Споделена история от Любов и изневяра |
Аз, Той и Него
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2102 пъти
Здравейте! Сигурно ще решите, че съм луда след прочетеното и честно казано съм склонна да го вярвам... Моля ви за съвет, защото вече не се търпи и съм отчаяна. От много време се колебая дали да пиша тук, но нещата вече излизат от контрол и само тук мога да имам последен шанс за АДЕКВАТЕН съвет.
Става дума за мен, шантавият ми приятел и странното момче от ежедневието ми. Имам сериозен приятел. Заедно сме от около година, но "официално" от май месец тази година. Всичко вървеше прекрасно-обичаме се, споделяхме, бяхме толкова щастливи и безгрижни. След това лято обаче всичко се промени. Наложи ми се да пътувам, два месеца и половина не се бях прибирала за повече от ден, а комуникацията ни беше сведена почти до нула. Това обаче не ми попречи и само засили чувствата ми към него, показа ми, че той е човекът за мен, защото си имахме доверие. В края на лятото обаче нещата се задълбочиха и усложниха, откриха му дадено заболяване, той се промени... През цялото време до ден днешен съм неотлъчно до него, изтърпяхме какво ли не заедно. Имаше нужда от мен и бях до него, изпокарах се с приятели, семейство... започнах да не обръщам внимание за себе си и единственото, което правех само за себе си беше да поддържам личната си хигиена и да се поддържам в такъв вид, че да не си проличи, че ме боли от цялата история. Сега се пооправи, слава Богу има надежда, обаче нещата стават още по-сложни. Започна да се изнервя от нищото, обижда ме, няма доверие в мен. Заклейми хобито ми като малоумно и едва ли не не съм си била разбирала от работата, чакат ме изпити-уж вярва в мен, уж ме подкрепя в ледващия момент се сърди когато предпочета да уча вместо да прекарам час повече с него, нищо не съм била правела за него, никакви жертви, НИЩИЧКО.
Но това не е всичко.
Започнах да се отчайвам. Бях се затворила в един свят и единственото, което реално правех беше да се карам с него по цели нощи, после да спя, после да му се извинявам (независимо виновна или невинна) защото наистина се страхувах за връзката ни. Той никога не се извинява. И тъкмо се бях отчаяла, когато се появи един мъж... мъж точно мъж ви казвам, не толкова на години, колкото на акъл. Не, не е по-малък от мен, не е и много по-голям-само 3 години разлика, но това не е от значение сега. Та този човек в началото ми беше адски досаден-появяваше се навсякъде пък аз нали съм си параноичка и съвсем изперках. После обаче ми стана интересен-винаги сам пък и не мога да отрека, че е доста стилен и привлекателен с едни такива топли кафяви очи, кестенява коса, висок поне метър и деветдесет с прекрасна усмивка... След дневните ни задължения се прибираме с едно метро-оказа се от моя квартал. Никога обаче не разговаряме, НИКОГА. Липсва ми мъжка подкрепа и явно съм започнала да я търся в непознати несъзнателно, защото се хващам да го гледам, да преглеждам фейсбук профила му, да се усмихвам когато ме погледне. Лошото е, че и той не остава назад с това. Преди две седмици се прибирах с моя приятелка и двама общи приятели, въпросният човек също беше с тях. Пътят до квартала ни е двайсетина минутки, тъй че имахме време за разговори. Докато разговарях с общите ни приятели го поглеждах, той ме поглеждаше, мятахме си по някоя друга глупава усмивка, после пак се заглеждахме виновно в пода.
През целия път не ми каза и думичка, аз на него-също, но като слизаше ме погледна и ми каза: "Лека вечер" със същата си глупава и междувременно детинска усмивка. От този момент всеки ден търсим контакт един с друг-не с думи... думите не са ни нужни-търсим се из коридорите на работното място, търсим се преди и след това-аз го търся и излизам сама под предтекст, че имам нужда от въздух на почивките или от освежаване, за пред него просто се разхождам... той уж се разхожда, уж не му пука какво става наоколо обаче като се засечем не е оня задник, който е в момента преди да се видим... Замислям се защо приятелят ми не се държи така. Гузно ми е, много ми е гузно-признавам, че този човек е привлекателен-всичко, което съм искала, но приятелят ми е този, който има нужда от мен. Чувствам се тотално смазана, особено след миналия четвъртък, в който бях сама и отчаяна в метрото, мислеща за поредния скандал който ме очаква когато се прибера и.... точно отсреща беше той. Когато го погледнах се усмихна (ох, тази усмивка). Стана ми неудобно, отместих поглед, но той го привлече обратно потропвайки с крак (имам гадния навик да гледам в земята в краката на хората).
Искам да говоря с този човек, искам най-накрая да го накарам да проговори, искам... искам просто да говорим, искам да имам този човек в обкръжението си (оставяме другото-аз си имам сериозен приятел, който се нуждае от мен), днес бях толкова отнесена, че не го видях с няколко други човека и се блъснах в единия, а той започна да се смее и ги остави да минат напред когато надигна вежди, сбърчи устни надолу и ме огледа отгоре до долу със същото одобрително изражение. разтопих се на място... Трябва ми това, трябва ми някой като него-силен, прекрасен, ЗАИНТЕРЕСОВАН като него. Трябва ми точно това. От една страна е той-такъв небрежен, усмихнат (колкото и сам да е), винаги там, макар и да не говори (това точно трябва да се промени). От другата страна е приятелят ми-умен, забавен, но голям задник напоследък. Снощи даже ми каза да се разкарам 'щото съм го била изнервяла.
Искам да спрем да се караме, искам да му бъда в полза, защото се нуждае от мен, искам да му докажа, че ставам за нещо, че разбирам от работата си, че най-накрая ще се реализирам в това, което искам. Не знам какво да правя, наистина. Моля ви за малко помощ, за някакъв съвет. Страх ме е от нещата, които могат да се случат... Наистина искам мъничко помощ с това какво да правя... Онзи човек след няколко месеца ще напусне, знам го-няма да се виждаме повече, а в нета да разговаряме-абсурд! Има нещо, знам го-усеща се и се вижда и искам да разбера какво е, искам да разбера дали най-накрая съм желана, дори да не съм с него, дори... де да знам, просто искам да знам, че има някой, който ме желае и който не се дразни от присъствието ми. Въобще не знам какво да правя, а в главата ми е каша... ПОМОЩ!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 2010d1fae7 |
|
1. Мила, предвид на това, което преживяваш е съвсем нормално да търсиш подкрепа и съчувствие у друг човек, обаче ти сигурна ли си, че той чувства същото, което и ти? Защото много често самотните и отчаяни момичета бъркат симпатията с любов. Та не знам какво да те посъветвам, ако приятелят ти беше здрав и беше почнал да се държи така и да се заяжда за всичко, щях да те посъветвам да го зарежеш, но от друга страна човекът е болен и може би дори не осъзнава колко се е променил и че се държи лошо. Та, не знам какво да те посъветвам освен да търсиш подкрепа от приятелите си и да бъдеш силна. Колкото до прочутия красавец, ами ще е страхотно ако успееш да го спечелиш за приятел (приятел, не гадже или любовник! ) и можеш да разчиташ на него в труден момент, ама не знам как ще стане. Дано с времето намериш решение на проблема. До тогава бъди силна и вярвай, че всеки на този свят заслужава да е щастлив и е въпрос на време и ти да си щастлива и обичана.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 82ff8f1112 |
|
2. Той те желае и ти го знаеш...
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 8bcd3d9d73 |
|
3. Номер 1, благодаря за подкрепата и съвета, но държа да спомена, че хриятелят ми по принцип е такъв избухлив. Не беше такъв само докато болестта беше "във вихъра си" и нямаше сили да си отвори очите.. САМО ТОГАВА. Обаче това не ми правеше такова впечатление. Сега пак съм тук, на работното място, онзи човек ме влудява с присъствието си-имам чувството че няма да се сдържа и ще направя глупост. Довечера съм дама с транспорта... и той. Нямам си на идея как да се контролирам и какво е правилно
-авторката
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: be7daeb891 |
|
4. То ясно, че я желае, въпросът е струва ли си да загърби връзката си заради авантюра с някакъв непознат, с когото си правят мили очи? Трудността и сложността идва от факта, че жените са като маймунките, не могат да пуснат единия клон, докато не са хванали втори. А понякога която седи на два стола, накрая пада на земята.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 2e6763fd77 |
|
5. Никога не слушай сърцето. Разумът на първо място. И аз имам прекрасна колежка, която, когато видя и заприличвам на третокласник, но имам и човек до себе си. Мисли за скъпите ви моменти. Не се подлъгвай. Ще съжеляваш.
|
...
| преди: 11 години, 1 месец hash: 16ae0b1a22 |
|
6. Ти отсега не се чувстваш добре с гаджето ти, ами какво ще е ако се ожените? Просто не сте един за друг. С другия има химия и привличане. Природата си знае работата. Раздели се с приятеля ти навреме, за да не съжаляваш след години, и действай с другия. Прояви малко инициативност за разговор докато пътувате. Не се обвинявай за чувствата си. На тях не можеш да им заповядваш.
|
|
