Изпуснах ли шанса си?
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2899 пъти
Здравейте!
Историята се върти около мен и един мой колега от съседна специалност.
Миналата година на протестите си харесах едно момче, но просто така. На следващия ден го видях в нашия факултет и разбрах, че е съседната специалност. Видях го от време на време, но толкова. Никога не ми е достигала смелост да се запознавам с някой. И всичко до прословутия 8-ми декември миналата година. Бяхме на хотел и се оказа, че той и курса му са на същото място. Реших, че съдбата се е намесила, но да се запозная с него беше абсурдно. Страхливка съм. Имахме еднакви ризи и аз споделих сърдито на масата. Някой го е извикал. След това се разсеях и изведнъж той се появи до мен, за да проверим дали наистина ризите ни са еднакви. Имаше малка разлика. След това той покани една колежка на танц и аз тотално се натъжих. За мое щастие или не - друга колежка забеляза и поиска да го извика. Аз я помолих да не го прави, защото най-мразя да се излагам, но тя не ме послуша и след няколко песни той дойде да танцува с мен. В този миг започна тоталното ми падение. Притесних се, прилоша ми и избягах. Цигареният дим също ми беше подействал зле. Щом се върнах долу той ме чакаше пред ресторанта и ме помоли да изляза с него, за да пуши- приех и се заговорихме. Разбира се, освен страхлива съм и доста срамежлива и блокирах. Вече не помня какво съм говорила, но останах с впечатлението, че тотално съм се изложила. А когато съм притеснена отстрани излизам надута и студена, а не е така. След някакво време слязохме долу и всичко приключи. На другия ден ме беше срам да го поздравя, той също нищо не ми каза. Само няколко погледа и това беше. Аз съм капризна, не е хубаво знам, но той е просто перфектен на външен вид. Облича се както аз харесвам, изглежда така както аз харесвам. Досега не бях срещала идеала си.
След 8-ми се поздравявахме, добавих го във ФБ, писахме си малко. Предложи ми да пием кафе във факултета, но аз бях на лекция и в почивката слязох да го почерпя с шоколад. Колежките ми твърдяха, че ме гледал, когато се оказвахме близо един до друг. Прегръщаше ме (и другите ми колежки), когато се виждахме и през коледната ваканция не го видях. Започнах да го виждам все по рядко, беше срам да го поздравявам. Той също не ме поздравяваше. Понякога виждах да ме гледа. Нямаше проблем да говори с колежките ми, да ги поздравява, но мен игнорираше. Може би аз съм си виновна, защото и аз го правех. За жалост той не знае, че не е от нежелание, а от притеснение. Миналия месец се засякохме на стълбите и той ме поздрави, като ме докосна по корема. След това нищо. Отново се подминаваме като пътни знаци в редките случаи, в който се засичаме. Чудя се дали изпуснах шанса си още в началото. За жалост не можех да мисля, да бъда хладнокръвна. Сърцето ми бие лудо, кръвта се качва в главата ми и накрая говоря глупости и мисля, че съм се изложила. Той е страхотен, амбициозен и сякаш аз не съм достатъчно добра за него. Падам си леко поет и дори ме вдъхнови да пиша стихове, а аз не съм го правила за друго момче. Мина много време и мисля, че вече се предавам. Омръзна ми. Не вярвам да ме е харесвал, а ако е имал интерес съм го убила в началото. Знам, че съм си виновна, но искам да видя какво мисли някой страничен наблюдател. Ще се радвам някое момче да коментира от тяхна страна. Просто не знам какво да правя. Мразя надеждата и вече не се надявам. Благодаря за отделеното време!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 7 месеца hash: c7b859bb8b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Била съм в тази ситуация и да ти кажа - права си да не се надяваш много. Очевидно не те е харесал или ако те е харесал, било е нещо мимолетно. Аз имах аналогична история с един симпатяга, но всичко си остана за вечерта, и дотам. Обикновено, ако едно момче е силно впечатлено, намира всякакви поводи да общува с теб, да те вижда, да е въобще наоколо. Щом нещата са в застой, значи не го е усетил като нещо специално. Съжалявам, че трябва да ти го кажа.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 4ec7aaf4d4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   най-вероятно наистина е загубил интерес, ако го е имал в началото. дали наистина те е харесвал или просто си му била симпатична, няма как да знаем, но с времето му е омръзнало. не знам защо дори не си го поздравявала, това дори не е възпитано. добре е да се държиш учтиво с хората, дръпнатото поведение не прави добро впечатление, независимо дали искаш връзка с човека или не. ако питаш мен, загубена кауза.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 0901199dd8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   50 на 50 са нещата... Знаеш как е при мъжете повече мислят с неправилната глава... Ако наистина те е харесал както писа N1 е щял да намери начин, но след твоето поведение по-скоро се е наплашил, че си някой чишит и сега, ако искаш да оправиш нещата просто трябва да се разкриеш. За къде се пазиш толкова? Ако наистина го харесваш действай, пиши му, че искаш да се видите и като излезете му направи някой и друг комплимент, а накрая му кажи колко хубаво ти е било и го попитай дали не иска на следващия ден пак да се видите или да отидете някъде на разходка и така ако ви се получат нещата всеки път като се разделяте ще го питаш кога ще се видите пак... Трябва да е много тъп, за да не се усети, че го харесват и според мен след по-малко от седмица сам ще те пожелае. Успех и действай, няма какво да го мислиш, иначе наистина ще го изпуснеш...

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: 11ce530e0f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Същият малоумник съм и аз.. та и уж минавам за симпатичен и забавен и някви момичета ми се натискат, и никой не разбира какъв точно ми е проблема с момичетата (пък и имам сума ти приятели... не е като да предположиш точно какво е положението :D ) Ми това със срама с времето отминава. Момчето може да те харесва, може да не те харесва. (при положение, че ти наистина го харесваш и се държиш така хладно, защо мислиш, че той не те харесва... сещаш ли се, че и от другата страна има човещко същество и той също може да не е перфектен там в общуването и т.н... пък и неговото поведение с някаква макар и малка степен отразява и твоето отношение) Иначе нещата са прости. Като го харесваш, усмихвай му се и го поздравявай. Пиши му по някой ред във фб... То си личи ако има интерес човек, може да ти отговаря на съобщенията, може и да те игнорира. Не усложнявай всичко с много мислене... просто се усмихвай, поне здрасти казвай... като чета какво си писала, може друг проблем да излезе след време - не мисля, че си особено способна да различиш дали някой е много влюбен в теб или гледа на взаимоотношенията Ви малко по-несериозно... та каквато си поетична (ако момчето реши да се занимава с теб) да не се окаже след време, че си с разбито сърце или че ти искаш той да единствения мъж в живот ти, пък той да си се радва на студентския живот и преживявания с различни момичета. И има едно нещо, което всички момичета пропускате. Мъжете все пак сме хора (и ако не е егоцентричен олигофрен) можеш да си по-открита. Никой няма да те разпъне на кръст, ако кажеш, че си някаква по-притеснителна или пък по-чувствителна или там каквото точно чувстваш... напротив човекът от другата страна ще го има предвид като общува с теб. (виждал съм супер глупавата ситуация, при която едно страшно ранимо и много готино момиче, се изпокара с доста момчета, щото я беше страх да не я наранят и се държеше супер грубо и ги командореше, и ги прогонваше нарочно от себе си... можеше просто да каже - чувствителна съм, внимавай как се отнасяш с мен) Надявам се да съм помогнал :)

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 627a10ba6e

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   И я си представи сега двамата с него в леглото - разгорещени, задъхани, полудели от кеф... Ама как да се стигне до там, пусто? Хем сърби, хем боли... а животът си минава, и Съдбата не прави подаръци до безкрайност...

 

...