Понякога трябва да стигнеш дъното
преди: 14 години, 10 месеца, прочетена 6174 пъти
Не искам да се оплаквам и да казвам колко лоши неща съм преживяла.
Попаднах на сайта случаино и докато четях историите се сетих за нещо, което ми се случи преди няколко години.

Имах приятел, когото обичах повече от всичко.Направих много жертви за него.Държах на него повече, отколкото на себе си.Правех всичко за него,а той беше пълен неблагодарник, лицемер и лъжец.Непрекъснато играеше разни игрички, а аз му вярвах...Каква глупчака съм била.

Всички ме предупреждаваха, казваха ми какъв е, а аз бях толкова заслепена, че се изпокарам с тях.Мислех, че ме лъжат, че искат да ни разделят, защото ми завиждат.После осъзнах, че няма за какво...Той си беше измет, а на кого му е нужен подобен човек?В крайна сметка приятелите ми, ми обърнаха гръб.Останах само с него.Той ми беше всичко и животът ми се въртеше около него.И въпреки всичко го обичах....Той твърдеше същото...

Аз се отказах да уча в университет, заради него.Беше ме страх, че ще се разделим.Не исках и не можех без него, просто мислех, че ако го няма светът свършва...
И в един "прекрасен" ден, всичките ми кошмари се сбъднаха.Разделихме се, дойде като гръм от уж ясно небе...После разбрах, че е имало множество предупредителни знаци по пътя, но просто не съм ги забелязала, толкова сляпа и тъпа съм била...

И в един момент се озовах напълно сама.Нямах вече приятели, нямах и него....нямах нищо.По цял ден седях сама в нас, нямах с кого да изляза за по 1 кафе даже.Беше кошмар.Бях ужасно депресирана и тъжна.Не можех да си представя как ще продължа сама.Бях зарязала всичко и накрая той заряза мен.....Просто незнам с какви думи да опиша кошмара, който преживях.

Накрая намерих някакви сили, взех себе си и бъдещето си в ръце.Стегнах се и се измъкнах от шибания град....Заминах да уча в Пловдив.Срещнах нови и интересни хора.Умни, забавни, уважаващи себе си и принципите си, искрени.....
Тогава разбрах, че ми е било нужно такова падение, че да си спомня коя съм и за какво съм мечтаела преди това.

А тъпото копеле го забравих, яд ме е само, че си пропилях времето с него.Сега си имам нов приятел, дъжи на мен и не ме лъже, а оня е на 35, сам, неженен.

Просто понякога трябва да стигнеш дъното, че да си спомниш пътя нагоре,нужно е да преминеш през кофти моменти, за да оцениш истинското в живота.
Пожелавам щастие и успех на всички:)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 10 месеца hash: 6333ce00f2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Това с "тъпото копеле" все пак не е дъното. Но да, принципно си права...Мисля, че в този случай господ или съдбата са ти помогнали. Направили са той да те зареже,иначе ти, по това което разказваш, кой знае след колко време би се решила да го зарежеш, ако изобщо го направиш. Та, помогнала ти е съдбата, и това наистина е чудесно.:))

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 13d36726c3

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Mацка в пловдив ли си.аз уча и аз в пловдив,намери ме в скаипа nelkata142

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 5d5e08ac61

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Важното е, че сега си на мястото си, а миналото не можеш да върнеш, приеми го като съдба или необходим урок. Сега смело напред и наваксай пропуснатото.

 

...

горе^

преди: 14 години, 10 месеца hash: 11e2cc8808

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря ти, че сподели тази история- поучителна и толкова истинска. Наистина това НЕ е дъното, в живота има много по-тежки падения, но това е твоето ''дъно'' и твоят поглед към миналото ти. Сега разбираш, че всеки тежък период идва, за да ни научи на нещо, защото иначе ще си останем слепи. Трябвало е да научиш, че приятелите не винаги ''завиждат'', а просто са загреижени за теб, трябвало е да разбереш, че любовта е сляпа и не винаги човекът, в който сме безпаметно влюбени, е наистина този, който ще ни направи щастливи...

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 51c166f08a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Е, добре, радвам се за теб, че си щастлива. Но не виждам смисъл да злорадстваш спрямо "тъпото копеле", дето е останал сам и неженен.

 

...