но той не пристигна тук заради мен, а защото нямаше как отново да откаже въпросната работа. Щеше да изложи родителите си. Продължава да недоволства, че заплатата е малка и че не желае да живее по този начин. Често чувам, че ако тук живее в лишения, ще търси път извън България. Аз не искам да напускам родината си и вярвам, че и тук може да се живее добре.

Та, след това пространно обяснение от моя страна - първият извод: Той поставя материалното си благополучие пред щастието да бъде с мен.
Втори недостатък е това, че не ме изслушва напълно, не разбира, че моето мълчание, крещене са сигнал, че нещо не е наред. Не разбира мечтите ми или по-скоро не вижда смисъл в тях. Може и да е прав, но може би очаквам подкрепа, а такава няма. Иначе е мил с мен, обича ме, никога не се кара.. Страстта след всички тези години все още я има. За него аз съм перфектна дори в най - лошия си вид. Кара ме да бъда себе си и да не се притеснявам от това. С него съм истинска и спокойна, че каквото и да направя, аз ще имам любовта му.

У него на моменти има някакво сбъркано мислене, което не мога да обясня. То трябва да се види и да се чуе. Факт е, че всички мои познати и близки твърдят, че той не е човекът за мен. Той е по-скоро практичен, материален човек, а аз - духовен. И поради това често не ме разбира. Не разбира защо мога да дам последните си пари на минаващ покрай мен възрастен човек, протегнал купичка, в която дрънчат стотинки. И обикновено ми казва, че не ценя парите или нещо такова. Да, може би не ги ценя, но те не са най- важното за мен. Денят ми е щастлив, ако дам последните си пари на някого, за който те са жизнено нужни, за да си позволи днес поне обяд.
Както споменах, той вече е тук и работи и иска да отида да живея при него, но аз не съм убедена вече. Фактът, че дойде тук насила и започна тази работа ме спира. Освен това в живота ми се появи човек, с който се разбираме с много малко думи, докато на половинката си трябва с часове да обяснявам нещо.

Въпросният нов човек ме впечатли с решителността си, с това, че е човек, който държи на думата си и със силния си характер. Неща, които у моя любим липсват. Той винаги е колеблив, никога не взима категорично решение и не отстоява позицията си. Вечно трябва да водим дълги и изморителни разговори в търсене на някаква истина. Обикновено впоследствие той достига до моята истина, но това отнема много време и нерви - на мен.

Не искам цял живот да слушам нечие колебание за всяко нещо и да се обсъжда с дни едно и също.
Не знам какво да правя. Той вече е тук, а аз не съм убедена, че искам да прекарам живота си с него. Другият, макар и да ме познава отскоро, изглежда, че ако продължа отношенията си с него, връзката ни ще има по-скорошно развитие. Но с него ще бъде и по-сложно от материална гледна точка, но не това ме притеснява. Не знам какво да предприема. Толкова години очаквах с човека до себе си да създадем семейство, а сега, когато това е възможно, аз започвам да се отдръпвам. Моля за съветите ви.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: f4724d07ad

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Значи аз лично виждам от написаното, че си си загубила времето с този човек. "Той направи това, отиде там, започна работа", "аз еди-какво си... " - никъде не видях да има обща част, "ние". А ако той е с материална нагласа и мислене, а ти с духовно, както казваш, нямате обща посока, общ интерес. не искал да остави "удобствата" при родителите си... това само ми е достатъчно за да го оставя, ако съм аз.

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 41b314451f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Дааааа, Номер 1 е прав. И изобщо 11 години! КОлкото и да е тъжно, мисля, че си си загубила времето. Напусни гопреди да е станало нещо с другия, защото така ще излезе, че го напускаш заради другия, а не заради самия него и мисленето му. Аз не бих чакала 11 години, честно. Имах подобна връзка, която продължи година и четири месеца (при това при съвсем други обстоятеклства и доста по-добри качества у мъжа, отколкото от написаните от теб за твоя приятел) Ясно ми е, че 11 години не се захвърлят лесно, но, както каза и №1, никъде нямаше "ние", само "той" и "аз"

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 9c14d55193

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ох, все едно чета за своята връзка... 8 години, загуба на време, нерви и т. н. Без значение дали ще си с новият или ще намериш някой трети, просто трябва да избягаш от тази отровна връзка в която си сега. БЯГАЙ! Ж27

 

...

горе^

преди: 11 години, 2 месеца hash: a4548e7611

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей! Ти вече сама в себе си знаеш правилното решение, предишните коментари просто са го написали. Нищо не си изгубила - да, доста време си била с него, но сега вече знаеш какво искаш и цениш и какво - не. Научила си житейски урок, продължи напред и бъди щастлива!

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: c9882cf38f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Хммм, май те разбирам. Не знам какъв съвет да ти дам, понеже не съм изпадал точно в твоята ситуация, но преди няколко години за кратко имах жена материалистка до себе си. Чувството наистина не е приятно. Никакво въображение нямаше в нея, никаква романтика, само една отчайваща практичност. Не съм имал толкова дълги връзки, както теб, но не мисля че бих издържал 11 години по този начин. Имам предвид, че ако една връзка не се развие до няколко години, значи нещо на някого в нея не му допада. Иначе, дано има повече момичета, като теб, за които парите не са най-важното нещо. Те в никакъв случай не могат да те направят щастлив.

 

...