Какво да правя? Има ли надежда?
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2783 пъти
Здравейте,

искам да споделя моята сравнително дълга история и се надявам да получа мнения и от жени, тъй като кой би разбрал жените по-добре от самите жени. Бих желал да разбера, ако е възможно разбира се, какво се случва в главата на една жена или ако това е нещо, което не може да бъде проумяно от нас мъжете, то поне ако е възможно да ми дадете насоки и съвети и да разбера, защо тя реагира така и какво бих могъл да сторя аз по въпроса за да се оправят нещата, ако е това е все още възможно.

Като начало искам да споделя, че с жената до мен живеем заедно от 12 години. Имаме едно прекрасно момиченце, което расте щастливо и усмихнато и изобщо не подозира за нещата, които се случват зад кулисите. Сега нека започна със самата история - живеем почти непрекъснато заедно и тук искам да каже, че буквално още след първите няколко седмици от когато се запознахме тя заживя при мен. През следващите няколко години може би сме се разделяли само максимум за два-три дни (когато се е налагало да отиде при родителите си в Добрич спешно, тъй като по-това време ние живяхме във Варна). През тези години ние се сдобихме и с прекрасната ни дъщеря, дано да ни расте жива и здрава. Случи се обаче така, че се разделихме с нея за първи път една зима, когато тя замина при сестра си в чужбина за да работи при сестра и в една сладкарница - предложението за работа дойде от нейната сестра, време през което аз останах да гледам детето ни в България.

В началото по време на разговорите ни по Скайп едва ли не си изплаквахме очите и си казвахме колко си липсваме и как не можем един без друг, но след връщането си от там, обаче тя ми каза, че не е сигурна в чувствата си и че може би е добре да си дадем кратка почивка. Аз разбира се бях шокиран, но казах, че ако наистина това са чувствата й, то тогава нека да бъде както тя желая и съм готов да й дам колкото време й е нужно, казах и още, че аз я обичам, повече от всичко и че ще я чакам да се изясни със себе си. Тук тя ми каза едва след няколко часа, че след моята постъпка е осъзнала, че все още ме обича и продължихме заедно, както преди. Тук държа да кажа, че тук и аз имам своята вина, тъй като в момента в който тя бе при сестра си, аз не успях да си намеря веднага работа, докато гледах детето.

След нейното връщане, но чрез нейна приятелка, аз все пак успях да си намеря такава, която бе добра и високвалифицирана в чужда фирма - работа, в моята специалност - аз съм IT специалист, та това бе работа, която ми доставяше удоволствие и бе добре платена за работа извън столицата. Наистина работех здраво и благодарение на това успях да се издигна бързо в офиса, дори за сметка на хора с много по-голям стаж от мен. За съжаление покачването в длъжността ми имаше и негативни последици, тъй като вече имах много повече отговорности, тъй като отговарях за проекти и работници, бях много натоварен и съответно уморен след връщането ми от офиса късно вечер, а от това интимният ни живот почти напълно замря (докато в началото на връзката ни се възползвахме от абсолютно всяка свободна минута).

Така изведнъж след десетилетие съвестен живот, тя ми каза, че вече наистина няма чувства към мен, нямало е вече тръпката, като причини за това са били, че за нея съм си оставал непораснал, човек не поемащ отговорности за бъдещето на семейството (трябваше да заминем за чужбина, но аз все го отлагах) и че съм я задушавал със силната си любов и не съм и оставял достатъчно пространство, а тя е отделна личност и има свой живот и иска тя да си го живее.

Тук е голямата ни разлика, тъй като аз винаги съм слагал на първо място "Ние" визирайки цялото ни семейство, което включва винаги всички нас, тъй като за мен винаги е било най-важно примерно детето и тя да са добре и аз винаги съм оставял личните си нужди или мезчт и ицели на заден план, щом става дума за семейството ни. Тъй като дъщеричката ни бе на 5 решихме да живеем заедно, но просто да не сме вече мъж и жена в библейския смисъл на думата. По-късно разбрах, че в момента, когато тя ми казала, че няма чувства към мен, тя е била завъртяла виртуална "любов" с някакъв мъж в който едва ли не се е била влюбила отново. Нещата, обаче там не са се осъществили в реален план. След това тя замина при сестра си в Италия и след 2 месеца след като се устрои и се решиха проблемите с жилището и т. н ние с детето също заминахме при нея. Детето ни започна да ходи на детска градина, приспособи се идеално, сега е ученичка и в училище се се справя страхотно.

Както вече споменах, въпреки, че тя няма чувства към мен решихме за доброто на детето, което обичаме безкрайно да останем да живеем заедно - тук държа да кажа, че аз все още я обичам и съм готов на всичко за да оправим нещата. Живеем, като 60 годишна двойка, но проблемът ни е, че не сме на 60.

Тя е на 33 и съответно все още има своите нужди. Сега обаче на хоризонта се появи нов човек - тя е срещнала мъж, към когото според нейното мнение има единствено сексуално влечение, нищо повече и че щяло да свърши след някоя друга седмица, поне според думите й, но въпреки, че всъщност не сме заедно и я разбирам, че е млада и красива жена и има своите нужди, това ме изгаря от вътре. Тя разбира се казва, че няма проблем и аз да си намеря някоя, но въпросът е, че аз все още обичам нея, въпросът не е само за задоволяване на едните животински нужди, поне за мен. Тук държа да кажа, че след "раздялата" ни съм имал достаъчно възможности да бъда с други жени, но всичките съм ги отклонявал, тъй като все още имам много силни чувства към нея. Смея да твърдя, че всички, които са около нас и ни познават от години ни се възхищават и казват колко красива и готина двойка сме и как и те са искали да бъдат като нас. Приемам всякакви съвети, идеи или каквото се сетите… кажете ми какво бихте направили на мое място. Има ли надежда нещата да се оправят?

Благодаря за отговорите Ви.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 7 месеца hash: 617956e202

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Тя моята история е едно към едно. От опит ти казвам, живей си живота, остави я. Един ден като се наскита, и остане сама, ще те потърси. Бъди сигурен в това! Голяма част от жените в тази възраст страдат от този синдром.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 2d9380edfd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не знам какво според теб значи нещата да се оправят. Оправдаваш се с детето, че заради него искаш да живеете заедно, но просто не си готов за това, което трябва да направиш. Как може да живееш или да уважаваш човек, който не те уважава и не те обича, това е мазохизъм. Не се държиш като мъж, даже се унижаваш като я питаш за страничният и живот. Ако продължаваш така, нищо хубаво не те чака.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: adf087a35f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Тази жена в момента те използва, ти си й удобен, нищо повече. Чудя се как е възможно дотолкова човек да няма самоуважение, та да се подлага на подобни неща. Какво значи заедно сме заради детето? ! Никога не съм го разбирала това, нито съм го приемала като мотив да останеш с някого. Нещата няма да се оправят, но само от теб зависи колко можеш да понесеш във времето.

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: e743810513

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   За мое съжаление сме в почти същото положение с жена ми. Ние сме от 10 години заедно и имаме прекрасна дъщеря. Разликата е че ние все още не сме се разделяли и че тя не е намерила друг човек :), в което съм сигурен и че твърди че ме обича, въпреки, че виждам че не е така. Постоянно казвам "НИЕ" като семейство, а тя постоянно казва "АЗ". Аз все гледам да я направя по някакъв начин щастлива, а тя гледа да се направи щастлива :) за мен кокалчетата. В началото на връзката ни всичко беше ОК, но постепенно, тя започна да охладнява спрямо мен и още от самото начало искам да си говорим по този въпрос, но тя не иска. Вече от около 2 години живеем изкуствено щастливи, правим неща заедно и се правим, че ни доставят взаимно удоволствие, но виждам че ако не съм там, на нея ще и е по-добре. Искам да уточня, че не съм много ревнив, даже напротив, не пия често 5 пъти в годината, не излизам по кръчми без нея и тези неща ми доставят удоволствие, но мисля, че точно там ни е грешката с теб. Мисля си, че и ти също не правиш тези неща. Та исках да кажа, че нещата никога няма да се оправят, никога няма да те заобича като в началото. На това мнение съм, но нямам смелостта да я напусна, надявам се че всички тези неща са само в главата ми. Но това което правиш ти е излишно само заради детето. То не е глупаво и с всеки един ден расте и вижда какво става около вас и нервите и несгодите между вас с жена ти се отразяват на малката. По-добре е за детето да се разделите и да поемете по своите пътища по отделно. Бас държа че да я гледаш как се прибира вкъщи и виждаш че я е яд и й е гадно че се е прибра при теб след като е била в обятията на някой друг и 10 минути преди това е била усмихната, лъчезарна те кара да се сдухваш. Това според мен не е живот, който можеш да водиш до края на дните си. Поне така мисля аз. :)

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 4cf9f5c213

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Пич, номер 3 е прав/а. От написаното си личи, че си добър и отговорен човек, за съжаление обаче такива доста често попадат на плиткоумни кифли и използвачки. Не искам да те обидя, но за мен жена ти е точно такава. Не може в първият момент, в който си далеч от половинката си да започнеш да се оглеждаш за друг. Казала ти е, че не е сигурна в чувствата си, защото просто не е знаела как са щели да се развият нещата с другия. Ако бяха потръгнали, бъди сигурен, че щеше да те напусне, да си поживее с него няколко месеца и след това със сълзи на очи да се върне при теб, обяснявайки колко много те обича и колко много е сбъркала, и така до следващият път. Минах през това преди няколко години, само че в много по-лек вариант от твоя-нито бяхме женени, нито пък връзката ни беше дълга. Ето сега се е появил поредния и ти отново си никой. Било само секс и скоро щяло да мине. Извинявай, ама това са думи на абсолютна курва. Както е написано по-горе ти си й изключително удобен, по-удобен от това няма на къде. Хем ходи и се чеше с когото си поиска, хем за пред хората е порядъчна жена, с перфектно семейство, хем ти работиш като вол и носиш добри пари вкъщи. Отделяй се на секундата от тази жена, но първо дай да се разбере защо го правиш, за да не излезеш ти лошият. Потърси си момиче, което наистина да те цени и да е на твоето интелектуално ниво, защото тази очевидно не е. Горе главата и ще видиш, че нещата ще ти се наредят.

 

...