Проблем с мъжете
преди: 14 години, 11 месеца, прочетена 4846 пъти
Здравейте на всички, които четете историята ми. Не съм много добра в писането и оплакването, но ще се опитам да пресъздам с думи това, което ме тормози.

Аз съм момиче на 21 години и мисля, че имам сериозен проблем с мъжете. Изглеждам добре, поддържам се; мисля, че съм горе-долу умна, мога да водя разговори на различни теми и съм общителна. Нямам проблем в създаването на контакти и мога да се похваля с доста познанства. Но! Има едно голямо "Но" в живота ми и това е, че не мога да създавам трайни отношения с противоположния пол.

Най-лошото от всичко е, че досега аз не съм прекратявала връзка. Винаги ме изоставят. Винаги са ми давали обяснения защо така се случва и не съм търсила други причини. Сега, след поредния изоставил ме, започвам да мисля, че причината е в мен или по-точно в детството ми.

Когато бях в 5 клас, баща ми си събра багажа и ни напусна. Тогава се радвах много, защото не можех да го понасям. Той е лош човек. Постоянно тормозеше мен и майка ми. Биеше ни, крещеше и взимаше всички пари на мама, а на мен не даваше нищо. Всъщност мен ме биеше много повече. Стигала съм и до болница, а причините бяха примерно, че не съм си оправила леглото или че не слушам.

Когато плачех продължаваше да ме бие, докато не спра да плача. На мама удряше шамари и крещеше като ненормален. Когато си отиде бях много щастлива. Сякаш живота стана песен. Вече имахме и пари, но най-важното беше, че имахме спокойствие. Така продължих напред и си мислих, че като се е махнал всичко си е дошло на мястото. Не ми липсваше изобщо, а и няма как да ми липсва. Мислих, че по никакъв начин не ми е повлиял на психиката и когато някой казваше, че момичета избирали момчета, които да приличат на бащите им, знаех, че в моя случай не важи. Аз никога не съм избирала приятелите си по някакви критерии. Не ме интересува кой как изглежда, какъв е, на колко е години, раса, вяра и т.н. Важното е да ми допада като човек и да има какво да си кажем. Когато е имало взаимно привличане, се е стигало до връзка. Но за мое съжаление много кратка връзка.

Връщам лентата на причините за разделите и не намирам нищо сходно в случаите, освен крайния резултат. Първият ме изостави, защото съм го ревнувала. Ако трябва да сме честни, той ме ревнуваше много повече, но както и да е. Успях да подтисна това чувство и в следващите ми връзки не съм показвала толкова, когато ревнувам. Следващият ме изостави, защото сме били много различни и не сме си подхождали. Следващият - защото искал да остане сам и не искал сериозна приятелка в момента. Последния - защото връзката ни била много сложна. Гледам ги сега на снимки и си спомням какви бяха - коренно различни един от друг. И по характери, и по визия и по разбирания за живота, цели, стремежи, мнения, възраст и всичко. Не мога да разбера какво става обаче - защо все ме зарязват. Тези обяснения, които ми дават не са достатъчни. Не мисля, че е съвпадение. Не знам вече, май се побърквам.

Чудя се дали не съм обречена и докога ще продължи това. Ами ако подсъзнателно ги избирам такива или пък не са такива и аз ги отблъсквам с нещо. Дори не знам какво е това нещо. Винаги съм се старала да давам всичко от себе си, правя компромиси, раздавам се на 100%. Не знам къде бъркам. Страх ме е, че никога няма да успея да създам семейство, а страшно много искам. Искам поне новото ми семейство да не прилича на това, в което живеех аз. Наистина съм доста объркана и започвам да се замислям дали да не се откажа от всичко. Така или иначе, и следващият ще ме изостави, какъв е смисълът? А най-лошото от всичко е, че преживявам разделите много тежко и след всяка се чувствам ограбена и на дъното. Не искам да ми се случва пак, но не искам и да съм сама завинаги. Надявам се да не съм ви отегчила и ще се радвам да чуя мненията и съветите ви.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 11 месеца hash: 4a02378c51

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Mомиче на 21 да ми казва, че има проблеми с мъжете...направо ще падна от смях. Се едно си на 30 и от 12 години го имаш тоя проблем. Тогава разбирам, ама на теб тепърва любовния ти живот ще се развива. Ти какво искаш семейство на 22 ли? Къде си се разбързала, гадже ли си търсиш или съпруг, че си толкова отчаяна. И какво значи отчаяна? Мислиш ли че всички жени сме имали идеални връзки? Та ти си на 21 подяволите, живота ти сега започва. Тук никой не те познава, нито пък момчетата с които си била, как очакваш да ти кажем къде е проблема, като това което разказваш според мен по-голямата част от жените тук са го има ли с техни гаджета като проблем. Не е кой знае какво. Нито пък си единствена без един родител в семейството. Според мен нямаш сериозен проблем и всичко това което си написала е едно преувеличение и излишно притеснение в собствената ти глава. не си имала късмет с едно две гаджета, голяма работа, това не значи че имаш проблем с мъжете. Нали хората се разделят понякога? Ако връзките ни са идеални, всички ще сме имали по една единствена завършила с брак и деца, нали така? При теб се е случило просто така, че си случила наколко пъти последователно на несериозни момчета, това се случва на голяма част от нас.

 

...

преди: 14 години, 11 месеца hash: 39ad67db6b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей! Аз съм от момче и мисля, че всичко се корени в желанието ти за сериозна връзка и семейство. Просто отсрещната страна не е готова за това. Когато не желаеш нещо, то си намираш оправдания, включително и пред себе си, да не го правиш. Така е станало и с приятелите ти.

 

...

преди: 14 години, 11 месеца hash: 6816af3194

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Никога не се знае кога ще срещнеш подходящия човек. Не бива да си с това предубеждение, че следващият пак ще те изостави. Не знаеш какво ще стане, не знаеш как ще се развият нещата, недей да мислиш негативно! Бъди по-оптимистична, знам, че е трудно след всичко, което си преживяла, но да ти кажа и мен винаги са ме зарязвали. Аз все бях добрата и търпеливата и после само аз бях тази, която страдаше като луда и също като теб усещах, че съм стигнала дъното. Нормално е, но се преживява. Остани си със спомена за тези момчета, обичала си ги, била си щастлива с тях, но нищо не е вечно, отишли са си, значи е време да потърсиш друг. Не е казано, че трябва да се ожениш сега, не бързай. Порадвай се на живота, има време за всичко. Имаш достатъчно опит от предишните си връзки, използвай го. Аз ти желая много успех и любов и не се отчайвай, каквото и да става. Всичко, което ни се случва има някакъв смисъл и аз вярвам, че е за добро ;)

 

...

горе^

преди: 14 години, 11 месеца hash: dd0c4f3aec

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Някъде прочетох, че Бог има само три отговора за молитвите ни: 1. "Да" 2. "Сега не е моментът" 3. "Имам нещо по-добро за теб" Млада си, мила, не се предавай и не се отчайвай! Мисля, че още не е дошъл подходящият за теб. Малко преди теб публикувах и своята история...мненията, които получих, не са положителни. Такъв е животът - има и положителни и отрицателни периоди...твоят отговор според мен е средно между 2 и 3:)) Желая ти много щастие!

 

...

преди: 14 години, 11 месеца hash: 708b4e9fe0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Радвай се на живота. Истинският сам ще те намери.

 

...