Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

9.   Ами кажи ? го! Точно както го пишеш тук! "Нямам намерение да върша цялата домакинска работа сама, докато вие, с дъщерите ти си гледате рахата. Не съм слугиня! "
Толкова ли е трудно?

10.   Ако обичаш мъжът до себе си не се махай,а отстоявай правата и желанията си,говори на тази тема с партньорът, си как се чувстваш и това което вършиш е задължение на всички,а не само твое!Както обясняваш нещата наистина те използват!При възможност си намерете квартира и живейте отделно!В случай,че човекът до теб е мамино детенце,не взема уастие и не застава на твоя страна както би постъпил истински обичащият мъж го напусни!Млада си и живота е пред теб!Не се оставяй да те мачкат!

11.   Просто се разкарай от там! Първо мъжа ти е мухльо дет не знам с какво толкова те е спечелил, второ майка му е проста селска пача, а ти си явно свястна жена и не си свикнала да се сблъскваш с такава нагла простотия, зарежи ги и си намери някой МЪЖ!!!
М21

12.   От такъв пу*о маринкин не очаквай нищо добро. По-зле ще стане, но по-голям мъж няма да стане. Все още си млада, търси си някой свестен мъж на място, че ако изчакаш още 3-4 годинки и това ще стане сложна задача.

13.   По принцип отбягвам да давам съвети, особено на непознати, но в този случай не мога да замълча! Бягай от там, ако мъжът до теб те обича, ще те последва. Тази жена просто не е попаднала на "снахата" която ще я оправи. Ако на мен майката на приятеля ми каже, че ще ме смачка, никога не бих и го простила! И в никакъв случай недей да ходиш да им слугуваш! Намери си семейство което да те уважава, на никой не си длъжна с нищо!
Успех!
Ж 27

14.   Направо ще ти кажа-бягай, смени си телефона, блокирай ги отвсякъде, на близки техни познати не казвай къде си, намери си нормален мъж, семейство, което не те тормози и използва, а не мамино синче и зла свекърва. Деца ще си създадеш, но с нормален мъж, чиито гени ще ти допаднат, инъче с тоя ще си под тормоз цял живот. Успех и дано избягаш от тях и да не се налага да ги търпиш дълго.

15.   БЯГАЙ ОТ ТАМ

16.   Щялa дa те смaчкa ли? !?
И мъжът... до теб мълчи? ! Включително и нa товa? !
При всичко, което кaзвaш, че прaвиш, се държи с теб кaто с покорен домaшен любимец. A може би, точно зaрaди товa, тaкa се държи тя. Но той пък, кaкъв тaкъв... мaмин слaдък, не смее дa вземе отношение.
Извинявaй зa грубият ми въпрос, но в леглото пaк ли мaмa му го " нaмествa" където трябвa? !
A ти зaщо позволявaш подобно отношение, от него.. , от нея.. , от теб към теб? !
Отвори моля те, тълковният речник и потърси думичкaтa - сaмоувaжение! Прочети внимaтелно тълковaнието нa думaтa и ще имaш отговорът нa въпросът си. Е... рaзбирa се, aко сметнеш, че зaслужaвaш.
Aз мисля, че дa!

17.   За мен най-доброто решение е да се махнеш. Явно мъжа ти не е мъж на място, ако беше такъв щеше да те защити, все пак ти си жената на неговия живот. А свекърва ти е пълна к*рва. Как ще те унижава и ще се държи с теб като слугиня. Унижи я публично направи я за 2 стотинки, подиграй се с нея, и им тегли една майна също и на заспалия си мъж. Щом помагаш и си добричка, винаги ще намериш някой, който да се грижи за теб и да те обича повече от ''майчинито синче''

19.   8, ти явно си някоя смачкана от живота женица, която освен да шета, шета и пак да шета, готви, чисти и шета, шета, шета друго не знае. Относно работата около прасето е много - часове! Не е само да се сготви, готвенето е едно на ръка. Готви се малка част от това, което трябва да се измие, нареже, прибере, а то е килограми - десетки килограми. Това момиче какво е длъжно да им върши тази работа часове наред, сигурно от сутринта до вечерта, като може всички да се стегнат и за 2-3 часа да приключат, да седнат, да хапнат, да поговорят и да се посмеят. Да не говорим за смрадта на кръв, от която на мен ми се е повдигало. И защо е всичко това? Защото сигурно си казва - аз я храня, тя ще ми работи. Храни я др път, колко изяжда това момиче? Основноте синчето изяжда от това, което им праща. Към авторката - бягай от "тия", щом сега са така смятай за в бъдеще. Щяла да те смачка, абе да си смачка децата, какво на теб ти се сили.

20.   Бягай, майка ми е в това положение. За толкова години брак и две деца нещата още не са се променили. След време ще почне да влияе и на него, ако се отделите ще почнете да се карате заради нея. Не знаеш колко години и майка и ние търпяхме злоба и нападки, докато баща ми прозря истината. Сега я виждат веднъж на 3 месеца за по 4-5 часа и е по-добре. И все пак и майка е казвала преди време, че ако не бяхме ние, колкото и да се обичат би го оставила само заради майка му.

21.   Измисли си причина да не отидеш, не живеете заедно, и щом не се разбирате е по добре да не се виждате. Минах по този път и те разбирам много добре. Бях бременна в 7 или 8 месец вече не помня, когато свекърва ми ме заведе да копая царевица. Отначало съпругът ми мълчеше, не вземаше страна. Оправяйте се, беше неговият отговор. Как издържах, незнам. Те също са голямо семейство и естествено е да са единни. Всички срещу мен. Не ми пукаше от роднините, болеше ме когато се карахме със съпруга ми зарази тях. Аз не се отказах от него. И не съжалявам.

22.   Според мен стой далеч от тези варвари. Обясни му това, което написа тук. Накарай го да избере - или теб или майка си.

23.   Авторката:
Благодаря за коментарите! Вдъхвате ми голям кураж и подкрепа ми вдъхвате.
ПОЯСНЕНИЕ ДО НОМЕР 8, която ме напада.

Мила г-жо/г-це, не ме е страх от работа! Страх ме е от прости хора, които злоупотребяват с нормалните! Ако сте човек с мен, ще режа и ще готвя цял ден! Въпросът е в отношението.
Прасето не е взето за НАС, а лично за нея и мъжа до нея.
НЕ, мъжът до мен не ме издържа! Не му искам и стотинка.
Никога не съм я ангажирала с нещо. Не ми помага с абсолютно нищо.
Човекът до мен ми е приятел, не съм съпруга (не знам въобще как решихте всичко това), не ме издържа и сама си купувам нужните дрехи.
в темата ми наблегнах на това, че съм отблъсната от наглото поведение на майка му. тя си е позволявала да обижда моите близки, мен. От простотия и злоба!

Сега разбрахте ли, госпожо?

Мерси още веднъж на всички за коментарите!

24.   И аз съм за ДА!
Оставай го това мамино детенце докато си млада и си намери мъж!
Чак не мога повярвам, че ги има още такива...

25.   за такива "мъжлета" си има приказка - "по-малко Пижо, повече Пендо"

26.   Леле! А вие дори още не сте женени! Поне това разбрах от написаното. А представи си какво ще стане когато официално станеш част от семейството. Е, тогава жална ти майка както се казва! Луда ще те направят! Но да кажем това е семейството, ама мъжът ти? Това е най-притеснителното в случая, че той не прави нищо за да те защити и е съгласен жена му да е нещо като слугиня и всички да я командват. Та добре си помисли искаш ли да живееш така. Лично аз не бих позволила такова отношение, ама ти си знаеш. Това си е твоят живот, само гледай един ден да не съжаляваш за решението си.

27.   Имаш 7 г връзка, ВРЪЗКА, а не брак. И за седем години тоя мъж не можа до сега да се сети ти предложи да се ожените, а ти губи времето. А ти влагаш сили, енергия и пари.
Ама иначе правиш услуги на майка му, даваш и пари и какво ли не... Тя даже си позволява да те унижава пред хората, защото си с мек характер, добродушна и знае, че няма да и създадеш проблеми. Но това е много грешно, защото така ти започваш вътрешно да таиш омраза към нея, а тя не го осъзнава. Мисли, че като не реагираш веднага и и угаждаш си залухана и може да си те третира и командва както си ще.

И как така ти ще ходиш да готвиш там? Нали тя си е домакиня там. Защо тя като домакиня не си поеме работата и нейните дъщери също да и помагат. А теб може да те покани като гост... -нали не си женена за сина и... все още. Само ако желаеш може с нещо да помогнеш. Как така ще те нагърбва основно теб с това-в ролята на каква?
Теб те дразни нейното отношение и това, че те третира така грубо като длъжна да правиш това, което тя каже-ето това е проблема.

Иначе за подаръци не се сърди, че не ти подарява, може да счита това за ненужно и излишно. Аз например също не съм много по подаръците и приятелката на сина ми също може да се оплаче, че не и правя големи подаръци, а само малки символични и то понякога. Ами за мен това както казах е излишно и ненужно. Нямам нужда от подаръци и някакви си предмети и не бих желала да се чувствам задължена да отвръщам със същото, това ми действа натоварващо.

За мен симпатията, уважението, разбирането, добротата, помоща, подкрепата са най-големите подаръци, която една майка може да предложи на евентуалната си бъдеща снаха... Но при теб въпроса е дали това го има.

28.   Хмммм, като ти прочете човек историята и веднага първосигнално казва БЯГАЙ от там или мъжа тт е МУХЪЛ. Ама, ако вникнем в детайлите ти и прехвълим подобни истории на стотици други жени и свекърви, можем да си зададем въпроса: "Не преекспонираш ли малко повече? Не смяташ ли, че ти приемаш нещата много навътре и като че ли са насочени умишлено и директно срещу теб. Това не че е невъзможно, но е малко вероятно. Едва ли свекърва ти и дъщерите й са си поставили за цел да те малтретират и на това да са посветили живота си? ! Склонен съм да се съглася с част от нещата казани от номер 8. Едва ли ще те извикат теб да дойдеш от града за да сготвиш на цялата рода, а всички останали селянки ще пият кафе и излежават по сенките през това време. Най-малкото ще се опитат непрекъснато да ти се пречкат, за да покажат те как могат или да видиш как е правилно. Ако все пак се наложи ти да сготвиш всичко на 100%, нищо не ти пречи да го изгориш или така да го пресолиш, че да забравят повече да те викат за работа. Абе я се замисли, дали наистина толкова много те тормозят колкото ти си мислиш или просто на теб като на всяка омъжена жена ти се иска ти да си командира на мъжа ти и цялото му обкръжение!

29.   Не мога да разбера как си търпяла толкова време. Тегли им една майна и на този мульо до тебе и на тази простачка майка му и на целия им смотан род. Намери си един свестен обичлив МЪЖ който ще те оцнява и уважава и започни един нов живот. Запомни че на този свят сме само веднъж и ч е това не е репетиция. Ако си го пропилееш с тоя дръвник който се мисли за мъж, един ден ще го осъзнаеш и ще сжаляваш, но ще е късно защото годините си минават. Не се оставяй на другите да те тъпчат така.
Горе главата и успех.

30.   Това миличка ще продължава и за напред, помисли си какво искаш от живота и дали ще издържиш на това напрежение? Човек живее един живот и трябва е щастлив! Млада си още имаш голям избор, прецени сама докато не е станало късно. Пожелавам ти УСПЕХ! 179

32.   Ако ти не даваш вид, че имаш нещо против държанието на свекървата, приятелят ти няма как да се сети да те защити. За това, че те използва си си виновна сама - позволяваш го. Ако не ти харесва там си тръгвай. Не си женена, нямаш деца, само на 26 си - какво те спира? Пък и да беше женена и с деца... По-добре да се махнеш от такова място, отколкото да търпиш отношение, което не ти е приятно.

33.   Мила, не се връзвай на номер 8, сама си каза, че я третират като слуга, коментарът е излишен.
Според мен трябва още днес да се махнеш от тоз "мъж" и майка му, защото с времето техните претенции и изисквания ще се променят и ти ще се превърнеш в един вид робиня за тях. Млада си, не знам какво образование имаш, дали работиш, но раздели се с този глупак и си намери наистина свестен мъж, на когото да имаш доверие и да знаеш, че няма да бъдеш третирана като питомец.

34.   Номер 17 е прав/а!
Отиди на това събиране, съблечи си якето и си седни на масата като ГОСТ! Това, че си жена на сина й, не значи, че си длъжна да правиш каквото и да е. Много се изнервям, когато някой започне да дели работата на мъжка/женска. Този твоя ще сервира, ще мие, ще готви, негова майка е, тя го е раждала, гледала и пр. На теб ти е просто свекърва - жената на мъжа до теб, не си й длъжна с нищо! Не позволявай да те мачкат, казвам ти го като човек, с когото е злоупотребявано многократно!
Та, отиди си на събирането и не се захващай с нищо, ако ти държи сметка или те нагруби по някакъв начин и този до теб не те защити, направо вдигни й як скандал пред всички, раздели се с мишока и продължи живота си!

Късмет и не влагай много емоции за тези отрепки!

35.   Авторката;
Супер подкрепа! Благодаря Ви! Само че толкова трудно ми е да взема решение... това са доста години от живота ми. :(

36.   Като мъж не мога да съм безразличен и да не взема страна. Всички имаме майки но те са до време. Естествено че ще взема страната на момичето с което живея. За мен това момче няма изграден характер да те защити независимо от кого и независимо дали си права или не. Бягай от там е не се обръщай на зад.

37.   номер 36, много е трудно да взема крайно решение след толкова години. страшно ми е трудно. но явно всички сте единодушни :(

38.   номер 37 от номер 36... Решението винаги е трудно но все пак живота си е твои и никои няма право да се разпорежда с него. Винаги един край е ново начало на нещо по добро. Но ти си приценяш как да постъпиш. И за последно... каквото и да е не го трупай на сърцето живота не свършва с това. Успех.

39.   Авторке,
Виждам че са минали няколко месеца, от като е повдигната темата - какво се случи в крайна сметка, отиде ли?

Иначе и моят съвет е да си отстояваш позицията - те вече са се качили на главата ти и хоро играят. А това че приятелят ти мълчи и не те защитава е много лошо. Готова ли си на цял живот подобен тормоз в случай, че се ожените - щото тогава ще решат, че си им сигурна, че няма къде да мърдаш и ще се повишат претенциите.

При всички положения не можеш постоянно да се жертваш и да правиш компромис със себе си.

И не, номер 8 гледа от своята си камбанария, но съветът и не е приложим нито за твоята ситуация, нито за твоя живот. Помисли си добре какво очакваш от бъдещето си с този мъж - и доколко модела на поведение, който той и роднините му ти натрапват е съвместим с желанията ти. Те няма да се променят. Хората не се променят. Ако това отношение ще те прави нещастна - бягай.
Разбирам че ти е трудно понеже си инвестирала много време и чувства във връзката - ама, като не става, колкото по-рано по-добре. Пожелавам ти от сърце да попаднеш на мъж, който да те приема каквато си и да те цени и защитава.

40.   Положението не е изолирано - свекърва вещица, мек и добродушен мъж, потисната и неполучаваща подкрепа съпруга. На пръв поглед ситуацията изглежда непреодолима, но това е една здрава илюзия, илюзия, която авторката си градила с годините и е по-лесно за нея да се примирява с положението и само да казва: "Много е лошо, така не може да се живее". Скъпа, докато продължаваш да говориш така, намъкнала се в черупката си, примирила се с това, което я заобикаля, отдала се на летаргията си, нещата ще си останат така завинаги. При положение, че нямаш законова връзка с този човек, нямаш дете, нямаш и работа там. Виждам, някои пишат че бил между чука и наковалнята - мога да кажа за такива думи да си гледат работата. Това трябва да е млад, улегнал мъж, който да може да подрежда приоритетите в живота си, който да отстоява с твърдост това, което смята за правилно, който да осъзнава, че носи отговорност за жена до себе си (в бъдеще и за семейство). Това трябва да е мъжът с характер, който да удари с юмрук по масата и да скръцне със зъби на майка си при такова отношение към любимия човек. Твоят е всичко друго, но не и мъжът на живота ти. А ако в едно семейство жената започне да взема позицията, която се пада на мъжа - това не е семейство (или поне няма да бъде).
Алтернатива за теб там няма. Вярно е че решенията в такъв момент се вземат трудно, особено от по-нерешителни жени, но пък за сметка на това може да е решението с един замах на всичките ти проблеми - а защо не и началото на нещо много по-добро? !
Относно коментар 8, уважаема, това, което сте писала самата Вие по нищо не ви отличава от авторката на темата - примирената къщовница, шетаща постоянно на една камара хора, задоволяваща се с това, което има, страхуваща се да надзърне в необятното, неизвестното. Това, което давате като пример на авторката, тя вече си го има, но за разлика от Вас търси начин да се отърве от него. Щом на Вас Ви харесва - добре, живейте си в черупката, но не вкарвайте и другите вътре!

Успех на авторката на темата и ако повярва в себе си и не се страхува да взема решения, успехът е с нея, винаги!

41.   Аз, като мъж те съветвам да поговориш първо много сериозно с приятеля си и същевременно да дадеш на тая жена да разбере, че с нищо не си й длъжна. Ако приятелят ти не те разбере, по-добре се махай, защото цял живот ще се води по акълът й, а ти ще страдаш. И на мен ми се вижда малко несериозно след 7 годишна връзка да нямате нито брак, нито дете. Постави ребром въпросите и виж какво ще се случи.

42.   Здравейте! Авторката съм. В крайна сметка не отидохме, не заради мен, а на него му излезе работа в последния момент.
Майка му ми натяква 100 пъти по телефона, на мен, а не на него. После много пъти ме кара да ходя до там и да ме товари с багажи, които е заделила за него. Аз не съм шофьор и не е много приятно да пренасям тежки чанти по автобусите, но както и да е..
Вие сте прави, хората не се променят, а а вече навърших 27, и ме е страх да поема нов път.
Наскоро беше дошла до тях, и беше взела мои вещи, без да ме попита. Впоследствие видях, че ги няма. Не ми стана приятно. Той взе телефона, започна да й държи тон. Тя си изключи телефона. Той буквално излезе извън релси и започна да ме блъска. Не съм се била защитавала, а той се карал с майка си заради мен.
А истината е, че колкото пъти съм се опива;а да се защитя, в крайна сметка той винаги е казвал, че тя е права. Много пъти се е опитвала да засегне и родителите ми.
Същевременно, последните месеци доста намаля и сексуалният ни живот. От няколко пъти седмично-до веднъж седмично. И това не се променя.
Благодаря за новите мнения. Аз съм добър човек, не съм конфликтна.
Не мога да събера сили и да започна отначало. Толкова години наред всичко ни е общо-приятели, среда. Гледам свободните мъже около нас-нашите познати и приятели, които са над 30те, гледат към по-млади момичета от мен, които са на по 20 години.
На 27 години, и след само 3, на 30, кой би ме погледнал? Не съм от тези жени, които създават много лесно контакти, приятелства и връзки.
И просто не знам по кой път да поема.
А остана ли при тях, ще бъда третирана зле.

43.   Авторке, позицията ти звучи малко като "Искам на всяка цена да не остана сама и да имам мъж, пък какъвто ще да е".
На първо място помисли дали се чувстваш щастлива със сегашния си приятел и дали виждаш бъдеще във връзката ви - това е основното. Фактът, че си на 27 години изобщо не означава, че си станала непривлекателна или безинтересна за мъжете.

44.   Абе я стига глупости, ти си на 27, не на 67, че да се притесняваш. Тия дето са над 30-те и се заглеждат по 20 годишни са ясни на всички, от тях няма какво да очакваш. Аз в момента съм на 31 и винаги съм си харесвал момичета на моите години, т. е. когато бях на 20 си харесвах 20 годишни и т. н. Имам доста познати около моята възраст, които са свободни, така че не се тревожи в тая насока. Щом приятелят ти от сега си позволява да те блъска, не ми се мисли какво ще прави след още 5 години например. Пък и както му описваш средата, имам големи подозрения, че и той е нещо подобно-несериозен и нехаещ за бъдещето. За 7 години нито брак ти е предложил, нито деца е поискал, какво чака да станете на по 40 ли?

45.   Авторке, с това робско мислене и да има кой да те погледне, ти просто няма да му дадеш шанс. Аз съм на 28 години, и мога да ти гарантирам, че една жена на 27, която не е обвързана/женена и няма дете/деца е страхотна оферта за всеки мъж на тези години. Не те знам поради каква причина си търсиш мъже над 30 - мислиш ги за по-отговорни ли? Само че, мъжете над 30 много често са обвързани и/или с деца, а един мъж ако до 30 не е имал сериозна връзка, може би пък просто не иска да има.
В крайна сметка ми се струва, че ако останеш сама много бързо ще имаш обожатели, но ти не знам дали някога ще съумееш да събереш смелост да скъсаш с гаджето ти. Всъщност, сигурно ще събереш смелост, но чак когато вече си си опекла работата с друг - обикновено така правите жените.
От написаното от теб в историята и коментарите оставам с впечатлението, че всичко между вас отдавна е приключило, но страхът от самотата те карат да продължаваш илюзията, че имаш връзка. Само че докато не преодолееш този страх не очаквай да си щастлива в личния си живот. А за оправяне на отношенията с гаджето ти е изключено да се говори - там отдавна всичко вече е загубено, не се опитвай да залепиш нещо, което е счупено на милион парченца.

46.   Здравей! както са ти казали вече - мисли в перспектива. Занапред как ще е? Не заслужаваш такъв живот, нито още неродените ти деца. Годините от живота ти са много, но представи си колко повече остават... и продължи напред. Ако някой си позволи да ме блъска и то - заради трети човек, ще го напусна. Заедно с двете си деца - считай ти колко по - свободна би следвало да си, а си и по - млада.

47.   Пази семейство то си, ще мине време тя ще почине. Наистина не
е приятно че ти го казвам но тогава живота ще започне за теб сега покажи че си силна и дръж фронта. Това е моя съвет.
А.... и приятно прекарване с прасето, след като го убият много е важно по колко месо ще ти дарът това показва до колко те уважават!

48.   Виж какво, авторке, зарежи тия диви селяндури.
Ти сама писа, че се чудиш какво правиш там.
Наистина, що за глупости, че на 30 кой ще те погледне...
ще те погледне който трябва и на 30, и на 40, и на 50.

Мъжът ти след като е способен да те блъска и да се държи така, ти наистина що щеш при такъв???

Сега е лесно като нямаш дете - просто им тегли една на тия затрити селяндури. Ако имаш дете ще е доста по-трудно.

И не мисли кой ще те погледне след 30, това са глупости. Не мисли в бъдеще време, мисли за сегашното - щом то не ти харесва, промени го.

49.   Здравейте отново, след няколко месеца.
Случиха се много неща. Както предполагате, с моя мек характер, не съм се разделила с мъжа до мен. Малко след последния ми коментар, получих нервен срив. Озовах се в болницата. Оказа се, че всичко е от нерви. Минах през ада. Преди това да се случи, майка му не спря да иска неща от мен.
Сега той се държи много добре. Нея съм я изолирала, доколкото е възможно.
И знам, че ще ви се сторя безхарактерна... но все още не мога да взема решение. Той ми предлага да живея в къщата на майка му, аз просто не мога... Разбих си психиката отвсякъде.
Зная, че аз съм виновната, но ми е много трудно да се разделя. А какво друго решение да взема???? :(

50.   Момееее светът не се свършва с един мъж!!!!Не разбирам жени като теб-стоят и се примиряват,тъпчат ги,обиждат ги и им е хубаво-това за мен е мазохизъм!!!!!Ти гордост нямаш ли????И не мога да си обесня защо изобщо пускаш тема за съвет,след като си взела твоето решение.Твоят хубостник ще ти цъкане някое бебе-и тогава стой че гледай.Обратен път няма.Или си плюй на петите доде е време или си троши главата!!!!!

51.   Разкарай го, но не забравяй да му обясниш за какво го зарязваш. Може би все още има малък шанс за него да бъде нормален човек.

52.   Авторке,
когато бях на 28 г. приключих дългогодишна връзка. Причините при мен на фона на твоето изглеждат смешни, така че няма да ги казвам. Когато взех решението да приключа тази връзка имах усещането и винаги мислех, че заслужавам нещо по-добро.
И аз не съм много общителна, но след около година срещнах друг човек. В пъти по-добър от предишния!
Ти не мислиш ли, че заслужаваш нещо по-добро?
Струва ли си да свършиш в лудница, защото те е страх да останеш сама 5-6-9 месеца.
Да ти кажа ли какво ще стане, ако продължаваш така - ще станеш на 37-40-45, с разбити нерви и той под натиска на майка си ще те зареже... Или ще те пратят в лудница. И пак ще останеш сама.
За бога, не губи ценно време и търси щастието си. Заради тъпия ти страх ще изпуснеш и любовта, и толкова щастливи моменти, които те очакват.
Както е казал някой мъдър човек: "Или си достатъчно силен и променяш живота си така както ти искаш, или животът променя теб. "
Оттърси се от малоумните си комплекси и помисли заслужаваш ли това, което ти се случва. Ако отговорът е не - по-нагоре са ти казали какво да правиш.

53.   Махай се от тях възможно най-бързо.... Какво чакаш още да се случи, че да проумееш, че тези хора не са за теб.
Ако съм на майка ти ще те изкарам с ритници от там. Момиче, не си пропилявай живота така.
ТРУДНО МИ Е ДА СЕ РАЗДЕЛЯ!!! С какво те държат толкова та ти е трудно-хранят ли те, деца ли имаш, пистолет на слепоочието ли са ти сложили????
Ама как ме е яд на теб, Мека Мария такава-да си провалиш така живота. Изчезвай от там, махай сееее!!!

54.   Абе, мила, не се ли лигавиш малко повече?? Нервен срив от това, че свекито ти взела шампоана и те накарала да носиш торба с компоти?? Ми иска ми се да ти съчувствам, ама някак си не мога, голямо мрънкало си, честно. През ада била минала. И какъв толкова беше този ад? Да си лежиш на едно легло със забита система в ръката?? О, ужас!! Проблемите и нервните ти сривове идват от склонността ти да драматизираш и преувеличаваш, както и от желанието да си център на внимание, мрънкайки за всичко и търсейки хорското съчувствие. Съжалявам, опитах се да ти съчувствам, ама не ми се получи.

55.   Аз няма да те съветвам нищо. Просто тук не опира до съвети, защото ако беше така, при всички тези хора, които ти казват, че най-доброто за теб е да се махнеш оттам, отдавна щеше да си приключила всякакви ваимоотношения с тези хора. Тук според мен опира до твоят "мек характер", както самата ти се изразяваш. И знаеш ли кое е хубавото в цялата помия? Че поне си осъзнала къде е проблема - в теб. Че на ТЕБ не ти достига смелост да се махнеш, че заради годините ти никой няма да те погледне, че ще бъдеш сама, трябва да започваш отначало, че ще оставиш общата ви среда и приятели. С две думи - ще изгубиш сигурното а не се знае какво те очаква "навън".

Убедена съм, че така си мислиш. Само, че това е погрешно мислене, защото няма как да знаеш какво НАИСТИНА те чака в бъдеще. Сега си като пусната по инерция и вкарана в коловоз, в който не ти управляваш влака. Не искам да ме разбираш погрешно, но те (приятеля ти и майка му) винаги ще си останат такива, ако не с теб, то с другата след теб ще се държат по същия начин. ТИ трябва да осъзнаеш, че ТИ си тази, която им позволява да постъпват така. Виждам по другите ти коментари, че и с това си наясно вече. Така, че основния проблем най-вероятно е в несигурността ти. Откъде произлиза тя? Ниско самочувствие, лошо детство? Не споменаваш нищо за родители, братя, сестри?

Говориш за общите ви приятели, но не и за твоите такива - тези ваши познати само от негова страна ли са? За мен всичко тръгва от психиката ти. Докато не успееш да разбереш къде наистина се корени страха ти да го оставиш този мамин лигльо, изначалната причина за този страх и да отстраниш тази причина ( или да я приемеш и да работиш върху нея в по-късен етап), ще си пишеш тук молби за помощ, а ние ще ти даваме съвети. Не искам да звуча грубо.

Размишлявай върху самата себе си, а не върху действията на тази жена и сина и. Всяко действие се поражда от причина. А въобще, ти обичаш ли го? Или си по навик с него? Няма лошо, ако е второто. Много хора са така. Но при много от тях има и уважение, разбирателство и подкрепа. А аз не видях нищо от горепосоченото в думите, с които описваш приятеля ти.

Замисляла ли си се, защо след като и е държал тон на майка си по телефона, след това е избухнал срещу теб? Може би защото не е свикнал да отстоява позицията си, камо ли да защити човека до себе си? И в конкретния случай му се е наложило и самия факт от това не му е понесъл? Как очакваш подкрепа и разбирателство от такъв индивид? Как очакваш един ден да имаш деца от него и той да ги възпитава по същия начин, по който майка му го е възпитала?

Знам, че е много трудно да погледнеш нещата отгоре, когато си "вътре". Минах през нещо подобно на твоето, само че за по-кратко време и не толкова зле, както е при теб. Невъзможно ми беше да го оставя, поне така си мислех. Търпях, търпях и търпях, събирах смелост да му кажа, че приключваме и все не успявах. Все нещо ми пречеше - ама то две години заедно, как така... ама приятели, познати... ама майка му болна, много ще му се струпа... ама как ще се чувства той.. ама аз после какво ще правя... и прочие и прочие...

И трябва да ти кажа, че изръсих думичките най-неочаквано и за мен самата. Сърдеше се, тръшкаше се, продължаваше да звъни, дори изнагля да ми каже, че имало някаква в съседния блок, дето го канела да излизат, той заради мен отказвал, пък аз сега така да постъпя, видиш ли. Един вид - вменяването на вина е мощно средство за контрол. Ако някога събереш смелост да се махнеш от тези хора и да си оправиш живота - НИКОГА не се поддавай на подобни манипулации. Жертвата не са те. Това си ТИ. Или.. била си ти.

Първия ден без него, след като се събудих и отидох на работа изпитах невероятно чувство - беше буквално все едно огромно бреме се е махнало от гърба ми. Никога преди, а и досега не съм изпитвала такова освобождаване, така да го нарека. Не се лишавай от това - заслужаваш го след толкова мъки. Не е казано, че трябва да е веднага, може да настъпи след седмици, месеци, но рано или късно ще го почувстваш ако вземеш решението.

Друг съвет от мен - не съжалявай, когато се обръщаш назад ( а ще има много такива моменти). Не съжалявай и не се ядосвай, защото ще вгорчиш всички свои бъдещи връзки ( или връзка). Колкото и трудно да ти се струва сега подобно действие - прости им. Прошката е начин да не трупаш отрицателни емоции. Не заради тях. Заради самата теб. Приеми го като урок. Следващият път ще бъдеш много по уверена в себе си, ще знаеш от какво да се пазиш, какво да търсиш и най-важното - ще се научиш да бъдеш самостоятелна и ще разбереш, че да си сам и самотен са две различни неща.

Тези всичките работи, които написах по-горе естествено, са само в случай че предприемеш стъпката. Знаеш за какво. И между другото - когато скъсах с този, за който ти говоря по-горе, бях на 23. Само с 3 год. по-малка от теб. Срещнах човека, с който искам да съм цял живот, да е баща на децата ми и с който да споделям и радости и тъга на 28 год. Сега съм на 31. :) Хората срещат половинките си на много по-късна възраст от тази, но нали знаеш - каквото мислиш такова привличаш. Спри да привличаш негативизма в живота си. Започни да мислиш за себе си като човек, който заслужава нещо по-добро. Та това си е твоята Съдба, мамка му. Никой освен теб няма право да се меси там.

Трябва да ти кажа, че аз никога не съм минавала за красиво момиче. Имах изключително ниско самочувствие години наред. Ако имаш някакви комплекси относно възрастта ти, външния ти вид или каквото и да е друго, заради което се страхуваш да си сама - те НЕ трябва да те спират да се погрижиш за себе си и да вземеш живота си в ръце. И повярвай ми - говоря ти от наистина много личен мой опит.

Сега, преди здравословното ти състояние и психиката ти да са се влошили още повече и съвсем да изгубиш трезвия си разсъдък, помисли над многото въпроси, които ти поставих по-горе. И наистина ще се радвам, ако скоро прочета, че вече си взела мерки в добрата насока :)

С теб съм мисловно, желая ти успех, каквото и да решиш :)