Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   При мен се получи така, че взех листовките от първия път с нито една грешка, курмуването го взех пак от първия път, само с една грешка - при ляв завой не отидох в средна, а в лява лента.
Според мен се паникьосваш. Иначе нямаше да стигнеш до изпита, инструктура щеше да иска да караш още часове.
Успокой се, тегли по една м*йна и ще успееш!

8.   Премести се на следващия изпит в по-малък град, например Перник /ако си от София/, там има 3 улици и много малко движение. Аз така направих. Успех!

9.   В никакъв случай не се отказвай.Правото и умението да шофираш ще ти са нужни за цял живот.

Просто трябва да си по спокойна и уверена и това много си личи като караш на изпита.Но това става с повече практика.
Мен така все ме късаха на градското ...5 пъти се явявах.Иначе полигона и теорията ги минах на първия път.Изпитващия все ми казваше,че не съм карала уверено.Еее,как да съм уверена като нямам никаква практика си мисля.И тук се получава един затворен кръг...Тоя изпит се дава,не се взима.Ако искат ще ти го дадат,ако искат -не....Но не се отказах обаче.
Викам си " а бе може да съм тъпа,но съм упорита" и така най-накрая ще им омръзне да ме гледат и ще ме пуснат.И така стана.Ти може да вземеш още някой час градско,за да се разчупиш и да не се панираш,просто нужна ти е практика.Е,верно,че е свързано с пари ама до тук си я докарала работата-давай.Да не ти пука какво ти казват и викат.Не се отказвай-ще го избуташ.

Сега си карам почти всеки ден.Живея в чужбина и без кола е невъзможно,защото няма редовен обществен транспорт тук.Добре,че навремето си изкарах курса в БГ,че иначе сега щеше да ми е много по-трудно.

10.   Като начало не се паникьосвай! Това също се гледа. Ако се психираш от най-малкото нещо, как ще реагираш адекватно на пътя в опасна ситуация? Трябва да си в състояние да запазиш самообладание, защото когато си нервна допускаш неволни грешки.
На моят изпит тръгнах без да съм си сложила колана :) Бяхме в едни улички и докато набера достатъчно висока скорост, за да се разпищи датчика, вече бяхме минали 100-150 метра. Изпитващият се стресна повече от мен: "Какво става?! Какво е това?!". А аз супер невъзмутима погледнах таблото и казах "Спокойно, аз съм виновна!" Закопчах си колана в движение, спрях на приближаващият СТОП, огледах се и тръгнах като пич :) Сигурна съм, че инструктура ми е бил в прединфарктно състояние на задната седалка, но изпитващият явно беше във великодушно настроение. След 15мин каране ме пусна. Взех го от първия път, без грешка (ако не броим колана).
Съветвам те само да запазиш спокойствие и да бъдеш концентрирана в шофирането, а не в това, че си на изпит. Успех!
Ж27

11.   Аз съм авторката. Еми нз, явно това ми е проблема. Първо, че съм на изпит и се притеснявам от изпитващия, че ще ме пусне, а пък аз не се чувствам подготвена, ама никога няма да се почувствам докато не се кача в собствената си кола, без някой да ме оценява или инструктора да ми вика - паникьосвам се да, при определени ситуации и правя грешки, но това е защото не се чувствам, че съм подготвена как да реагирам. Като напр. след светофара трябваше да спра след автобуса от градския, но не го направих, засякох го и завих надясно, както ми заръча изпитващия малко по-рано. Не знам защо го направих. Може би защото следвам само инструкциите на ДАИ-яджията и не се замислям. Тогава нз какво ми се въртеше из главата... понякога просто като трябва да застана между автобуси или по-големи коли и трябва да маневрирам се страхувам, най-вече защото не съм сигурна в колата и че я познавам добре, а и в себе си. Имам и някакъв страх, че ще ми свиркат отзад, че много ще се забавя и това допълн. ме стресира. Напълно нормални неща за всекидневното шофиране, но на мен са ми трудни. Просто трябва да съм по-непукист и това е. Иначе инструктора казва, че шофирам но не мисля на пътя, това бил проблема и не си обяснявам ситуациите. Нз как звучи всичко това написано тук. АПросто като спра и после не тръгвам плавно, ами по-бавно и с повече газ и от това се притеснявам, че не съм много умела с колата и като спра и после тръгна пак започва едно суетене на всички в колата и свиркания отзад и т.н. Много съм притеснителна, защото искам да съм що годе добър шофьор, и на изпита да съм перфектна, а не мога, по-скоро изглеждам като уплашен заек. Имаше и по-зле от мен на изпита, и по-добри, но минаха защото не отдаваха чак такова значение на тези неща като мен явно, непукисти малко или нз как да кажа, докато аз след всеки час кормуване си анализирах ситуациите вкъщи, освен че инструктора ми ги обясняваше, аз си отварях пак отвреме навреме книжката и ги поглеждах и сравнявах. Например като завиваш наляво трябва да пропуснеш преминаващите направо или завиващите надясно, независимо дали на регулирано или нерегулирано кръстовище. Така си го знаех, но на светофар не го спазвах. Имаше нещо специфично и за светофарите с и без стрелки. Каза ми инструктора, но го забравих. Дясностоящи са с предимство на кръстовище на равнозначни пътища и такива неща. Аз явно гледам малко детски на нещата и спазвам предимно светофарите и знаците за предимство и на какво кръстовище съм. Другите неща са ми още мъгла. По принцип ги знам от листовките, дето ги взех и учех за тях, но ми е трудно на момента в движение да осмисля, заради това спирам, оглеждам се, питам инструктора и след това тръгвам, което е грешка и инструктора с право се намесва с педалите и ми казва ситуацията преди сама да съм си я обяснила. Заради и това ми казва, че не мога да мисля на пътя, да имам бързи реакции и да взимам самостоятелни решения. Това ми го повтаря непрестанно и вече ми е влезнало като бръмбар в главата. Аз никога не съм била на полигон, не съм упражнила основни неща с тръгване, спиране, движение под наклон и т.н., първия ми път с кола беше с него, показа ми набързо педалите на един предблоков паркинг и после ми каза хайде тръгвай, направих една, две отсечки и после ми каза направо да излезна на движението. И така започна всичко.. по-принцип обяснява, не отричам, но не ме оставя сама да шофирам и винаги се намесва. А на мен ми трябва време да свикна с колата и най-вече по-спокойно и търпеливо отношение с мен. С него винаги съм под напрежение. Това е общо взето историята. Ако инструктора ми беше от по-търпеливите и спокойни хора и ми вдъхваше увереност че мога и се справям добре, може би шях да почувствам сама колата, да се отпусна и да си карам сама, но той не ми даде тази възможност и се чувствам като пате в калчище зад волана. Учеше ме и на паркиране и маневри, не отричам, но с този каруцарски език и постоянно боботене по телефона и т.н. просто не почувствах нищо от карането, нито че той иска да ме научи да карам. В началото на курса много се хвалеше, а и постоянно го прави, че при него хората получават знания, не книжка и т.н., доста хора от др школи идваха при него и затова се записах. На края на часовете ми каза, че не съм подготвена още, взех и допълн. часове по негова препоръка, ама това не оказа голям ефект на изпита. След скъсването пак часове (по регламент е така), ама аз не ги взех, защото знаех, че няма голям смисъл от тях. Дълга история.. това е общо взето и стигнах до изпит и така, ама ще го избутам някакси, пък после като съм с брат ми на спокойствие ще го мисля. Малко е късно, пък и вложих бая пари за да започвам с друг инструктор отначало, затова ще гледам да избутам книжката.

12.   Номер 10 как си успяла така нз... аз като направя някоя грешка и после гледам виновно като теле в железница, хаха. Авторката

13.   Мен ме късаха 4 пъти, защото се притеснявах много и все правех по някоя дребна грешка. Накрая ми писна да спонсорирам инструктора и ДАИ.
На петия път си платих и минах.
От дистанцията на времето мога да кажа, че започваш да се чувстваш подготвен и уверен (ама не фалшиво) като минеш поне 10 000 км с колата.
За някой, който ще скочи, че заради шофьори като мен стават проблемите по пътищата - нямам нито една произшествие по моя вина - единствено няколко леки чуквания в градски условия, но винаги по вина на другия шофьор.
Всеки, който ме познава, знае, че съм изключително внимателен и добър шофьор.

15.   От авторката. Да, обаче често не мога да се ориентирам в пътната обстановка и трафика. И докато реша какво да правя, айде.. грешките са натрупани и изпита е дотук.

16.   За мен авторке проблемът е, че твоя инструктур прекалено много анализира ситуацията докато ти караш и ти прекалено много почваш да мислиш. Хубаво е да ти каже грешките, но не така постоянно да те поучава. По този начин имам чувството, че ти докато караш вместо да оглеждаш пътната обстановка, да гледаш в страничните и задното огледало, и т. н., ти мислиш дали идва светофар, пък дали има стрелки, пък дали да пропуснеш дясностоящия. ВАЖНО е да знаеш правилата - спор няма. Ама все пак е по-важно да гледаш пътя. И не вярвай на инструктура си, просто явно си попаднала на кофти такъв. А може и той да не е лош като цяло, ама ти да приемаш прекалено навътре всяка негова дума, което вярвай ми повечето не го правят.
Ана

17.   Еми може би наистина не трябва да шофираш. Това не е шега работа. Можеш да убиеш както себе си, така и други хора. Знаеш ли какво може да стане от една грешка? Щом сама казваш, че не се ориентираш в пътната обстановка! Аз също не съм добър шофьор, затова не карам в града. Само извънградско.
Кристален~човек

18.   Карай повече с приятеля ти. Намерете някоя площадка и карай там, упражнявай се, тръгване, спиране, засилване и смяна на скоростите. Отидете и на някоя наклонена улица и там карай... Не разчитай само на платените часове.
Пак си прочети правилника и виж кой кога има право и приятеля ти да ти помага също. Само практиката ще те направи по-уверена и спокойна, нищо друго.

В никакъв случай не се отказвай-давай напред... и да се похвалиш като вземеш изпита. :)

19.   Здравейте отново,

Авторката. Мисля, че открих проблема и той си стои от много отдавна. Първо, аз съм чувствителна и второ -Още като започнах курсовете там почувствах, че с този инструктор няма да станат нещата. Много крещи, вика, настъпва ми крака при всяка и най-малка грешка, и направо се тресе на седалката и ми повтаря че така нямало да станат нещата и т. н. и аз се стресирах от това. Драматизира и анализира много всяка ситуация и те кара да се чувстваш като дебил. Това допреди няколко дни не можех да го осъзная, но сега като мина време мисля, че това е проблема. Вярно, че има опасни ситуации на пътя и е важно инструктора да се намесва отвреме навреме, но не и постоянно. Май не съм имала чак такива, нз. Трябва все пак да те остави сама да почувстваш шофирането и най-вече да има подход към теб и търпение. Аз помня... последните пъти кормуване с него направо се прибирах разревана, защото за час, час и половина толкова крясъци ми се изсипват на главата, че после нз къде се намирам. Мисля, че прекалено се е вживял в ролята си на инструктор. По-принцип си шофирам добре, той ми го е казвал даже, но... като сметнем, че ти управляваш кола все пак, това е движещо се превозно средство все пак на пътя и опасно плюс това, ти трябва първо да свикнеш с мисълта, че точно ти управляваш това средство и никой друг и второ- да си максимално концентрирана и внимателна, а като ти крещят насреща това няма как да стане. Опитвала съм се да водя диалог с него по този въпрос, а и не само по него - нищо не става, все едно говоря на стената. Отдавна трябваше да сменя инструктора знам, но брат ми ми казва, че всички са такива, викат, с каруцарски език като този, това така ли е? Мерси предварително и ви благодаря, че ме изслушвате. Искам да чуя странично мнение по въпроса, дали съм права или си въобразявам.
П. С. Много исках да упражня с него тръгването по наклон и движението с първа скорост на полигон (тъй като досега не съм била) а той все си отказва и ми цитира други неща.. че съм невнимавала бля бля, а това мисля, че е резултат точно от това, че имам някои липси, които трябва да ги упражня на полигон, а не че съм невнимателна.
Върха на всичко беше когато ми поиска още пари за допълн. часове при положение, че му отказах, защото исках тези часове да са и на полигон, а на него не му се занимаваше хич. И тогава ми кипна най-много че го интересуват само пустите пари, а не какъв шофьор ще пусне на пътя, това става на втория изпит на който отидох, защото вече ме беше записал и аз не издържах просто да ме муфти за пари и си тръгнах. Въпроса е, че все някога ще трябва да отида при него за да си взема картона все пак. Той накрая разбра всичко по реакцията ми, ама вече не ми пукаше и исках час по-скоро да се прибера вкъщи. Това е в общи линии... не очаквах, че едни шоф. курсове ще ми костват толкова нерви и ще ми се отразят на здравето. Лошото е, че дадох сумати пари за тях и сега нямам възможност да давам пак толкова пари, а и мисля, че нивото ми е задоволително добре, просто трябва да упражня някои неща и да намеря инструктор, при който да се отпусна и да не ме травматизира излишно, просто да бъде истински учител и да обяснява, а иначе знам, че може да шофира добре, това и аз го виждам, но не може да обяснява спокойно и без нерви.

20.   Авторке, Не всички инструктори крещят. Моя за всичките часове сигурно няма и 5 пъти да ми е натиснал спирачката и 10 пъти да ми е пипнал волана и то по в началото. Никога не ми е викал, крещял и позволявал да ми каже, че не ставам за шофьор. Казвал ми е, че съм прекалено притеснителна, че трябва човек да не кара страхливо и т. н., но нищо повече. Иначе повечето инструктори си гледат само парите и не очаквай нещо друго - просто едните ги гледат, но и ти викат, а другите имат добро отношение.
Като толкова вика и прави просто директно го питай. Можеш да смениш инструктора и при друг да се явиш на изпит - най-добре и в друг по-малък град. А другият варианта е просто да го питаш какви пари иска, за да те пусне. И преди някой да ме оплюе, че купени книжки не трябва да има ще кажа, че съм съгласна с тях, но в България шофьорските са си корумпирани и от хора, които са си платили не можеш да се доредиш.
Ана

22.   Авторката. И аз съм абсолютно същата - притеснителна и страхлива, много страхлива и не мога да се отпусна и от това също идва проблема плюс викането, даже имам чувството, че първия проблем е точно това, от който да се отърся, а викането вече е капак на нещата. Просто имам нужда някой да ме окуражава и да ми казва напр. " бавно, спокойно, ти можеш.. добре се справяш, браво и т. н. ". Знам, че звучи банално, но тези думи много помагат, особено в напрегнати ситуации. Офф, нз май наистина проблема е основно в мен като се замисля и трябва да го изгладя, преди всичко друго. Иначе за парите - той няма тези връзки, вече 1 път се явих на изпит и видях. Има една врътка, за Перник става дума - няколко пъти да свикна на колата каране да видат, че не си без хич, там почти няма знаци, но цялото удоволствие струва 700лв, почти колкото нови курсове. Досега за шоф. съм дала към 850 лв. Тия шофьорски ще ми излезнат златни като се замисля.. това са бая пари. Аз още в средата на курса си казах, че предпочитам да си ги купя, но брат ми ме разубеди, че можело и да ги изкарам.

24.   Точно вчера ти прочетох темата...
Карам курсовете от няма е месец,вече съм изкарала 20 часа...И не бих казва,че съм правила огромно количество грешки...но днес...Понеже инструктора ми винаги иска да се прибирам в дясна лента така е направих,имаше един автобус от градския,който не беше пуснал аварийни,и мислех че се е наредил за светофара и той като ми се развика какво съм правела,не виждам ли че не се бил наредил,за какво са ми били тези очи..доста си ме навика..И аз от там като се притесних започнах буквално грешка след грешка...беше много гадно :X
Според мен на теб това ти е повлияло..на мен това крещене тотално ми срина и малкото самочувствие,което имах..Определено нека някой приятел спокойно да ти обясни...ако мислиш,че имаш нужда от още курсове давай,защо не...но ако пак ще ти крещят няма смисъл от тях..

http://rulan.eu/kniga/razdel2.html Ето тук са добре обяснени нещата..на мен ми помогна :)

25.   Аз взех листовки и курмуване от първия път без грешка, подари простата причина, че ми дремеше на хуя какво ще става. Не се притесних, карах си спокойно, дори изпитващият се учуди как кара едно 18 годишно лапе. Няма да се притесняваш, от притеснения само болести и проблеми, гледай по лековато особено на това, както са казали в горен коментар - НЕ ТИ ЗАВИСИ ЖИВОТА ОТ ТОВА! Успех и напиши какво се е случило!

26.   Спокойно и аз не го взех от първия път. И мен ме скъсаха за глупости и бях нервна. Ама след това се стегнах и го взех и сега си карам спокойно. Но дори и да го вземеш, това не означава, че си научена, просто вече имаш право да се упражняваш сама. Не случайно си го има тоя знак млад шофьор. Аз от 2 години имам книжка, но още си карам с лепенката, да знаят другите, че още не съм с опит. Така, че няма страшно-ще го вземеш.

27.   А кога ви гасне колата? Аз искам да отренирам някъде скоростите на полигон и каране под наклон, че да се явя пак.

29.   Много е важно да не гасне колата. То като загасне колата всичко е свършило. Моят инструктор първата му работа това му беше работата да ме научи да потеглям. Добре че имаше търпение човекът. Инструкторите най мразят да учат някой да потегля, защото им се чупи колата. Много съм доволна от инструктор инж. Владимир Йорданов знам със сигурност, че ще те научи а за това трябва търпение.