Ужасно дълга история
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 2854 пъти
Здравейте! Истината е, че предните пъти в които писах все очаквах съвет или упрек нещо което да ми помогне да променя нещата, сега може би пак е така, но някак не вярвам да стане, защото малко или много съм наясно с това какво трябва да правя, просто не мога да го правя.

Историята ми е свързана с голямата ми любов, с коята прекарах 4 години от живота си. Няма отново да ви отегчавам разказвайки подробно историята ми, просто ще нахвърлям отделните моменти, предполагам че бързо ще си спомните.

Първите 2 години с него бяха нещо прекрасно аз съм голяма мечтателка и си живея в някакъв свой измислен свят, в който любовта е като в приказките. Общо взето тази любов която изживях надмина и най-смелите ми очаквания. Но на втората година моята любов... ми изневери беше много брутално от гледна точка не само на преживяването и на шока от това неочаквано действие, ами самият начин по който разбрах. Колко унижена, лъгана, мизерна и нисша се почувствах.... мн гадно.

Както и да е винаги съм била обективна, либерална и разбираща нуждите и желанията на околните дори и това както в случая да трябва да преглътна собственото си щастие.... за да помогна на човека срещу мен да промени живота си към по-добро. Така прекарахме мн странни 5-6 месеца, в които бяхме заедно, но разделени.

Той не спираше да хойка насам натам ала бала, но в крайна сметка аз исках да съм с него факт, но повече исках да изляза достойно от ситуацията, а колкото повече време минаваше се правех на по голям идиот и това си стана като обсебваща мания, в която губеща бях все аз....

Знаех че му се живее не съм се пречкала, аз исках и все още искам единствено уважението на този човек и възхищението му, защото колкото и не скромно да звучи, наистина го заслужавам след всичките долни и мизерни неща, на които ме подложи.

Както и да е събрахме се пак, след поредното ми допитване до вас потребителите на този страхотен сайт. Реших да проверя максимата ако стане веднъж може да не стане втори път, но стане ли втори път със сигурност ще стане и трети. Събрах се с него....з а около година, в която не бях на себе си, постоянно се тормозех ядосвах и същевременно натоварвах и него, осъзнавах че сама си вредя, но смятах че трябва да види болката ми и да схване колко е загубен, за да ме замени за мимолетни истории.

Накрая осъзнах това не е начина... ако наистина искам да съм с него, трябва да живея тук и сега и да спра да се ровя в миналото. Ако не да си замина. Така се промених като изключим че това беше нашият 2ри първи път, когато приказката стана реалност само любов без никакви проблеми, си беше като началото на връзката ни.

И все пак манията му по мен беше някога по силна, това ме тормозеше, но си казвах пука ти ти следвай плана да бъдеш мила добра и непукист да живееш в момента, иначе с тея филми до никъде няма да стигнеш. Така имахме 2 супер месеца и дойде декември месец (2009) отидохме заедно на хижа за 8ми декември прибрахме се на 9 изкарахме страхотно всичко беше наред, макар 4е предната седмица преди 8 бях мн полудяла без причина усещах нещо ужасно мн се ядосвах и само се карах с него, на хижата вечерта имахме няколко балади към края на вечерта все песни значещи нещо за нас.

1та беше нашата песен, на която ревахме, на следващите 2-3 се гледахме без да си кажем нищо усещах влюбен поглед, после пуснахме (по мое желание) песента на лияна мисля че беше-ще ме търсиш.... и тогава го видях.... съжалението, момента в който се убедих, че нещо не е наред пак ревахме, но когато започнах да пригласям на песента и го гледах и усещах края ни той ме попита защо ми го пееш, аз нищо не казах и дотам после пак нищо.

На 10 декември дойде в нас усещах напрежението и вече не издържах ,попитах го какво става и той като каза не знам, не знам какво искам, стана ясно. После се събра с 1 мацка уж заживяха щастливо, имаше някакви моменти на слабост от негова страна, в които ми звънеше и обясняваше красиви неща. Но моменти в които си бях казала, че няма да правя грешката от преди 2 години държах се на положение всеки път при разговор с него.

Един ден бях адски подтисната имах нужда от него и го накарах да се видим, не протече както си мислех тази среща, но се тая. Идеята е, че това беше февруари месец държах 2 месеца без да го видя чувах го и така рядко. Но после 1-2 седм след въпросната среща 1 вечер издивях влезнах в образа на типичното момиче, което е влюбено и зарязано заради някоя незнайна. Наговорих ужасни неща на него и за нея, а най-лошото и тя беше с него.
Общо взето прецаках всичко което толкова време се стараех да поддържам.

След това спряхме комуникация.... до преди 2 дни бяхме забравили номерата си и всичко нямахме абсолютно никакъв контакт. Покрай почивните дни великденските празници усещах някаква мъка тъга беше ми ужасно тежко и много мислих за него, до този момент, въпреки че всеки ден мисля от 10 декември насам, не бях се оставяла по цял ден само и единствено да мисля за него, а сега сякаш го исках. Мислих за хубавите, за лошите моменти, за караниците, за настоящето реживявах всичко наново.
И до днес е така също.

Това много ме притеснява още повече предвид факта, че му отговорих супер директно да не ме търси и че не искам нищо от него с смс-ите оня ден и той след 2 часа тормоз пак замря, уж имал нужда от мен ен знам си какво и най-забавното, когато аз го подсетих за съществуването си се сети за нуждата от мен както и да е.

Та вчера неговата приятелка искаше да говорим, да се видим... да ме опознаела и не знам си какво много се филмирах, защото искам тази история да приключи. Искам да се измъкна от тоя дяволски кръг, искам да продължа напред. Мислех вчера че е най-добре да се видя с нея да убием-1,2 часа да научи каквото евентуално мога да и кажа и да и обясня, че не искам да ме замесват в техните истории.

Снощи тя заяви че няма как, защото вече с него се били разделили. Днес се замислих по дяволите тогава защо не е поискал контакт с мен и тогава се усетих явно този човек наистина не ме обича, не ме иска по никакъв начин и повод. (тази идея някак ме крепеше, че с който и да е където и колкото и да е до някакъв период тази връзка, която има м/у нас няма да си отиде винаги ще си се имаме един друг, поне в трудни моменти знам ли).

Вече не съм сигурна че искам да видя момичето, ако я видя със сигурност ще разбера нещо за него, а не искам бягам от това като дявол от тамян, вече 4 месеца и отгоре. Не искам да мсиля за него да страдам за него, искам да го чувствам моята хубава първа любов-приятният спомен и дотам.

А какво по дяволите се случва, защо не мога да живея живота си, както очевидно той го прави....з ащо не мога да спра да мисля за него вече минаха 4 месеца колко още да чакам да започне да преминава тая мания или любов или каквото е? Как да заема позиция на 1 човек вместо да се раздвоявам между виж аз съм надраснала тея неща нека ти помогна да си оправите връзката или поне да ти дам съвет как да си оправиш нещата (мацката пък и за него), и между това просто тази част от живота ми да бъде затворена страница, да спра да се въвличам и да преживявам историята толкова много.

Омръзна ми да си пълня главата с глупости, да страдам за неща които съм страдала милиони пъти и на подсъзнателно равнище винаги ще страдам.... Писна ми да мисля за миналото вместо за бъдещето, нещата които ми предстоят и са така важни, а аз да заемам съзнанието си с тея простотии и да не мога да спя и да правя нещо смислено и съсредоточено.

Лелееее улях се....не бих се учудила да ме напсувате много пъти или въобще да не публикувате историята. Камо ли да я прочетете. Ако все пак се намира такъв смелчага много ще съм му благодарна. :)

Таня

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 9 месеца hash: ea7963e0dc

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Няма такова нещо "искам, но не мога". Или го искаш, или не. Това което описваш, на мен ми прилича повече на тормоз отколкото любов. На твоя приятел явно му е слаб ангела...Дъщеря ми имаше също такива моменти, когато постоянно превърташе в главата си такива неща, и буквално седеше с часове наред до телефона...Говорих с нея, казах и: "Така ли ще прекараш живота си, като седиш и чакаш някой да ти се обади?!" Но тя искаше да го превъзмогне, и го направи. Сега всичко е наред. В твоя случай трябва да вземеш решение за себе си. Или му теглиш чертата и си продължаваш нататък, или...се въртиш в тези "филми", както сама кзваш...

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: 6b2f68618f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей ! Моя съвет е простичък.... 1) Не се занимавай с нищо свързано с бившия ти.... това включва и срещи с бившата му... Нали целта е да го забравиш ? :) 2) Само който не е бил влюбен не знае колко тежко се преживяват тия неща, но се стегни занимавай се с неща които ти носят радост и удовлетворение... Правилно казваш, че искаш да си спомняш само хубавите неща... И някой ден ще бъде тъка ! (просто така сме устроение ние хората:)) Пример: Никое дете не обича детската градина, но едва ли има възрастен който не си спомня с умиление бегрижните години прекарани там. :) Пак развих едни теории, почивните дни не ми влиаят добре. :))) Поздрави ! и дано да съм бил поне малко полезен . Иван

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: f37e034a55

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Слез на земята и не се ебавай със собствения си живот, щото докато се чудиш какво да направиш, няма да усетиш как ще изтече като пясък между пръстите ти ...

 

...

горе^

преди: 14 години, 9 месеца hash: 9e2c1f2ed4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Cпоко мила, прочетох ти историята, и то с интерес...не знам какво да ти кажа...ти каза, че знаеш какво да направиш, и то е да спреш комуникациите с тоя олигофрен.сега ще си кажеш на ум, че ми е лесно да ти го напиша, да лесно е, но много добре знам, че никак не е лесно да се откъснеш от първата си любов.предполагам си около 20години, за да ти е първата ...аз съм на 21. Hе знам защо, може би сме слабохарактерни, но и аз не мога да спра да мисля за моя човек, не мога дори и ден без да то чуя или да пишем имейли или по скайп...а той е на бахамите ха ха!чувала съм максимата "клин клин избива", да хванеш някой за да забравиш него...върши работа, но само временно да знаеш....накрая още по-емоционално наранена, че не ти харесва новият, защото старият още е най-важен....времето лекува, ще се измъкнем от тия каши....

 

...

преди: 14 години, 9 месеца hash: b0e5525ddf

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ужасно е това положелие..само не разбрахме на колко години си и той на колко е ... Според мен наистина забрави за това момче,щом ти е изневерил веднъж няма смисъл да се занимаваш с него,не те заслужава просто... Прави си пас..не се виждай с другото момиче...живей си живота или поне се опитай.Излизай с други,колкото и да е трудно го забрави.Идеално те разбирам какво ти е ,но те съветвам след като се е раделил с другата ,ако те потърси НИКОГА не му прощавай ,макар и голямата ти любов към него.НЕ Я ЗАСЛУЖАВА!!!

 

...