Помогнете ми!
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2114 пъти
Привет на всички!

Може би в моята история някой от Вас ще познаят себе си.

Март месец 2013 г., точно преди година, започнах да си пиша с едно момче. Да уточня аз съм на 20, той на 26. И така писахме си дълго време, той тъкмо приключваше 5- годишна връзка. Постепенно започнахме да се срещаме. Срещите ставаха все по-чести и с всяка среща следваща искахме да сме постоянно заедно. Както се досещате вече бяхме двойка. Той работи много, въпреки това намираше време да излизаме всеки ден. Постоянно си пишехме съобщения, чувахме ме се. Дори ходихме на море заедно. Всичко беше прекрасно. До сега не бях имала такъв приятел, чувствах се много щастлива, спокойна и по някакъв начин защитена. Чувствах, че започвам да се влюбвам.

В както в приказките се появява едно НО по някое време и в моята история не закъсня. Заради моето или неговото държание, а може би заради държанието и на двамата, след 4-месечна връзка, се разделихме или по-точно той ме заряза... бил се уплашил от това, че съм му искала обяснения какво прави, с кой се вижда и т. н. Бяхме разделени за един месец, през той се срещаше с друго момиче. Бяха излизали, тя дори беше спала у тях ( но уж нищо не били правили, само спали :Д, както и да е вече). Не искам да казвам аз на какво бях заприличала през този месец, като се сетя колко плачех, бях изпаднала в депресия, а за да се успокоя пиех хапчета. Общо взето много гадна картинка. Тъкмо бях започнала да се посъвземам, бях приела, че си има нова приятелка и се появи второто НО.

Една вечер ми писа във фасебук какво правя, бих ли се върнал при него и т. н. На следващата вечер си писахме съобщения: бил разбрал, че иска да е с мен, изобщо нищо не изпитвал към онази, бих ли му простила. Както се бях пооправила и бях спряла хапчетата, отново се започна. След 2-3 седмици разясняване по телефона защо ме е зарязал, защото се е срещал с онази, ние накарая се с срещнахме. Аз вече бях готова да се срещна с него, да погледна в очите човекът, който ми причини толкова много мъка. И така срещнахме се веднъж-два пъти и аз пак се върнах при него, отново бяхме двойка.

Нещата вървяха добре, ее имахме малки караници, но те са нормални. Запознах го с моите родители (аз се познавах още преди да се разделим с неговите). Закрепих ме връзката си, ходихме на малка почивка, започнахме да имаме интимни отношения. Аз се чувствах по-привързана към него, доверието започна да ми се връща, той започна да идва често вкъщи. Получаваха се нещата между нас.

Но (отново НО ) напоследък усещам, че нищо не се получава. Караме се доста често, може би защото аз го ревнувам много, въпреки че му имам голямо доверие. Той пак много работи, но вече не намира или не иска да намира време да излизаме. Когато се опитам да поговорим винаги накрая аз излизам виновна. Почти не ми звъни, както ми звънеше в началото, сега се чуваме само за добро утро и вечер, за да се разберем кога ще се видим. Ако аз не му звънна през деня, няма да се чуем. Винаги казва аз да звъна, защото той имал много работа. Постоянно се опитва да промени нещо с мен, да съм била пораснала, да нося повече отговорности. Някак охладня към мен. Например преди 2-3 дни ходихме на кино с приятели, преди това обикаляхме из мола и той ходеше пред мен, без да ми обръща капка внимание, все едни не бях там.

Понякога си мисля, че аз съм си виновна, поне той така казва. А аз толкова много искам нещата да се получават между нас, но той като че ли все повече охладнява или аз поне имам това чувство. Вече се съобразявам какво казвам пред него, преди да кажа нещо мисля той как ще реагира на това и ако преценя, че той ще каже отново, че не съм пораснала, не го казвам. Не мога да споделям всичко с него, защото той ме упреква, постоянно ми казва, че аз нищо не правя ( подготвям се за кандидатстване), а той много работил. Имам чувството, че му отмина всякакво желание спрямо мен. Аз съм му казвала, че ако не иска да бъдем заедно, за ми каже и ще се разделим, но неговият отговор е че иска да е с мен и ако не искал съм щяла да разбера.

Един ден виждам светлината в тунела за нашата връзка, друг ден изобщо е няма. Дайте ми съвет аз ли правя нещо грешно, какво да му кажа за да изгладим отношенията си. Според Вас той има ли някакви чувства към мен? Аз ли искам много, като искам връзката ни да е както в началото, или с течение да времето една връзка придобива образ на нашата.

Благодаря Ви предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: eb00f8cf95

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Айде де, само спали, други работи са правили те. И ти го знаеш. Не е за тебе, май не иска връзка, защото ако има връзка с тебе, ти определено ще знаеш с кого се среща и дали въобще има чувства към тебе.

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: ac3fd16e92

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, искам да кажа, че разбирам как се чувствах защото бях в същата ситуация и то 3 години. бях по млада и буквално живеех за него а не за себе си. карах се с всички близки и приятели за да го защитя, но никога не беше достатъчно за него... страдах много... и така в един момент си дадох сметка, че моят живот и моите нерви никой няма да ми върне, взех се в ръце и го напуснах. В началото беше много трудно, но повярвай ми, че много скоро усетих колко спокойна се чувствам и колко много време човек губи за да се докаже пред някой, който не го е грижа, а това няма смисъл! Остави го, колкото и да ти е трудно се махни, той не те обича и не те заслужава... млада си и много скоро ще срещнеш някой който ще те цени такава каквато си! Няма нужда да се доказваш за някой, щом той не го оценява! А повярвай ми, той ще разбере какво е изгубил и ще съжалява, но тогава ще е късно. Това са банални но много верни неща :) Успех

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: dd2c2e6946

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Мило Момиче, само за ти кажа мъж съм, обаче с такова поведение, което демострира приятелят ти към теб- НЕ МОГА ДА СЕ СОЛИДАРИЗИРАМ, ОЩЕ ПО-МАЛКО ДА ПОДКРЕПЯМ! Разкарай го от живото си! РАЗКАРАЙ ГО НЕЗАБАВНО, ЗАЩОТО ТОЙ ЩЕ ТЕ РАЗКАРА ОТ СВОЯ И ОСВЕН БОЛКАТА ОТ РАЗДЯЛАТА, ЩЕ ТЕ БОЛИ И ИТО УНИЖЕНИЕТО, КОЕТО ТИ Е НАНЕСЪЛ! Ти твърде много се отдаваш в тази връзка, а човекът до теб - НЕ! дори явно не му пука... Та ти си променаш коренно начина на живот, ставаш по-плаха да споделиш, какво мисилш, за да видиш Не обидиш господина??? След това, по ночина, по който пишеш, ми изглеждаш интелигентна жена... Е, не ти ли светна лампичката още на първия път, когато онзи е спал у тях с другата жена??? И това докато имате връзка??? Това поведение на приятелят ти е / за мен поне / НЕприемливо, егоистично, нарцистично и дори садистично... Защо казвам, че порявява своего рода емоционален садъзим към теб... Процети сама, какво си написала, цзитирам те: , , Не искам да казвам аз на какво бях заприличала през този месец, като се сетя колко плачех, бях изпаднала в депресия, а за да се успокоя пиех хапчета. Общо взето много гадна картинка. Тъкмо бях започнала да се посъвземам, бях приела, че си има нова приятелка и се появи второто НО. " Ей Момиче, та ти си още почти дете на 20 /ДВАДЕСЕТ /години.... Така ли трабвя да допускаш да се отнасят с теб??? Това ли му е любовта на, , приятелят ти"... той си е ОК... Чука те ледовно, има момиче за пред света, но те държи настрани от сърцето си и прави каквото поиска без да се съобразди с тебе. Дори ти причинява болка???? Тук вече възниква резонният въпрос: КАКВО ИЗОБЩО ПРАВИШ С ТОЗИ ЧОВЕК??? Та той постоянно ти натяква, че не си пораснала.... Ще пораснеш - СПОКО! Ще стане съвсем скоро... Мило Момиче, явно ти наистина обечаш този човек... Това че има още хора, които могат да обичат истински портньорът до тях / дори до степен такава, че да са наренени и да плачат / е някаква надежда, че не сме оскотели тотално... Но... Приятелят ти НЕ ТЕ ОБИЧА! НЕ се сърди за по-резкият тон, но знаеш ли защо той се е върнал при тебе? При условие че е поддържал или поне е направил опит да поддържа паралена връзка??? просто другата жена го е отрязала... Да, действително ти не можеш да нареждаш на приятелат ти да те обича, колккото ти него... Но си длъжна / ако имаш елементално самоуважение / като човешко същество, да изискваш от него да не е прикрит, да не те лъже и да се съобразява, какво и с каго и най-вече ЗАЩО го прави, при условие, че с това ти причинява болка!!! Що за връзка е това, в която жената е тъжна и се терзае... Що за мъж е този, който се обяснява в любов, натиска се с някакво младо момиче и посло хоп зарязва го, за да е сдруга... С другата като не става, пак иска да се върне... Не става така... ИСКРЕНО ТИ СЪЧУВСТВАМ защото явно обичаш оня твоя приятел... Просто човекът НЕ ЗАСЛУЖАВА любовта ти.... Опитай се да мислиш трезво... дай си сметка, че си твърде, твърде млада... Дай си сматка, да си отговориш на въпрооса и открито да му поставиш въппроса, какнво искаш от него във вашата връзка и какво очакваш от нея... Ако останаше така, де се самообвиняваш, да се притесняваш къде ли е, с кого ли е, какво прпави, защо не ти се обажда- посто ще се състариш, ще погрознееш и накрая няма да си желана като жена... замисли се над друг факт: Сама пишеш, че той почти не ти се обажда по своя инициатива??? Това какво ти говори? Че си му легнала на сърце? че си му много мила.... Истината Скъпа Авторке, че явно приятелят ти е от оная категория мъже-Емоционални инвалиди.... които при това нараняват хората до тях... Щом е такъвм -0 да си троши главата... Мъже има много... ти си още много млада и ще намериш някой, който да те уважава и да ти дава като емоции и чувства и най-вече уважение, това от което имаш нужда... С Две ДУМИ: РАЗКАРАЙ ГО, ПРЕДИ ТОЙ ДА ТЕ РАЗКАРА! ЗАЩОТО ЩЕ РЕВЕШ! МНОГО ЩЕ ПЛАЧЕШ, БЕЗ ДА СИ ГО ЗАСЛУЖИЛА С НИЩО! ЖЕЛАЯ ТИ ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И УСПЕХ НАПРИЕМНИТЕ ИЗПИТИ! P. S. като влезеш в увневерситет, ще видиш и ще имаш голям избор от всякакви мъже... така чме не унивай, заради оня твоя приятел-егоист... ЖИВЕЙ СИ ЖИВОТА МОМИЧЕ!

 

...

горе^