Споделена история от Любов и изневяра |
След 13 години брак ми изневери
преди: 16 години, 11 месеца, прочетена 45469 пъти
След 13 години брак ми изневери. Това са думите които си ги повтарям всеки ден. Не мога да го разбера, наистина колкото и да се опитвам. Чувствам се адски тъпо и не знам какво да правя. Женени сме от толкова време и така да постъпи с мен, много боли. Едва ли някой може да ме разбере, дадох и всичко...цялата си обич, внимание, уважение, грижех се за нея, за родителите и, за дома и ,..... за мен тя беше цялата вселена, и никоя друга жена нямаше значение.
За всичкото това време не съм си помислял дори че мога да имам връзка с някоя друга, обичах я безкрайно много. Сега сме разделени, аз си имам да кажем приятелка, а тя си стои сама и съжалява за това което е сторила и иска да се върне при мен. Не мога да го направя, мисля че не си струва особено след тази нейна изневяра или по скоро по начина по който го направи. Изневери ми с неин колега много по възрастен от нея, на всичкото отгоре този човек го е водила в къщи, запозна го с мен с родители и, идвал е на вилата, помагал съм му за някои неща по нейна молба разбира се и т. н., накрая след като тя си призна за връзката и, ми каза че по никакав начин не ми е накърнила достойнството.
Не съм удрял жена, но тогава щях да го направя, не знам какво ме спря, разхилих се. За тази нейна връзка е знаела и майка и, в момента в който тайната се разкри и аз поисках развод като казах че си имам приятелка, а с нея се бяхме виждали само веднъж иначе си чатехме по icq кадето и всъщност се запознахме, майка и каза че това което е направила тя преди три години няма значение, важното е че аз си имам приятелка и искам развод. Опитаха се да ме изкарат мен виновен за всичко, а баща и беше изгубил и ума и дума.
Станах,събрах си багажа, извиках брат ми и един приятел и натоварихме всичко в трите коли и се преместих в апартамента на майка ми, и така си живея вече шест месеца, не ми тежи мога да си готвя /все пак съм дипломиран готвач/, да се пера, гладя,чистя, с две думи да се грижа за себе си, все пак това сам го правил толкова години по време на брака ни, а може би това ми е грешката не знам.
Ще попитате къде ми е приятелката, далече на другия край на България, аз ходя при нея, понякога тя идва в София, но не това искам аз. Тя е по-голяма от мен с 5 години, аз съм на 33. Не знам какво изпитвам към нея но не съм готов да направя това което иска тя, и най-вероятно ще се разделим, поне аз така виждам нещата, като прибавим факта че е толкова далеч от мен и не може да дойде да живее с мен, просто не виждам бъдеще в връзката ни, и май ще е по добре да я освободя от себе си за да може все пак да направи нещо с живота си, тя няма време а на мен ми е нужно.
За тези шест месеца сме се виждали пет пъти с "госпожата" при срещите ни сме си говорили много, питах я защо, така и не ми отговори, а мисля че поне това ми дължи. Казах и добре за тези години купих кола, смених дограмите на целия апартамент, направих изолация, кухня ох и то каква, печка нова, пералня и един куп други подобрения за да може да си направим живота по комфортен, и разбира се това си остава за нея. Никога не сам я спирал да ходи по банкети, рождени дни на колеги, чествания, да излиза с приятелки и т.н., като за това съм и купувал нова блузка, или пола, или нещо друго от което е имала нужда, и отделно съм и давал и парички да си има, като на всичкото отгоре съм ходил по нощите да я прибирам след празненството.
Никога не съм я спирал за нещо подобно, въпреки че ми беше малко неприятно че не съм с нея, но на тези празненства никой от колегите и не си води половинката. Дори се хванах на втора работа за да мога да осигурявам нужните финансови средства. Нямаме деца, причината не е в мен, положихме много усилия и средства за това защото лекарите казват че все пак има надежда но докато бяхме заедно нищо, дори бях съгласен да си осиновим-казах и това че не мога да имам деца от теб няма значение аз ще сам до теб важното е да сме заедно. И какво получих в замяна?
Попитах я дали пък не е заради интимния ни живот, не искам да казвам какъв е отговора за да не прозвучи като хвалба, но все пак и това ми мина през главата. Не пия, да пуша но и тя пуши, не излизам почти никаде изгубих си всичките приятели, остана само един и то когато се видим с него е за малко при което тя ми заяви накрая че той ми влияел лошо. Вече не знам какво да мисля, тя така и не ми казва причината. Отчаян съм, не знам дали ще мога да обичам отново, имам нужда от човек до себе си..........
|
