Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Като знам нашите колко пари дадоха, за да ме изкарат от тая деградираща държава България, никога не бих се върнал!!!

7.   Връщайте се българи, че вече няма от кой да се краде! :) Шегата настрана, най-глупавото нещо което някой може да направи е да се върне в БГ! Връщат се неуспелите!

8.   Не забравяй, че България е твоят втори избор, тъй че звучи неестествено превъзнасянето ти по родната страна. Също така, взето само по себе си дали даден човек живее в държавата си или не, не значи нищо и не го определя като родолюбец или обратното. Нима не е възможно българин от чужбина да допринася за своята държава? Възможно е, но са малко тези, които го правят, а и затова трябва да имаш професия, опит, контакти, инициативи... Не можеш да приписваш твоя личен опит на всеки българин по чужбина и да вадиш генерални заключения. Човек е добре там, където му се дава шанс за развитие, а за съжаление, в Бг е по-трудно.

9.   Абе всички много знаете. Сега такива са времената, че образованието е толкова зле.. Какво младите? Завърших университет в Англия, и си живея в Англия вече 4 години. Едва ме молят да се прибера в България. Не че нещо, обичам си страната.. Красива е, но до тук. Не искам да се връщам в държава, в която понеже не си си плащал осигуровките 1 месец да те оставят пред спешното да умреш (по истински случай е това), да изнасилват и крадат бабите ни и родителите ни (да и това се случва).. Темата е обширна-вярно е. Също много може да се спори, но аз не желая такова нещо. Искам децата ми да живеят с спокойна обстановка, и да получат хубаво образование. Може би като остарея ще се прибера, но сега това е абсурд. Сега всеки ще почне и в Англия крадат, и в Англия това.. Ами не е така. Не си бях плащала здравните от 2 месеца, и когато дъщеря ми получи гърчове и попитаха дали сме плащали и аз казах не, казаха че после ще се оправим с това, защото детето е зле. А тук, попитали дали жената има застраховка, и когато казала че дъщеря и не работи от 1 месец и не е плащала и казали "Ами ще чакате, пред вас има хора които си плащат.... " чакали няколко часа, до тогава дъщеря и починала. Ами супер е в България, умират си хората пред кабинета на доктора, убиват, изнасилват, крадат роднините ни, просто перфектно.. Кой би желал нещо друго :)?

10.   Абе всички много знаете. Сега такива са времената, че образованието е толкова зле.. Какво младите? Завърших университет в Англия, и си живея в Англия вече 4 години. Едва ме молят да се прибера в България. Не че нещо, обичам си страната.. Красива е, но до тук. Не искам да се връщам в държава, в която понеже не си си плащал осигуровките 1 месец да те оставят пред спешното да умреш (по истински случай е това), да изнасилват и крадат бабите ни и родителите ни (да и това се случва).. Темата е обширна-вярно е. Също много може да се спори, но аз не желая такова нещо. Искам децата ми да живеят с спокойна обстановка, и да получат хубаво образование. Може би като остарея ще се прибера, но сега това е абсурд. Сега всеки ще почне и в Англия крадат, и в Англия това.. Ами не е така. Не си бях плащала здравните от 2 месеца, и когато дъщеря ми получи гърчове и попитаха дали сме плащали и аз казах не, казаха че после ще се оправим с това, защото детето е зле. А тук, попитали дали жената има застраховка, и когато казала че дъщеря и не работи от 1 месец и не е плащала и казали "Ами ще чакате, пред вас има хора които си плащат.... " чакали няколко часа, до тогава дъщеря и починала. Ами супер е в България, умират си хората пред кабинета на доктора, убиват, изнасилват, крадат роднините ни, просто перфектно.. Кой би желал нещо друго :)?

11.   До №7
От това което си писал, разбирам че не си живял в чужбина, защото ако беше щеше да ме разбереш. Казваш че само неуспелите се връщат в България, но това не е истина. Както вече казах, там имах работа и беше сравнително добре заплатена. Вярно е че парите са важни, но не са най важното нещо в живота. Когато се върнах тука, душата ми се отвори и съм истински щастлив. Ако ти беше поживял в някоя друга държава, щеше да разбереш какво е да те гони носталгията. Педи няколко месеца, някой беше написал в този сайт "По добре да ядеш парче хляб със сирене с приятели, отколкото голяма пържола, която гадовете ще ти я хвърлят в калта и ти тябва да я ядеш като куче, на четири крака". Това е самата истина. Никой тука не може да ме подценява, да ме нарича с разни имена и да ме гледа от горе за това че съм чужденец.
Само хората които са живяли там ще ме разберат.

От автора.

13.   Много ми е интересно хората, които коментират, че е глупаво да се върне дали някога са били извън България особено в западните държави и дали са наясно с 'прекрасния' живот на запад.
Живота е кратък, не всичко е пари.. блъскай 20 години като вол на място, където си недооценен и нещастен, за да може като се пенсионираш да си 'живееш' живота!

Поздравявам автора и му завиждам, надявам се и аз да мога да се върна в България скоро, понеже за мен лично е непоносим живота далече от родината!

14.   Авторе що не каза тази държава е Англия? Много добре се разбира по описанието за пъбовете....И не казвай,че си се върнал в милата България щото много ти липсва,истината е че в Англия не можеш да се шлаеш свободно по улиците щото нямаш време.....И да прав си че там се работи ама и за това се плаща,а не като в Бг 1 работи 3-ма го гледат.......Е как ще се оправи тази икономика-ми то е ясно няма!!!!! Късмет и успех в Бг-то и да пишеш ако се върнеш след година в ''западно-европейската'' държава в което аз лично се съмнявам и знам че и дума няма да обелиш тук!!!

15.   №2 пише:"Парите не само са малко, а и не ги дават с месеци и те осигуряват на минимална заплата, съответно пенсия ще видиш през крив макарон.". №2, защо чакаш някой друг да ти създаде сигурността и спокойствието в живота? Докато живеещ с тази примиренческа позиция, винаги ще има вълци които да те ръфат, даже и на запад да отидеш. Големи сте философи, не си видял, не си проучил, а правиш коментари, като оня който викал, "не знам как трябва да е, но не е така". Човека е бил на запад, видял е и дори живял в онези условия, направил си е изводите, а философите които не са излизали от село, дават акъли на препатили. На краставичар, краставици се опитват да продават, това са Ганювците, могат да дърдорят, но да се запретнат да действат, не ги търси. Аз пък познавам немалко млади българи, които рискуваха, направиха си малки фирми, впрегнаха си творческата мисъл и взеха живота си в свои ръце, заживяха си свой живот, независим от червени олигарси(такива завзеха всички по крупни държавни предприятия, чрез една фалшива приватизация). Познавам човек, който си разработи проект за слънчево затопляне на вода. Не може да смогне да изпълнява заявки за направа на енергоспестяващи бани по селата. Писна му, смотани комунисти да се гаврят с труда му и взе живота си в свои ръце, ето това е пътя за по добър живот. По същият път са минали и тези западняци, на които искате да робувате. Те не са по различни експлоататори, отколкото са нашите червени вълци!

16.   "Но пък... обичaнa от Бг, желaнa... НЕ се чувстaм!
Ох, не знaм, пaк ме нaлегнa ностaлгиятa... " -№4, какви са тези "Хамлетовски монолози"- хем не се чувстваш обичана от България, хем носталгия те тресе!? Как може да се изпитва носталгия, по нещо което не те приема? Какво разбираш под понятието любов от родината? По скоро, родината отразява това което е отправено към нея. Ако ти си отправила любов към нея, в отговор ще получиш любов, ако някой мрази България(има ги немалко такива), то и родината ще ги отхвърли!
№6, с коментара си показваш, че родителите ти са били прави, изнемогвали са, с труд са събрали немалко пари, само и само да спасят България от една ненужна твар, каквато си ти. Не знам България колко е деградираща, но явно ти изобщо не си градирал, по добре си стой там, тук няма нужда от подобни особи. По добре да се завръщат българи като автора, които милеят за родината си. Нещастник, по време на войни, от запад са се завръщали хиляди доброволци-българи, сега в мирно време, бягате хиляди безродници, затова България страда, затова се циганизира. И на времето, още през турско, много българи са ходели на запад да се учат и образоват, но после са се връщали и са прилагали наученото тук, а не са слугували на други държави!

18.   Така, живея в Норвегия от 6 години. Завърших университет тук, говоря езика, имам приятели тук. Когато работя знам защо го правя, плаща ми се, имам и свободно време. Няма как да не се съглася с някои от коментарите-България е тъжна картинка към момента. Нямам причина да се върна. Родителите ми идват тук, аз естествено ходя на гости при тях, но до там. Не бих зарязал всичко което имам тук, за да се върна. Смятам тук да имам деца тук, да се оженя тук и така. Съжалявам, но всеки който казва, че в чужбина е зле, няма волята и силата да поеме живота си в свои ръце!

19.   №14
Вярно е че държавата в която жвях беше Англия.
Върнах се в България, не защото ми е липсвало шляенето по улиците, а защото ми липсваха най обикновените човешки отношения. Колко му трябва на човек за да е щастлив? ! ... малко топлинка и една човешка дума, а не една НАХИЛЕНА ЛИЦЕМЕРНА МУТРА, която още щом като си обърнеш гърба, ще започне да ти се присмива и нарича- fucking scumbag foreigner.
Прав си че заплатите там са по големи, но защо не кажеш на хората, колко са ти и разходите. Защо не кажеш тука, как английските политици са настроили хората срещу източно-евопейците и най вече срещу РУМЪНЦИ И БЪЛГАРИ и в резултат на това местните хора ги третират като буклуци. Защо не кажеш че лидера на ЮКИП партията Майъл Фараж едва ли не изкарва, че хората от България и Румъния ще разбият не само здравната им система но и държавата им. Разбира се че това създава сериозни и много негативни настроения.
А колкото до това дали ще се върна там, само ще ти кажа че и пушка да ми опрат в главата, за нищо на света няма да стане. На тебе като ти харесва и си толкова щастлив, стой си там.

Автора

20.   Приветствам автора за мисленето му, но призовавам останалите, които плюят по България да не се връщат там никога. България няма нужда от подобни хора! Аз също работя в Англия от 4 години, но ще се върна. Добре, че българите преди 100 години не са били толкова слаби характери като днешните. Вие нямате представа, как са живеели тези хора! Моите прадядо и прабаба са имали шест деца и са ги отгледали всичките. Прадядо ми е ходил на две войни, няколко години е бил по фронтовете, но е преживял и се е върнал. А сега всеки хленчи, че няма лъскава кола и плазма. Аз ще се върна и ще отгледам децата си в България, това е мой дълг.

21.   До 15

не чакам никой да ми създава сигурност, аз самият си взимам добри пари (изключение съм), говорех по принцип. Защото има много примери. И ако си мислиш, че като сипотърсиш правата всичко се оправя, се лъжеш. Напротив гонят те от работа и се обаждат на останалите работодатели в града и не можеш да си намериш повече работа.

Не знам защо реши, че пиша на изуст. Колкото до бизнеса, не всеки може да прави бизнес, изискват се специални умения, капитал и т. н. и не мисля, че трябва да са прокажени тези, които нямат умения и капитал и да се приравняват с некадърници.

Бил съм в чужбина, върнах се поради други причини. Но там определно го няма това да те оигуряват на минимална заплата, да ти бавят парите и какво ли не. И най-важното ако си търсиш правата, не те гонят от работа и не те разнасят на фирмите в целия град, че много ти знае устата. Каквото и да приказваш, едва ли ще убедиш някого, че тук е по-добре от чужбина или дори както в чужбина. Знам, че те боли (и мен ме боли), но истината е, че ние сме на светлинни години от чужбина. КОлкото и близки да имаме тука, това не променя факта, че трябва да се яде.

22.   Пише ви един българин минал по същия път като автора.Живях 7 години в Лондон.Имах хубава, много добре платена работа.Работих само с англичани, които ме уважаваха и още поддържам връзка с много от тях, но един слънчев(един от малкото там) ми писна и се прибрах.Не всичко в живота е пари.Никога не съм съжалявал за тази своя постъпка и съм щастлив в България. От 2007 година съм тук и мисля, че продължавам да се развивам.Но забелязах,че повечето хора тук работят с нежелание.Кадърните хора и тук успяват.......

25.   Номер 20, приветствам коментара ти!!!
Авторе, напълно те разбирам и подкрепям. На 21 съм, учих медицина в Германия, издържах само 1 семестър и малко там, абсолютното чувство на чужденина, на не-на-място, на неудволтвореност. Стигнах до извода - ок, ще печеля по 3-4 бона, а и много повече като медик, но за кво ми е? Искам българското (което не е равно на Чалга съзнанието), български език, българска жена - представи си да водиш любов на немски, френски... не става. Най прост майтап често не се получава, защото майтапът най често е свързан с някакъв разговорен израз, а на немски в моя случай, а езика го владея добре, за да вляза медицина, седиш и се насилваш да се усмихнеш, видиш ли, за да покажеш колко ти е забавно...

Прави са отчасти някои, които казват - като се върнеш тук и след 3-4 месеца ще искаш пак да се махнеш. От около 7-8 месеца съм си в бг, сега уча за кандидатстване медицина в българия, и мразя форматът и системата ни - общо взето зубраческа, мразя Политикообвързания ни живот стил не идеи, реформи, а стил кой кого подслушал, глупостите на Петъчен контрол парламентарна зала.

Но, всеки път, когато излизам с приятели, които са останали тук, аз се чувствам жив, човек! И тук си прав, авторе, по добре сухар, но щастлив, отколкото изящна вечеря, но нещастен.
Поне засега за мен това е по-важното!

А, замислете се над Номер 20 - как са живели хората преди 80-90 години в България, ами по турско! Същите като нас хора! Или ок, хайде да не се връщаме толкова назад. По-актуален пример - как живеят хората в Африка, в Индия, Бангладеж? !? Според мен голяма част от недоволството ни идва от там, че все се сравняваме икономически с Герм, Англия, Франция и видиш ли на техния фон ние каква мизерия сме... А в африка нямат вода да пият!

А номер 7 - ти си най-големият нещастник - нещастник, който подобно на около 1500 комуниста трябва да бъде разстрелян и заровен под земята! Ако не си бил в чужбина - ти си празнословен нехранимайко, а ако си бил - то повтарям - на хора като теб нашата родина не заслужава дори въздух да им предлага! Аз вярвам в страната ни! И понеже съм решил да съм тук - вече се старая да се усмихвам на всяко хубаво нещо, което виждам, колкото и малко да е то - изчистен казан за боклук, усмихната продавачка, приятелски разговор! А нещастниците като номер 7 ги презирам и подминавам, с редки изключения като сега.

Лека му пръст на Джоко Росич, но той бе казал, перефразирано. В българия има и страшно много свестни хора, страшно много, но ние ежедневно се занимаваме с утайките, с утайките.

Надявам се авторе, аз и ти, и всеки като нас, бил там и ЕДВА ТОГАВА оценил родината, да успеем тук, и мама им комунистите като измрат, нещата ще са по добри! Ванга е казала, четох някъде - българия нивга няма да е икономически силна страна, но духовно ще е за пример! А какво по важно от това да имащ чист дух и чувство на щастие! Къде в сравнение с това са меркантилността и парите, тленно и безстойностно!

А на вас, останалите навън, разбирам ви и вас! искрено се надявам, че един ден и у вас ще надделее мисълта - откъде съм тръгнал и с какво мога да спомогна на тая страна, и ще се завърнете, когато сте достатъчно материално обезпечени, за да приложите наученото тук, научено не толкова откъм знания, колкото откъм манталитет и изграденост като личност вследствие познатите трудности на живота навън.

Отечество любезно, как хубаво си ти... /

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива...
...
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални....
...

Тъй слушам с?, откак съм на света!
С? туй ругателство ужасно, модно,
с? тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно. /

...


Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

26.   Aвтора е прав за себе си. Не говорете глупости от сорта "върнал си се защото не си успял"... дрън-дрън, че не можел да се шляе. Къде да се шляе като се е прибрал уморен като пребито куче и само е хапнал вечеря и е заспал и събота и неделя е излезнал малко навън да му се проясни главата. Кое нормално човешко същество би нарекло това живот, пълноценен живот на млад мъж. Става ли тоя ритъм на живот за дълго време-не.
Да живееш в чужда държава коренно различна от нашата като социални отношения, климат, храна, къщи, ценностна система на хора с различно светоусещане за живота, никак не е лесно и то за дълъг период от време.
Първите една-две години са най-трудни-те са ад. След петата вече проблясва слънце зад облаците и започваш да се чувстваш човек, особено ако вече имаш по-добра работа или там завършено вече образование.

Аз съм в Англия от 12г-още от визово време... Що сълзи съм изплакала за България в началото, но дойдох за да сме тук с мъжа ми и децата заедно като семейство след като стоях повече от година сама в БГ.

Напълно го разбирам и казвам, че не всеки може да се приспособи и да живее тук за дълго. Ако нямах семейство тук едва ли и аз щях да седя точно тук. Може би някъде по-на юг или Австралия.

Ако не са парите какво да и харесаш на Англията-времето ли, подтискащата мрачна атмосфера на къщите ли, лицемерно ухилените физиономии ли, храната ли-ами тя е внос от южна Европа, здравната им система ли?

С колко пот и сълзи е напоено житието и битието на такива като нас.
Но времето-времето заличава несгодите и горе главата -нито сме по-лоши или по-прости от местните.... Ехх, ще го избутаме тоя живот.
Ето и децата ни вече си поеха своя път и се оправят сами, няма го това раздвоение като при нас.

27.   Еми аз лично съм съгласен с автора. Социалната среда на запад не е добре за нас. Да не говорим, че много често българи се хващат да вършат робски труд, нискоквалифицирана работа, те за това ни ползват там. Но дори и да работиш много добра работа, не трябва да се правят илюзии, че ще живееш страхотно, ще си щастлив и така нататък. Истината е, че трудно ще намериш общ език с чужденците и особено ако нямаш половинка там, може да ти се стори ужасно самотно и изолирано.

Просто българите най-много се мразим и най-много се оплакваме (това за отношение нещастие/БВП е по статистика от 2010). Аз лично ако отида в Западна Европа, няма да си правя илюзии, че ще водя страхотен живот. Разбира се, че ще работя от понеделник до петък, няма да имам приятели чужденци. Аз бих го направил, ако имам амбиция за професионално развитие и много силно желание да работя.

28.   Хубаво си решил. Не съм бил в чужбина, но никога не съм имал сериозни намерения да се изселвам. Според мен, емигранта си остава чужд до края на живота си. Има много хора, известни и успели в Щатите, за които се казва, че са синове на емигранти. Да, но самите емигранти никога не успяват много. Децата ти там ще станат граждани, но ти не. Друго, това за ножовете и тук е валидно. Даже често и никой не чака да обърнеш гръб ами направо в десятката. Но както и да е, хубаво е, че има хора, които имат такова мислене. Познавам няколко души, живели в Англия, които се върнаха и не таят прекалено топли чуства към нея.

29.   Извода е прост. Не всички стават за емигранти.
Щом ти е тежко на душата.
В България е немотия от всякъде но обичам това място.
Защото държавата не е политик или банкнота, тя е домът, семейството, приятелите, сестрите, спомените, детството...
Въпроса е дали искаш да живееш бедняшки сам в друга държава, или бедняшки у дома.
Аз, като автора избирам да живея тук, защото ми е ясно, че няма да съм българския Бил Гейтс. Не ми пречи скромния бюджет, нито семейната астра комби. Не ми липсва да бъда богата, защото никога не съм била. Аз просто имам всичко друго и живота ми е лек.
Поздравявам автора за историята, защото е най-смислената в сайта. И му пожелавам да бъде щастлив точно толкова, колкото иска.

30.   Номер 14 съм: Авторе никога не казвай никога!И щом си живял там доста години знаеш,че това което описваш за Бг и Румънци не е вярно!Всичко е политика.Аз общувам с доста англичани и не само-няма негативно отношение и никога не са ме наричали:"шибан чужденец" ,винаги са се отнасяли с уважение,както и аз към тях.И без да се засегнеш ти или някой друг тук но ще кажа,че са повече хора от нас!А за отношението което говориш сами българите сме си виновни,защото на запад гледаме да изпълнем сякаш светът работи за нас-каква е тази мания да сме гъзари не зная пък и не искам.И прав си тук живея и нямам намерение да се връщам-видях какво е да си бял човек и да живееш нормално,вярно е че разходите са големи ама то къде не са?Ако си в Сф на квартира няма ли да е същото?А чакай забравих,ти си в Бг винаги можеш да удариш един телефон на мама,че си закъсал с парите и тя да ти прати пари за билет за вкъщи.Познах ли?

32.   Хаааа, това защо ли ми напомня за добрата стара англия? ! Минах по този път 2001-2004 година. Всичко бе перфектно, работата, животът, интеграцията, лицемерието. Език - перфектен, писмен, говорим. Само, дето не съм тамошно леке. Когато си дадох молбата за напуснане от работа, шефът, който бе чист англичанин на около 60 години ми каза, че ще ми пазят мястото 1 месец и, ако реша да се върна съм добре дошъл. Да, ама не. Не съжелявам за секунда. Сега съм си перфектно тук, имам си чудно семейство, прекрасна работа и всичко, което там никога нямаше как да го постигна. Браво на автора!!!

33.   №30
Това което писах за пропагандата там сещу румънците и българите е напълно вярно. Не забавяй че и в България продават от години редовно и английски вестнци и там има много написано по този въпрос. Предполагам че знаеш колко много хора тука, също могат да четат и говорят английски език и изобщо не можеш да ги заблуждаваш. Ако влезеш в Ютюуб ще видиш колко много клипове има там и те са извадени от телевизионните им програми. Колкото до това че никой не ти е викал - шибан чужденец - не си го чул още, само защото не са ти го кзали в очите, а винаги зад гърба. Не се притеснявай, един ден, съвсем случайно ще го чуеш и то тогава когато изобщо не си го очаквал.
Много се радвам че си толкова щастлив там и се надявам и за в бъдеще да и така - искрено ти го желая от сърце.
А аз, като по прост, педпочитам да съм истински щаслив в красива БЪЛГАРИЯ!!! ....

Автора

34.   Авторе, запази си пропагандата за себе си! Не си мерило, че да си мислиш, че всички са като теб! Още повече, че ти самия не знаеш какво искаш - люшкаш се от едната посока в другата и какъв е този т. нар. живот мечта, за който говориш, а после го описваш като нещо ужасно - рутина от работа вкъщи и обратно? Пък и не всички държави са като Англия! Изясни се първо със себе си, а после давай съвети на останалите. И въобще - абсурдно е в 21-и век да се ограничава човек до едно място, "щото така трябва" - Светът е голям, свободен, всеки избира къде и как да живее!

35.   Към №25, приеми приятелски съвет. Радвам се, че си патриот, но започни да пишеш името на родината си с главна буква! На няколко места в коментара си, си я написал с малка буква. Не смятай, че се заяждам, искам да виждам уважение към България!

37.   Здравейте,

Историята описана тук е много частен случай.
Авторът, както сам е пояснил, е работил ниско квалифицирана работа в някакъв склад.
Оттук нататък всичко е ясно, дали ще е склададжия/хамалин в България или в Англия няма значение, защото и на двете места животът му ще е труден. Така, че напълно го разбирам.
Аз за разлика от него като квалифициран кадър взимах доста добра заплата в България. Пари не са ми липсвали, но по едно време просто реших, че трябва да сменя обстановката. Омръзна ми от агресията на хората - познати или непознати, с които се срещам ежедневно. Омръзна ми от законите на джунглата, които се прилагат в България - примерно, караш по магистрала или който и да е път, зад теб идва огромен черен джип, който бясно ти присветква с фарове и ако не му направиш път, направо те изблъсква от пътя или те засича и слиза с бухалката... А последната капка лично за мен преля, когато министър председател на България стана пожарникар... Тогава осъзнах, че ще мине още много, много време докато народът ни израстне и престане да чака поредният "някой", който да му оправи положението.
Реших, че не мога да стоя и да мрънкам и е по-добре да взема живота си в свои ръце и емигрирах.
Сега живея в западна държава, взимам заплата доста по-висока от средната, разбира се, далеч съм от това да бъда богат, защото богатствата в тези държави са трупани векове наред и тук богатите са безумно богати. Но не се оплаквам, парите ми стигат също като в България да живея добре и да не се чувствам пресиран от разходите. Само, че обкръжаващата ме среда е далеч по-приятелски настроена и спокойна...

39.   Аз съм напълно съгласен, че в България нещата са доста зле от където и да се погледне, но все пак не всичко е черно. Както някой бе споменал по-горе кадърните хора и тук успяват. Ако си работлив и отговорен нещата се нареждат. Аз лично, когато завършвах училище, а после и университет доста сериозно мислех за емиграция. Стана така обаче, че започнах работа в България и постепенно с труд и постоянство се издигнах до едно доста добро ниво. Е, не карам S класа, но и нямам таква нужда. Освен това покрай работата си успях да пообиколя малко Западна Европа, което ми помогна да осъзная, че животът там изобщо не е за мен. Така че всеки си преценява, който му харесва в чужбина няма нищо лошо да остане там, който не успее да преодолее носталгията, нека се върне. Не е задължително да не си успял там, за да се върнеш, има много други причини.

42.   Искрено поздравявам автора за решението, историята му ми вдъхна надежда, че щастието да се върна в страната си не е толкова недостъпно, колкото понякога ми се струва. Поставила съм си срок от максимум две години, за да го постигна и аз. Може би звучи лесно, но не е, защото връщането изисква да инвестираш също толкова средства, ресурси, време и нерви колкото и заминаването. Всъщност повече, защото вече нямам дом, в който да се върна, и ако искам да живея в България, трябва първо да си го осигуря. Живея в Белгия вече няколко години. Писала съм преди време в друга подобна тема, в която се опитах да опиша разликите между нереалистичните представи на българите за качеството на живота в западноевропейските държави и реалността. Когато не си излизал от България, си мислиш - да, тука семейство, приятели, природа, слънце, усещане за дом, за принадлежност. Обаче без пари не се живее, трябва да си осигуря по-приличен стандарт и т. н. Отиваш на Запад и установяваш, че печелиш значително повече от България, харчиш (неизбежно) също толкова повече и реално крепиш някакво прилично финансово положение, но в същото време нямаш... какво? Семейство, приятели, природа, слънце, усещане за дом, за принадлежност... И си казваш - защо, за Бога, бях толкова сляпа и пренебрегнах толкова много, за да го заменя с толкова малко? Чувството за неудовлетвореност е огромно. Всъщност направо ми иде да си откъсна главата за глупавото си решение да замина. Страната, в която живея, ми опротивя до степен на непоносимост. Но това няма как да се промени от днес за утре, просто трябва да стисна зъби и да си изработя възможността да се върна завинаги. Авторе, завиждам ти за това, което си написал в края на поста си - че вече си у дома и си щастлив. Това е единственото, което искам и за себе си.

46.   Много хора си мислят че като отидат в друга държава и всичките им проблеми ще бъдат решени. След време, като ги поучука малко живота, разберат че е същия ад, само дето дяволите са различни. Тревата винаги изглежда по-зелена от другата страна на реката. Само след като успеят да отидат там, разбират че е същата и че ако си бяха стояли на мястото и бяха я напоили, тяхната щеше наистина да е по-зелена и хубава.

47.   Споделям мнението на Автора, говорейки от собствен опит. Няма да ви отегчавам с историята си, само ще кажа, че на 19 г. си „вдигнах чукалата“ също, дори завърших висше (самоиздържайки се). Живях 10 г. на Запад в 3 различни държави, които са най-развитите в ЕС и обиколих по разни проекти света, включително САЩ, Нова Зенландия и Северна Африка, бившите СССР държави и така нататък.
Преди 3 г. се върнах щастливо в България.

Това, което постигнахме за 3 г. в България не е възможно в развитите държави просто - етаблираш се бързо, правиш си име и ако си добър не можеш да се оттървеш от поръчки.
Не съжалявам за опита, натрупан на Запад, но от днешна гледна точка много забавих връщането си у нас. България дава страхотни шансове на знаещите, можещите и работливите, но е трудно да се намерят такива хора на куп. Затова пък, който е работлив, знаещ и можещ има уникални шансове за успех!

48.   Май всичко се свежда до това, дали ти пука от хората. Казал ти англичанина "шибан чужденец"? И кво? Искаш да те наричат англичанин? В БГ като те псува някой ти става мило ли? Да си говори каквото си ще. Разликата за мен е, че две зими живея на топло, в студена Норвегия. Никога не съм успявала да си платя топлина в БГ. Макар че не съм мързелива ,в Бургас работех по 6 дни в седмицата, докато има работа за деня. В София- по 12 часа на ден. Много бачкане, а парите не стигат. Осигуряването -на минимална заплата. едва ли ще взема пенсия в БГ, защото много години никой не ме осигуряваше. Това по-малко унижение ли е?
През лятото се върнах в БГ, в отпуск. На една пешеходна пътека зебра, шофьорка зави демонстративно към мен да ме прегази, защото си бях позволила да стъпя на зебрата и да мина преди нея , както е по закон! С мен беше и 68 годишната ми майка. Това по-малко унижение ли е, от това да ти кажат, че си чужденец?

49.   Авторе, авторе, направо ми бръкна с пръст в болното място и отново ме накара да се замисля над въпросите, които си задавам от доста години насам... Аз също живея в една западно европейска страна, не е Англия, но не е и далече и така вече от 14 години. Получих дори и двойно гражданство...
Да си кажа позитивите от живеенето ми тук : добро образование, сега добра работа, свързана с пътувания до далечни страни и добрo социално ново, интеграция с този различен от нашия народ все пак, добро заплащане, конфортен живот, мога да изпращам пари и на родителите си в Бг, мога да си позволя и екскурзии до където си искам, по-освободено поведение от колкото в Бг и още такива нещица.
Това, което ми липсва и винаги ще ми липсва : елементарното човешко отношение, ЧОВЕЩИНАТА, съпричастност, близки приятелски взаимоотношения, искреността в колегиалните и в приятелски страни, РОДИТЕЛИТЕ ми разбира се, приятелите ми от детство, забавленията в БГ, нашият хумор и начин на живот.
Колкото и да съм се опитвала да се приобщя към тукашните хора, и да живея както тях ( няма как, иначе си пълен аутсайдер в противен случай ) ние си оставаме българи и такива ще си останем винаги. Поне за себе си говоря. Все се чувстваш различен, все не ти достига нещо, и нещо просто липсва.
Копнея да си кажа една приказка на български поне тук, с някой българин, а като го/ги срещна и започна да се виждам по-често с тях, се започват клюки, интриги, завист.. Е това, не мога да го разбера и приема...
Това, което харесвам в Бг е това, че там е душата ми, там съм родена, там е и семейството ми, обичам България заради самата нея, заради природата ни, заради красотата и, заради всичко това, на което са ме научили родителите ми, типично по български ;) Малко или много съм завинаги свързана с тази земя.
Това, което не ми харесва там е че нещата стават бавно, сякаш сме назад в някои отношения спрямо запада с години наред, чувствам и виждам като се прибера в Бг изоставени неща, администрация тромава, подкупна, ходиш като грешен дявол от врата на врата да се обясняваш като луд, нямаме нормална полиция, корупцията е на ужасяващо ниво, няма съдебна система, мутрягите, леките жени, тоест кифли, баници и незнам там как се наричат. Това ме ужасява. Не чувствам сигурност в Бг. Ако нещо се случи на някой близък или с мен, ок ще се оплча в полицията и после какво? Няма справедливост, няма добра наказателна система. Имам чувството че в Бг една жена, никога няма да е спокйна, че мъжът и ще е само с нея, като гледам за каква пошлост става дума и за колко леки и лесно подкупни жени става дума. Та в Бг има култ към празноглави девойки с надути устни и цици, и с мозък като на кокошка, към едри и глуповати мъже, които могат да се фукат само с парите и колите си, но в главата си също нямат нищо. Тази показност и примитивизъм никога не ми е харесвала и никога не съм се чувствала добре. Не казвам, че всички са така там, но масово това се вижда... Не ми харесва масовото изпростяване на народа, слушането на цигански музики и слагането на култ на образа, на външния вид и на изкуствената красота, тази, която е постигната с пари, тоест с операции и тн...
Та за това, живеенето в чужбина има своите плюсове и своите минуси. Аз чувствам, че нещо ми липсва тук, в чужбина, сякаш сърцето ми е другаде, сякаш съм паднала от Марс и идвам наистина не от различна страна, ами от различна планета, но тук пък животът ти предлага този конфорт, който в България ако не си на мама и на тати богатото дете, на еди кой си братовчед или не познаваш съльо и пульо, с връзки, там животът не може да ти предложи удобствата, които една западна държава може.
Аз лично избрах да остана да живея в чужбина за сега докато съм млада... Гледам да се прибирам 3 пъти годишно в Бг, живея за тези моменти, опитвам се да оправям мнението на чужденците за нас, говоря им с хубаво за България, изпращам пари на наште и се опитвам да съм в помощ на всички, които са ми близки.
Това е въпрос на избор, Ти си направил, този, за който аз мечтая, но не ми стиска. Радвам се за теб, бъди щастлив ;)

50.   Но. 49
Вярно е че в България много неща все още са неуредни, но е така и в останалите блкански народи. На това му казват балкански маналитет - с това сме известни. То друго и не може и да се очаква, след като пет века, на врата на хората от блканите е висял турския ятаган и това неминуемо е оказало много отрицателно влияние. Пет века народите от Балканския полуостров са биле ограбвани и клани като добитък, с азиатска жестокост и диващина от турците с която те са известни в цял свят. Да бъдеш управляван от назадничав народ очевидно е причинило огромна вреда, както материално, така и в социалните взаимоотношения на хората от балканите. Всеки знае, че когато БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ, успяха да се освободят от ТУРСКОТО РОБСТВО, те бяха напълно ограбени и банкрутирани. Ще мине още малко време, но и това ще се оправи. Някои държави ни се присмиват и подиграват за това че сме бедни, но го правят от невежество и ако си бяха направили труда да прочетат малко история, щяха да видят причината за това.
Малко преди да взема решение да се прибера в България, осъзнах че избора ми е; или да стоя в западна държава заради малкото повече пари, със смазано самочувствие и до края на живота си да съм с наведена глава, или да се върна в родната си, където ще съм с приятелите и роднините си и ще съм щастлив. Направих си избора и не съжалявам. Тука мога да изляза на улицата с вдигната глава и да не се притеснявам че някой може да ме нарича с разни обидни имена, за това че съм чужденец. Най после разбрах че щастието не се измерва с пари! Щастието е безценно! Живота е много кратък за да го пропилявам в дуги държави между идиоти.

Някои хора казват че в България трудно се прави бизнес, с което не съм съгласен. Проблемът на хората тук е, че тези които започват, в 90% от случаите го правт в сферата на услугите - ресторанти, кафенета, хотели, таксита, магазини, сергии по пазарите и други подобни. Така правят народите от Африка и близкия изток и сами виждате какъв е резултата от това - БАНАНОВИ РЕПУБЛКИ. Изключение са само арабските държави, но е единствено зарди залежите им от нефт, а не от интелект и като система - чист късмет.
Съвсем малка част от хората тук се насочват към производство, заради първоначалния капитал който трябва да се вложи, но именно в това е където по-големите печалби са. Не случайно всички индустриализирани страни са по богати от другите. Пример за това са западна Европа и държавите от далечния изток.

Заедно с двама мои приятели, си събрахме парите заедно и купихме от Германия, машини втора употреба за производство на ламинирани плоскости за подови покрития. След сдмица, когато помещението е готово и машините инсталирани, веднага започваме производство. Нещата изгеждат доста добре, защото вече имаме и поръчки, а и от проучването което сме направили виждаме че има място и за нас на пазара. Ако човек си размърда мозъка, нищо невъзможно няма. Истината е че ако не пробваш, нищо не става.

51.   Н50, aйде стигa с тия" турски ятaгaни" сме се опрaвдaвaли.
Испaния е билa 600 год. под мaрокaнско. Ние 500- турско.
Испaния си имaхa Фрaнко, ние Тaто.
Точно 20 год. след смърттa нa Фрaнко, Испaния във върховнa формa. Никой в днешно време дори не го вълнувa кaк някогa мaрокaнци сa вилняли. Нямaт нуждa от опрaвдaния....
Бг... НЕ... нямaм думи!!!
Докaто имa ей тaкивa " мисления"... aми още 25 год. преход не ни мърдaт, той преходa от къде зa къде беше? !
От турско ли пaк? !

53.   Аз също живях почти 5 години в 2 западно европейски държави и Май месец се върнах като автора в България. Аз също избрах качеството пред стандарта на живота. Беше ми дошло до гуша да ме подценяват и обиждат за това че съм чужденец. Ако не бяха толкова невежи и си бяха направили труда да прочетат малко история, щяха да проумеят че балканските държави не са биле толкова късметлии като тяхните. Пет века хората от балканите са биле избивани и ограбвани турция - една дъжава с многобройно население. След освобождението на Бълария в 1888 година са последвали 2 балкански войни, Първа световна война и Втора световна война. Това са 5 войни за около 50 годни. Колко може да се развива една държава по време на подобен кошмар? Така че когато някой чужденец ви се присмива че ме бедна държава, опитвайте се да не им обръщате внимание, заото те го правят от невежество. Аз не можах и за това се върнах в България. Изгубих 5 години от живота си, но сега си го наваксвам.
Добър ден и щастие на всички ви!

54.   До № 51
В Испания, мурите оставиха след себе си палати.
На балканите, турците оставиха само джамии - нищо друго.

55.   Да живее БЪЛГАРИЯ!
Само най-тъпите не успяват тука и си мислят че като отидат в чужбина, ще са много по-добре. Сигурен съм че животът им там е "страхотен".

56.   Уникална тема. Заради позитивни хора като автора и повечето коментиращи, съм убеден, че България я чакат все по-светли дни. Браво!

57.   открил америка!

59.   Аз изкарах 7 години в Канада, като последните години там взимах много добра заплата (над средната за страната) в IT компания и бях много уважаван - в смисъл имах на разположение собствен кабинет, пълен медицински пакет с всички екстри като масажи, плуване, платени ваканции, profit sharing, въобще всичко за което можеш да се сетиш. Пръсках луди пари за здраве, хранех се само в био ресторанти и пазарувах от магазини за био храни и препарати. Когато купувах нещо не си давах въобще труда да поглеждам цената - исках го, получавах го. Живеех в къща в квартал за средната класа, от тези без огради, заобиколена от изкуствени езера и шадравани. И така нататък, няма да ви отегчавам. Но с две думи - бях постигнал мечтата на всеки средностатистически българин. И си мислех че живея щастливо и пълноценно. Докато един ден не осъзнах, също като господина тук, че животът ми изтича като вода между пръстите, в сновене между кабинета ми и в къщата. Да, вярно, ходех на екскурзии с колата, разхождах се из парковете около къщата, но животът ми бе празен и безсмислен. Всички около мене бяха презадоволени, няма на кого какво да дадеш. Никой нямаше нужда от никого. Уникално е да видиш съседи, които живеят къща до къща и не се познават - това там е съвсем нормално. Всеки живее за себе си.
И така дойде денят в който взех съдбоносното решение, съобщих на шефа ми, събрах си багажа и месец по-късно вече летях към България с еднопосочен билет...

Няма да ви отегчавам с подробности от новият ми живот тук, но ще кажа с две думи, че заживях съвсем скромно в дом всред красива природа, заобиколен с нормални, добродушни и приветливи хора, създадох семейство и се радвам на прост и изпълнен с малки радости живот. Далеч съм вече от идеята за печелене на пари и от заобикаляне със скъпи вещи. Ценностната ми система е съвсем друга...

60.   След няколко дни се връщам в България след няколко опита да заживея в чужбина и съм на 100% убедена, а именно - никога вече навън, нито на изток, нито на запад!

61.   Аз пък съм живял само в Холандия, но не се чувствам добре нито там, нито в България. Имаме хубава природа и тук са роднините ми (приятели нямам) и спомените от детството. но как се живее толкова години без любов? На 30 съм и последното ми гадже беше в 5 клас. Последните приятели имах в гимназията, но не бяха истинки. Това което ми харесва повече в Холандия е че не те е страх от улични кучета и че хората не си правят магии. В България е масово да се правят магии, а те хващат дори и този, който не вярва. Дълги години не вярвах, но самота ми е причинена от магия.

62.   Може би твърде лесно се отказваме ние българите и не трябва при един провал в чужбина да подвиваме опашка и да се връщаме обратно в България. Може пък това да е причината нашенците трудно да успяват, не сте ли се замисляли? За други народи знам че ако не стане в една чужбина минават на друга и така докато намерят място където ще им стават нещата. Евреите са така и ги вижте къде са - най-влиятелните са. Гонени, преследвани, мразени, но бягат от една държава в съседната и там вземе че им потръгне. Не се отказвайте лесно, особено ако чувствате, че в БГ ви стяга шапката. И на мен Холандия не ми хареса, България повече ми харесва, но и на двете места ме стяга шапката, тегли ме нанякъде другаде и съм решен да пробвам, пък където си намеря късмета.

63.   Здравейте,
и аз като номер 59 живея в Канада от 7 години и в момента съм на кръстопът. Напълно те разбирам и аз имам късмета да работя добри работи, които дори доста местни не могат и печеля добре, но не парите са всичко. Все повече се замислям дали емигранството има смисъл. Вярно е печелят се пари, но за какво ми са, след като ми се разби семейството и съм далече от приятели и семейство. За какво са ми тези пари. Тук сисемата те поема и докато се усетиш си в матрицата. Работа, вкъщи и така всеки божи ден. Времето си минава и няма връщане назад. За всички емигранти, ще ги помоля да преосмислят плановете си и дали наистина са готови, защото тук назапад а и на всякъде изпитанията са много и доста хора, дори не подозират какво ги чака. Семейството може да не издържи, готови ли сте да работите всичко, да започнете всичко отначало като първолаци....

Повярвайте ми не всеки може, който е решил да се пробва навън успех, а на уставащите в България да се наслаждават на простите неща, аман от това консуматорско общество...

Късмет и здраве на всички...

64.   До 62,
не мисля че е въпроса справяме се или не в чужбина, а въпроса е какво очакваш и как се чустваш. Както каза 59, ако си сам дори и с пари не може да запълни липсата на любов, приятелите и семейството. Тук харата живеят сами за себе си, не им пука за околните. Тук си като робот. Много хора като дойдат тук на запад изпадат в депресия, особено жените и не знаят на кой свят се намират, въпреки че има и изключения. Да започнеш добра работа си е направо късмет. Тук са си направили добтре сметката или трябва да си аболютно доказан специалист за да ти дадат високо платена позиция или започваш отначало. Тяхно образование, шлайфане на език и после здраво бачкане и доказване. На местните им трябват хора бачкатори, особено на неблагоприяти позиции, разбирай работа на всякакви смени и по всяко време. Ако някой се надява на нещо друго здраво се лъже...

Иначе българите сме корави единаци, но сме проклето племе това е..

успех на всички...