 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Страхът и параноята са ме превзели...
преди: 14 години, 11 месеца, прочетена 3392 пъти
Първо да кажа, че изповедта ми ще бъде много дълга и на тези ,който не им се чете, просто да прекъснат още от сега!
Просто вече найстина няма къде другаде да кажа всичко, което чувствам, няма да ме разбере никой, а мисля, че вече не мога да го държа в себе си....Просто ми писна от всичко.
Мамка му...незнам дали аз съм виновна, но ако е така не бих съдила другите, само че не съм убедена, че всичката вина е в мен.
Имах приятел, с когото бяхме заедно година и половина, обичаше ме много и аз него, до един момент, в който просто нещата вече не вървяха.Имахме много проблеми и караници, ревността му ме довърши.Разделихме се по гаден за него начин.И да, ако имам вина и някакъв грях спрямо него, този ще е единствения.
В живота ми се появи друг мъж и известно време излизахме тайно.Накрая всичко излезе на светло, приятелят ми разбра, разделихме се окончателно.Известно време ме търсеше, молеше ми се, каза, че е разбрал къде са му грешките, каза че ще се промени.Но аз не вярвам на подобен вид обещания.И именно за това искам да разкажа, най-вече.
После, с въпросния господин се събрахме, въпреки, че знаех, че не е добра партия.Имах ясна представа с какво се захващам и въпреки това предпочетох личната си глупост пред разумните съвети на приятели и познати.
Всичко си върви добре (е, естествено има и скандали от време на време, но не може без тях). Разбираме се добре, чуваме се непрекъснато по телефона в дните, в който го няма.Усещах,че държи на мен, но мноооого дълбоко в себе си, имах някакъв ужасен свръхпараноичен страх, че нещо не е наред и , че всеки момент ще ме изостави заради друга...или други...
В последствие реших, че аз просто съм такава.Страха и дори параноята на моменти, ме превземат изцяло.Просто не мога да го контролирам.Винаги съм била такава.Не вярвам на никого за нищо, имам чувството, че постоянно ме лъжат, мамят и ,че постоянно се опитват да ме заблудят за нещо.Непрекъснато търся под вола теле и всяка реплика я анализирам с часове и търся различни интерпретаций на казаното...Просто не мога да се спра.
Бях решила, че когато обичаш някого и държиш на него, е нормално, но полсе силно взех да се притеснявам за себе си.Имам чувството, че каквото и да кажат, колкото и някой да се кълне в нещо, пак няма да го приема.
Когато приятелят ми ми казва, че ме обича, не му вярвам.Не му вярвма, че иска да е с мене и че му е писнало да се занимава с други жени и не му вярвам на нито една дума.Казва, че иска да се омъжи за мен и едва ли не аз съм последната в живота му...Не мога да повярвам.
Повечето хора цял живот мечтаят да чуят тези думи, а за мен са просто с цел да ми замаже очите, за да му вярвам, а той да си прави каквото иска. Бях решила да спра и да имам малко повече доверие в хората, понеже така вредя единствено на себе си, преусмислих поведението си и реших, че никак не е честно да постъпвам така (пък било то и само в мислите си).И тъкмо реших да му дам шанс и той се издъни.....Кажете как да вярвам после?
Просто самия той е кофти личност, а аз го обичам и не мога да прекратя връзката си с него.Колкото и да не му вярвам някъде много дълбоко в себе си имам една малка надежда, че може би не всичко е заблуда, и че може би найстина дъжи на мен.И тъкмо решавам, че греша и той прави нещо, с което ме убеждава, че съм права и сякъш съсипва всичко....
Не мога да говоря с приятелите си, понеже те са вече далеч, останах напълно сама, само с него ....Пък и в редките случай, когато им споделя, те просто решават, че не съм добре и ми казват да отида на преглед...Пък и приятелят ми не е много съгласен да се виждам с тях, каза че били измет, а нямал намерение и неговата приятелка да се превръща в такава.
И все си мисля....ако искаш да заблудиш някого, точно с думите "обичам те" ли трябва да стане?Няма ли и друг начин?Не са ли това думи, който хората казват, когато го чувстват.Толкова ли безчувствена личност трябва да си, че да гледаш в очите някого и да лъжеш?
И има и друго....Аз си знам, че във всеки удобен за него момент, ще ми изневери.Просто съм убедена в това,правел го е преди с други , няма причина да не постъпи и с мен така. Като го погледна в очите, не мога да разбера дали е честен към мен или не.Интуицията ми подсказва да му вярвам, но множеството провинения, ме съветват обратното.
Незнам на кое да вярвам и какво да правя.Да загърбя себе си и достойнството си и да продължа напред с него, с очакването, че всеки момнет ще се случи нещо, или да го изоставя заради собствените си страхове, без обяснение (защото такова не мога да му дам, поне не смислено).
Обичам го и не искам да съм без него, не сме деца вече на по 17-18 години, би трябвало да мога сама да преценям и да взимам такива решение, а това все още не ми се отдава..
Съжалявам за дългите обяснение и разсъждения и благодаря на тези, който прочетоха всичко докрай и на тези, който ще оставят някакъв коментар. Съжалявам и за това , ако ви се струвам луда, но както вече казах, няма на кого да кажа всичко, което чувствам, без преструвки.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: b3cf5cc9f7 |
|
1. Скъпа, ти си много изтормозена и депресирана. Моят съвет е да отидеш на лекар, при психиатър - непременно! В това няма нищо срамно. Който търси лекарска помощ, не значи, че е луд. Просто си стресирана, депресирана. И това, ако не се лекува, се усложнява много с годините. Трябва да се погрижиш за себе си!!! Благодарение на лечението тези мрачни и натрапливи мисли ще изчезнат, ти ще се почувстваш добре, ще ти е леко на душата. И ще можеш да живееш пълноценно - да се радваш на живота, на любовта си, а не да страдаш от излишни страхове.
То ако, ако, ако... Ние ако знаехме какво ще стане, ако... Това са измислени страхове, не толкова реални. Затова трябва да се освободиш от тях, а сама няма да можеш. Затова има психиатри! За Бога, живеем в ХХІ век! Не се изоставяй на болката! Не анализирай, не задълбавай в една мисъл. Гледай по-леко на живота! По - леко на нещата! Нормалните хора така правят, затова психиката им издържа. А който много мисли - вреди на себе си! По - розово гледай на живота, по-светло! Не си измисляй грижи, дето ги няма!!! Знаеш ли колко хора по света имат проблеми и болки мноооого по - страшни от твоите кахъри! Няма за какво да страдаш така!!!
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 933af7bbf5 |
|
2. Абе, номер едно, къде запраща момичето на доктор .... Тцтцтц айде ти иди се прегледай при някой специялист. Да бъдеш предпазлив и мнителен на днешно време не е болест, а просто необходимост. Аз не бих могла да дам никакв съвет на авторката по простата причина, че за мен нейното мислени и поведение като жяло е напълно нормално ...
Еми, извинявай, ама нямам как да му вярваш на този господин като ти е доказал не еднократно, че не мойе да му се има доверие... Незнам ... може пък и параноята , както ти казваш да те тресе .... ама не вярвам чак толко да си се филмирала, освен ако не ти е дал повод. Намери си приятелки, с който просто да излизаш на кафенце .... някакво хоби ... работа ...знам ли и аз .... не бездействай, от нямане какво за правене човек мисли, мисли и главата му ражда какви ли не небивали истории :)
Успех ти желая
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: 7b718527a1 |
|
3. Абе номер 2! :))) Такива като теб най ги обичам - съвет за какво може да се направи не могат да дадат, Но съвет за какво да НЕ се прави могат! тц тц
Към авторката - има проблем и проблема си е изцяло в теб. Не ме разбирай погрешно, но цялата тази несигурност не ти я дава никой , защото просто не може да ти даде, тя си идва от теб и от вечният СТРАХ - да не останеш сама, да не те унизят, да не те заболи и т.н
Съвета за психолога е добър, защото тои може да ти помогне да разбереш себе си и да се ХАРЕСАШ, да станеш самодостатъчна и да се обикнеш. Никои на никого не може да нарани ако "нараненият" сам не се постави в такава позиция. Просто е. И сама може да го откриеш, прочети малко, дистанцирай се огледай себе си опознай се.. Обикни се бе човек! :) И ще станеш неуязвима. Не можеш да избягаш от нещастието каквото и да е, трябва да се научиш да го приемаш - дори не е важна поуката .. важно е да знаеш, че винаги има нещо ново и хубаво да те очаква на следващият ъгъл и да Вярваш в това.
Така че моя съвет - огледай се .. но не във чужди очи а в твоите си, научи се да се харесваш, стани си самодостатъчна и тогава .. тогава ще прелееш и ще искаш да даваш без да изискваш да ти дават и пак ще си Щастлива. Разбери, никои никога не може да те нарани без да си му разрешила. Толкова просто и толкова вярно. Знам го от опит :) Успех. Или ще ме разбереш или няма .. Който има уши да слуша :)))
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
