Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз също да кажа от своя опит малко. Бях горе-долу като теб - един невероятно добър мъж даваше всичко за мен. Харесвах го много като човек - и мен ме размиваше до сълзи, чувствах се толкова... някакси леко и сигурно в неговата компания. Реших да пробвам и да - чувства се появиха, но тези чувства не бяха като "онези". В смисъл - държах на него, беше ми най-близкия, мислех го, притеснявах се, имах му доверие, проблемите му бяха и мои.... Но нещо ми липсваше и по-точно нещото, което не ми даваше да чувствам като жена. Аз обаче бях на почти 18 и той беше вторият ми приятел. С други думи - не бях се наживяла, ама никак, не бях срещала онази силна, страстна, завладяваща любов. След 5 години я срещнах и се разделихме. Нараних го страшно много. Изживях си голямата любов и все още съм с нея, но вече всичко много куца, най-вече осъзнавам, че изобщо не сме се опознали и никак, ама хич не си подхождаме. Ако не беше тая страст и разсъждавахме малко и с главите си, сигурно никога нямаше да се съберем. Та сега знам, че предният ми беше наистина идеален и че на човек вероятно веднъж му се пада късмета да срещне някой, толкова подходящ. Не мога да кажа обаче, че съжалявам, защото ако не бях я изживяла тая любов, щях пък да съжалявам за "пропуснатата любов". Съжалявам единсвено за болката, която причиних на човека. За себе си разбрах, че е въпрос на "подходящо време". Искам да кажа, че ако бях срещнала този човек сега, след като вече съм си изживяла голямата любов и съм се разочаровала донякъде, щях да бъда с него до края на живота си, може би. Сега повече от всичко искам това разбиране и приятелство, но вече разсъждавам по-трезво, гледам и бъдещето, а не само моментната страст. Преди 6 години просто не беше възможно да разсъждавам както сега. Така че ти си направи извои за себе си - дали ще успееш да бъдеш искрена с човека, дали ще спреш търсенето на любовта и дали ще устоиш, ако някой ден те сполети страстта. Само не наранявай човека, който държи на теб, бъди откровена с него. Успех!

7.   Към номер 4 абсолютно не съм съгласен с теб. Ако авторката тръгне с това момче то ще е само защото се страхува да не бъде отново наранена или страх от самотата. Според мен това е главната грешка на почти всеки нещастен човек. Любовта я няма сега скъпа авторке няма и да дойде ако си с този човек. Един ден просто ще ти писне да се преструваш и ще заебеш всичко. Разбирам те, че си разочерована от доста мъже, но кой ли нее бил наранен. Сега си в такъв момент, че си объркъна и оплашена. Ще намериш мъж, който те превлича, който ще ти бъде интересен и когото ще обичаш. Не ги слушай другите, които ти казват да не влагаш чувства, а само разум, това са пълни глупости. Родени сме да обичаме истински, а не да се страхуваме, че ще останем сами. Това момче може да ти бъде само приятел нищо повече. Бъди силна и вярвай, че истинкста любов те чака там някъде. В истинската любов не се влага разум, а само страст и невероятното чувство да бъде човек щастлив.

Филип 32

8.   Ох, и аз съм била в твоята ситуация. Точно около твоята възраст бях тогава. Срещнах момче както казваш, което ме караше да се чувствам добре, в конфорт със себе си, защитена, охажвана, носена едва ли не наръце.. И аз също не можех и не можех да се влюбя в него и какви ли не въпроси си задавах, защо и какво? Повлияна от мнението на майка ми някога и на различни приятелки, които ми казваха, че трябва да се спра да харесвам само курвари ( сори, но си е вярно), мачовци, ликета и лигльовци и че човек трябва да си избира няй-вече мъж, с който ще се чувства добре... реших да му дам шанс... Хич не беше лесно, аз бях студена, дръпната и не беше това, което исках да е. Нямаше я страстта, нямаше го това гъделичкане в стомаха, пеперудите също ги нямаше. Но с времето и опознавайки го, той ми даваше всичко, от което аз имах нужда, спокойствие, увереност и любов... Останах с него 6 години....
Да, но тъй като сме на анонимен сайт, ще ти кажа каква е истината поне за мен.. Да бях обгрижвана и обичана, да бях защитавана и окриляна, но не бях щястлива просто. Нещо липсваше и най-лошото е че аз го смачках този мъж, просто се държах по абсурден начин с него, психически бях по-силна от него и го мачках. За всичко му правех забележки, подмятания, просто супер зле... Имахме и хубави моменти, не можеш да останеш 6 години с някой ако е било само зле, но както казах вече нещо липсваше...
След 6 години връзка, аз го напуснах и ми олекна... Дори съжалявях че останах толкова години с него. А най-лошото е че той знаеше че не го обичам и когато се разделихме, той ми каза, Ти никога не си ме обичала, какво ли не направих, но не успях и се провалих. А аз единственото нещо, което успях да му каже, е че тези неща не се диктуват и че не той се е провалил, ами просто не се получи помежду ни и това е....
След това страдах доста време и си страдам все още, защото от тогава тоест 7 години вече, не успях да срещна мъж, който толкова силно да ме обича. Отново минах на сорт курвари и мачовци и отново си страдам постоянно.
Така, че съветът ми е да не се хващаш с него, ако не си способна да бъдеш с някого, с който искаш и имаш нужда да имаш тръпка и страст.. Тя не се появява никога когато правиш такъв компромис със себе си...
Млада си, живей си живота, никой не е казъл, че трябва да се хващаш задължително с някого, излизай, весели се и този, който трябва да те намери ще го направи... Успех

9.   Ох, чета си коментара и виждам, че е ужасен (номер 6). Съжалявам, бързах да напиша много неща за 2 минутки.
Но исках да ти кажа горе-долу същото като номер 8. Чувства се появяват, но страст - едва ли. Трябва да помислиш дали ще ти бъде добре, ако имаш приятелство, доверие, стабилност, но не си изживяла силна страст с този човек. Всичко е възможно, но зависи от темперамента на човека и от етапа на живота му. Сега аз бих дала всичко за такъв партньор, защото разбрах, че страстта не е вечна, но някога не успях да устоя на изкушението.

10.   Хахахх.. в момента съм в твоята ситуация.. доскоро бях.. Недей! Не става! Номер 1 е отговорил/а много вярно. И аз мислех, че може да се зароди любов, но не може. Сърцето само избира в кой ще се влюби и кой ще поиска. Ще страдаш само, ще се чувстваш виновна. Той също ще страда. Дори и приятели не може да останете щом той те желае, обича.. а ти не. Защо? Защото той ще опитва всичко възможно да направи, за да ти е добре, а ти няма да чувстваш никакво удовлетворение.. или просто временно. Защото, когато правите любов ти ще си някъде другаде.. А когато се появят и деца тогава ще стане още по-зле.. ти ще искаш да избягаш, ще искаш да бъдеш с някой друг.. някой истински за теб, а не просто добрия и грижовен мъж към който нямаш тръпка. Истинска ли е любовта тя не се загубва във времето, тя си остава в сърцето, та дори и да премине от страст в уважение и приятелство. Повярвай.. нямаш ли тръпка.. няма смисъл. Нали любовта е привличане, химия.. взрив.. емоция. А ти просто изпитваш дълбоко уважение към личността на този човек, нищо повече. Не знам.. аз направих своя избор и продължих.. дано някога ме намери истинския, но така полувинчато.. не, мерси! По-добре сама, отколкото страдаща.. Успех в избора ти на решение и късмет по-нататък в живота! Знам.. трудно е ;)

11.   Някой ви обича, а вие го мачкате. Това е несигурност и подсъзнателно разрушаване на връзката. Не знаете защо го правите, защо го мачкате. Просто не мислите, че заслужавате такова добро отношение. Така че авторке, с риск да не съм прав, замисли се и над това.

13.   Взривове, страст, заря.. Чакайте щом искате истинското и давайте и на другите такива съвети. Като няма тръпка, няма любов и това трябва да е истина? Но не за всички.
По-малко сериали и холивудски продукции. Света около нас е реален и за съжаление не е изпълнен с еднорози и херувимчета. Не може въобще без чувства, но помислите и логично - има и други цели в живота, които са по-лесно достижими при двама подкрепящи се човека.
Прецени сама за себе си, но не изпадай в крайности. Как, кой и кога ще може решиш в зависимост как го чувстваш. Помисли каква ти е крайната цел от връзка, живот и т. н. Дали ще си щастлива след 10 години зависи от много фактори, не само от пеперудки в стомаха.

14.   Проблем едно при такива взаимоотношения е, че колкото и ползотворни да са тези взаимоотношения обикновено вкарват в депресия. Живота по интерес е много практичен, но пък лишава мозъка от основни хормони, които се набавят само когато има чувства и общо взето колкото и розово да е, ако ще да те води не в Дубай или на други екзотични острови, емоциите не се променят. Да, може да имаш страхотно партньорство с човек който не обичаш, но нищо повече, това се случва, защото можеш да говориш с него на всякакви теми, да правиш каквото си искаш, без да те е страх че ще го нараниш, или че той може да те остави заради действията ти.
От друга страна, обикновено когато човек обича много някой, той действа точно по обратния начин на горе споменатия. Него го е страх какво ще каже, какво ще направи, защо ще го направи, защото не е сигурен как би реагирал човека срещу него и от страх да не го загуби би преглъщал много неща. Това е колкото положително, толкова и отрицателно, защото с времето този емоционален страх се натрупва, превръщайки се в комплекси, отпадналост и неспособност човек да се справи със самият себе си и често такива връзки приключват от изтощение, когато единият е на прага на емоционалните си сили и решава че това ще го побърка и че заслужава далеч по различно отношение. Първите месеци, дори година такъв човек се чувства много добре, защото си мисли че се е преборил със всичко, че е оставил тази емоционална зависимост и вече е самостоятелен като индивид. В такива моменти човек търси именно това, което ти си търсила с този. доминация без болка, страх и емоция, в която да постигнеш всичко това, за което си си мечтала по време на връзката ти с този, който си обичала.
Аз съвети за такива неща не давам, но мога да ти начертая общо 3 варианта, в които обикновено хората живеят.
Първият е когато има много обич, която действа по горе описаният начин. Не е лесно, но със сигурност каквото и да се случи, знаеш че не си вървял против чувствата си, а дали си струва, всеки сам може да прецени за себе си.
Вторият е, когато намериш човек както ти този индивид, който не обичаш, но той е готов на всичко за теб. Тогава със сигурност ще се случи пак описаното по горе, с разликата, че докато спиш до него или се нагълтваш с поредните успокоителни ще си мислиш за друг.
Последният вариант е пак да си с човек който не обичаш, но да изневеряваш с този или онзи, с различно времетраене, зависещо от това кога ще получиш извратена временна задоволеност, наподобяваща на чувства, за да компенсира липсата на реални емоции. Някои жени изневеряват с близки на партньорите си, защото виждат в това табу, други в работата по същите причини и всички целят емоции, които са бледо копие на тези, които човек има когато е с човек който обича.
Успех авторке.

15.   Аман от сдухли, незнаещи какво искат.

16.   Напълно подкрепям номер 13, макар, че дебилните женоря едва ли ще разберат за какво иде реч.

17.   При мен стана. Историята беше, че той ме харесваше и ме "преследваше" и станахме гаджета, в смисъл не изпитвах нищо към никого и се съгласих макар да не усещах така наречените пеперудки в стомаха. С времето се привързах, стана част от мен, толкова бях лапнала както се казва, че и аз не осъзнавах какво става с мен. С него забравих какво е да имаш гордост, какво е да имаш достойнство, молила съм му се да не ме изоставя... изобщоооо луда работа :-) Ако не изпитваш нищо към никого дай му шанс. В последствие ще го опознаеш по-добре и ще прецениш дали искаш или не да продължиш с него. Не се впечатлявай от поведението му сега, знаеш че всеки човек си има и лоши страни опознай и тях

18.   Не ги слушай авторке. Ако си с човек с когото нямаш тръпка постоянно ще се заглеждаш по други мъже и рано или късно ще се надупиш на някой друг. Ето затова стават много изневери защото не се обичат хората. Бъде с човек към когото имаш тръпка и страст. Не с този когото уважаваш. Любовта е тръпка, а не уважение и съжеление или страх от самотата.

19.   На мен ми се случи любовта да дойде доста по-късно. Странно, но факт. И аз не усетих кога стана. И не е свързано с визия, държане, обноски, цветя или бонбони, а това какъв е той самият, какво носи вътре в себе си. Колкото повече го опознавах, толкова повече се усещах на ръба на пропастта /сиреч любовта/. Държа да отбележа, че в началото имах чисто приятелски симпатии към него. Така че, да, възможно е чувствата да се появят с времето. Не споделям мнението, че истинската любов е страст, гърмящи фойерверки и т. н. Понякога - да, но не винаги, пък и така много лесно можем да я объркаме. В смисъл такъв, че в повечето случаи става дума за привличане на физическо ниво, но не и на духовно такова. Разбира се, не знам твоят случай какъв е. При всеки е индивидуално. Но отговарям на въпроса ти - ДА, може! :)

20.   Не мога да повярвам колко много хора бъркат Любовта с Обичта. Двете са съвсем различни неща. Любовта е тръпката, да желаеш някого безумно, да правиш какво ли не, да щурееш с него. Обичта е по-улегнало чувство, което е способно да се появи дори към човек, към когото не си изпитвала любов. Жените имате много интересни периоди. В началото си падате както го каза една от жените писали тук, та падате си по "курвари, мачовци, гъзета и какво ли не. В определен период от живота обаче започвате да търсите човека, с който искате да прекарате живота си. Със сигурност тези курвари и мачовци, към които сте изпитвали страстта не са такъв тип. Та затова ти казвам, ако ти се излиза с гларуси, в които да си лудо влюбена, а покрай тях да летят още хиляди чайки, при които гларусчето също ще гнезди, то тогава се отдай на любовта и се дръж за гларусите. Все пак на 23 години всеки има нужда от това. Ако смяташ, че вече си достатъчно зряла и преживяла за Обичта, то тогава момчето си е идеално.

22.   Здравейте, аз също имам подобен проблем. Харесвам момче с което знам, че животът ми ще е обсипан с грижи и харесвам друго към което тръпката ми е по-силна и мисля доста често за него. Мисля, че който и да избера ще се сещам за другия и какво би било, ако съм с него. Но в крайна сметка трябва да реша проблема в най-скоро време, но нямам волята да избера.