Умира ли искрата между нас?
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 3136 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 22 и имам следния проблем: приятелят ми постоянно си намира начини да ме ядосва и да ме кара да се чувствам незначителна! Нещата стоят така: той е много по-голям от мен, но сме заедно от 6-7 години и живеем заедно, но аз съм редовна студентка и ми се налага да отсъствам от дома. Не ходя на дискотеки, барове, не се напивам, но имам повече приятели момчета (което за моя приятел не е проблем, той сам ми го е казвал). Когато той говори за деня си аз винаги го изслушвам и се интересувам, но тръгна ли да говоря за моя ден се започва: "не ме интересуват детските ти занимания", "само олигофрени има около теб", "кога ще порастнеш"... Не трябва ли той да се замисли че вече е минал по моя път и да знае че сега е времето ми да се забавлявам? Дори да не го правя, да се съобразявам с него и т. н. той пак ме изкарва виновна за най малкото.... Моля ви кажете ми какво да правя? Обича ли ме още? Има ли смисъл да съм с него и той с мен? Прекалено навътре ли взимам нещата?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: b33c3e06fb

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз съм от 10-11 г. омъжена за мъж, който е с 20 г. по-голям от мен и много добре знам за какво говориш. Първите години носиш розови очила и по принцип си готова да си затвориш очите за много от недостатаците на партньора си - така е във всяка връзка. После влюбването минава в приятелство и любов, обич... много по-дълбоки и ценни чувства, много по-дълготрайни... Щом сте от толкова много време заедно, 100% твоите чувства, а и неговите са се променили, а и ти си в такава възраст, че ежедневно се променяш и порастваш. Минала съм през същото, макар че бях по-голяма, когато се запознахме с мъжа ми. До някъде е нормално да се държи така с такава голяма разлика, но ако е умен, интелигентен и образован човек с времето ще разбере, че който е с такова младо момиче, той трябва да приема и недостатаците от една такава връзка, не само предимствата. При нас мъжът ми също чат-пат се дразни, защото ме намира в определени ситуации за наивна, вятърничева, а определени мои хобита и занимания намира за губене на време, но с течение на времето успях да му променя мнението за много неща, а в краина сметка се примири за останалите и не се джавкаме толкова. За нещата, които знам, че не харесва гледам да не говоря толкова. Не е нужно той да се занимава и да харесва същите „глупости“. Това е нормално не само във връзки като нашите, но и изобщо. Няма двама еднакви човека - ако не е възрастта, то ще е различният образователен ценз, професия, произход, религия... Ако партньорът ни беше на 100% като нас, защо ни е изобщо такъв човек? Пълна хармония човек може да има само със себе си и то, ако има късмет. То сам човек непрекъснато води диалог и дискусия в себе си, камо ли да живееш с друг човек. Нормално... А това, че ти си явно по-търпеливата и по-готовата за компромиси щом го изслушваш е много добре. Един мъж има нужда от признанието на жена си, от вниманието ?, защото мъжете са слабият пол и често не могат да се справят с товара си, ако нямат силна жена до себе си да ги дондурка. Първо майката, после съпругата. Това е положението. Жените често сме принудени да се настроиваме за справяне сами, най-малкото защото винаги можем да останем самотни майки, а и в нашата страна културата ни е такава, че често мъжете биват замайчвани като деца... може мъжът ти да е с 20 г. по-възрастен, но на саме си е едно порастнало дете и ревнува от другите хора в живота ти, от хобитата и интересите ти. Приеми го това, нормално е и го обичай! Ж. 29

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: ed272416aa

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Няма какво да добавя, номер 1 го е обяснила прекрасно! Общо взето и при мен е така, мъжът ми е 8 години по-голям и вечно се караме, защото според него моите занимания са загуба на време, несериозни и т. н. и не иска да приеме, че след 9 часа в офиса имам нужда да се отпусна малко, а не веднага да се заема с домакинстване, както му се ще на него. Слава Богу даде си сметка, че просто няма как да стане, хем да работя на пълен работен ден, хем всяка вечер да готвя и сега е малко по-толерантен, но това не значи, че няма подмятания от типа "Пак ли гледаш глупости по телевизията? " или "Що я четеш тая книга, изглежда глупава! " Просто хората сме различни и това което ме вълнува мен, не го вълнува него и обратно. И пак се съгласявам с номер 1, това не зависи само от възрастта, а от характера на човек, от образованието, ако щеш и от пола му. Сама се сети, че аз няма никога да се запаля по ремонтирането на мотори, нито пък мъжът ми ще прояви желание да чете Космополитън. За това просто трябва да се научим да приемаме другия такъв какъвто е.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 6f4a46f14d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ако мъжът има нужда от признанието на жена си (или чието и да е признание), за да се чувства добре, лошо. Обикновено просто има нужда да не го тормозят жените около него, а те са майстори на това, идва им отвътре:) Ако е по-взискателен, може да има нужда и да чувства някаква еднопосочност с партньорката си, което вече е много трудно за осъществяване, може в това да е проблемът на авторката, а може и просто да я ревнува от хората, които се навъртат около нея, а може и да са си писнали след толкова години, варианти много. _Az_

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: af5ac19205

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мда, така става като се хващате с хора от друго поколение направо.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 82f012d188

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Мила, твоят човек РЕВНУВА! Не се притеснявай обича те и то много повече отколкото си мислиш, просто го е страх да не те загуби и от тази мисъл го боли, но не си признава! Ако можеш по - леко приемай нещата и не се задълбочавай, а повече го гушкай и говорете помежду си! Това е моето мнение!

 

...