Споделена история от Любов и изневяра |
Да изгубиш любовта по собствена вина...
преди: 15 години, 2 месеца, прочетена 6803 пъти
ОБИЧАЙТЕ СЕ!
Ще споделя и аз една историйка, която завърши с щастлив край..
Не я пиша тук за да получавам съвети, а точно обратното-прочитайки я, искам да се поучите от нея.
Имах връзка с един мъж, страхотен човек, много добър, много мил, интелигентен, възпитан, красив, за мен беше най-съвършеният мъж на планетата...Вначалото не вървеше много добре, страдаше по бившата си приятелка, която го наранила в миналото, та беше по-хладен и резервиран с мен.Това ме измъчваше и така се зародиха злобата и завистта в мен...Комплекси.
С течение на времето започна да ме обича все повече и повече, а аз не спирах да злобея и да ме е яд, не вярвах дори, че ме обича...Карах му се, заяждах се с него, карах го да се чувства като последния мъж на земята, унижавах го, повтарях му че го мразя...така година
Той ме обичаше, показваше ми, че мен обича, но аз бях заслепена от омраза към бившата му приятелка и към него, защото смятах ,че тя е означавала повече за него... Проблемите бяха изцяло в мен, и аз не се справих с тях, но въпреки това бяхме заедно, на моменти се карахме, но се обичахме много.След това замина за 4 месеца на работа в чужбина, трябваше да изкара пари, беше в тежко положение.Аз го разбирах, но само вътрешно.Пак го упреквах.Вместо да го подкрепям, аз го упреквах, докато накрая вече чашата преля....каза Край
....Прибра се тук и каза Край.
Аз си го направих сама.....и ако все още четете, ще Ви кажа, че няма по-ужасно нещо, от това да загубиш любимия човек по твоя собствена вина!!!Най-боли, ама най-много, когато знаеш, че ако не си се държал като олигофрен, нямаше да загубиш толкова скъп човек!Побърках се от мъка, давах си сметка, че вината си е изцяло моя, че заради някакви непреудоляни комплекси и омраза, наслоена от минало и забравено от него самия жена, тази жена живееше още в мен...когато се осъзнах и дойдох на себе си, вече беше късно....
Чак тогава осъзнах, че този мъж е мъжът на живота ми, че без него светът е празен, не виждах смисъл в живота...дори исках да се самоубия, но не можах, само си представях как родителите ми ме погребват и сърце не ми даде и тях да съсипя...ден след ден, сив, скучен, без любов.Не, това не е живот!Молих се на Бог да ми го върне, знаех, че ако имах още един шанс, то вече, поучила се от грешката си, ще направя този мъж щастлив..Молих се, молих се, и...ето че Бог чу молитвите ми!Какво щастие!Да си върнеш най-скъпоценното нещо отново!Това е истинското щастие!И вече се бях очистила от всякакъв негативизъм към него и се отдадох изцяло на любовта.Сега и двамата сме пречистени от миналите грешки и проблеми, и двамата сме осъзнали, че не можем един без друг и имаме вече три годишна връзка, и се моля на Бог да не ни разделя никога повече!
ОБИЧАЙТЕ СЕ И КОГАТО СЕ СКАРАТЕ ЗА ГЛУПОСТИ, ПРОСТО СИ ПРИПОМНЕТЕ ЗАЩО ОЩЕ СТЕ ЗАЕДНО!ЗАЩОТО СЕ ОБИЧАТЕ!НЕ СЕ НАРАНЯВАЙТЕ, А СЕ ОБИЧАЙТЕ И НЕ СПИРАЙТЕ ДА ГО ПРАВИТЕ!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: a19ffbaa17 |
|
1. Mного хубава история трогна ме от сърце!Добър урок дано всички се поучим от нея ..
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 31c0ccac33 |
|
2. Aз съм момиче на 24 и съм в абсолютно същотото положение, докато четях историята ти виждах себе си....Незнам,искренно се надявам и при мен да се получи като при теб, защото се чуствам тотално на дъното, сигурно има хиляди други хора като мен и теб,пожелавам на всички и при тях нещата да завършат с happy and както при теб и единственото което можен да направим е да пазим любовта си. Аз вярвам в това че когато човек иска нещо много силно то се случва...ДАНО!!!
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 0cc5dd0a52 |
|
3. Много хубава история......Имах нужда да прочета нещо подобно в момента...
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 47ed0ed26f |
|
4. А любовта несъществува....
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 566e29c174 |
|
5. Ние жените винаги злобеем срещу бифшите..може би защото мъжете са сантиментални и винаги си спомнят за старите си приятелки...
|
...
преди: 15 години, 2 месеца hash: 6349b62892 |
|
6. Я номер 4 да си гледа работата!
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 74d08b24a5 |
|
7. Хубава и най-вече поучителна история! Добре е когато човек осъзнае грешките си и се опита да се поправи. Радвам се за вас! Бъдете много щастливи! Ж.
|
преди: 14 години, 9 месеца hash: 6349b62892 |
|
8. Аз съм авторката...с носталгия и сълзи в очите чета какво съм написама 5 месеца по-рано...разделихме се. животът отново ни раздели. но завинаги. сега имам нова връзка, дори съм сгодена за чужденец...как ме подмята този живот, как се променя всичко за дни, часове дори...нямам какво да кажа повече...освен ОБИЧАЙТЕ СЕ.
|
преди: 12 години, 11 месеца hash: f07f6f910c |
|
9. Аз също мисля че загубих един невероятен човек, обичам я с цялото си сърце и знам че е моята половинка, точно за такава жена съм мечтал. но не мога да си я върна вече не и след като я наранявах доста често-а накрая просто прекалих. иска ми се да ми прости но знам че не го заслужавам. единственото което заслужавам от тук на сетне е да ме боли-ама да ме боли много. знам че ако ми даде шанс ще види нещо много хубаво и ще бъде щастлива с мен-но не разбирам защо трябва да грешим и нараняваме хората за да осъзнаем глупостта си. знам едно че тя ще си ми остане на сърцето и искам само нея. предпочитам вече да съм сам от колкото с друг човек защото ще търся само моята половинка. вече като знам че я има и съществува ми е невъзможно да приема друг човек. предполагам че тя ще ме напусне ,но лошото е че без нея не знам докъде ще я докарам. ще се постарая да и помагам без да го разбере
|
|