 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Изгубени години,връщат ли се?
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 3027 пъти
Здравейте на всички читатели тук! :)
Много пъти си мислех дали да разкажа и аз историята си.
Замислих се и разбрах, че и аз имам нужда от съвет.
Няма на кого да споделя. Или по-точно нямам доверие..
Историята ми е дълга и отчайваща, затова предварително благодаря на търпеливите, които ще са малко...
Запознахме се, когато бях на 14, а той на 15.
Просто се закачаше. заяждаше. когато ме види.. След това се движеше с братовчедка ми в компанията, докато един ден се оказахме неразделни.
Общо взето, детски работи.
Бяхме пораснали с 2 г, когато започнахме да се срещаме, на дискотека предимно.
Аз сгреших, като му признах чувствата си, а той просто ми обърна внимание.
Всичко започна на шега, казах му, че го обичам в очите, а аз още не знаех какво е това.. Бяхме малки, той не знаеше какво иска, а аз исках само едно: Исках го до себе си.
Грешка 2: Казах му, че ще го чакам да пожелае да има връзка и да разбере какво иска. Казах колкото и да има в живота си, аз ще го чакам.
Искаше постоянно да се виждаме. Срещаше се обаче след това с други момичета.. Една, втора, трета... Винаги ме търсеше. Каквото и да направя, каквото и той да направи.
Запозна се с нашите и аз с неговите родители, уж бяхме само приятели. Аз в мъката си се сприятелих със сестра му, защото тя искаше да й споделя какво става с мен, че страдам.
На всеки празник бяхме заедно с него, идваше в нас, а през останалото време ходех в тях или излизахме.
Родителите му и най-вече майка му и сестра му ме харесваха за негова приятелка (въпреки, че не съм контактувала много с майка му).
Извод: Беше с мен и не беше...
Когато поисках да се откажа от него, той все ме търсеше и ми напомняше за себе си, за нас...
Подкрепяхме се и в добро и в лошо.
Много ме нараняваше с постъпките си- Да, но просто беше хлапе, което не знаеше какво иска.
Въпреки това имахме толкова красиви мигове и си спомням как сме се смяли заедно до сълзи (с никой не съм се смяла така).
Появи се тя... Малката... Бивша на негов приятел...
Покрай неговия приятел, тя започна да движи с нас, с компанията... Той се увличаше без да усеща...
Аз откакто го познавах, исках да го променя, просто дори да не е с мен, да разбере какво иска и да е щастлив.. А той... поиска да промени нея... Държанието и поведението й, да стане като моето, че се държала, като дивачка.. (Отиваме на заведение, тя си прибира кокалите от чинията за кучето);
Веднъж го каза пред мен: ''Ще го променя аз това момиченце, да се държи като нея (мен). ''
Тя много се подмазваше на майка му и беше се сприятелила с нея.
Много мислех, но след още 2 години, аз вече бях го обикнала, за първи път обичах! Въпреки това, не исках да съм егоист, реших да го оставя да е щастлив с нея.
Лошо е, когато не ти вярват, но знаете ли, по-лошо е когато прекалено много ти имат доверие. Той помнеше думите ми, че с която и да бъде, аз ще го чакам.
Поговорихме и му казах, че искам да си замина в друг град и да е щастлив с нея. Той не искаше да повярва.
Винаги отричаше, че е с нея, а бяха заедно... Те имаха тайна връзка.
Аз исках вече да се откажа от него, започнах да се срещам с един от най-близките му приятели, за да го забравя и още нещо, да го нараня и аз, може би...
Той побесня, като разбра, защото аз отидох с неговия фр. там, където се събираха и ги видях заедно с онази..
Прегърнал я. Изсмях му се в очите и казах да палим колата обратно. Той започна да вика, започна на другия ден да ми звъни постоянно. Знае, че със сестра му сме приятелки и й казал, че се срещам с неговия приятел, а той бил боклук и щял да ме съсипе.
Реших наистина да замина. Сбогувах се с него, а той не вярваше или не искаше да повярва. Пита ме дали имам друг и аз казах: ''Да и съм щастлива''.
Бях се запознала с едно момче в София, докато работех. Майка ми работеше там от години и аз бях завършила тъкмо и тя искаше да ме вземе при нея.
Тогава той започна с психо атаки на ревност:
''Знаеш ли, сега, ако не беше ми казала, че си щастлива с друг, щяхме да сме заедно и да сме щастливи... ''
''Аз просто не искам да сме заедно, дори не искам приятелството ти. ''
Обещах му, че ще се постарая повече да не се видим, освен ако не е случайно.
Искаше на другия ден да се видим, а аз вече пътувах, когато ми се обади.
Така започнах нов живот, в нов град, с нов човек.
Майка ми беше до мен, и имах роднини до мен.
Продължих да се срещам с момчето, с което се бях запознала. Докато завършвах се виждахме, само ваканциите, но като се преместих в София, срещите зачестяха и то доста.
Исках да забравя мъката, исках само да съм щастлива, но аз обичах още него.
Това момче много държеше на мен, отношенията ни много се задълбочиха. Той ме обикна, обикна за първи път истински.
Майка ми знаеше какво съм преживяла с моя и ме попита: ''Защо не се опиташ да си щастлива, а винаги страдаш по невъзможното? ''
Тогава нещо ми просветна и продължих напред.
Той продължи с нея, в нашия малък град.
Чакайки промяната на моята първа обич, аз се самозабравих, съсипах се и дадох всичко от себе си, за да го променя, за да е човек. Тръгнах да се доказвам, без да знам коя съм всъщност..
И така пораснах, но с грешките си, наивна и наранена, създадох сериозна връзка и дори стигнах до семейство.
Първо при майка ми бях, после квартирката заедно, отделно, после забременях ии така...
Мечтата ми се сбъдна, имах дъщеричка, бях много щастлива заради детето си.
Но сега се замислям... Аз обичала ли съм някога бащата... Или просто съм се оставила в ръцете му, за да изтрия цялата болка.
През всичките години, моето момче ме търсеше, обаждаше се, пишеше, искаше да се видим и все питаше ''Кога''.
Той знаеше, че вече съм станала майка, защото аз му казах, още като бях бременна.
Той продължаваше връзката си с онова момиче.
Всъщност сега си мисля: Той е повярвал в това, че ме е загубил...
Все отлагах срещата ни... Толкова години му отгоеарях:
''Обещах ти нещо, да не се видим повече, освен ако не е случайно. ''
или
''Само 3 години са минали, нека поне да станат 5 и ще говорим за срещата ни''
Всъщност аз се страхувах от тази среща, дори закъсняла, не снаех дали съм го забравила или съм си внушавала.
Всеки път ме убеждаваше, поне за Рождения му ден да си дойда, да се видим.
Винаги това си пожелаваше.
Аз отлагах..
Той и тя се разделиха, много време бяха заедно, но..
Просто не вървяло вече... и....
Контактувахме през годините, и сега контактуваме...
Но сега, на 6-тата година се видяхме, просто нещата се обърнаха в наша полза.
Осъзнал грешките си, да му простя, ако мога.
Осъзнал, че живота, който води нямал смисъл.
*** Всеки прави грешки, особено като е много млад! Аз ли..? Аз не съм Бог, за да ми искат прошка. ***
Той се променил, аз не исках да си ходя за Рождения му ден, както желаеше всеки път.
Но моята приятелка си дойде от Ирландия и се видяхме само 1 ден и поиска да отидем заедно към родния ни град, да се видим за повече време с нея.
Това го решихме да се върнем двете, 2 дни преди Рождения му ден.
Аз Не му казах, че съм си дошла, въпреки че само пишехме и пак ме усети.. Усети се... Без да му кажа и за броени минути беше пред терасата ми и викаше името ми... Излезнах, запозна се с дъщеричката ми.
Не бяхме се виждали 6 години, а как протегна ръце към малкото ми момиченце, виждаше я за първи път.
Не бяхме се забравили толкова време. Аз отлагах тази среща. Обичах само него. Сбъднах мечтите си, дори без него.
***Изгубени години наваксват ли се? ***
Виждахме се всеки ден, не пропускахме ден, в продължение на половин месец.
Той много искаше да останем заедно, да се върна там.
Всеки ден говорехме за това. Казваше ми, че съм загубила доверие в него някога, но в предишния човек, който е бил. Този човек, който е сега, не би ме предал..
Докато пак не си заминах. Не исках сълзи, не исках болка, но му казах, сега дори да ме нарани, ще продължа без него. Познава в мен момичето, но не и жената.
И все пак не бяхме заедно, аз не предадох дъщеря си и баща й. Сдържах се, въпреки че още обичам този човек.
Напоследък не върви в семейството, липсват разговори и много неща, като внимание от страна на бащата към мен и детето.
Работохолик е, иска доброто на детето, но на едно дете свършват ли му грижите, само с изкарани парички?
Много време му се молех и полагах усилия да задържа семейството си, за да е щастливо детето ми, 3 години се молех за внимание. Чувствах се като предмет вкъщи.
Знам само едно, каквото и да се случи, каквото и да преживявам, Аз няма да се откажа от детето си. Това е сбъднатата ми мечта. Ще се боря за нея.
Приемете моите извинения за романа ми, ще съм благодарна на някое и друго мнение.
Ейприл, 25
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 94f3c5ddb7 |
|
1. Сaнтиментaлнa ромaнтичкa.... мaлко нaивнa..
Хубaво е, но жaлко! Ще имa още дa пострaдaш, нaдявaм се дa грешa, но...
И не може дa се опитвaш дa променяш някого, зa дa бъдел щaстлив. Нелогично, нaивно и детско звучи. Ти не чуствaш с неговото сърце и не рaзсъждaвaш с неговaтa глaвa. Сaмо той може дa знaе или открие кaкво го прaви щaстлив.
И милa, не си ти! Ти си билa онaзи, винaги тaм, сигурно присъствие и подкрепa, вярнa кaто куче.... почти кaто мaмa ( с бонус).
Съжaлявaм aко ти звучa цинично, ( имaм предвид ромaнтичният ти поглед към минaлото и сегa) но aз съм непознaтa, която чете историятa ти безпристрaстно. Без вложени емоции, ( извън нормaлното) и товa е, което " виждaм".
Дaли се връщaт изгубени години? ! Не, рaзбирa се!
Може би може дa се нaвaксa нещо чрез споделени истории, спомени...
Въпросът, обaче е- струвa ли си?
Струвa ли си дa опитaш с него, a не с мъжът си?
Струвa ли си дa провериш, дaли сегa би те обичaл тaкa, кaкто ти се искa?
Дaли ще обичa детето ти?
Въпросите всъщност сa много. Зa новa любов, непознaтa възможност, кaтегорично бих кaзaлa, дaй доверие нa кредит с едно нaум. Но този ти е до болкa познaт. Познaвa те и той. Знaе кaк дa те мaнипулирa. Цитaт:
"Не бяхме се виждали 6 години, а как протегна ръце към малкото ми
момиченце, виждаше я за първи път".
Не те съветвaм нищо. Постaвям въпроси. Aко искaш порaзсъждaвaй, зaдaй си въпроси и зa други нещa, които сигурнa съм си спестилa в историятa ти. Вероятно сa по- болезнени.
Съзнaтелно или не, си го постaвилa в еднa ромaнтичнa мaркa, a зa постaвкa ползвaш сърцето си.
Винaги съм пожелaвaлa нa други тук в сaйтa - успех.
Нa теб - реaлизъм!
Без дa губиш другото (ромaнтикa, сaнтиментaлност ), хубaво е, но в твой ущърб, зaщото нямa бaлaнс.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 09e238021e |
|
3. Здравей, искам да ти кажа, че твоята история ми прилича много на моята от младежките ми години.. И аз обичах едно момче до полуда, излизахме заедно навсякъде, бяхме неразделни, докато не се влюбих в него. Накрая реших да му призная, защото не издържах вече, и знаеш ли-обърна ми гръб, стана по студен, все по рядко ми звънеше.. И той си хвана приятелка-от друг град.. Въпреки това се чувахме, ходихме у тях, прегръщаше ме, дойде на моя бал, на нейния не отиде. Тя го извика да живее при нея в друг град, той и отказа, а на мен с насълзени очи ми казваше, че не иска да ходи там, макар да беше с нея.. Една вечер ми написа-знам че ме обичаш и аз те обичам... Изтръпнахххх... Но знаех, че е невъзможна връзката ни.. Предложи ми също така и любов да правим, аз отказах, болеше ме-той беше с нея но и мен търсеше... Кво да ти кажа, годините си минаваха, той се отдалечи, прекрати всякакви контакти с мен.. Все още и до ден днешен е с нея, но така и не отиде да живее при нея, делят ги 250 км... Обаче аз толкова исках да бъда обичана и съдбата ми прати едно прекрасно и страхотно момче, което ме обича много, дава всичко за мен и аз за него, не разбрах кога го заобичах.. Сега ако случайно се засечем някъде и той ме погледне и ме поздрави, знаеш ли-виждам едни мрачни очи, които ме гледат с тъга, и с поглед ми казва, че съжалява, задето ме е изгубил.. Съвет от мен-Не се поддавай да се връщаш при него, и аз съм мислила ако той поиска ще се върна ли, да искам, но разумът ми ме спира, защото той самия ме отхвърли.. Успех ти пожелавам!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 17fc84e6fb |
|
4. Прекалено много от нас не изживяваме мечтите си, защото сме прекалено заети да изживяваме страховете си!!!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 7ca98028e5 |
|
5. С мъжа ми сме заедно от 7 години и не върви от 3 години.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 17fc84e6fb |
|
6. Няма рецепти за щастие. Но мисля, че родителят има право да избере с кого да остарее. Децата си отиват от нас.. А ние също имаме право да сме щастливи.
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 17fc84e6fb |
|
7. До номер 3: За връзка от разстояние е трудно.. Въпреки, че не разстоянието дели хората, а прекалената близост помежду им..
А относно моята история, той се е разделил с приятелката си
. Може би е искал да му дадеш втори шанс и като е видял, че не си, да е продължил с нея. Наистинатова, че двама човека много се обичат, не значи че ще са заедно.. Когато ми го казваха, аз не вярвах.. Просто много са объркани нещата.
Благодаря, че ми сподели своята история :) Усмивки.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: ebdbc152ea |
|
8. Авторке, разбирам как се чувстваш, но и ти разбери, че се заблуждаваш с нещо, само защото е останало неизживяно. Било е младежка любов, направо детска. Ако се беше развила подобна история на по-късен етап (след 20-годишна възрат), щях да те питам защо така глупави сте били и двамата. Но в тая ранна възраст е нещо много много нормално и често случващо се на много много хора. Няма за какво да се обвиняваш, така е трябвало да стане. Ако си бяхте изживели любовта, сега щеше да имаш един спомен и нищо повече най-вероятно - едва ли щяхте да се изтърпите дълго време, едва ли щяхте да създадете семейство. Не разбираш ли, че вие просто не сте си паснали? Не сте успели да се нагодите, да се разберете кой какво иска толкова време, защото е било невъзможно и това е. Единствената ти грешка е, че не си се наживяла изобщо, побързала си да създаваш семейство. Но вече го имаш това семейство и ще е добре да се стегнеш малко. Разбирам, че в момента тайничко ти се иска да оставиш мъжа си, да изживееш тази любов, но... Твоят съпруг не е виновен за неизживяното ти юношество, затова не е редно да постъпваш така спрямо него - да съжаляваш за стореното. Това, че разговорите не вървели с него е само едно твое вътрешно оправдание. Погледни на нещата като по-зрял човек и най-вече по-умен. Във всяка връзка тръпката утихва постепенно, малко доскучава, има и много кризи, тежки моменти каквито щеш. За да се преодоляват тези неща, трябва преди всичко и двамата да имат желание да ги преодолеят. Ако мислиш, че мъжа ти е длъжен да усеща всичко и да променя онова, което куца, докато ти мечтаеш за миналото, то семейството ти със сигурност ще се разпадне скоро. Ти пробвала ли си да споделиш с мъжа ти какво ти тежи? Пробвала ли си да внесеш и ти някаква радост, тръпка, закачка? Ако не си, то защо не опиташ? Много е лесно да кажеш "нещо не върви" или "нещо ми липсва". Не ставай и ти като онези непораснали старци, дето поддържат любовни връзки по коли и храсти, защото нещо им липсвало, нямало я тръпката и другия също имал вина... Сигурно и другия има вина, но той тръгнал ли е да търси и твоята вина? И на него може да му липсва нещо, и ти може да не си идеална жена, но не е честно да се оправдаеш на ум "не върви" и да се откажеш дори от разговор с другия на тази тема. Нима и с този съпруг не сте имали хубави моменти, нима не е имало мили думи, загриженост, съвсем ли не е имало тръпка? Не вярвам да не е имало. Сети се за добрите ви моменти и се опитай да преоткриеш съпруга си.
А за тази неизживяна любов - мислиш ли, че ще бъдете дълго време щастливи и ще върнете онова изпуснатото? Ако мислиш, значи си много загубена... На 25 не е като на 15 - това първо. Второ - този "нов човек", дето нямало да те нарани никога, смяташ ли, че наистина постъпва като джентълмен, като зрял мъж, който те обича? Аз мисля, че той постъпва егоистично - сега му хрумнало да търси онова, дето е проспал и иска да си задоволи егото по-скоро. Та той знае, че имаш семейство, би ли посмял да иска от теб да пристъпиш към изневяра, ако чувствата му бяха толкова чисти, безкористни? Онзи младеж, в когото беше влюбена някога, дали е щял да иска да те дели с някой и да те превръща в курва? Това е разликата след 7-8 или 10 години (не разбрах колко са точно). Ако те обичаше толкова безумно, нямаше да допусне да създаваш семейство с друг. Защо чак след раздялата му е осъзнал "голямата любов"? Помисли над тези въпроси. За мен и той е много заблуден в момента и просто си търси своето - което някога му пренадлежало. Щом го получи, не вярвам да го иска вечно. Не предавай хората, за които наистина означаваш нещо и които са ти дали нещо - с тях имаш бъдеще! Другото ще се изживее за кратко и ще отмине завинаги, но ще нанесе много щети.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 17fc84e6fb |
|
9. От Авторката, до номер 8:
Опитах много неща, за да запазя семейството си. Раздадох се и нищо не остана от мен. Говорили сме много пъти за нещата, които куцат. Правила съм толкова романтични изненади, полагала съм усилия и за разнообразие в леглото. Дори много по-активна съм от мъжа ми. Чак ми е чудно, защото мъжете много обичат да го правят. Така намерих и този сайт, започнах да чета различни неща за живота. Просто имам чувството, че всичко се изчерпа. Аз от 3 години се моля на мъжа си, говоря му, исках да сме щастливи... А той от вкъщи на работа, от работа на лаптопа, ако не на телефона..
Мислех, че аз му досаждам с нещо и затова сяда да играе. Ходих в родния си град и 2 седмици, той пак не спря да играе. Чувахме се постоянно, чувах играта, докато уж си говорим. Какво ли не опитах, чувствам се, като предмет вкъщи. Не ме разбирайте погрешно, аз не мисля да създавам семейство с онова момче. Аз не бих хукнала да правя това, защото много изпатих и дори ако сега ме пита някой мъж да заживеем заедно, не бих заживяла. Просто обичам моето момче, не съм го забравяла.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 17fc84e6fb |
|
10. До номер 8 :
Освен това, сега върнах назад лентата, когато заминах, той ме последва и не спираше да звъни. Това се случи след известно време, аз не знаех защо толкова настоява да вдигна. Каза ми, че е дошъл, а аз не исках да го виждам, казах да ме остави на мира.
И пак продължи, докато не ми взеха номера, и купих нова карта.
Това обаче не го оправдава. Но направих всичко възможно да ме остави на мира, защото не исках повече да ме наранява.
Авторката.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 5c6c5d7085 |
|
11. Щях да се радвам просто да обичам някой толкова силно и до днес. За жалост са все по-малко хората способни на такива искрени чувства.
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: af861fa76b |
|
12. Благодаря на номер 11 :)
Разбра историята ми...
Аз просто съм обичала истински веднъж и продължавам, то е в мен това. Аз съм безсилна да го изтрия. Казват времето лекува, но е непосилно за нещо истинско.
И преди какъвто беше, и този човек, в който се е превърнал, аз пак го обичам! Човека, който ме нараняваше и човека, който ме обича колкото и да се промени, за мен е единствен.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 86559e5a51 |
|
13. не ме кефи историята ти
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: f3aee7a230 |
|
14. Здравейте. Искам да попитам авторката, кога започнаха да не вървят нещата, преди да отидеш при приятеля ти от детството или след това?
Питам защото, ако си показала, че не обичаш бащата на детето ти, а ти си го показала, дори несъзнателно, но това се усеща от човека който толкова много те обича, познава те до болка и си мисля, поне аз така бих направил, ако усетя, че нещо не е наред, ще започна да се опитвам да не мисля затова, ще се опитам да го разсея, като работя до късно и все отбягвам половинката си. Но аз поне си мисля, че е усетил че не го обичаш искрено и така се утешава, като е по-далеч от теб. Мое мнение.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 17fc84e6fb |
|
15. От Авторката до номер 14:
Нещата не вървят от 3 години. Не беше причината срещата, защото тя беше наскоро.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 17fc84e6fb |
|
16. Той' поиска да се върна да живея в нашия град, щял да направи всичко, само да сме щастливи.. Дрън, дрън...
Обмислих и премислих толкова много пъти нещата. Той ме обсипва с обещания и внимание, но е човек само на думи. Държи се като дете събира се с много по-малки. Забърква се в побоища, уж заради. приятели, пийва си често. Когато разбирах за тези неща го питах, на 26 г е, на колко трябва да стане, за да му дойде акъла... Отговора беше' не знам'.. Аз зная че докато е в родния ни град няма нищо да се промени... Той обаче не иска да се мести, обичал там. Ами да си седи с хлапетата.. Постоянно ми натяква , че не знам какво искам. Наистина вярвах в промяната му, но начина му на живот е същия.. Нещо е празно в мен, радвах се, като го видях, но като ме прегърна и се опита да ме целуне- усетих празнота. Беше единствения човек, който обичах до безумие. Ще остане специален но няма страст.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
