4. Здравей!
Аз съм учел с в Дания и съм добре запознат с обстановката. Идва голяма стена от текст, но все пак се отнася за бъдещето ти и те съветвам да я прочетеш внимателни.
Да - Всички бакалаври в Дания са безплатни, но това не винаги включва и учебниците. Повечета магистратури също са безплатни, но рядко се налага да учиш за магистър тук. Истината е, че академичното (полувисше) е достатъчно в повечето случай да започнеш работа и да учиш след това, ако желаеш.
Как да кандидатстваш - От 100 човека, които са дошли да учат в скандинавието, 60 са минали през Интеграл. Това е българска фирма, с офиси в повечето големи градове, която ще ти помогне с кандидатстването. От там ще ти предложат университети и специалности, ще ти обеснят какво се изисква от теб (Сертификат по английски, мотивационно писмо, легализиране на диплома и прочие... ). Най-хубавата част, е че го правят безплатно. От теб се иска дамо да си платиш куриерските услуги. Другия вариант е да седнеш пред компютъра и да потъриш информация за университетите. Повечето преподават на Английски.
За Дания - Тази страна е много по-различна от България, но за съжление е и доста глобализирана (разбирай американизирана). Младите хора са доста по отпуснати и свободни. Всички са учтиви и добре възпитани, но има и доста студени хора и тоне само към чужденци, а дори и към самите им семейства. Дискотеки и чалготеки няма, но има 1001 бара, работещи почти по всяко време, доста клубове и много, ама много ресторанти и найстина добра кухня. Само вКопенхаген има 13 ресторанта удостоени с една или повече звезди от Мишелин, а това е най-престижното за един ресторант. От 2009 до 2012, най-добрия ресторант в света е бил Нома в Копенхаген (но от цена 300 лева за едно 7 курсово меню е и най-скъпия). Климата не е артически, но е доста по близак до този на Англия и северна Германия.
За езика - Всички говорят на Англиски, но ако знаеш Датски, ти си човека. Ако имаш възможност и найстина искаш да дойдеш в Дания, заочни да учиш езика. Ако дойдеш с добри познания, ще ти е неимоверно по-лесно. От друга страна, дасткиа е майчин език, на по-малко хора, отколкото Българския, затова добре си прави сметката.
Пари - В Копенхаген, да делиш двустаем апартамент някой, ще ти излезе минимум 650 лева. Ако имаш по 800-1000на месец, можеш да намериш и къща и пак да си със съквартиранти, но тогава е значително по-удобно. Разбира се, винаги го има и проблема с 3 месечния депозит. Това са пари който оставаш и си взимаш при напускане на апартамента, ако не си му нанесал някакви щети. Едно настаняване, ще ти е около 2 500 лева. Сега друга е ситуацията, ако си в Ауборг или Хорсенс примерно. Цените на жилища там, са двойно по-евтини, но стои проблема с работата. (по-малки градове са, но ако успееш да си намериш някаква работа за междо другото, ще си супер) Храните и услугите са значително по-скъпи от тези в България - един хот дог на улицата е 6-7 лева, един гляб е 2. 5 лева. Кафе в бар е минимум 5 лева, а една бира в свестен клуб е пон 10-12 лева. Един ресторант ще ти не по-малко от 90-100 лева, а тук говорим за абсолютния минимум. За изхранване си отдели поне 450-500 лева. Ако полваш автобус и метро достатъчно често, една карта за градския транспорт, за 2 зони (най-честия вариант) е около 90 лева. Като цяло, ще ти трябват поне 1200 лева на месец, за да можеш да преживяваш в Копенхаген и поне 800 за да можеш да преживяваш в другите градове.
За заплатите - минималната заплата е близо 30 лева на част, от които реално ще вземеш 19. Аз започнах на 35 леав на час (132 крони), от които, след такси, ми оставаха 23 лева (общо взето с 2 смени на седмица, се оправях). Като студент имаш право на SU - студенстка помощ в размер на 5000 крони, които пак биват таксувани, но ти остават поне 800 лева от тях, за която се изисква да работиш поне 10 часа на седмица, през първите две години от образованието си (но този закон полежи на промяна и не се знае, дали няма да се дават свободно средствата). Много хора получават и помощ за част от наема на жилишето си, но се изисква да плащаш поне над 700 лева месец, иначе е трудно да те удобрят. Ако знаеш датски, ще си намериш много бързо и лесно работа и по-добре платена. Аз имах късмета да намеря работа по 2-3 смени през седмицата и още 2 половин смени събота и неделя и така ми оставаше и време, междо ученето и доста хубави пари. Отнеми почти година, но накрая аз почнах да пращам пари на родителите си. Ако просто търсиш да изкараш добра диплома и някой лев междо другото, пак е добро място. Аз си докарвах по 3000 хиляди лева и ходех и на лекции и излизах редовно, нещо което не би могло да стане в България.
Да знаеш, че е трудно, но не и невъзможно да пробиеш тук. Разбира се ако търсиш кариерно развитие, задължително ти е да знеш езика. Ако искаш да правиш бизнес тук, трябва да знаеш езика и дори тогава, ще ти е много трудно. Отнеми доста молене и запознаване с някой хора, но най-накрая захапах на добро място.
Другото което е - внимавай с кондингента от Българи. Докъто голямата част са просто хора, търсещи по-добро препитание и/или студенти като теб, има и пълни клошари, цоцащи системата, разни диви селяни, които само псуват колко е зле била тая държава, но пак стоят тук и са ти като трън в очите. Можеш да направиш добри познати, както сред българите и други емигранти (основно поляци и някой друг румънец, но се срещат и германци и британци понякога), таки и с датчани, но имай предвит, че са по-различни хора и ще трябва да се нагодиш малко към техния начин на живот.
Университетие са много и навсякъде и предлагат почти всички неща, за които може да се сетиш, при това доста са на английски.
И така - ако си решил да кандидатстваш - учи датски, от интернет от уроци (за съжеление само в София и то не редовни), присъедини се към някоя от Българските групи във файсбук ("Българие в Дания" е най-голямата, въпреки, че има и други, но са пак със същите хора), за да разбереши как живеят и хората. Две ще са най-трудните неща - да имаш достатъчно пари за настаняване и храна, (моя съвет е с под 5-6 000 лева да не тръгваш и оптималния вариант е да имаш поне 10 000), докъто не се справиш с втория труден момент - работата. Разбира се акородителите ти могат да те сподпомагат с поне 1200-300 лева всеки месец, е много добре и можеш да наблегнеп на учене и стаж, но моя съвет е да работиш за да си самостоятелен и да се запознаваш с максимално количество хора. И си вземи колело... всеки в дания има по едно. Даже на глава от населението се падат по 1. 8 колела. Има велоалей навсякъде и всички са много внимателни с колоездачите, освен самите колоездачи, но дори и тогава инцидентите са особено редки.
Ако успееш да завършиш, да си намериш стаж (най-често неплатен, но не винаги) и да почнеш работа по специалността си (примерно дизайн или програмиране), можеш да очакваш заплати от по 50-60 лева на час. Има приятели с 5 години стаж в областа на компютрите, изкарват по на 100 лева на час, и макар че да плащат огромни данци, не съм чул да се оплакват.
Стой настрана от араби, особено кюрди. Половин Дания е пропищяла от тях. Макар и лошите индивиди да са малко, именно те са тези, които излизат извън техните общности и правят проблеми, защото другите сапрекалено затворени.
А и жените тук са по-различни. Не ги интересува каква е колата или телефона ти, защото най-вероятно те не обичат коли (датска работа), карат колело и феминистките настроения са доста силни при тях, Това не ти пречи пак да си хванеш приятелка датчанка.
|
