 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Идва Св. Валентин...
преди: 15 години, 4 часа, прочетена 2995 пъти
Здравейте!
Тази история не знам дали е за съвет или просто за споделяне,но реших да си излея душата пред вас :)
Момиче 20 съм,имах връзка която продължи 4 години,но декември месец приключи окончателно с поредно предателство от страна на "любимият човек".След него имах кратка мсечна "връзка" с момче,което много харесвам,но се разделихме,зачото нещо не вървеше.
Истината е,че не зная дали съм готова за връзка,сигурно не все пак 4 години не са малко време,но пък съм и сравнително лесно адаптираща се и достатъчно инат че да не позволявам тези посредствени неща да ме съсипят.Като казвам посредствени неща визирам специално приятелството и любовта,не съм лицемер макар че вярвам в тях.В момента съм в етап от жовота си,в който има много по важни неща,за които да мисля и не го казвам като оправдание и утешение за самата мен си.А просто е факт.
Но въпреки всичко като се укротят нещата и ми писне да се ядосвам за заобикалящото ме ежедневие,може би защото съм човек в мен се появява онази самота и празнота,която може да се изпълни само от някого когото обичам или поне харесвам от противоположният пол....в случая това са 2те момчета споменати по горе.С първият,дългогодишен приятел не мога да имам общо,а и не желая прекалено наранена,разочарована и какво ли още не съм,пък и той е с друга вече или поне така мисля(макар че последните 2-3 седмици иска да се събираме както и да е),а с другото момче не знам дали пак биха се получили нещата и дали има смисъл изобщо.
До момента историята ми няма нищо общо с св.Валентин сигурно :) но предполагам се сещате,че покрай такива "празници"/празници човеците ги обхваща депресия ако някак си не са това място което уж трябва да са.Например св. Валентин с любим някъде с нещо романтично.Никога не съм възприемала св.Валентин за празник,в крайна сметка ако си влюбен всеки ден е празник,но истина е и че в последните 5 години,не съм била сама.И сега идеята това,което аз съм имала от към любовна гледна точка голямата ми любов да го дава на онази новата някак си....много ме натъжава още повече,че св.Валентин е в неделя....а с Него неделя беше деня в който винаги бяхме заедно,от сутрин до вечер...беше нашият ден и за 1ви път мисля "празника" се пада в неделя в последните години,за 1ви път той ще е свободен на този "празник"(тъй като е ди джей все работеше на 14) и сега аз няма да съм там,не е болка за умиране,но наистина е много кофти и депресиращо.Още повече,че като започна преди 2-3 седм да ми звъни да говори мили неща,да се извинява и т.н. ми зададе въпроса щастлива ли си,аз отговорих да и 4-5 дни по късно се разделих с другото момче...не знам как да го нарека даже,жалко смешно .... Май се улях.
Благодаря на тези които са изчели историята и на тези,които може би ще оставят коментар,ако има коментари от рода на това много си зле,няма смисъл и сама си го знам :)
Поздрави и усмивки от мен
Таня
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: f5bbb778b4 |
|
1. Здравей Таня.Познавах едно момиче с име като твоето.Много я обичах ама....тя мен не.Както и да е.
Пожелавам ти като ти остане свободно време между супер ,,важните неща" обзели те напоследък да намериш някого, с който всеки ден да ти е св.Валентин, а не като мен да стойш сама с години.
Успех във всичко и знай едно -този, който те е разочаровал веднъж ако получи шанс ще го направи и втори път.
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 358c1f22c6 |
|
2. Здравей, Таня! Аз съм момиче, и аз съм на 20... разделих се преди няколко месеца с приятеля ми, с който бяхме заедно 2 години и половина. За съжаление, го приемам малко по- тежко от теб, но в крайна сметка- хората са различни, мога само да се надявам скоро да намеря силата в себе си и да мисля като теб. Както и да е, не за това пиша. Напълно те разбирам за Св. Валентин, макар аз през живота си да съм го празнувала истински само веднъж- така се е получавало, че или съм била сама, или с приятеля ми сме били на разстояние- дълго за обяснение. Колкото повече наближава, повече си мисля, че той дори няма да ми го честити тази година. Ето, 11ти е, остават 3 дни. Аз си мисля, че е с друго момиче- не съм сигурна, но дори да не са заедно, имам чувството, че все ще и пише нещо мило, романтично... И ми става кофти- защото няма да се сети за мен, а за нея. И защото аз все още го обичам и напоследък, повече от всякога си спомням разни минали моменти- особено от началото на връзката ни, и си блъскам главата как такава чиста любов, се превърна в нещо толкова противно и болезнено...
Странното е, че когато си с някой на Св. Валентин, винаги си казваш, че не е нужвн празник, за да покажеш на някого колко го обичаш; но когато си сам, винаги гледаш двойките по улиците и се чувстваш самотен. Не знам защо точно реших да пиша, след като не казах нещо кой знае колко смислено, нито дадох съвет. Просто реших да поразсъждавам по темата. Съжалявам, ако е било отегчително:)
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 1e91c7d7af |
|
3. Благодаря за мненията ви,а за това на номер 2 ще кажа всъщност и за номер 1 се отнася....не миналото а по миналото лято,приятелят ми ми изневери,забрави ме,прецакаме по всички параграфи беше много грозно и всичко най-най-зле преживявах го допреди 3-4 месеца и към септември октомври реших да си забраня да мисля за миналото и да дам истински втори шанс на връзката ни без да споменавам миналото,знаех че този момент пак да ме прецака ще дойде но не вярвах да е така скоро.Все пак още не бях отлетяла пак в страната на любовта и затова сега позволявам действията ми да се диктуват от разума не от сърцето както преди близо 2 год....защото тогава направих огромната грешка да тичам по него.Номер 2 наистина е кофти дали мисли за теб или не,дали го показва или не,носталгията и всичко.....но....фразата за която трябва да живееш е най-хубавото тепърва предстои.В крайна сметка имали сме шанса до някаква степен в моя случай за 2 год да имам перфектната първа любов и сега просто ми остава да се радвам че съм я изживяла.Не се връщай в миналото избягвай го колкото можеш,от опит това е най-добрият съвет и най-правилният начин да продължиш.
Номер 1,дадох 2 шанс на човека с надеждата ако стане веднъж може и да не стане 2 път,но ако стане 2ри път ще стане и трети....и съжалявам за адашката ми че те е наранила
таня
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 0d12c1e364 |
|
4. E, и аз ще бъда сама на свети валентин. Но по добре сама отколкото зле придружена. Тя любовта все някога ще ни намери, а до тогава работете върху себе си във всяко отношение
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 2f921350d8 |
|
5. Подкрепям номер 4 с две ръце. Наистина е много права. :))
Ралф
|
...
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 1e91c7d7af |
|
6. Аз съм съгласна с мнението на номер 4,но за жалост това в повечето случаи не ми помага на самотата :D
Таня
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 358c1f22c6 |
|
7. Аз съм номер 2.. и аз съм съгласна с номер 4 и Ралф, простооо е трудно да вложиш толкова логика, когато ти е зле. Когато си сам, когато ти липсва определен човек, с който си свикнал до такава степен, че боли. Мен не ми е кофти поради факта, че съм сама- често съм била сама на този празник. Кофти ми е, че не съм с човека, който обичам... и че той може би няма изобщо и да се сети за мен. Та затова е всичко- както самотата, така и не по- приятното чувство, че си пълен идиот да обичаш някой, който не заслужава..
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 1e91c7d7af |
|
8. Май обаче доста често се среща това...да обичаш този който не заслужава и не му пука
таня
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 358c1f22c6 |
|
9. Явно, да. Сигурно има някакъв синдром хахах, или е просто синдромът, наречен глупост. Не знам защо често не виждаме колко ни обичат други хора, а сме се вманиачили, по някой, който е бил перфектен, но преди.. а сега няма нищо общо с предишния, ние го знаем, и все пак се надяваме да стане чудо и всичко да се оправи, като по филмите :) Или поне при мен е така.. само се надявам да не мисля много за него.. днес (защото с приятели ще празнужаме днес Трифон Зарезан) и утре, когато е истинския празник, и съм сама...
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 2f921350d8 |
|
10. Това е синдромът наречен глупост. Права си номер 2. Наистина не си заслужава да се хабят сили по нещо, в което няма смисъл. Проблемът е че на този етап не можеш да си представиш, че животът един ден ще ти поднесе нещо по-добро. Нещо много по-добро. Ти си на 20, всеки човек малко или много някъде около тази възраст изпитва подобно разочарование. След това се научава, че така е станало, но това не е краят на света. Дали после?- да, винаги боли, но не както първият път. ;)
Ралф
|
...
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 1e91c7d7af |
|
11. Номер 9 :) и аз съм така
Номер 10 аз вярвам,че ще има нещо по-добро,но специално не вярвам че ще има нещо което да те кара да се чувстваш така,моят страх е в това че няма да изпитам и да получа нещо сходно или по-добро откъм трепет...а наистина ми хареса да го има Хайде отивам да празнувам Трифон ЗарЯзан честити празници на който квото празнува :)
Таня
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
